Р Е Ш Е Н И Е №45 София, 27.05.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на деветнадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател: Камелия Маринова Членове: Веселка Марева Емилия Донкова при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 2746/2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. С определение № 575 от 26.11.2018 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 103, постановено на 13.04.2018 г. по в. гр. д. № 695/2017 г. по описа на Пернишкия окръжен съд, в частта, с която е обезсилено като недопустимо първоинстанционното решение за отхвърляне на претенцията на К. П. Д., М. Д. П. и П. Д. П. срещу Т. П. К. за заплащане на сумата 6 500 лв., представляваща разликата над присъдения размер от 3 500 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв., с която приживе на общия наследодател П. С., са спомогнали да се увеличи неговото наследство и делото е върнато за ново разглеждане по заявената претенция с правно основание чл.346 ГПК във вр. с чл.12, ал.2 ЗН. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявената от касаторите претенция по сметки бъде уважена. Касаторите искат обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен - касационно отменително основание по чл.281, т.3 ГПК. Ответницата по касация, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неправилност на въззивното решение в описаната част, с искане същото да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за произнасяне по същество. Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение, в частта по която е допуснато касационно обжалване, е обезсилено като недопустимо първоинстанционно решение № 19 от 06.07.2017 г. по гр. д. № 51/2016 г. на РС - Брезник, с което е отхвърлена претенцията на К. П. Д., М. Д. П. и П. Д. П. срещу Т. П. К. за заплащане на сумата 6 500 лв., представляваща разликата над присъдения размер от 3 500 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв., с която приживе на общия наследодател П. С., са спомогнали да се увеличи неговото наследство и делото е върнато за ново разглеждане по заявената претенция с правно основание чл.346 ГПК във вр. с чл.12, ал.2 ЗН. Обжалваното въззивно решение не е допуснато до касационно обжалване в частта относно начина на извършване на делбата, а жалбата на касаторите е оставена без разглеждане в частта, с която е отхвърлена претенцията им за осъждане на съделителката Т. П. К. да заплати на основание чл.346 ГПК във вр. с чл.30, ал.3 ЗС на първата жалбоподателка – сумата 1 500 лв. и на всеки от жалбоподателите М. П. и П. П. – сумата 1 000 лв., представляваща стойността на описани необходими и полезни разноски. Съделителите К. Д., М. П. и П. П. са заявили следните претенции по сметки с правно основание чл.346 ГПК: за заплащане на сумата 6 500 лв., с която приживе на общия наследодател са спомогнали да се увеличи неговото наследство, представляваща стойността на подробно описани необходими и полезни разноски, направени в периода 1973 г. – 2005 г., както и за заплащане на сумата 3 500 лв., представляваща стойността на разноски, направени след 2005 г. /когато е починал общият наследодател/. По отношение на претенцията по сметки за заплащане на сумата 6 500 лв. е прието, че същата представлява самостоятелна такава, по която районният съд не се е произнесъл – разгледал е като обща претенцията по сметки за заплащане на сумата 10 000 лв., без да отчете, че част от необходимите и полезни разноски са извършени преди смъртта на общия наследодател, а друга част от тях след неговата смърт. Посочено е, че районният съд не само е определил неправилна правна квалификация, но е извел тази квалификация от обстоятелства, на които страната не се е позовала, като се е произнесла по непредявен иск. Разглеждането на претенцията, без обсъждането на въведените от ищците твърдения, е обусловило и невъзможността за произнасяне по въведеното от ответницата възражение за изтекла погасителна давност. На това основание първоинстанционното решение е обезсилено в тази част и делото е върнато за ново разглеждане и произнасяне по претенцията с правно основание чл.12, ал.2 ЗН. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следния процесуалноправен въпрос: длъжен ли е въззивният съд да разреши спора по същество и в съответствие с приетата за правилна правна квалификация на претенцията по сметки, а не да обезсилва обжалваното решение поради неправилна правна квалификация. По така поставения процесуалноправен въпрос трябва да се даде следният отговор: Въззивният съд е длъжен да разреши спора по същество и в съответствие с приетата за правилна правна квалификация на предявения иск, а не да обезсилва обжалваното решение поради неправилна правна квалификация. В този смисъл е налице произнасяне в трайно установената съдебна практика по чл.290 ГПК, обективирана в решение № 73/23.05.2014 г. по гр. д. № 73/2014 г. на ВКС, второ г. о.; решение № 139/16.06.2016 г. по гр. д. № 3400/2014 г. на ВКС, първо г. о.; решение № 148/15.07.2014 г. по гр. д. № 952/2014 г. на ВКС, първо г. о.; решение № 406/14.01.2014 г. по гр. д. № 1585/2013 г. на ВКС, четвърто г. о., която се възприема от настоящия състав. В тази практика се приема, че определянето на правната квалификация на иска е задължение на съда, който съобразява както изложените обстоятелства, формиращи основанието на предявения иск, така и заявения петитум. Спорът следва да се разреши съобразно действителната правна квалификация на предявения иск. Задълженията на въззивния съд относно правилното квалифициране на спорното право са аналогични. При непроменени фактически твърдения на ищеца и петитум на иска, в случай че въззивният съд възприеме различна от дадената от първоинстанционния съд правна квалификация, той следва да разреши спора по същество и в съответствие с действителното правно основание, а не да обезсилва първоинстанционното решение с връщане на делото за разглеждане въз основа на приетата правна квалификация. Същата е свързана с допустимостта на постановеното решение единствено при произнасяне извън предмета на делото и обхвата на търсената защита. При липса на горното нарушение дадената от съда правна квалификация във всички случаи обуславя правилността на решението и когато въззивният съд е приел за неправилна дадената от първоинстанционния съд квалификация, той следва да реши спора при правилната такава. Касае се за неправилно приложение на материалния закон, съставляващо основание за отмяна на първоинстанционното решение и решаване на спора от въззивния съд по същество с произнасяне по основателността на иска. По касационната жалба. Заявената претенция по сметки е за заплащане на сумата 6 500 лв., с която приживе на общия наследодател съделителите са спомогнали да се увеличи неговото наследство, представляваща стойността на подробно описани необходими и полезни разноски, направени в периода 1973 г. – 2005 г. Същите са индивидуализирани в молби от 19.08.2016 г. и 17.10.2016 г., като се изразяват в направата на ограда, кладенец, бетонна плоча на втория етаж и покрив, парапет на терасата на втория етаж, поставяне на дограма, шпакловане, ремонт на покрив, изграждане на ел. инсталация, водопровод, подова настилка, изграждане на подпорна стена и измазване на сградата. Районният съд се е произнесъл по общо заявената претенция за заплащане на сумата 10 000 лв., включваща и описаните по-горе разноски, извършени приживе на наследодателя, без да отграничи същите от разноските, направени след неговата смърт. Въззивният съд правилно е приел, че с оглед момента на извършване на претендираните разноски и посочването на отделен размер на тези разноски, претенцията е самостоятелна такава и следва да се квалифицира по чл.346, ал.2 ГПК във вр. с чл.12, ал.2 ЗН. С оглед на дадения по-горе отговор на процесуалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, следва да се приеме, че същият неправилно е обезсилил първоинстанционното решение в тази част, вместо да реши спора по същество. С оглед на така установеното по делото, трябва да се приеме, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, представляващо касационно основание за отмяна по чл.281, т.3 във вр. с чл.293, ал.2 ГПК. Въззивното решение следва да бъде отменено, като на основание чл.293, ал.3 ГПК делото се върне за ново разглеждане в описаната част на друг състав на въззивния съд, който в съответствие с дадената от него правилна правна квалификация на претенцията по сметки за заплащане на сумата 6 500 лв. трябва да разреши спора по същество. При новото разглеждане на делото въззивният съд дължи произнасяне и по разноските за водене на делото пред настоящата инстанция, но след като съобрази, че такива са присъдени в полза на ответницата по касация, в частта, с която не е допуснато касационно обжалване. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 103, постановено на 13.04.2018 г. по в. гр. д. № 695/2017 г. по описа на Пернишкия окръжен съд, в ЧАСТТА, с която е обезсилено като недопустимо първоинстанционното решение за отхвърляне на претенцията на К. П. Д., М. Д. П. и П. Д. П. срещу Т. П. К. за заплащане на сумата 6 500 лв., представляваща разликата над присъдения размер от 3 500 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв., с която приживе на общия наследодател П. С., са спомогнали да се увеличи неговото наследство и делото е върнато за ново разглеждане по заявената претенция с правно основание чл.346 ГПК във вр. с чл.12, ал.2 ЗН. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в описаната част от друг състав на Пернишкия окръжен съд съобразно дадените в мотивите указания. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.