Р Е Ш Е Н И Е № 96 гр. София, 18.06.2019 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на четвърти юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1962 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ю. Х. С. срещу решение №583 от 12.03.2018 г. по в.гр.д.№4718/2017 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №4750 от 29.06.2017 г. по гр.д.№9956/2014 г. на СГС, с което е отхвърлен предявеният от Ю. Х. С. срещу Гаранционен фонд иск по чл.288, ал.11, вр. ал.1, т.2, б.„а” от КЗ /отм./ за заплащане на сумата от 600 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ПТП, реализирано на 17.05.2011 г. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Посочва се, че въззивният съд се е произнесъл по преклудирано възражение на ответника, предвид релевирането му след изтичането на предвидения в процесуалния закон срок, без да са налице условията на чл.147 от ГПК, като неправилно е приел и, че презумпцията по чл.295, ал.7 от КЗ /отм./ е оборена. Поддържа се, че в нарушение на чл.272 от ГПК въззивният съд не е отговорил на нито едно от пространно изложените във въззивната жалба възражения по отношение на възприетите от първоинстанционния съд изводи за механизма на ПТП и за липсата на противоправност на осъществените от делинквента действия. Ответникът по касация – Гаранционен фонд и И. Д. С. - трето лице помагач на страната на ответника, заявяват становище за неоснователност на жалбата. С определение №204 от 27.03.2018 г., решението е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпросите: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани. 2. Когато въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл.236, ал.2 от ГПК за мотивиране на въззивното решение и разпоредбата на чл.272 от ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е налице настъпило на територията на Република България ПТП, причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на посочената територия, като са налице две от предпоставките за ангажиране отговорността на Гаранционен фонд. Посочил е, че в случая обаче от писмо на МВР, Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ рег.№578500-4306/10.09.2015 г. /представляващо официален документ, който удостоверява извършеното от длъжностното лице изявление за наличие на застрахователен договор относно процесния автомобил/ се установява по категоричен начин, че за процесния автомобил е налице валидна застрахователна полица към датата на произшествието при ЗД „Б. инс” АД - автомобилът, като собственост на Жандармерийска част е бил включен в списък на автомобили, ползвани от министерството, за които е била сключена задължителна застраховка „ГО“. В този смисъл и с оглед представената по делото приемно-сдателна ведомост и свидетелството за регистрация на автомобила, е достигнал до извод, че за автомобила, с който е извършено процесното ПТП, е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“, което обстоятелство, изключва отговорността на Гаранционния фонд в този случай. Въззивният съд не е възприел становището на първата инстанция, че това обстоятелство е въведено несвоевременно /предвид посочването му след срока по чл.131 от ГПК и бездействието на ответника с оглед разпоредбата на чл.1, ал.2, т.2 от Наредба №Iв-991/03.07.2006 г., установяваща възможност ответникът да изиска информация от МВР за наличие на договор за застраховка ГО по отношение на процесния автомобил/, като се е задоволи да посочи, че възражението за наличие на сключен договор за застраховка е направено своевременно при условията на чл.147 от ГПК. Счел е, че е налице и друго основание за отхвърляне на иска, тъй като в конкретния случай липсва противоправност в действията на водача на процесния автомобил, а същата като елемент от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД не се предполага, а следва да се докаже, в който смисъл и мотивите на първата инстанция към които е препратил. При постановяване на решението, съдът не се е произнесъл по поддържаното от ищеца възражение за несвоевременност на наведеното пред първата инстанция, след срока за отговор на исковата молба, обстоятелство за наличие на сключен договор за застраховка и не е отговорил на изложените във въззивната жалба възражения по отношение на възприетите от първоинстанционния съд изводи за механизма на ПТП и за липсата на противоправност на осъществените от третото лице помагач действия. По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, е формирана споделяна от настоящия състав, константна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК, според които, в задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, което произтича от характера на въззивното производство, а фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението, като изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата, доводите и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви в тази насока, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. Въззивният съд може да препрати към мотивите на първоинстанционното решение, но същевременно следва да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба в качеството си на инстанция по съществото на спора, тъй като предвидената в чл.272 от ГПК процесуална възможност, не дерогира изискването на чл.236, ал.2 от ГПК за мотивиране на въззивното решение и освобождава въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство. Аргумент за това са нормите на чл.235, ал.2 и ал.4 от ГПК, задължаващи въззивния съд да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху собствените си изводи по приложението на закона, които следва да намерят писмено отражение в мотивите към решението. В случая, въззивният съд в противоречие с дадените разрешения, допускайки съществено нарушение на съдопроизводствените правила, не се е произнесъл по поддържаното от ищеца възражение за несвоевременност на наведеното пред първата инстанция, след срока за отговор на исковата молба, обстоятелство за наличие на сключен договор за застраховка /предвид посочването му след срока по чл.131 от ГПК, предвид бездействието на ответника с оглед разпоредбата на чл.1, ал.2, т.2 от Наредба №Iв-991/03.07.2006 г., установяваща възможност ответникът да изиска информация от МВР за наличие на договор за застраховка ГО по отношение на процесния автомобил и предвид наличие на презумпцията по чл.295, ал.7 от КЗ /отм.// и не е мотивирал наличие на някоя от предпоставките по чл.147 от ГПК, като не е изложил и мотиви по твърдяната във въззивната жалба противоправност в действията на водача на процесния автомобил и липсата на елементите на възприетото от първоинстанционния съд „случайно деяние” /с оглед разпоредбите на Наредба №I-141/18.09.2002 г. и на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и установените по делото факти, че водачът на МПС е бил на мястото поради сигнал за възможно извършвано престъпление, с оглед липсата на данни, че извършителите са напуснали местопрестъплението и с оглед осемгодишния професионален трудов стаж в системата на МВР, вследствие на който водачът е бил длъжен и е могъл да предвиди, че в пшеничния блок се намира някой от извършителите/. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено на основание чл.293, ал.2 от ГПК, като липсата на произнасяне по посочените въпроси налага, след отмяна на решението, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, за да бъдат спазени процесуалните правила за инстанционност при разрешаване на спора. При новото разглеждане на делото на основание чл.294, ал.2 от ГПК, въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВКС. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №583 от 12.03.2018 г. по в.гр.д.№4718/2017 г. на САС. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на САС. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.