Р      Е     Ш   Е    Н    И  Е    №  326     гр.София,  19.05.2010г.     в  и м е т о  н а  н а р о д а     Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети април, две хиляди и десета година в състав:                                                                                                                     Председател:надежда зекова                                            Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА                                                                  светла бояджиева                                                                               при секретаря    Ю.Георгиева            като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 706 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.290, ал.1 ГПК. Обжалвано е решение от 14.01.2009г. по гр.д. № 770 / 2008г., с което Бургаски окръжен съд, като е отменил решение от 06.08.2008г. по гр.д. №462/2008г. на Бургаски РС, е отхвърлил предявения от К. Д. инцидентен установителен иск срещу “БДЖ- Т. п. състав/Локомотиви/” ЕООД иск с правно основание чл.26, ал.1 и чл.92 ЗЗД и е уважил иск с правно основание чл.234, ал.2, т.2 КТ, във вр. с чл.92 ЗЗД за сумата 5000 евро срещу жалбоподателя. Жалбоподателят – К. Д. С. моли да се отмени обжалваното решение като неправилно, като бъде отхвърлен предявения срещу него иск Ответникът БДЖ–„ Т. п. с. /Локомотиви/” ЕООД в писмено становище и чрез процесуалния си представител поддържа, че решението е правилно и моли да се остави в сила. Върховния касационен съд, с. на четвърто г.о., с определение от 03.07.2009г. е допуснал касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК, по разрешените от въззивния съд материалноправни въпроси за значението на съвпадането на насрещните воли на работника и работодателя за начина, по който ще бъде прекратено трудовото правоотношение и за необходимостта да се прави преценка при уговорена клауза за неустойка същата дали е в съответствие с добрите нрави и принципа за справедливостта. С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил инцидентния иск на К. Д. за прогласяване нищожност на клауза за неустойка, включена в сключен между Б п. състав/Локомотиви/” ЕООД и същият договор за повишаване на квалификацията, като противоречаща на добрите нрави, като е уважил иска на дружеството за сумата 5000 евро, представляваща дължима се неустойка по договора. Съдът е приел за установено, жалбоподателят е работил като локомотивен машинист, като на 18.03.2005г. при условията на чл.234 КТ между страните е сключен договор за повишаване на квалификацията, с уговорка в т.5, б.”а”- обучаващия се „да работи пет години в предприятието след пускане на мотрисен влак “Д”.становено е по делото, че в т.6, б.”б” и “в” е било договорено при прекратяване на трудовото правоотношение при условията на чл.326 КТ с предизвестие от работния преди изтичане на посочения в договора срок същият дължи заплащане на предприятието на сумата 5000евро неустойка. Прието е за установено по делото също така, че обучението се е провело и на 14.04.2005г. е пусната мотрисата “Д”, като работникът е подал молба за напускане на 16.08.2007г. и в заповед №47/15.09.2007г. е отразено, че трудовият му договор се прекратява на основание чл.325, т.1, вр. чл.326, ал.2 КТ. При тези данни съдът е приел, че е спорно дали трудовият договор е прекратен по взаимно съгласие или с предизвестие, но жалбоподателят дължи уговорената неустойка, тъй като не е налице обективна невъзможност да изпълнява поетите с договора задължения. Прието е също така, че тъй като жалбоподателят е претендирал за нищожност на клаузата за неустойка, каквато не е установено да е налице, а не е претендирал нейното намаляване поради прекомерност, то следва да се отхвърли предявения от него установителен иск, като бъде осъден да заплати изцяло претендираната от дружеството неустойка. За да допусне касационно обжалване Върховният касационен съд е приел, че въззивният съд в решението си е дал отговор на материално-правни въпроси от значение за изхода по конкретното дело, по които има противоречиво произнасяне на съдилищата- за значението на съвпадането на насрещните воли на работника и работодателя за начина, по който ще бъде прекратено трудовото правоотношение и за преценка при уговорена клауза за неустойка същата дали е в съответствие с добрите нрави и принципа за справедливостта. Настоящия съдебен с. по поставения материалноправен въпрос за значението на съвпадането на насрещните воли на работника и работодателя за начина, по който ще бъде прекратено трудовото правоотношение, намира за правилно разбирането дадено в представените решения на ВКС, в които е прието, че трудовото правоотношение може да бъде прекратено само ако и доколкото и двете страни по него са изразили волята си за това, като волеизявленията трябва да бъдат направени в писмена форма и взаимното съгласие следва да се счита постигнато в момента, в който съвпаднат двете волеизявления за прекратяване на трудовия договор, а волеизявленията и на двете страни следва да имат едно и също съдържание. При така дадения отговор на поставения за тълкуване въпрос при допускане на касационното обжалване настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени, като съобразно разпоредбата на чл.293, ал.2 ГПК настоящата инстанция следва да постанови решение по съществото на спора. Налице е връчване на акт на работодателя - заповед, в която се съдържа неговата воля за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие- посочване на разпоредбата на чл.325, т.1 КТ. Тази заповед следва да се тълкува като приемане предложение на работника по смисъла на чл. 325, т. 1, изречение второ КТ. От съдържанието на същата се установява, че е налице упражняване на властническо правомощие на работодателя за прекратяване на трудовия договор, на основание чл. 325, т. 1 КТ, считано от 19.07.2007 г. и наличието на насрещна воля, от страна на работника, със същото съдържание. Поради това уволнението следва да се счита извършено именно на това основание. Ирелевантно за спора е обстоятелството, какви други отбелязвания са извършени в заповедта, а именно позоваването на разпоредбата на чл.326 ,ал.2 КТ, посочваща какъв е срокът на предизвестие при прекратяване на безсрочен трудов договор. Неоснователни са доводи на работодателя за установяване на прекратяване на трудовия договор на основание чл.326, ал.1 КТ, тъй като няма данни за отправяне на предизвестие от страна на работника за прекратяване на трудовия договор. Липсата на такова прави невъзможно законно прекратяване на трудовия договор при условията на чл.326 КТ. При установено прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, т.1 КТ следва да се приеме, че не е налице хипотезата на т.6, б.”б” от договора за квалификация от 18.05.2005г., сключен между страните по делото и предявеният срещу К. С. иск за заплащане на сумата 5000 евро е неоснователен. Обучаваният работник К. С. не е прекратил трудовия си договор с предизвестие по чл.326 КТ, поради което не дължи на работодателя си неустойка за неизпълнение задължението си да работи при него пет години. По поставения в определението по допускане на касационното производство въпрос за необходимостта да се извършва преценка при уговорена клауза за неустойка същата дали е в съответствие с добрите нрави и принципа за справедливостта настоящата инстанция намира за правилно разбирането дадено в приложените към жалбата решения, че съдът следва да прави преценка при уговорена клауза за неустойка дали последната е договорена в съответствие с добрите нрави и принципа за справедливостта. Договорът по чл. 234, ал. 1 КТ има характер на трудов, но що се касае до въпросите свързани с неговото изпълнение и последиците от това, приложими са общите правила за договорите и изпълнението, и следва да се приложи гражданския закон, относно отговорността при неизпълнение. С оглед изхода по основния спор обаче настоящата инстанция не следва да се произнася по същество по инцидентния такъв за установяване нищожност на клаузата за неустойка. Предвид изложените съображения, съдът     р е ш и :       О Т М Е Н Я В А решение от 14.01.2009г. по гр.д. № 770 / 2008г. на Бургаски окръжен съд, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:   Отхвърля предявения от “БДЖ- Т. п. състав/Локомотиви/” ЕООД иск срещу К. Д. С. с правно основание чл.234, ал.2, т.2 КТ, във вр. с чл.92 ЗЗД за сумата 5000 евро.       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: