6 Р Е Ш Е Н И Е № 446/2011 София, 16.01. 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 1080/2010 година Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 666 от 30.06.2011г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на адв.Ж. от ВАК като представител на В. с. у. “Ч. Х.” /В./, на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1629 от 09.12.2009 год., постановено по гр.дело № 1870/2009год., с което е обезсилено решение № 208 от 29.06.2009 год., постановено по гр.дело № 8166/2007 год. на Варненския районен съд и делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по предявените искове, по които надлежен ответник е В. с. у. (В.)”Ч. Х.”. В касационната жалбата са изложени оплаквания за недопустимост на въззивното решение. Поддържа се, че няма предявен иск против В.; че искът е предявен срещу С. в частна полза ”А. на ч. в. у. у. в Б.”, като в процеса ищецът не е искал, нито е било допуснато от съда , привличането на нов ответник или замяна на първоначалния с нов такъв. Ответникът по касация Д. Г. Н. от [населено място], представлявана от адвокат В. В. от В. адвокатска колегия в постъпилия отговор по чл.287, ал.1 ГПК взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира за направените разноски по делото пред настоящата инстанция. С цитираното по-горе определение № 666 от 30.06.2011г. е допуснато касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: длъжен ли е съдът да постанови нарочно определение за това кой е надлежният ответник в процеса при положение, че в исковата молба е посочен един, а с уточняваща молба, подадена преди първото по делото съдебно заседание, е посочен друг ответник. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: За да обезсили решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че в исковата молба, която е била впоследствие допълнително конкретизирана, е било уточнено, че извънпроцесуалният спор относно титулярството на правото на собственост върху процесния имот – реална част с площ от 1680 кв.м. от ПИ № 313 по плана на к.к.”Ч.”, [населено място], целият с площ от 30955 кв.м., респ. незаконното му застрояване, е между ищцата и В.”Ч. Х.”, който е бил надлежно уведомен за всички заседания, но ненадлежно представляван. Взето е предвид, че първоинстанционното решение е постановено срещу С. ”А. на ч. в. у. у. в Б.”, което представлява произнасяне срещу ненадлежен ответник, поради което съдебният акт е недопустим и на основание чл.209 ГПК/отм./ е обезсилен и делото е върнато на първата инстанция за проинасяне с надлежен ответник В.. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение във връзка с въпросите, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, намира следното: По въпроса , по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 2 във вр. ал. 1 ГПК /чл.100 от ГПК/отм.//съдът приема за редовна онази искова молба, която отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК /съответно чл.98 и чл.99 от ГПК/отм.//- а именно да е написана на български език, с точно посочване на съда, до който е адресирана, имената на страните с необходимите индивидуализиращи белези на физическите и юридически лица, цена на иска при защита на имуществените оценяеми права, изложение на онези обстоятелства, на които страната ищец основава иска си и очертава предмета на спорното право, коректно формулиране на искането и подпис на лицето, подало исковата молба, както и да са налице необходимите приложения - -пълномощно, когато исковата молба се подава от пълномощник, документ за внесена държавна такса по сметка на съда и разноски, когато такива се дължат за събиране на доказателства и преписи с приложения за всички ответници. Поправката на исковата молба по реда на чл.129 от ГПК /чл. 100 ГПКотм./ не съставлява изменение на иска. Това следва от изричната разпоредба на чл.129 ал.5 от ГПК /съответно чл. 100, ал. 4 ГПКотм./, съгласно която поправената искова молба се смята за редовна от деня на нейното подаване. Затова когато подадената искова молба е нередовна и е оставена без движение, ищецът може да отстрани констатираните недостатъци в дадения му от съда седемдневен срок. Ако в този срок недостатъците бъдат отстранени, исковата молба ще се счита редовна от нейното подаване . Исковата молба ще се смята за редовна и за посочените от ищеца и по негова инициатива недостатъци, защото посочването им е отстраняване на нередности, което може да се извърши и в течение на производството. По така предявения и уточнен от ищеца иск съдът е длъжен да се произнесе, като в тази хипотеза не дължи постановяване на нарочно определение. Ищецът е този, който определя страните в процеса - от чие име и срещу кого предявява иска. По правило, лицето, посочено в исковата молба като ищец или ответник, става страна, а не лицето, което подателят на исковата молба е възнамерявал да направи страна. Кой се сочи за страна обаче, трябва да се извлече не от буквалния текст на молбата, а от нейния смисъл, преди всичко от правоотношението, предмет на иска. Допуснатата от ищеца грешка при обозначаване на действителния ответник също може да бъде поправена, без това да съставлява изменение на иска. Тези хипотези следва да бъдат разграничавани от случаите, когато качеството на страна се придобива вследствие на правоприемство /чл. 120 ГПК отм. – чл.227 ГПК нов/, или вследствие изменение на страните по иска /чл.117 от ГПК отм. – чл.228 от ГПК нов/. Допустимостта на последните законът свързва с наличието на допълнителни процесуални предпоставки, поради което и в тези случаи съдът е длъжен да се произнесе по допускането им с нарочно определение. Съобразното горното разрешение обжалваното решение се явява правилно. Касационните оплаквания са неоснователни. За да обоснове изводът си, че първоинстанционният съдебен акт е недопустим, въззивният съд е констатирал, че с подадената искова молба са били предявени от Д. Н. ревандикационен и негаторен иск за недвижим имот с площ от 1680 кв., съставляващ част от имот пл. № 313 по плана на КК “Ч.” в землището на [населено място]. Съгласно посоченото в исковата молба претенциите са насочени срещу С.”А. на ч. в. у. у. в Б.”, а В. е посочен като съдебен адрес. Фактическите твърдения в исковата молба са основани на влязло в сила решение, с което е бил отхвърлен като неоснователен предявен от В. против Д. Н. отрицателен установителен иск за собственост на същия недвижим имот. Във връзка с оставяне на исковата молба без движение и с оглед изпълнение на указанията на първостепенния съд за отстраняване констатирани нередовности, с молба от 06.11.2007г. ищцата е уточнила исковата молба, в това число и досежно ответника и е заявила, че искът следва да се счита предявен срещу В. с. у. “Ч. Х.”. Съдът е зачел поправената искова молба за редовна и е връчил препис от нея на ответника В., като последният е бил вписан и в списъка на лицата за призоваване. За всички проведени съдебни заседания е вписван в списъка и призоваван като ответник В.. В протоколите, съставени за проведените съдебни заседания, е посочвано, че за ответника - С. с дейност в частна полза (С.) “А. на ч. в. у. у. в Б.” се явява представител адв. Ж.. За ответника В., посочен като такъв в поправената искова молба и в списъка за призоваване, не е отразено дали се явява представител. С решение от 29.06.09 г. по гр. д. № 8166/2007 г. Варненски районен съд е отхвърлил предявените от Д. Н. искове срещу С. А. на ч. в. у. у. в Б. като неоснователни. Въз основа на подадена от ищцата въззивна жалба е образувано гр. д. № 1870/09 г. по описа на Варненски окръжен съд. По повод оставянето на исковата молба без движение, сторено от въззивния съд с определение от 05.10.2009 г., ищцата, с молба от 27.10.2009 г., отново е уточнила, че ответник по предявения от нея иск е В., който е самостоятелна юридическа личност и който е във владение на имота. С решение от 09.12.2009 г. Варненски окръжен съд е обезсилил първоинстанционното решение като постановено срещу ненадлежна страна и е върнал делото за ново разглеждане на първоинстанционният съд. Така постановеният съдебен акт е правилен, обоснован и законосъобразен, като решаващите изводи на въззивната инстанция са в съответствие с даденото по-горе разрешение на съществения за изхода на делото процесуално-правен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване. Ирелевантни, с оглед даденото по-горе разрешение на въпроса, относно който е допуснато касационно обжалване, са и останалите доводи, касаещи въпросите за процесуалните действия на съда при замяна на един ответник с друг или за привличане на нов ответник, наред с първоначалния. В процесния случай ищецът не е заявявал искане за привличане на нов ответник, нито за замяна на първоначалния с друг. Извършените от него действия по съществото си представляват поправка на грешка, допусната при обозначаване на действителния ответник, приравнено на отстраняване нередовност на исковата молба. Горният извод се обосновава и от тълкуването на точния смисъл на фактическото изложение и петитума на исковата молба и на правоотношението, предмет на иска. С оглед изложеното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 293, ал. 1 ГПК. Разноски в полза на касатора не се следват. Същият следва да се осъди да заплати сторените от ответника по касация разноски за настоящата инстанция в размер 300лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар на адвокат В. В. от ВАК, така както са документирани по делото-л.9. Съдът не присъжда сумата 350 лв, посочена в договор за правна помощ, приложен на лист 8 от делото. Така договореният и заплатен адвокатски хонорар е относим към друго касационно производство- ч.гр.д.№142/2010г. , не и към настоящото. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г. о. РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1629 от 09.12.2009 год., постановено по гр.дело № 1870/2009год. ОСЪЖДА В. с. у. “Ч. Х.” да заплати на Д. Г. Н. от [населено място], разноски за настоящата инстанция в размер 300лв. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: