Р Е Ш Е Н И Е № 209 София, 11.12.2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми септември две хиляди и петнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 84/2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. С определение №420/15.04.2015 г. по касационна жалба на Прокуратурата на РБ е допуснато касационно обжалване на решение №1892/16.10.2014 г. на Софийския апелативен съд , ГК, 1-ви състав, с което след отмяна на решението на Кюстендилския окръжен съд по гр.д. № 451/2013 г. в частта, в която е отхвърлен иска на Р. В. Б. от [населено място] срещу Прокуратурата на Република България по чл. 2,ал.1,т.6 ЗОДОВ, е постановено ново решение, с което искът е уважен за размер на 4000 лв., ведно със законната лихва върху сумата , считано от 15.07.2008 г. до окончателното й изплащане и е потвърдено решението в частта, в която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Р. В. Б. сумата от 7 000 лв. неимуществени вреди по чл. 2,ал.1,т.2 ЗОДОВ за претърпени от него неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение, по което в последствие е бил оправдан, ведно със законната лихва , считано от 04.01.2010 г. до окончателното и заплащане. Прието е, че по въпроса за началния момент ,от който тече погасителната давност относно вземания за вреди , произтичащи от изпълнение на наложеното наказание ”лишаване от свобода” над определения срок, въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителна практика на ВКС – т.4 от ТР №3/22.04.2004 на ВКС по ТД №3/2004 г. на ОСГК и с това е изпълнено допълнителното основание /критерий/ по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК. Касационното обжалване на осн. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК е допуснато и по въпроса относно изискването за наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди, чиято обезвреда се търси.Прието е, че по този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с т.11 от ТР №3/2005 г. на ОСГК . С касационната жалба Прокуратурата на Република България се правят оплаквания за неправилност на решението в обжалваните части, допуснати до касационно обжалване .Излагат се съображения , че по отношение на иска с пр. осн. чл.2,ал.1,т.6 ЗОДОВ съдът неправилно е определил началната дата, от която тече давностният срок , а именно 15.07.2008 год. вместо от 13.01.2007 год. , когато изтича срокът на изтърпяване на наложеното наказание. При правилно определяне на началния момент , от който започва да тече давностния срок съдът би следвало да отхвърли иска като погасен по давност.Изтъква се, че за част от периода на надлежаване на влязлата в сила присъда „лишаване от свобода „ ищецът е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”/от 11.03.2008 г. до 25.05.2008 г./ по ДП №202/2008 г. на РУП К. , пр. пр. №443/2008 г. на ОП К., НОХД №419/2008 г. на ОС Кюстендил по което е бил оправдан .Това обстоятелство не е отчетено от съда и същият е присъдил обезщетение за претърпени неимуществени вреди както по иска с пр. осн. чл. 2,ал.1, т.3 ЗОДОВ, така и по иска с пр. осн. чл. 2,ал.2,т.6 ЗОДОВ. Ответникът по жалбата Р. В. Б. от [населено място] не взема становище по нея. В отговор на поставените правни въпроси Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. приема следното: По въпрос №1: Съгласно т.4 от ТР №3/22.04.2004 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. „ за вреди причинени от изпълнение на наказанието лишаване от свобода над определения срок или размер чл.2 ,т.6 ЗОДВПГ / сега ЗОДОВ / от бездействие на органите на прокуратурата за упражняване на надзор по чл. 4 във вр. чл.3 ЗИН отговорността на държавата възниква от момента на изтичане на срока на наложеното наказание „лишаване от свобода”.От този момент държавните органи изпадат в забава и дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителна давност. По въпрос №2: Според т.11 от ТР№ 3/22.04.2004 държавата отговаря за тези вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането / чл.4 ЗОДОВ/.Обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. Наличието на тава връзка е в доказателствена тежест на ищеца, който следва да я установи при условията на пълно и главно доказване. Доколкото наличието на причинно - следствена връзка е елемент от фактическите състави, с които законът свързва отговорността на държавата по ЗОДОВ ,когато такава връзка не е установена или не е установена за част от претендираните вреди, обезщетение за тях не се присъжда. С оглед отговора на първия поставен въпрос касационната жалба в частта ,в която искът по чл. 2,ал.1,т.6 ЗОДОВ е уважен за размер на 4000 лв., ведно със законната лихва върху сумата , считано от 15.07.2008 г. до окончателното й изплащане, е основателна.Въззивният съд неправилно е определил началната дата, от която започва да тече погасителната давност по отношение на тази претенция като е приел, че това е датата постановлението на В. от 15.07.2008 год. Това постановление обаче няма отношение към обстоятелството на „надлежаване „ на наказанието „лишаване от свобода”.Точно обратното, с него е отменено постановление на Апелативна прокуратура С. от 17.05.2008 г. като е прието , че ОП К. с резолюция от 13.03.2008г. неправилно е разпоредила повторно зачитане на предварителното задържане под стража и мярката „домашен арест” по отношение на подсъдимия Р. В. Б. , след като такова вече е било извършено с решение №360/11.09.2007 год. по ВНОХД №91/2007 г. от Софийския апелативен съд . С оглед задължителното тълкуване ,дадено в т.4 от ТР №3/22.04.2004 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. в случая давността е започнала да тече от датата на изтичане на срока на наложеното наказание „лишаване от свобода”.Данните по делото сочат , че ищецът е бил предварително задържан, съответно - под домашен арест за периода от 13.06.2003 до 27.02.2008 г. за срок от 4 г.8 месеца и 14 дни , а окончателното му наложено наказание лишаване от свобода е за 3 години и 7 месеца като срокът на наложеното наказание се явява по- малък от срока на предварителното му задържане и домашен арест .При това положение , считано от 13.06.2003 г. срокът на наложеното наказание лишаване от свобода изтича на 13.01.2007 г. Доколкото в случая исковата молба е подадена на 02.07.2013 г.,а относимия петгодишен давностен срок е изтекъл на 13.01.2013 г., този иск е погасен по давност.С оглед на това обжалваното въззивно решение в тази част следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови ново, с което искът с пр. осн. чл. 2,ал.1,т.6 ЗОДОВ в уважения размер от 4000 лв., се отхвърли. Досежно решението в частта, в която искът с пр. осн. чл.2,ал.1т.2ЗОДОВ е уважен в размер на 7 000 лв. : За да постанови това решение въззивният съд е приел, че срещу ищеца е било повдигнато обвинение за извършено престъпление от общ характер -държане без надлежно разрешение на високо наркотично вещество в голямо количество – 57 дози хероин като престъплението е извършено при условията на опасен рецидив, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда, поради което обвинението се явява незаконно. Прието е, че за периода 15.07.2008 г.-04.01.2010 г., през който ищецът е бил обвиняем и подсъдим ,същият е претърпял неимуществени вреди , изразяващи се в негативни психически изживявания, което обуславя отговорността на държавата на осн. чл. 2,ал.1,т.2 ЗОДОВ. При определяне на дължимото обезщетение съдът е съобразил тежестта на повдигнатото обвинение , продължителността на наказателното преследване , вида и продължителността на наложената мярка за неотклонение , данните за личността на подсъдимия и пр. Посочено е, че в това производство ищецът е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража” за времето от 11.03.2008 г. до 25.05.2008 г. т.е.- за 3 месеца и 29 дни. Съдът обаче не е съобразил обстоятелството , че този период съвпада с периода от 26.03.2008 г.-25.07.2008 г.когато Р. Б. е изтърпявал наказание „Лишаване от свобода” по НАХД №173/2005 г. на Окръжен съд Кюстендил над определения размер .По този начин е присъдил обезщетение както по иска с пр.осн. чл. 2,ал.1,т.6 / погасен по давност/ ,така и по иска с пр. осн. чл.2,ал.1,т.2 ЗОДОВ.По този начин съдът е включил в обезщетението по втория иск и вреди, които не са в причинно - следствена връзка с незаконното обвинение, по което ищецът е бил оправдан. Като се съобрази това обстоятелство , както и останалите данни по делото , а именно, че наказателното производство в неговата предварителна и съдебна фаза е протекло в разумен срок от около 1год. и 5 месеца , обстоятелството, че ищецът има и други осъждания , което предполага , че интензитетът и силата на претърпените от него душевни болки и страдания, за които по делото има данни принципно е в по- ниска степен, справедливият размер на дължимото обезщетение следва да се определи на сумата от 2 000 лв. Същото се дължи ведно със законната лихва, считано от 04.01.2010 г. до окончателното й заплащане.За разликата до присъдения размер от 7 000 лв. решението е неправилно поради необоснованост и следва да бъде отменено. Мотивиран от горното Върховният касационен съд , състав на 3-то г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №1892/16.10.2014 г. на Софийския апелативен съд , ГК, 1-ви състав, в частта, в която искът с пр. осн. чл. 2,ал.1,т.6 ЗОДОВ на Р. В. Б. от [населено място] срещу Прокуратурата на Република България е уважен за размер на 4000 лв., ведно със законната лихва върху сумата , считано от 15.07.2008 г. до окончателното й изплащане, както и в частта , в която искът с пр. осн. чл. 2,ал.1,т.2 ЗОДОВ на Р. В. Б. срещу Прокуратурата е уважен за размера над 2000 лв. до 7 000 лв. и в частта за разноските и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р. В. Б. срещу Прокуратурата на Република България иск с пр. осн. чл. 2,ал.1,т.6 ЗОДОВ, както и иска на Р. В. Б. срещу Прокуратурата на Република България с пр. осн. чл.2,ал.1,т.6 ЗОДОВ за размера над 2 000 до 7 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение. ОСТАВЯ В СИЛА решение №1892/16.10.2014 г. на Софийския апелативен съд , ГК, 1-ви състав, в частта, в която искът с пр. осн. чл. 2,ал.1,т.2 ЗОДОВ на Р. В. Б. срещу Прокуратурата на Република България е уважен в размер на 2000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение, ведно със законната лихва , считано от 15.07.2008 г. до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на Република България за заплати на Р. В. Б. 70 лв. платени държавни такси и 54,47 лв.адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: