Ключови фрази


2
определение по гр.д.№ 4966 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е



№311

София, 12.06.2018 г.



В ИМЕТО НА НАРОДА



Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тридесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4966 по описа за 2017 г. приема следното:



Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК /редакция преди изменението на ГПК със ЗИДГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г., съобразно пар.74 от ПЗР на ЗИД на ГПК, публ.ДВ бр.86 от 2017 г./.
Образувано е по касационни жалби на М. Д. М., Т. Н. М., Д. С. М. и Д. С. М. срещу решение № 129 от 31.03.2017 г. по гр.д.№ 288 от 2015 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав, с което е отменено решение № 121 от 27.06.2014 г. по гр.д.№ 67 от 2006 г. на Районен съд- Костинброд и вместо него е постановено ново решение по предявен от Т. Н. М., Д. С. М. и Д. С. М. срещу М. Д. М. иск по чл.30 от Закона за наследството: за намаляване на дарение от 18.04.1996 г., извършено от наследодателя Д. М. Г., починал на 13.09.2002 г. в полза на М. Д. М. на недвижим имот, представляващ едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м., заедно с дворното място, върху което е построена, с площ от 500 кв.м., представляващо парцел VII-2981 от кв.78 по плана на [населено място], Софийска област; за възстановяване на запазената част на ищците като наследниците на С. Д. М. от наследството на Д. М. Г. в размер по 912,97 лв. за всеки, като е постановено М. М. да задържи 1/2 ид.ч. от имота; за намаляване на дарение от 18.04.1996 г., извършено от наследодателката С. К. Г., починала на 14.12.2004 г. в полза на М. Д. М. на същия недвижим имот; за възстановяване на запазената част на ищците като наследниците на С. Д. М. от наследството на С. К. Г. в размер по 1471,23 лв. за всеки, като е постановено М. М. да задържи 1/2 ид.ч. от имота.

В касационната жалба на М. Д. М. се твърди, че решението на Софийския окръжен съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК /редакция преди изменението на ГПК със ЗИДГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г., съобразно пар.74 от ПЗР на ГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г./. Твърди се противоречие на обжалваното решение с посочена от касаторката практика на ВКС /решение № 455 от 21.12.2010 г. по гр.д.№ 474 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г.о. и решение № 8 от 17.02.1977 г. по гр.д.№ 82 от 1976 г. на ОСГК на ВС/ по следния въпрос: Ако наследникът със запазена част зачете волята на наследодателя си и не поиска възстановяване на запазената си част от подареното имущество, след смъртта на този наследник, при определяне на наследствената му маса по реда на чл.31 ЗН, включва ли се и следващата му се идеална част от дареното от наследодателя му имущество на третото лице при условие, че приживе той не е оспорил този акт на разпореждане на наследодателя си с това имущество ?
Освен това, според касаторката М., произнасянето на ВКС по този въпрос би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

В касационната жалба на Т. Н. М., Д. С. М. и Д. С. М. се твърди, че решението на Софийския окръжен съд е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК /редакция преди изменението на ГПК със ЗИДГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г., съобразно пар.74 от ПЗР на ГПК, публ. в ДВ бр.86 от 2017 г./. Твърди се противоречие на обжалваното решение с посочена от касаторите съдебна практика /решение № 93 от 15.07.2015 г. по гр.д.№ 138 от 2015 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 37 от 29.03.2012 г. по гр.д.№ 241 от 2011 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 450 от 21.07.2009 г. по гр.д.№ 3547 от 2008 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 570 от 06.11.2009 г. по гр.д.№ 4112 от 2008 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 796 от 02.02.2011 г. по гр.д.№ 1660 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 604 от 28.09.1992 г. по гр.д.№ 406 от 1992 г. на ВС, I г.о., решение № 47 от 02.07.2010 г. по гр.д.№ 5033 от 2007 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 1279 от 21.01.2009 г. по гр.д.№ 5702 от 2007 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 798 от 17.11.2009 г. по гр.д.№ 4497 от 2008 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 52 от 10.02.2010 г. по в.гр.д.№ 479 от 2009 г. на Плевенския окръжен съд и решение № 8 от 17.02.1977 г. по гр.д.№ 82 от 1976 г. на ОСГК на ВС/ по следните въпроси:
1. Допустимо и правомерно ли е въззивният съд при второто разглеждане на делото във въззивна инстанция да назначи експертиза за събиране на доказателства, за установяването на които са изслушани и приети неоспорени от страните експертизи от първоинстанционния и въззивния съд при първото разглеждане на делото, въпреки принципните възражения на въззивниците по това доказателствено искане ?
2. Допустимо и правомерно ли е, след като въззивният съд е допуснал и приел поредна експертиза за установяване на факти и обстоятелства, релевантни за правния спор, с които делото е вече попълнено, да кредитира и обоснове съдебния акт само на последната експертиза, като игнорира и пренебрегне другите приети по делото експертизи, без да изложи каквито и да било съображения и мотиви затова ?
3. В хипотезата на чл.36, ал.1 ЗН, когато съдът е постановил задържане на подарения имот от облагодетелстваното с дарението лице, длъжен ли е и следва ли решаващият орган да определи дължимата от това лице сума за възмездяване на наследника с накърнена запазена част по цени към момента на намалението или може да определи възмездяване на наследника с накърнена запазена част по друга цена ?
4. В хипотезата на чл.36, ал.2 ЗН, когато облагодетелстваното с дарението лице е и наследник със запазена част и стойността на подарения имот надхвърля стойността на разполагаемата и неговата запазена част от наследството, взети заедно, длъжен ли е съдът да разпореди връщане на подарения имот в наследството или е допустимо да постанови задържане на имота от облагодетелстваното от дарението лице по съображение, че се касае за идеална част и стойността на дарения имот не надвишава значително запазената и разполагаема част от наследството и то при положение, че надареното лице не е направило изрично изявление за задържане на имота в хода на съдебното производство ?
Освен това, според касаторите, от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следния въпрос:
5. Когато въззивният съд при първото разглеждане на делото е обезсилил първоинстанционното решение и е дал задължителни указания по приложението на закона за решаване на правния спор, които не са изпълнени от първоинстационния съд, при повторното разглеждане на делото въззивният съд длъжен ли е като равен по ранг съд със съда, дал задължителните указания по приложението на закона, да се съобрази с тях или може да разреши правния спор в отклонение от тези указания, както е процедирал съда при постановяване на обжалваното решение ?

Страните взаимно оспорват жалбите си.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по основанията за допускане на касационното обжалване приема следното:
I. По касационната жалба на М. Д. М.: Тази жалба следва да бъде допусната до касационно разглеждане поради следното: Поставеният от касаторката М. М. въпрос /ако наследникът със запазена част зачете волята на наследодателя си и не поиска възстановяване на запазената си част от подареното имущество, след смъртта на този наследник, при определяне на наследствената му маса по реда на чл.31 ЗН, в нея включва ли се и следващата му се идеална част от дареното от наследодателя му имущество на третото лице при условие, че приживе той не е оспорил този акт на разпореждане на наследодателя си с това имущество/ е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. В него при изчисляване на масата по чл.31 ЗН от наследството на С. К. Г., въззивният съд е включил в наследствената маса и следващата се по наследство на С. Г. част от имота на починалия й съпруг Д. М. Г., с който той се е разпоредил чрез дарение приживе в полза на внуците си Д. С. М. и Д. С. М. /с нотариални актове № 133 и № 134 от 13.07.1970 г./, въпреки че С. Г. не е поискала приживе да бъдат намалени даренията, извършени с нотариални актове № 133 и № 134 от 1970 г., съответно не е поискала да бъде възстановена запазената й част от наследството на съпруга й Д. Г..
Приетото от въззивния съд по този въпрос противоречи както на посочената от касаторката съдебна практика /решение № 455 от 21.12.2010 г. по гр.д.№ 474 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г.о. и решение № 8 от 17.02.1977 г. по гр.д.№ 82 от 1976 г. на ОСГК на ВС/, така и на решение № 8 от 17.02.1977 г. по гр.д.№ 82 от 1976 г. на ОСГК на ВС и т.3в от ППВС № 7 от 28.11.1973 г., според които намаляването на завещания и дарения, за да се възстанови запазената част, се допуска само в полза на поискалия това. Запазената част на наследници, които не са направили искане, не се допълва.
Поради това е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК /редакция преди изм. на ГПК, публ.в ДВ, бр.86 от 2017 г./ за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския окръжен съд по този въпрос.

II. По касационната жалба на Тихичка Н. М., Д. С. М. и Д. С. М.: Тази жалба също следва да бъде допусната до касационно разглеждане на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по втория поставен от тези касатори правен въпрос: Допустимо и правомерно ли е, след като въззивният съд е допуснал и приел поредна експертиза за установяване на факти и обстоятелства, релевантни за правния спор, с които делото е вече попълнено, да кредитира и обоснове съдебния акт само на последната експертиза, като игнорира и пренебрегне другите приети по делото експертизи, без да изложи каквито и да било съображения и мотиви затова.
По този въпрос в съдебната практика /например решение № 57 от 08.05.2014 г. по гр.д. № 7493 от 2013 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 324 от 13.07.2011 г. по гр.д.№ 378 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о. и др./ се приема, че когато по делото са събрани няколко експертизи за доказване на едни и същи обстоятелства с различни заключения, съдът следва да мотивира защо кредитира приетото от него заключение и съответно- защо не дава вяра на заключенията на другите експертизи.
В нарушение на тази практика на ВКС, въззивният съдът е основал решението си на приетото пред него заключение на съдебно-техническата експертиза на в.л.арх.Г. Г. /лист 171 и следващите от делото на въззивния съд- в.гр.д.№ 288 от 2015 г. на Софийския окръжен съд/, без да се мотивира защо кредитира това заключение, а не кредитира заключението на в.л.инж.А. И., прието от въззивния съд при първото разглеждане на делото /лист 42 и следващите от гр.д. № 1130 от 2010 г. на Софийския окръжен съд/. Двете експертизи дават особено различаващи се заключения относно цената на имотите към момента на откриване на наследствата на Д. Г. и С. Г., което е налагало въззивният съд да мотивира защо кредитира едното заключение, а не кредитира другото.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение


О П Р Е Д Е Л И :


ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 129 от 31.03.2017 г. по гр.д.№ 288 от 2015 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав.

ДАВА едноседмичен срок на касаторите М. Д. М., Т. Н. М., Д. С. М. и Д. С. М. да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на жалбите им в размер както следва:
- М. М.- 286,12 лв. /двеста осемдесет и шест лева и дванадесет стотинки/ и
- Т. Н. М., Д. С. М. и Д. С. М.- общо 286,12 лв. /двеста осемдесет и шест лева и дванадесет стотинки/.

УКАЗВА на същите, че в случай на невнасяне на таксата в срок, касационните им жалби ще бъдат върнати, а образуваното по тях дело на ВКС- прекратено.

След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.




ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.