Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     №  183   гр. София,  24 юни 2009 година                Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети  април  две хиляди и девета година, в състав:                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГРОЗДАН ИЛИЕВ                            ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ                     ЕЛЕНА АВДЕВА         При участието на  секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Антони  Лаков изслуша докладваното от  председателя (съдията) Г. Илиев дело № 142/2009 година.     Производството е по реда на чл. 346, т. 1 НПК. Образувано е по касационна жалба на подсъдимия Л. М. Ф. против въззивното решение от 26 януари 2009г. постановеното по в.н.о.х.д. № 515/2008 г. на Варненския апелативен съд. В съдебно заседание касаторът и назначеният му служебен защитник поддържат жалбата и мотивират довод за явна несправедливост на наложеното наказание – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. По същество се прави искане за намаляване размера на наложените наказания за двете деяния, за които е признат за виновен, като се акцентира на наказанието, определено за извършеното престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2, т. 8, пр. 2 и т. 12, пр. 1 НК. Представителят на Върховната касационна прокуратура мотивира становище за неоснователност на жалбата, поради което предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд разгледа жалбата, провери въззивното решение с оглед поддържаното отменително основание и в пределите на правомощията по чл. 347 – 348 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 20/14.11.2008 г., постановена по н.о.х.д. № 245/2008 г. Разградски окръжен съд е признал за виновен подсъдимия Ф, както следва: - по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2, т. 8, пр. 2 и т. 12, пр. 1 във вр. с чл. 115НК и чл. 54 НК, за това, че на 08.05.2008г. в с. Б., Разградска, област, при условията на опасен рецидив, по особено мъчителен начин, умъртвил З. С. С. от с.с. с цел да бъде прикрито друго престъпление, такова по чл.152, ал.3, т.5 НК , поради което го осъдил на двадесет години лишаване от свобода, при първоначален усилено строг режим на изтърпяване на наказанието. - по чл. 152, ал. 4, т. 4 във вр. с ал. 3, т. 5, ал. 1, т. 2, пр. 1 и чл. 54 НК, за това, че по същото време и място, при условията на опасен рецидив се съвкупил със З. С. С. , като я принудил към това със сила и изнасилването представлява особено тежък случай, поради което и го осъдил на петнадесет години лишаване от свобода, които на основание чл. 48, б. „в” от ЗИН да изтърпи при първоначален усилено строг режим. Със същата присъда подсъдимият е признат за невинен да е извършил съвкуплението, принуждавайки пострадалата със заплашване поради което е оправдан по първоначалното обвинение по чл. 152, ал. 4, т. 4 във вр. с ал. 3, т. 5, ал. 1, т. 2, пр. 2 НК в тази му част. На основание чл. 23 НК за извършените от Ф. престъпления му определил общо най – тежко наказание, лишаване от свобода в размер на двадесет години, което на основание чл. 48, б. „в” от ЗИН да изтърпи при първоначален усилено строг режим. На основание чл. 59, ал. 1 НК е зачетено предварителното задържане на подсъдимия, считано от 16.05.2008 г. до влизане в сила на присъдата. С решение от 26. 01. 2009 г. на Варненския апелативен съд, постановено по в.н.о.х.д. № 515/2008 г, предмет на касационната жалба, първоинстанционната присъда е изменена, като е преквалифицирано извършеното от Л. Ф. престъпление по чл.152, ал. 4, т. 4 НК в такова по чл. 152, ал. 3, т. 5 във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 1 НК и във вр. с чл. 54 НК за това деяние му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет години. Със същото решение подсъдимият е признат за невинен по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 152, ал. 4, т. 4 НК, а първоинстанционната присъда е потвърдена в останалата и част. Касационната жалба, подадена от подсъдимия е неоснователна. Доводът за явна несправедливост на определените на Ф. наказания лишаване от свобода за срок от десет години за престъплението по чл. по чл. 152, ал. 3, т. 5 НК и за срок от двадесет години за престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2, т. 8, пр. 2 и т. 12, пр. 1 НК е лишен от фактическо и правно основание. Така определените наказания не са несправедливи, тъй като са съответни на извършените престъпления и целите, предвидени в чл. 36 НК. Обстоятелствата от значение за индивидуализацията на наказанията са правилно оценени по тежест и значение. Криминалната активност на подсъдимият при извършване на двете тежки умишлени престъпления срещу личността, обремененото му съдебно минало и характеристичните данни за неговата личност са били отчетени и правилно оценени при отмерване на наказанията за всяко от престъпленията. Несъобразени от двете инстанции обстоятелства, които да налагат други изводи с оглед претендираното намаляване на водещото в съвкупността наказание, не се установиха. За престъплението по чл. 152, ал. 3, т. 5 НК е предвидено наказание от три до петнадесет години лишаване от свобода. Определеното от въззивната инстанция, за това деяние, наказание в размер на десет години лишаване от свобода е справедливо, съответно на установените и съобразени обстоятелства от значение, за определяне конкретната степен на обществената опасност на престъплението и личността на подсъдимия. Принципът за законоустановеност и справедливост е спазен и при индивидуализацията на наказанието за извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2, т. 8, пр. 2 и т. 12, пр. 1 НК, поради което настоящият състав приема, че липсват фактически и правни основания, за намаляване по размер на определените за всяко от престъпленията и това по съвкупност наказания. Касаторът е личност с трайно изградени навици за извършване на тежки престъпления, които не е променил. Макар да е търпял наказания лишаване от свобода, за пореден път е манифестирал престъпната си воля, лишавайки хладнокръвно от живот пострадалата, която преди това изнасилил. При това положение, касационният състав счита, че определеното по съвкупност наказание, без приложението на чл.24 НК, следва да се изтърпи в размерът потвърден от въззивния състав. По този начин се гарантират, както постигане на целите по чл.36НК, така и доказаната необходимост касаторът да бъде изолиран за един продължителен период от време, за да му се отнеме възможността да вреди на обществото. Поради изложените по-горе съображения и при отсъствието на претендираното от касатора нарушение, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1НПК       Р Е Ш И:     Оставя в сила решението от 26.01.2009 г., постановено по в.н.о.х.д. № 515/2008 г. на Варненски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.