Р Е Ш Е Н И Е № 334 гр. София, 05 юли 2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Татяна Кънчева 2. Жанина Начева при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Лаков изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 1706 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящето производство е по реда на глава тридесет и трета, част VІ от НПК, образувано по искане на осъдената С. Й. Д. за възобновяване на н. о. х. д. № 501/2010 г. и отмяна на определението от 9.11.2010 г. на Сливнишкия районен съд, с което е било одобрено споразумение и наказателното производство е прекратено. Искането се основава на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, поради допуснати съществени нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1-3 НПК. Осъдената твърди, че деянието не е престъпление по чл. 234, ал. 1 НК, респективно не е могло да бъде окачествено освен като административно нарушение по чл. 233 от Закона за митниците, за което тя е била санкционирана преди одобреното споразумение с влязло в сила наказателно постановление. Всъщност съдът е одобрил споразумение при допуснато нарушение на правилото non bis in idem, което е намерило място в разпоредбите на чл. 32 и чл. 33 от ЗАНН. Подчертава и явната несправедливост на наказанието предвид многобройните смекчаващи отговорността й обстоятелства. В съдебно заседание осъдената поддържа искането за възобновяване. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, съображенията, развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С определение от 9.11.2010 г. по н. о. х. д. № 501/2010 г. Сливнишкият районен съд е одобрил постигнатото споразумение за решаване на делото, с което С. Й. Д. е призната за виновна в това, на 30.04.2010 г. на гара Калотина да е държала акцизни стоки без български бандерол, когато такъв се изисква по Закона за акцизите и данъчните складове - 53 бр. кутии цигари на обща стойност 248, 30 лева и случаят е немаловажен, поради което и на основание чл. 234, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК. Отнет е предметът на престъплението и в тежест на осъдената са оставени разноските по делото. Наказателното производство е прекратено и споразумението е влязло в сила. Процесуално допустимото искане на осъдената е НЕОСНОВАТЕЛНО. С определението от 9.11.2010 г. съдът не е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като е одобрил споразумение, което не противоречи на закона и морала. Осъдената е била санкционирана по административен ред с наказателно постановление за митническо нарушение по чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците поради пренасянето през митническата граница на страната на стоки без знанието и разрешението на митническите органи (митническа контрабанда). По одобреното от съда споразумение е инкриминирано противозаконното държане на акцизни стоки без български бандерол, какъвто се изисква по Закона за акцизите и данъчните складове. С оглед на това липсва нарушение на правилото non bis in idem. В Тълкувателно решение № 51/1978 г. на Върховния съд на Република България изрично е пояснено, че „когато деянието засяга два различни обекта на защита - единият от които се охранява от административна норма, а другият - от наказателна норма, тогава ще е налице както административно нарушение, така и престъпление, за всяко от които деецът ще носи административна и съответно наказателна отговорност.” В конкретния случай административнонаказателната разпоредба на чл. 233 от ЗМ засяга обществените отношения, свързани с митническия режим, а чл. 234, ал. 1 НК защитава обществените отношения, свързани с отрасъл от стопанството на страната (търговия с акцизни стоки). Правната норма на чл. 33 от ЗАНН е основана на принципното положение, че наказателната отговорност поглъща административната отговорност, поради което доводите, позоваващи се на тази норма, поначало не могат да постигнат резултата, към който се стреми осъдената - отмяна на определението на съда, с което е одобрено споразумението за престъпление по чл. 234, ал. 1 НК. Липсва и явна несправедливост на наказанието, което е било определено при условията на чл. 55 НК доста под минималния размер от една година лишаване от свобода, предвиден в санкцията на чл. 234, ал. 1 НК. При липсата на основание, изтъкнато от осъдената, искането за възобновяване на наказателното дело следва да бъде оставено без уважение По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 425 НПК Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената С. Й. Д. за възобновяване на н. о. х. д. № 501/2010 г. и отмяна на определението от 9.11.2010 г. на Сливнишкия районен съд. Настоящето решение не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: