Р Е Ш Е Н И Е   № 306   София, 05 юли 2010 година     В  ИМЕТО НА  НАРОДА     Върховният  касационен съд на Република България, второ наказателно отделение ,     в съдебно  заседание на  двадесет и осми  май две хиляди и десета година в състав:    ПРЕДСЕДАТЕЛ :    Лиляна Методиева                   ЧЛЕНОВЕ :      Елена Авдева                                                Жанина Начева   при  участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на  прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева дело № 232/2010 г. Производството е образувано на основание чл. 349, ал.1 от НПК по жалбата на подсъдимата М. М. С., подадена чрез нейния пълномощник адвокат А, против решение № 26 от 23.02. 2010 г. по внохд № 22 на Софийския апелативен съд. В жалбата се сочи, че наложеното наказание лишаване от свобода е явно несправедливо поради несъобразяване на продължителността му с многобройните смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства и поради отказа на съда да приложи разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК. В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимата и защитникът й поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът пледира обжалваното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка м пределите на чл. 347, ал.1 от НПК , установи следното : Окръжният съд в гр. П. с присъда № 18 от 09. 11. 2009 г. по нохд № 306/2009 г. признал подсъдимата М. М. С. за виновна в извършването на престъпление по чл. 116 , ал.1, т.3, пр. 4 и т. 5 във вр.с чл. 115 и чл. 55, ал.1, т.1 от НК, и я осъдил на дванадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвора в гр. С.. В тежест на подсъдимата съдът възложил и сторените по делото разноски. Апелативният съд в гр. С. с решение № 26 от 23. 02. 2010 г. изменил първоинстанционната присъда, като преквалифицирал престъплението от такова по чл. 116 , ал.1, т.3, пр. 4 и т.5 вр. с чл. 115 от НК в престъпление по чл.120 от НК и намалил наложеното наказание лишаване от свобода от дванадесет години на две години и десет месеца при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. В останалата част присъда била потвърдена. Съдът приел, че се касае до убийство, извършено от майка върху рожба веднага след раждане – престъпление , наказуемо с лишаване от свобода до три години. Жалбата с единствено оплакване за явна несправедливост на наложената санкция по смисъла на чл. 348, ал.5, т. 1 и т.2 от НПК , е неоснователна. На първо място не е налице очевидно несъответствие между наказанието, наложено на подсъдимата, от една страна и обществената опасност на деянието и дееца и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, от друга. След преквалификацията на деянието по чл. 120 от НК въвзивната инстанция е извършила индивидуализация на наказанието след внимателна преценка на относителната тежест на всички обстоятелства, които имат значение за определяне на обема на наказателната принуда. Посочените в касационната жалба смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства – добри характеристични данни и враждебна социална среда, са съобразени от съда едновременно с много сериозното отегчаващо обстоятелство – предходно осъждане за същото по вид престъпление . На 03.07.2007 г. подсъдимата умъртвила веднага след раждането дъщеря си М. , за което била наказана с пробация с продължителност една година. Присъдата влязла в сила на 06.12.2007 г. Девет месеца по-късно – на 09.09.2008 г. жалбоподателката умъртвила новата си рожба . Тази информация законосъобразно мотивирала предходната инстанция да приеме , че подсъдимата е със завишена степен на обществена опасност, и да отмери продължителност на наложеното й наказание лишаване от свобода към максимума на легалните предели. Незаконосъобразно е искането на защитата на подсъдимата да се обсъжда отново нейното психическо и физическо състояние към момента на деянието , защото, както е подчертала предходната инстанция , то е имплицитно включено в обективните признаци на престъплението по чл. 120 от НК. Съгласно чл. 56 от НК не са смекчаващи и отегчаващи обстоятелства тези, които са взети предвид от закона при определяне на съответното престъплениестановените по делото смекчаващи обстоятелства не са нито многобройни , нито някое от тях е изключително по смисъла на чл. 55, ал.1 от НК , за да имат място разсъждения за съразмерността на най-лекото ,предвидено от закона наказание. В конкретизирания от апелативния размер наложеното наказание съответства на целите на чл. 36 от НК както на плоскостта на личната, така и на плоскостта на генералната превенция и настоящият състав не споделя искането за неговото намаляване. На следващо място жалбата на подсъдимата не съдържа убедителни аргументи за неправилен отказ за прилагане на условно осъждане. Съдебното минало на подсъдимата изключва заявената категорична възможност да бъде превъзпитана с отлагане на изтърпяването на наказанието лишаване от свобода.Напротив, краткият период между двете престъпления , в който тя е търпяла въздействието на наложените й пробационни мерки, показва нейната резистентност към превъзпитателното въздействие на по-леко по интензитет наказание. Подсъдимата показала трайно установен престъпен модел на реагиране в сходни ситуации и точно съзряното от въззивния съд пълно неглижиране на основната ценност в едно демократично общество – човешкия живот.словното осъждане не би съдействало за постигане целите на наказанието поради ограничения принудителен и предупредителен потенциал, който е обусловен от отлагането на изтърпяването на наказанието лишаване от свобода. Водим от горното и на основание чл. 345, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение   Р Е Ш И   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 26 от 23.02. 2010 г. по внохд № 22 на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.