Р Е Ш Е Н И Е № 222 гр. София, 10 януари 2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седми декември през 2017г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА МИЛЕНА ПАНЕВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов разгледа докладваното от съдия Панева наказателно дело № 1049 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано на осн. чл. 423, ал. 1 НПК по искане на осъдения Н. Н. Н. (чрез защитника му - адв. Б.) за възобновяване на ВНОХД № 1671/2016 г. на Пловдивския окръжен съд. В искането, поддържано от осъдения и от защитника му в съдебното заседание пред настоящия състав, са изложени доводи за нарушено право на лично участие в съдебното производство. Настоява се, че по времето на съдебния процес пред въззивната инстанция са възникнали пречки от обективен характер, лишили осъдения от възможността да се яви пред българския съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура заявява становище за основателност на искането предвид данните по делото за задържане на осъдения на К. острови. Счита, че в случай на отказ от възобновяване на делото на осн. чл. 423, ал. 1 НК, материалите по него следва да се изпратят на Пловдивския апелативен съд за произнасяне по поддържаното в отправеното искане основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Настоящият състав на ВКС, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанието по чл. 423, ал. 1 НПК за възобновяване на делото, установи следното: С присъда № 370 от 01.12.2015г., постановена по НОХД № 2030/2014г., Пловдивският районен съд-Наказателно отделение, 7-ми състав е признал Н. Н. Н. за виновен в това, че в началото на м. октомври 2008 г., в [населено място], с цел да набави за себе си и за [фирма] имотна облага възбудил и до 05.07.2010г. поддържал заблуждение у В. А. Б. и с това й причинил имотна вреда в размер на 114 300 евро с левова равностойност 223 547.94 лева, като причинената вреда е в големи размери, поради което и на осн. чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 НК и чл. 54 НК го е осъдил на три години и шест месеца лишаване от свобода. Със същата присъда Н. е признат за виновен и в това, че на 10.10.2011г. в [населено място], при условията на посредствено извършителство чрез лицето Ф. И. Н., пред Пловдивския районен съд съзнателно се ползвал от неистински частен документ - фактура № 4/31.10.2008г., като от него за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на осн. чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 НК и чл. 54 НК е осъден на десет месеца лишаване от свобода. На осн. чл. 23, ал. 1 НК съдът е групирал така наложените наказания, като е определил едно общо и най-тежко наказание в размер на три години и шест месеца лишаване от свобода, което на осн. чл. 60, ал. 1 (изм. - ДВ, бр. 13 от 2017г.) ЗИНЗС и чл. 61 (отм. - ДВ, бр. 13 от 2017г.) да бъде изтърпяно в затвор или в затворническо общежитие от открит тип при първоначален „общ режим“. В тежест на подсъдимия е било възложено заплащането на направените по воденето на делото разноски. При иницииран по жалба на защитника на подсъдимия въззивен контрол и с решение № 78 от 21.03.2017г., постановено по ВНОХД № 1671/2016г. състав на Пловдивския окръжен съд е потвърдил присъдата, която е влязла в сила на същата дата. По същество в искането за възобновяване на наказателното дело се съдържат две групи оплаквания: за незаконосъобразно проведено в условията на задочна процедура въззивно съдебно производство за проверка на постановената по делото първоинстанционна присъда и такива за съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, допуснати отново при въззивното разглеждане на делото. Предвид ограниченията в компетентността на ВКС, въведени с измененията на чл. 424 НПК (изм., ДВ, бр. 42 от 2015г.), настоящият състав е оправомощен да вземе отношение единствено по първото от тези оплаквания - това с правно основание по чл. 423, ал. 1 НПК. В тази му част и с оглед на горепосочените данни искането е процесуално допустимо, но е неоснователно. Прегледът на материалите по делото показва, че досъдебната фаза е протекла с участието на осъдения и е приключила с внасяне на обвинителен акт в Районния съд в гр. Пловдив (на 19.04.2012 г.) по обвинение срещу него за престъпления по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 НК и по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 НК. Образуваното НОХД № 2676/2012 г. по описа на Пловдивския районен съд също е било разгледано с личното участие на Н. и е приключило с присъда № 144 от 30.04.2013 г., с която той е бил признат за невиновен и е бил оправдан по двете обвинения. С решение № 49 от 11.03.2014 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по образуваното по протест на прокурора и по жалба на частния обвинител Б. ВНОХД № 1328/2013 г. присъдата е била отменена и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд, като в това въззивно производство осъденият също е участвал лично. При новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд (НОХД № 2030/2014г.) осъденият отново е участвал лично и със защитник. Явил се е и в първото съдебно заседание по инициираното от защитника му ВНОХД № 1671/2016г. на Пловдивския окръжен съд. В следващото заседание пред ПОС, състояло се на 20.10.2016 г. той не се е явил. Съобразявайки се с подадената от защитника му информация, че Н. се намира в чужбина, въззивният съд е предприел мерки за установяване на местонахождението му, като е изискал информация за задграничните негови пътувания и е указал призоваването му от известния по делото негов адрес чрез органите на ОД „Охрана“ и събиране на информация от живеещите на адреса негови близки за актуалното му местонахождение. С оглед на събраните в резултат на тези мерки данни за липсващи регистрации на задгранични пътувания на Н. след м. април 2016 г. и данните, че от около три години той и семейството му са напуснали известният по делото адрес в [населено място], [улица], в следващото заседание (това от 22.11.2016 г.) съдът не е дал ход на делото, като е отложил разглеждането му, обявил е подсъдимия за общо държавно издирване и е указал изискване на информация за него от Министерството на правосъдието, от ГДИН и справка за настоящия и постоянния му адрес. Получената в отговор информация е била, че липсва нов регистриран адрес (постоянен и настоящ) на Н. на територията на България, че той не пребивава в затворите в страната и в резултат на предприетото негово издирване на територията на България не е установен. Постъпила е и информация от МВР-дирекция „Международно оперативно сътрудничество“, че осъденият се намира в затвор на К. , където изтърпява 20-месечна присъда за кражби и за пране на пари, придобити по престъпен начин. Според отговора, след изтърпяването на присъдата Н. ще бъде депортиран, като неговото настояване е да бъде депортиран в /страна/, където живее съпругата му - ямайската гражданка A. L. H., понастоящем N.. В заседанието от 21.02.2017 г. въззивният съд е дал ход на делото , приемайки, че по отношение на Н. е налице основанието по чл. 269, ал. 3, т. 3 НПК, като отсъствието му няма да попречи за разкриване на истината. В това заседание съдът е разпитал допуснатите по искане на защитата свидетели, изслушал е пледоариите на страните и е обявил делото за решаване. Несъмнено е при тези данни, че по-голямата и основна част от въззивното производство е протекла в отсъствието на осъдения. Това обаче не е достатъчно, за да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 423, ал. 1 НПК. Неприсъственото за Н. провеждане на въззивното производство се дължи не на недостатък в дейността на въззивния съд, а в собственото негово недобросъвестно поведение. Документално обосновано е, че в част от периода на въззивното производство по делото осъденият е изтърпявал наказание, свързано с лишаване от свобода за срок от 16 месеца, наложено му от съд в Д. Т., К. . Сам по себе си този факт не е способен да обоснове допуснато нарушение на правото му на лично участие в производството по ВНОХД № 1671/2016 г. на Пловдивския окръжен съд, доколкото с цялостното си поведение той ясно е демонстрирал отказа си да участва в това производство, като сам се е лишил от възможността да упражни лично и в пълен обем правата си в него. Фактът, че в периода между първите две заседания по въззивното дело Н. е напуснал страната при конкретните обстоятелства може да се третира единствено като манифестация на желанието му за укриване. На този извод навежда на първо място обстоятелството, че към времето на предприетото от него пътуване извън България вече е била преустановена връзката му с адреса, който той е съобщил пред органите на досъдебното производство и съда като свой адрес на местоживеене, преустановена е била и връзката му с адреса, официално регистриран от него като постоянен и настоящ адрес. Същевременно осъденият не е посочил ново местоживеене пред органите на съда. На второ място, десет дни след първото по въззивното дело съдебно заседание той е заминал за К. , като срокът на визата му - 30 дни е включвал и датата на следващото заседание по делото, за която дата той е бил лично уведомен от съда на 13.09.2016 г. Това е красноречив показател за отказа му да се ползва от правото си на лично участие във въззивното производство, още повече, че е бил информиран още от първостепенния съд за възможността производството да протече в негово отсъствие при наличие на условията по чл. 269 НПК. Информиран е бил и за задълженията, произтичащи от мярката за неотклонение, която е била прилагана спрямо него. При това положение оправданието, че не се е явил пред въззивния съд, защото е бил задържан на К. острови е неприемливо. По времето, когато е бил свободен и е могъл свободно и по собствено усмотрение да определя линията на поведението си осъденият е избрал да не се яви пред въззивния съд. Ето защо последващото му задържане от властите в Д. Т. не представлява форсмажорното обстоятелство, лишило го против волята му от възможност да се яви пред съда. Не обосновава друг извод факта, че в периода на наказателното производство Н. е реализирал поредица от задгранични пътувания, след всяко от които се е завръщал в страната и се е явявал пред съответния орган за извършване на нужните с участието му процесуални действия. От една страна, тези пътувания са се случили основно преди постановяването на осъдителната присъда. От друга страна, съгл. информацията от ДМОС-МВР пред компетентните власти в К. осъденият е заявил желание след изтърпяване на наложеното му там наказание да бъде депортиран не в България, а в Я.. При това положение липсват предпоставките по чл. 423, ал. 1 НПК за възобновяване и повторно разглеждане на делото, поради което искането на задочно осъдения следва да бъде оставено без уважение. От друга страна, доколкото това искане е обвързано и с възражения за допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждането на въззивното дело, налична е хипотезата за възобновяване на делата по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Това обуславя необходимостта от изпращане на делото на Пловдивския апелативен съд, който е компетентен да го разгледа по силата на чл. 424, ал. 1 от НПК (в ред. ДВ бр. 42/2015 г.). Водим от горното и на основание чл. 425 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Н. Н. Н. за възобновяване на ВНОХД № 1671/2016 г. по описа на Пловдивския окръжен съд на основание чл. 423, ал. 1 от НПК. Искането на осъдения Н. Н., ведно с делото, ДА СЕ ИЗПРАТИ по компетентност на Пловдивския апелативен съд с оглед основанията за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.