3 РЕШЕНИЕ № 281 София, 25.11. 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на седми ноември две хиляди и тринадесета година, в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева при секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 5903/2013 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба, подадена от С. А. А., за отмяна на влязлото в сила решение № 98 от 13.05.2013 г. по в. гр. д. № 102/2013 г. на Кърджалийския окръжен съд в частта, с която е уважен предявен срещу молителката иск за ревандикация на 23 кв. м., находящи се в североизточния ъгъл на поземлен имот с идентификатор 40909.107.15 по КККР на [населено място]. Към молбата са представени писмени доказателства, за които молителката твърди, че са от съществено значение за делото. Иска отмяна на влезлия в сила съдебен акт, за да се обсъдят и вземат предвид сега представените документи. Ответницата по молбата за отмяна И. А. Х. я счита за неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: С влязлото в сила решение, предмет на молбата за отмяна, е прието, че съгласно одобрените през 2006 г. кадастрална карта и кадастрален регистър на [населено място] спорната площ от 23 кв. м. попада в поземлен имот с идентификатор 40909.107.15, собственост по силата на н. а. № 145/2011 г. на ищцата, която е лишена от владението й. То се упражнява от ответницата и е без правно основание, тъй като доводът на същата да е придобила частта по давност е неоснователен, предвид разпоредбата на чл. 200, ал. 1 вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Във връзка с констатираното от вещото лице несъответствие между кадастралната карта и предходния план от 1989 г. и възможността спорното място да е общинско, съдът посочил, че при иск с правно основание чл. 108 ЗС, какъвто е предявеният, регулационните линии очертават границите на урегулирания имот и в тези граници правото на собственост следва да бъде защитавано чрез ревандикационен иск. Въпросът дали имотната граница е правилно заснета е предмет на иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, и то само при условие, че уважаването му би обусловило промяна на регулацията и спорната част би могла да бъде изключена от собствеността върху имота. С молбата за отмяна са представени две писма от Общината [населено място]. Първото с изх. № 94-00-943/1/ от 03.07.2013 г. е адресирано до молителката по повод нейно искане за изкупуване на имот-общинска собственост с идентификатор 40909.107.119, който съставлява пътека, осигуряваща достъп до имота й; посочено е, че съгласно одобрения ПУП-ПР същият попада в улична регулация, която не е приложена /о. т. 18 - о. т. 307/ - публична собственост, каквито вещи съгласно чл. 7, ал. 2 ЗОбС не може да се прехвърлят в собственост на трети лица; съгласно чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР общината ще предприеме необходимите действия за изключване на частта от имот с идентификатор 40909.107.15, собственост на И. Х., неправилно заснета като част от посочения общински имот. Второто писмо с изх. № 92-00-880 от 03.07.2013 г. съставлява самото искане на общината до Службата по геодезия, картография и кадастър по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР. За да се уважи молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е необходимо наличието на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която е постановено решението, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Следва да се разкрие непълнота на фактическия или доказателствен материал, дължаща се на обективна /невиновна/ невъзможност да се установи истината при висящността на делото. В разглеждания случай, с оглед данните по делото, следва да се приеме, че представените от молителката доказателства не обективират нови обстоятелства, релевантни за спорните между страните правоотношения, които да не са били известни при висящността на спора. Според заключението на приетата по делото техническа експертиза е възможно спорното място да е общинско и това становище е обсъдено в мотивите към решението, предмет на молбата за отмяна. Молителката също потвърждава, че в хода на делото е узнала обстоятелството спорните 23 кв. м., които ползва от 12 години, като ги заградила и поставила дворна входна врата, да са общинска собственост. В този смисъл представените с молбата доказателства не са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и не могат да обосноват основание за отмяна на влязлото в сила решение. Наред с това както обстоятелствата, така и доказателствата за тях, не са от съществено значение за делото. За да отговори на въпроса дали ищецът е собственик, съдът по иска за ревандикация изхожда от настоящия пространствен обхват на правото на собственост, а не от възможността да настъпи промяна в това отношение, към каквато в случая са насочени исканията на общината - трето за делото лице, което твърди, че то, а не ищцата е носител на правото на собственост. Затова и отразеното в сега представените документи не допринася за изясняване на спора. С оглед изложеното молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна и следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на С. А. А. за отмяна на влязлото в сила решение № 98 от 13.05.2013 г. по в. гр. д. № 102/2013 г. на Кърджалийския окръжен съд в частта, с която е уважен предявен от И. А. Х. иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на 23 кв. м., находящи се в североизточния ъгъл на поземлен имот с идентификатор 40909.107.15 по КККР на [населено място]. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: