2 Р Е Ш Е Н И Е № 586 гр. София, 01.11.2010 г. Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди и десетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 853 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на Д. Г. Ж., Р. И. Ж. и Г. Ж. Ж. – всички от[населено място], чрез процесуалния им представител адв. Н. А., против въззивното решение № 103 от 19 февруари 2009 г., постановено по в.гр.д. № 626 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2008 г., в частта му, с която е оставено в сила решение № 95 от 30 юни 2008 г., постановено по гр.д. № 798 по описа на районния съд в[населено място] за 2007 г. за прогласяване на нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот в[населено място], общ.[населено място], между Радослав К. Р. като продавач, чрез неговия пълномощник Г. Р. К. и Д. Г. Ж. като купувач, както и по ревандикационния иск, с който е прието, че недвижимия имот е собственост на Радослав К. Р. и Г. и Р. Ж. са осъдени да му предадат владението върху имота. Касационният контрол е допуснат с определение № 955 от 30 юли 2009 г. поради наличието на основанието по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК по правния въпрос кога представителят действа в разрез с интересите на представлявания и кога следва да се приеме, че представителят е излязъл извън пределите на предоставените му правомощия. По поставения въпрос касаторите сочат, че тезата за това, че увреждане интересите на представлявания в случай, когато е предоставена пълна договорна свобода на представлявания при уговорена цена, по-ниска от посочената от експертизата, не е доказателство за реално увреждане и представлява ограничаване свободата на договаряне. Ответникът Радослав К. Р. от[населено място], не дава отговор по реда на чл. 287 ал. 1 ГПК. С решението си въззивният съд приел, че имотът е продаден за цена над три пъти по-ниска от действителната му пазарна стойност; дадената представителна власт не означава, че представителят е бил напълно свободен и необвързан от съществените условия на договора – представителят винаги трябва да действа с оглед интереса на представлявания, а всяко действие в отклонение на този принцип е противно на интереса и, следователно, го уврежда; като се вземе предвид родствената връзка между страните по спора, следва, че договорът е сключен при условията на чл. 40 ЗЗД и е нищожен, защото представителят не е оправдал оказаното му доверие и така е накърнил добрите нрави; извършените след нищожния договор прехвърлителни сделки нямат вещен ефект, поради което имотът се владее без основание. След постановяването на определението по реда на чл. 288 ГПК за допускане на касационното разглеждане на настоящия спор, е постановено решение № 841 от 19 януари 2010 по гр.д. № 3530 за 2008 г. на ІІ ГО, с което е уеднаквена съдебната практика по поставения правен въпрос по приложението на чл. 40 ЗЗД – кога представителят, при сговаряне с лицето, с което договаря, действа във вреда на представлявания. Постановеното решение е в процедура по чл. 290 и сл. ГПК, поради което разрешението по поставения правен въпрос по настоящия спор, който се припокрива с разгледания в посоченото решение, следва да се преценява при условията на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. В посоченото решение ВКС приема, че в случай на договаряне във вреда на упълномощителя с недобросъвестно лице – когато представителят и съдоговорителят се споразумеят във вреда на представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания, а дали упълномощителят е увреден се преценява с оглед всички обстоятелства във връзка с неговия интерес и мотивите на представителя да сключи договора, като проявните форми са различни – неизгодни условия, неоправдано обременено имущество или при превратно упражняване на предоставените права. При твърдение за договаряне във вреда на упълномощителя, в негова тежест е да установи споразумяване между упълномощения и третото лице във вреда на представлявания. Следва да се приеме още, че косвени доказателства за такова споразумяване могат да са близки родствени връзки между пълномощника и третото лице, в която връзка законът презумира знание за увреждане, или заинтересованост, или обратно прехвърляне на правото на собственост от третото лице в полза на пълномощника и други подобни. Като е постановил разрешение на поставения правен въпрос напълно в съответствие с изложената уеднаквена съдебна практика, която настоящия състав на ВКС възприема изцяло, въззивният съд е приложил правилно закона. Касационната жалба е неоснователна. Съдът е сезиран с иск по реда на чл. 40 във връзка с чл. 26 ал. 1 ЗЗД и с иск по реда на чл. 108 ЗС. В исковата си молба ответникът Радослав К. Р. от[населено място] сочи, че упълномощил сина си Г. К. да продаде при условия, цена и на купувач, който той сам намери за добре собствен имот, придобит след разтрогване на брака с ответницата по иска Д. Ж., на която синът им продал имота за сумата от 2055,30 лева във вреда на упълномощителя по отношение на цената на имота; ответницата Д. Ж. след продажбата дарила имота на Г., който пък продал имота на ответниците Г. и Р. Ж. – родители на Д., съответно – негови баба и дядо по майчина линия. Правата на упълномощения и извършената поредица от сделки се установяват от представените пълномощно и нотариални актове в съответствие със заявеното от ищеца. Не се оспорва твърдението на касаторката Д. Ж., че тя платила посочената в нотариалния акт покупна цена (2055.30 лева) на сина си, защото средствата били необходими за образованието му. Тричленната техническа експертиза дава справедлива пазарна стойност на продадения имот – жилище, лятна кухня и дворно място от 1060 кв. м. в[населено място], обл. Д. към момента на продажбата му в размер на 7200 лева. Не е спорно, че касаторите Ж. владеят имота. При тези данни заключенията на въззивния съд за наличието на фактическия състав на чл. 40 ЗЗД са обосновани. От една страна имотът е продаден на цена, в повече от трикратно по-нисък размер от пазарната му стойност, но това обстоятелство не би имало значение за валидността на сделката, стига съдоговорителя (в случая това е касаторката Д. Ж.) да беше добросъвестен и предвид дадената на упълномощения възможност от страна на упълномощителя да уговаря условията на сделката. Споразумяването във вреда на представлявания е установено - имотът е продаден при явно неизгодни условия на възходящ на упълномощения, при което следва да се презумира знание за увреждането (аргумент от чл. 135 ал. 2 ЗЗД), както и последващото прехвърляне на имота от съдоговорителя на упълномощения. Поради обстоятелството, че извършеното прехвърляне на правото на собственост от страна на упълномощителя на касаторката Д. Ж., е недействително по отношение на упълномощителя, то упълномощителят е собственик на имота, който касаторите Ж. владеят без основание. По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 103 от 19 февруари 2009 г., постановено по в.гр.д. № 626 по описа на окръжния съд в[населено място] за 2008 г. в обжалваната му част, с която е оставено в сила решение № 95 от 30 юни 2008 г., постановено по гр.д. № 798 по описа на районния съд в[населено място] за 2007 г. за прогласяване на нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот в[населено място], общ.[населено място], между Радослав К. Р. като продавач, чрез неговия пълномощник Г. Р. К. и Д. Г. Ж. като купувач, поради споразумяване във вреда на представлявания, както и по ревандикационния иск за осъждане на Г. и Р. Ж. да предадат владението върху имота на Радослав К. Р.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: