Р Е Ш Е Н И Е № 91 Гр.София, 27.04.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети април, 2016 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА БИСЕР ТРОЯНОВ При участието на секретаря Рангелова В присъствието на прокурора Чобанова Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 297/16 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 14/16.06.15 г.,постановена от ОС-Добрич /ДОС/ по Н.Д.173/14 г., подсъдимият Г. Б. К. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.343,ал.1,б.В вр.чл.342,ал.1 НК и вр.чл.55,ал.1,т.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години- на основание чл.66,ал.1 НК. Той е признат за невиновен да е допуснал нарушение по чл.20,ал.1 ЗДП. К. е лишен от право да управлява МПС за срок от една година-на основание чл.343 Г вр.чл.37,ал.1,т.7 НК- и е осъден да заплати направените по делото разноски. Тази присъда е потвърдена с решение № 26/09.02.16 г., постановено от АС-Варна /ВнАС/ по В.Н.Д.215/15 г. Срещу същото е постъпила жалба от защитника на подсъдимия с развити оплаквания по чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК. Иска се или решението на САС да бъде отменено и делото-върнато на друг състав на въззивния съд за ново разглеждане, или деецът да бъде оправдан. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият, редовно призован, не се явява. Неговият защитник поддържа жалбата с изтъкнатите в нея възражения и настоява за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане. Според представителя на ВКП решението на въззивната инстанция следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и изразените в нея доводи, като прецени становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: На първо място е атакувана доказателствената преценка на решаващия второинстанционен съд, чийто акт подлежи на проверка пред настоящата инстанция. От една страна се набляга на буквално възприемане на тезата на първостепенния съдебен състав, а от друга-на непълен и превратен преглед на събраните по делото доказателствени материали-нарушение на чл.14,ал.1 НПК, довело в крайна сметка до неправилно приложение на материалния закон. Няма пречка, след като мотивировката по съдебния акт на ДОС е изчерпателна и правилна, второстепенният съд да я приеме и възпроизведе в своята решителна аргументация, стига да даде отговор на въздигнатите пред него доводи на страните и постановеният съдебен акт да отговаря на предпоставките на чл.339 НПК. В настоящия казус решението на ВнАС не се отдалечава в такава степен от тези условия, че да не може да се изведе заключение за наличие на собствени мотиви на апелативната инстанция. Що се касае до претенцията за изопачен и нецялостен анализ на доказателствените източници, обосновката по жалбата, поддържана и в съдебно заседание пред ВКС, е свързана до голяма степен с оплаквания за неправилно тълкуване на годно събран по делото доказателствен материал. Този подход обуславя оплакване за необоснованост, която не е касационно основание и върховната съдебна инстанция по наказателни дела повече няма да й отделя мотивно внимание. Второ, по отношение на годността на зачетените от съдилищата по фактите доказателствени материали, защитата намира,че е престъпена нормата на чл.105 НПК, като в нарушение на разпоредбата на ал.2 на цитирания законов текст, са разгледани доказателствени средства, които не са събрани по реда, предвиден в процесуалния закон. В тази насока се заявява, че изготвените на досъдебното производство експертизи /не се конкретизира кои/ са използвали показанията на подсъдимия, дадени на тази фаза преди повдигане на обвинение срещу него /очевидно това се има предвид, с оглед депозиране на показания на К. в качеството на свидетел на 09.12.13 г.,преди изготвяне на експертните заключения и отказ от даване на обяснения след повдигане на обвинение/ и показанията на неговата съпруга. Последната е отказала да свидетелства в хода на съдебното производство. В този смисъл, по мнение на защитата сочените доказателствени материали незаконосъобразно са присъединени към годната за ценене доказателствена маса, опосредени от заключенията по назначените в хода на досъдебното производство вещи лица. ВКС не може да се солидаризира с тази теза. И това е така, тъй като в хода на първоинстанционното съдебно производство, след депозиране на обяснения на подсъдимия в централната фаза на наказателния процес и отказ на неговата съпруга да дава показания, са назначени комплексна съдебно-медицинско-трасологическа /приложена на л.127 и сл.от съд.д./ и съдебно-техническа /приложена на л.184 и сл.от съд д./ експертизи, които са взели предвид годните от досъдебното производство и събраните по надлежен ред доказателства в хода на съдебното производство. Вещите лица са изслушани в публично заседание и страните не са били лишени от възможността да получат отговори на зададените от тях разяснителни въпроси. Ето защо лансираният порок не е допуснат. Трето, спори се относно невъзприемане от двете съдебни инстанции на обясненията на подсъдимия, като се атакува оборването на същите от изводи, направени от вещите лица-съдебен лекар и технически експерти. Като се изключат размишленията по доказателствата в жалбата в угода на защитната позиция, върховната съдебна инстанция по наказателни дела намира,че макар и доста словно пестеливо, ВнАС е изразил своето отношение касателно обясненията на К. и противопоставянето на части от тях на обективните находки, изследвани от вещите лица-експерти в своята област. Именно чрез последните и особено с оглед депозираното разясняване от вещото лице-медицински експерт, в най-голяма степен се изяснява обстоятелството, прието по фактологията на престъпната деятелност- много пияният пострадал се е движел по пътното платно в посока на движението на процесния автомобил, участвал в ПТП-то, управляван от касатора. Първостепенният съдебен състав е изписал аргументация относно некредитиране на обясненията на дееца в частта, в която той пояснява, че пешеходецът е пресякъл внезапно пред автомобила и ударът в тази връзка се явява непредотвратим. Точно затова се е наложило и допълнително експертно установяване. Тази аргументация е възприета основателно безкритично от въззивната инстанция с макар и кратко разяснение защо. Настоящият съд не намира процесуални пороци, допуснати при формиране на съдебната вола в коментираната насока, нито фактически,нито логически такива. Четвърто, за да обоснове позицията си за непредотвратимост на удара,дори и подсъдимият да се е движел с по-ниска скорост на движение, защитникът предоставя на вниманието на съда обясненията на касатора,че потърпевшият е пресякъл внезапно пътното платно. Както бе казано, този факт е неприемлив в съобразие с преценката на доказателствената съвкупност. По-важно в случая обаче е нещо друго. Подсъдимият се е движел при недобри атмосферни условия, в тъмната част на денонощието, с висока скорост. Това поведение е неизправно, но не то стои в основата на повдигнатото обвинение като пряко рефлектиращо върху противоправния резултат. К. твърди, че е управлявал автомобила на дълги светлини на фаровете,но поради разминаването му с насрещно движещо се МПС, преминал на къси. Проблемът е,че не е предприел действия по отношение на скоростта на движение- да я намали до степен,че да е в състояние да спре в рамките на видимост на късите светлини на фаровете /която е 50 м/, по какъвто начин да предотврати настъпването на ПТП. Точка 9 от ТРОСНК 28/84 г.,постановено по Н.Д.10/84 г., изрично предписва нощно време водачът на МПС своевременно да възприеме всички затруднения и възникващи опасности на пътя и да е в състояние да ги предотврати на разстоянието на видимост. Последното включва както възприемането на опасността в осветеното пространство, така и възможността превозното средство да бъде спряно в тези граници. В контекста на установеното по процесния казус, ако деецът се е движел със скорост на движение от 50 км/ч. на къси светлини, в момента,в който е възприел пешеходеца на пътното платно, е имал техническа възможност да предотврати удара, спирайки автомобила си преди мястото на произшествието. Като не е сторил това, той сам се е поставил в невъзможност да реагира своевременно на появилата се пътна опасност, допуснал е нарушение на чл.20,ал.2,изр.1 ЗДП и не може да се позовава на института на случайното деяние по чл.15 НК. Такова би било налице само при условие,че касаторът е спазил всички относими в причинна връзка с настъпилото произшествие норми на пътното законодателство и въпреки това е настъпило ПТП. Ето защо не може да се говори и за нарушение на материалния закон с осъждане на К. и жалбата е изцяло неоснователна. На последно място, в сферата на пълнота на процесуалното изследване този съд желае да вземе отношение по едно обстоятелство, което не се релевира в жалбата на дееца, разработена на плоскостта на нарушение на материалния закон. Макар и ВнАС да е отразил в мотивите си, че при служебната проверка на атакуваната пред него присъда, не е съзрял недъзи, които да налагат отмяна на същата или изменението й, той не е забелязал и респективно не е поправил допуснато от ДОС нарушение на материалния закон /касационно основание по чл.348,ал.1,т.1 НПК, каквото поначало е ангажирано в сезиращия настоящата инстанция процесуален документ/- на К. е наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода и една година лишаване от право. Дълготрайната практика по приложението на чл.49,ал.2 НК установява,че когато се определя заедно с наказанието лишаване от свобода, лишаването от право по чл.37,ал.1,т.7 НК не може да бъде за срок, по-малък от срока на лишаването от свобода; това е така и в случаите, когато е постановено лишаването от свобода да не се изтърпява ефективно, а е отложено на основание чл.66 НК /Р.375-85-1 н.о.на ВС на РБ; Р.306-85-3 н.о.на ВС на РБ; Р.212-87-3 н.о.на ВС на РБ и др./. Предвид липсата на протест в обсъжданата насока, за да бъде коригиран този порок, се налага върховната съдебна инстанция по наказателни дела да приложи правилно материалния закон /което без съмнение е в полза на касатора/ и да намали до съответния възможен минимум наложеното му наказание лишаване от свобода. Същото следва да бъде една година. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА решение №26/09.02.16 г.,постановено от АС-Варна по В.Н.Д.215/15 г. в частта,с която е потвърдена присъда № 14/16.06.15 г.,постановена от ОС-Добрич по Н.Д.173/14 г.по отношение на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, като НАМАЛЯВА същото на една година. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/