Р Е Ш Е Н И Е                                            № 71                                София, 26.04. 2010 г.                                 В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение  в  съдебно заседание  на двадесет и осми януари две хиляди и десета година в състав                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА                                         ЧЛЕНОВЕ:  МАРГАРИТА СОКОЛОВА                                                                 ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА   с участието на секретаря Емилия Петрова                                                              изслуша докладваното от  съдията Д. Василева гр. дело № 699/ 2009 г. и за да се произнесе съобрази следно Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 842/ 4.08.2009 г. е допуснато обжалване на въззивно решение на Б. окръжен съд, с което е отхвърлен иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. За да се произнесе по жалбата настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Ищецът е наследник на П. Г. К. и твърди, че наследодателят му притежавал нива от 12 дка в м. „Д”, землището на с. А., която не е заявена за възстановяване в срок и затова е предявил иск по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ. Като доказателство за собственост е представил декларация от 25.06.1949 г. за притежавани недвижим имоти, подадена от наследодателя му, в която той е декларирал, че притежава по покупка с нотариален акт нива от 12 дка в с. А.. О. това ищецът е представил данни, че имотът произхожда от свещеник С. Н. , който според извлечение по данъчните регистри за периода 1936- 63 г. има записана на негово име нива от 13 дка в с. А., придобита чрез покупка от С. А. Ищецът е внук на единствения наследник- сестрата на свещеник С. Н. Велика Г. К. , видно от представените удостоверения за наследници. Ищецът е изложил и твърдения, че наследодателят му е придобил имота и по давност, за което са дали показания и двама свидетели. За да отхвърли иска въззивният съд е приел, предвид редакцията на чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ след изменението, публ. ДВ бр. 13/2007 г., че при липса на други доказателства придобиването на имота по давност не може да се установява със свидетелки показания. По отношение на представените писмени доказателства е приел, че те също не доказват собственически права в полза на наследодателя на ищеца, тъй като няма данни дали декларацията е отразена в емлячния регистър. Относно извлечението от данъчните картони е посочено, че тези документи поначало не са сред доказателствата, изброени макар и примерно в чл.12,ал.2 ЗСПЗЗ, а ако се изхожда от данните по картона на С. Н. те по- скоро опровергават, а не подкрепят тезата на ищеца за придобиване на имота по давност от неговия наследодател към момента на образуване на ТКЗС- 1957-59 г., т.к. Сотир Н. е починал през 1942 г. и до внасяне на имота в ТКЗС не е изминал необходимият 20 годишен срок на владение. Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че решението на въззивния съд е правилно и следва да се остави в сила, а касационната жалба- без уважение. Преди всичко следва да се посочи, че доколкото не се представят нотариален или крепостен акт, давностното владение като придобивен способ не се установява, тъй като свидетелските показания съгласно чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ /в последната редакция на текста/ са недопустими, а от другите доказателства също не може да се направи извод, че имотът е придобит по давност от наследодателя на ищеца до момента на образуване на ТКЗС. Правилно не е обсъждано и твърдението за придобиване на имота с договор за покупко- продажба, тъй като не се представя такъв документ на името на наследодателя на ищеца. Съгласно чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ правото на собственост може да се доказва с извлечения от емлячните регистри, но само ако са водени правилно и съдържат необходимите данни. Преценявайки представената декларация за притежавани имоти от П. Г. К. въззивният съд правилно е констатирал, че няма данни тя да е отразена в емлячния регистър. Декларацията е от 1949 г. и следва да се приеме, че е подадена във връзка с изпълнението на У. № 573 от 28.05.1949 г. за задължително пререгистриране на непокритите земеделски имоти, обн. ДВ бр. 122/ 49 г. Съгласно Окръжно № 694 от 30.05.49 г. за приложението на указа, в левия и десен горен ъгъл на декларацията следва да се впишат номерата на страниците и партидата на притежателя на земята по регистъра за земеделска собственост /емлячния регистър/. Видно от представеното копие от декларацията на П. К. тези данни не са попълнени, поради което не може да се приеме, че имотът е вписан в емлячния регистър и оттам да се прави извод за правото на собственост. Ако емлячните регистри са редовни, за доказване на правото на собственост е достатъчно да се представи само надлежно заверено извлечение от тях, а в случай като настоящия представените писмени документи нямат пряко доказателствено значение, а следва да се ценят наред с всички останали доказателства по делото. Извлеченията от данъчните книги не са посочени изрично в чл.12, ар.2 ЗСПЗЗ, но могат да се отнесат към другите писмени доказателства, с които е допустимо да се доказва правото на собственост. В случая обаче представеното извлечение съдържа данни, които са в противоречие с обясненията на ищеца и при липса на доказателства, които да обясняват това противоречие, този документ не потвърждава, а опровергава тезата на ищеца. Преди всичко това са данни не за наследодателя, чиито земи се търсят за възстановяване, а на лицето С. Н. , който според удостоверенията за наследници е брат на бабата на ищеца, докато в исковата молба се твърди, че наследодателят на ищеца- П. К. е придобил имота чрез договор за покупко- продажба от С. С. Д. през 1937 г. Освен това данъчната книга е за периода 1936- 63 г. и при данните, че С. Н. е починал през 1942 г., дори и наследодателят на ищеца да е владял имота след тази дата, до образуването на ТКЗС през 1957-59 г. не би могъл да го придобие по давност. Направените в този смисъл изводи от страна на въззивния са логически обосновани, поради което следва да се приеме, че решението за отхвърляне на иска е правилно и следва да се остави в сила. По изложените съображения настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение   Р Е Ш И   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 520 от 11.07.2008 г., постановено по гр.д. № 318/ 2008 г. по описа на Б. окръжен съд.   ПЕРДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: