3 гр. д. № 2322/2016 г. на ВКС, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 237 София, 30.12.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА СВЕТЛАНА КАЛИНОВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 2322/2016 год. Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 426 от 06.07.2016 г., постановено на основание чл. 288 ГПК, е допусната касационна проверка на решение № 45 от 09.03.2016 г. по гр. д. № 16/2016 г. на Габровски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 255 от 09.12.2015 г. по гр. д. № 524/2015 г. на Севлиевски районен съд като постановено по недопустим иск по въпроса има ли правен интерес от иска по чл. 109а ЗС собственик, границата на чийто имот с този на ответника не е материализирана. Върховният касационен съд на РБ, състав на І г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: По въпрос, по който е допусната касационна проверка, настоящият съдебен състав намира, че интерес от иска е налице както, когато границата не е материализирана с видими знаци и елементи, намиращи се на земната повърхност, така и когато се твърди, че такива има поставени по част от нея, а в друга за ориентири се ползват съоръжения за отводняване или укрепване на терена. По същество на касационната жалба: За да обоснове извода си за недопустимост на иска поради липса на правен интерес въззивният съд е обсъдил само част от данните по делото. Позовал се е на заявеното от ищеца в молбата за уточняване на иска от 07.07.2015 г., че ответницата е завзела 40 см. от имота му, които са били част от съоръжение за отводняване на имота му. Позовал се е и на твърдението на ищеца в обстоятелствената част на исковата молба, че ответницата знае къде минава границата между имотите, както и на процесуалното поведение на ищеца - изразяващо се в становището му, заявено в съд. заседание, проведено на 09.02.2016 г. пред въззивната инстанция, в което на въпроса: -какво иска от съда? ищецът е заявил, че иска премахване на каменната плоча, изградена от ответницата и възстановяване на заетите от нея 40 см. от имота му. Съдът е основал извода си за недопустимост на иска като се е позовал и на разрешения със сила на пресъдено нещо спор между страните за премахване на част от изградената от ответницата в нейния имот циментова площадка, с правно основание чл. 109 ЗС, с влязло в сила решение от 27.11.2014 г. по гр. д. № 149/2015 г. на Тетевенски районен съд. Изводът на въззивния съд за недопустимост на иска е формиран след избирателна преценка на твърденията на ищеца и данните по делото. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е твърдял, че при закупуване от ответницата на съседния на неговия от изток имот, между двата не е имало материализирана граница (обозначена със знаци), поради което имотите им се преливат. С удостоверение, издадено от ТСУ П. е установил, че за землището на [населено място], в което се намират имотите на страните, няма изработван кадастрален и регулационен план. В този смисъл е и твърдението му в молбата за уточняване на иск от 07.07.2015 г. С приета пред първоинстанционния съд техническа експертиза е установено след анализ на писмените доказателствата и направено геодезическо измерване и оглед на място, че имотът на ищеца има материализирана граница с каменен дувар, намиращ се северно от имота на ответницата, който е прекъснат в непосредствена близост до площадката, изградена от ответницата около къщата в нейния имот. Вещото лице е констатирало, че в южната част на границата е запазен също каменен дувар, който ясно посочва къде минава границата между имотите и който продължава и в основата на изградената западна страна на отводнителната канавка в имота на ищеца. Експертът установява и това, че при закупуване на имота от ответницата е било направено геодезическо заснемане на нейния имот, в което не е отразено съществуващата отводнителна канавка и шкарп, които са отделяли имота на ищеца от този на ответницата и се явяват западна страна на нейния имот. На комбинирана скица, която е неразделна част от заключението, с червена линия е посочена границата между двата имота към 2004 г., когато ответницата е закупила имота, съседен от изток на имота на ищеца. Установеното с експертизата не е обсъждано от въззивния съд. В съдебното заседание, проведено от въззивния съд на 09.02.2016 г., жалбаподателят, ищец по иска, е заявил, че отводнителната канавка е направена от баща му и е граница с имота на ответницата, поради което границата между двата имота минава по отразената червена линия в скицата на вещото лице. Заявил е също, че преди ответницата да закупи имота, предишните собственици са били поставили ограда по границата между имотите от дървени колове и мрежа, която е премахната от ответницата. Местоположението на тази ограда ищецът е начертал с бяла боя на терена. Съвкупната преценка на твърденията на ищеца и установените по делото факти, доминиращо значение от които имат установяващите, че границата между имотите извън каменните дувари не е била материализирана и че за населеното място няма изработен кадастрален план, обосновават извод, че ищецът има интерес от предявения иск за установяване точното местонахождение на границата между двата имота, поради което той е допустим. Като е приел друго съдът е постановил необосновано и незаконосъобразно решение, което е основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяната му. След отмяна на въззивното решение делото ще бъде върнато на въззивния съд за произнасяне по същество на въззивната жалба. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 45 от 09.03.2016 г. по гр. д. № 16/2016 г. на Габровски окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Габровски окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: