5 Р Е Ш Е Н И Е № 92 Гр.София, 24.07.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска ЧЛЕНОВЕ: Тотка Калчева Костадинка Недкова при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1205 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 1096/27.06.2011г., постановено по гр.д.№ 1007/11г. от Софийския апелативен съд, с което потвърдено решение от 17.12.2010г. по гр.д.№ 4714/09г. на Софийския градски съд за отхвърляне на иска на касатора против Министерство на вътрешните работи за връщане на основание чл.55, ал.1 ЗЗД на сумата от 5064075.33 лв., дадена при първоначална липса на основание. Касаторът поддържа, че решението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответникът оспорва жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че направените от ищеца по иска – настоящ касатор плащания в размер на отчисления от печалбата, реализирана в безмитните бензиностанции на ГКПП „К А.” и „К.”, са в полза на Национална служба „Гранична полиция” и Национална служба „Полиция”, които са самостоятелни юридически лица. Решаващият състав е изследвал извършените преобразувания и е изложил съображения, че от 25.10.2009г. Главна дирекция „Гранична полиция” е правоприемник на лицето, получило плащанията, което има статут на юридическо лице, различно от конституирания ответник – МВР. Безмитната търговия се е осъществявала на основание заповед № 90/25.03.92г. на министъра на финансите и сключен договор с ГУ „Митници”. С течение на времето разрешението е подновявано, като въззивният съд подробно е проследил промените в нормативната уредба и не е констатирал нарушения на закона, както и основания за нищожност на заповедта на министъра. Формираният правен извод е, че плащанията са направени на правно основание, поради което предявеният иск по чл.55, ал.1 ЗЗД е отхвърлен. С определение № 9/11.01.2013г. по т.д.№ 1205/11г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК за произнасяне по въпроса: За да се приеме, че е налице правоприемството между две лица, създадени със закон, има ли значение определянето им като второстепенни разпоредители с бюджетни кредити и този факт има ли за последица възстановяване на статута на закрито юридическо лице? Становището на състава произтича от следното: Отговорът на поставения въпрос следва да се даде съобразно с данните по конкретното дело за извършените преобразувания на лицата, за които се твърди от ищеца, че са получили плащания без основание – Национална служба „Гранична полиция” и Национална служба „Полиция”. В периода до 01.05.2006г. плащанията са получени от Национална служба „Гранична полиция”, която е национална служба на МВР и юридическо лице съгласно чл.10, ал.1, т.5 и ал.3 ЗМВР /отменен на 01.05.2006г./. Със ЗМВР/бр.17/2006г. в сила от 01.05.2006г./ е създадена Национална служба „Полиция” – чл.10, ал.1, т.2, която съгласно П..4, ал.1 от ПЗР е правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на Национална служба "Гранична полиция". С изменението на закона - ДВ бр.69/08г. в сила от 05.08.2008г., е създадена Главна дирекция „Гранична полиция”, със статут на юридическо лице. По силата на П.. 108, ал.1 от ПЗР Министерството на вътрешните работи е правоприемник на активите и пасивите на Национална служба "Полиция". Главна дирекция „Гранична полиция” е дирекция на МВР със статут на юридическо лице и след измененията на ЗМВР с ДВ бр.93/09г. и ДВ бр.88/10г. в сила от 01.01.2011г. В този смисъл, правоприемник на лицата, получили плащането на сумите, претендирани с иска на ищеца, е Министерството на вътрешните работи. Създадената Главна дирекция „Гранична полиция” с изменението на ЗМВР в сила от 05.08.2008г. не е правоприемник на съществуващата до 01.05.2006г. Национална служба „Гранична полиция” и на Национална служба „Полиция” до 05.08.2008г. С промяната на структурата на МВР относно националните служби и главни дирекции, в ЗМВР не е предвидено прехвърляне на активи, пасиви, права и задължения от друго юридическо лице, което е прекратено, каквото е било предприето при създаването на Национална служба „Полиция” със ЗМВР в сила от 01.05.2006г. Правоприемник на закритите структури звена на МВР, имащи качеството на юридически лица, с изменението от 05.08.2008г. е МВР, който е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по иска. При тези изрични законови разпоредби за правоприемството на юридическите лица, доводът за възстановяване на статута на закрито юридическо лице на база на определянето му като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити е неоснователен. Определянето на юридическото лице като разпоредител с бюджетни кредити има значение за начина на формиране и разходване на бюджета му, но не и за статута му на правоприемник на друго юридическо лице. По тези съображения отговорът на поставения по чл.280, ал.1 ГПК правен въпрос е в следния смисъл: Правоприемството на юридически лица, създадени със закон, се определя съобразно законовите разпоредби за създаването, закриването и правоприемството в активите, пасивите, правата и задълженията между закритото юридическо лице и новосъздаденото или друго съществуващо юридическо лице. Определянето на юридическото лице като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити няма за последица възстановяване на статута на закрито юридическо лице, след като такава не е предвидена в закона. По същество на касационната жалба. С оглед на отговора на правния въпрос касационното основание по чл.281, т.3, пр.1 ГПК за неправилно приложение на материалния закон и в частност на възстановяване на статута на закритата Национална служба „Гранична полиция” в лицето на Главна дирекция „Гранична полиция”, е налице. Изводите на въззивния съд за липсата на пасивна материалноправна легитимация на МВР е неправилен. МВР е правоприемник на лицата, получили претендираните суми, поради което правилно е конституиран като ответник по делото. Независимо от неправилното приложение на материалния закон относно правоприемството между юридически лица, създадени със закон, въззивното решение следва да се остави в сила, тъй като не са налице предпоставките за уважаване на иска за връщане на даденото при начална липса на основание. Ищецът поддържа, че със заповед № 90/25.03.1992г. на Министъра на финансите, при предоставено разрешение за извършване на продажба на петрол и петролни продукти, министърът не е разполагал с правомощието да задължава получателя на разрешителното да заплаща отчисления от печалбата за нуждите на съответната митница и ГКПП и за собствениците на терените, където ще бъдат построени бензиностанциите. Въззивният съд подробно е проследил измененията в законодателството относно правилата за извършване на безмитна търговия и правата и задълженията на безмитния оператор, какъвто е бил ищецът. По силата на чл.17 ЗСВЦВК /отменен на 01.01.2000г./, ако съгласно този закон за извършването на известни сделки или действия е необходимо валутно разрешение, Министерството на финансите или другите органи, действуващи въз основа на чл. 6, могат при даване на разрешението да поставят условия, които трябва да се спазват. Конкретно, за извършването на търговия на граничните контролно – пропускателни пунктове разрешителният режим е създаден в нормата на чл.8 на ПМС № 15/91г. за изменение на валутния режим, издадено на основание чл.17 ЗСВЦВК /отм./ - П.. единствен на заключителната разпоредба на акта. Със законодателните промени по Закона за акцизите, Наредба № /03.10.2002г. за безмитната търговия, Закона за акцизите и данъчните складове, Закона за митниците, ищецът е запазил статута си на безмитен оператор и е получил разрешения през 2003г. за безмитна търговия на основание П..2, ал.2 от ЗИДЗА /в сила от 01.01.2003г./, като продължаването на безмитната търговия е при същия ред и условия, при които е било дадено първоначалното разрешение по ПМС № 15/91г. С решение № 3160/07.03.11г. по адм.д.№ 14646/09г. на І о. и решение № 10313/11.07.11г. по адм.д.№ 4597/11г. 5чл. на ВАС по жалба срещу заповед № 90/25.03.1992г. е прието, че същата е законосъобразно и министърът на финансите е имал право да поставя условия, включително да определя отчисления от печалбата, заплащани от безмитния оператор. В този смисъл, изводът на въззивния съд, че заплатените отчисления от печалбата са получени от праводателя на ответника на законно основание е правилен. На основание чл.293, ал.1, пр.1 ГПК обжалваното решение следва да се остави в сила. Право на разноски за настоящото производство има ответникът, като не са представени доказателства такива да се направи, поради което съдът присъжда само юрисконсулско възнаграждение по Наредба № 1/04г. в размер на 3000 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1096/27.06.2011г., постановено по гр.д.№ 1007/11г. от Софийския апелативен съд. ОСЪЖДА [фирма], [населено място], [улица] да заплати на Министерство на вътрешните работи, [населено място], [улица] сумата от 3000 лв. /Три хиляди лв./ - юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.