Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е   № 479 гр.София 08.07.2010г.   в   името      на     народа     Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито съдебно заседание на  деветнадесети май през две хиляди и десета година в състав:                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА  ЧЛЕНОВЕ:           СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА                                                   при секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева  гр.дело № 965/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по жалба на Ц. М. В. против решение № 549/31.03.2009 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 388/2009 г. в частта по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ. Касационното обжалване е допуснато с определение № 130/24.09.2009 г. при условията на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил това на първостепенния Пловдивски районен съд е отхвърлил иска на Ц. М. В. срещу О. П., район Централен за сумата от 2276,64 лв. – обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, ведно със законната лихва, считано от 29.05.2008 г. За да постанови този резултат, съдът е установил, че страните са били в безсрочно трудово правоотношение, което е прекратено едностранно от работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ – поради съкращаване на щата. Отменил е като незаконосъобразна заповедта за уволнение и е възстановил служителя на заеманата преди това длъжност. В тази част решението по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ е влязло в сила. Съдът е отхвърлил изцяло иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, защото е установил, че за исковия период от време 01.04.2008 г. – 01.10.2008 г. В. е работил по друго трудово правоотношение с община К.. Посочил е, че по така предявения иск е без значение какви са били условията по този договор. Касационното обжалване е допуснато по следните материалноправни въпроси, имащи значение за крайния резултат по спора: когато уволненият е работил едновременно по два трудови договора и е получавал доходи по двата, при незаконно уволнение само по единия, има ли право на обезщетение по чл. 225 КТ и дали незаконно уволненият работник има право да получи по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ разликата между брутното трудово възнаграждение, което би получил за длъжността, за която е уволнен и по-ниската заплатата, получавана по новосъздавено трудово. По същество въззивната инстанция, е дала отрицателен отговор на тези въпроси. Между страните не е било спорно, а и по делото са представени доказателства, че В. е работил по втори трудов договор на 4-часов работен ден в О. К. на длъжността „Главен специалист строителен контрол” от януари 2008 г. /от преди уволнението/. За времето 01.04.-01.102008 г. е получил брутно трудово възнаграждение, което е с 1463,70 лв. по-ниско от това, което би получил за длъжността, на която е уволнен. Това разрешение противоречи на приетото с Р-1624-2002-ІІІ ГО ВКС, че при незаконно прекратяване на трудов договор за външно съвместителство вредата "от това уволнение" е винаги факт и тя се съизмерява с размера на уговореното и пропуснато трудово възнаграждение. В Р-109-2001-ІІІ ГО ВКС и решение от 14.01.2008 г. на САС по гр. д. № 454/2007 г. пък е прието, че ако през следващите уволнението шест месеца работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите като обезщетение поради незаконното прекратяване на трудовото правоотношение. Съставът на Върховния касационен съд намира за правилни разрешенията по повдигнатите правни проблеми, дадени в цитираните съдебни актове, а не възприетото в обжалваното решение от Пловдивския окръжен съд и съображенията са следните: Работник или служител може да полага допълнителен труд извън установеното за него работно време при работодателя по основното си трудово правоотношение. Той, също така може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното правоотношение, освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение. Няма и ограничения за броя на трудово-правните връзки по външно съвместителство. За положения труд при външно съвместителство работникът или служителя, получава и трудово възнаграждение според уговореното със съответния работодател – чл. 260 КТ. Следователно, при незаконно уволнение по някой от трудовите договори, налице е увреждане, съизмеримо с пропуснатото брутно трудово възнаграждение по прекратения трудов договор. В този случай, няма значение, че останалите трудови правоотношения са се запазили и по тях работникът или служителят е получавал трудово възнаграждение, както и неговия размер. Осъществено е основание за търсене на обезщетение по чл. 344, ал. 1 т. 3 КТ и неговият размер следва да се определи по правилата на чл. 225, ал. 1 КТ. В случаите, когато прекратеното трудово правоотношение е заместено с ново /след уволнението/, то незаконно уволненият работник или служител също има право на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, при положение, че полученото брутно трудово възнаграждение по нововъзникналото правоотношение е по-ниско от това, което е получавал за длъжността по прекратения трудов договор. Размерът на вредата се определя по правилата на чл. 225, ал. 2 КТ. По касационните оплаквания: Въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон. Неправилно Пловдивският окръжен съд е отказал да прецени размера на получаваното брутно трудово възнаграждение от В. за периода 01.04.-01.10.2008 г. по договора с О. К., както и другите условия по това трудово правоотношение. При положение, че то е възникнало след незаконното уволнение по договора с община П., Р. Централен, искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ би бил основателен в размера, определен по правилата на чл. 225, ал. 2 КТ. Не става реч за различни искови претенции, съответно допустимо изменение на първоначалния иск, а до приложение на относимата материално правна норма според установените факти. В случая, освен това, след като е установено, че В. е полагал труд по основно и допълнително трудово правоотношение при друг работодател /външно съвместителство/ към датата на уволнението, отмяната на последното като незаконно, дава основание да бъде обезщетен по правилата на чл. 225, ал. 1 КТ. Размерът на обезщетението не е спорен и той е установен по делото – 2276,64 лв. По изложените съображения, въззивното решение се явява незаконосъобразно в обжалваната част и трябва да се касира поради наличие на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК. Спорът следва да се разреши по същество от касационната инстанция, като иска бъде уважен в посочения по-горе размер, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата. Касаторът е поискал да му бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски. Решението на районния съд в частта, с която на ищеца са присъдени разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК не е коригирано от въззивния съд. Няма представени доказателства за извършени разноски от В. във въззивното и в касационното производство, поради което такива не се присъждат. О. в случая е освободена от заплащане на държавни такси, така, че не следва да бъде натоварвана с дължимите такси по уважения иск. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение       Р Е Ш И:     ОТМЕНЯ решение № 549/31.03.2009 г. на Пловдивския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 388/2009 г. в частта, с която иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е отхвърлен и вместо него ПОСТАНОВИ: ОСЪЖДА О. П., Р. Централен, ул. „.. Данов” № 39 да заплати на Ц. М. В. от гр. П., жк „Тракия” бл. 331, вх. В, ет. 5, ап. 13 сумата 2276,64 лв., на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, ведно със законната лихва, считано от 29.05.2008 г. до окончателното изплащане на главницата. Разноски не се присъждат. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: