Р Е Ш Е Н И Е            №  74       София, 26 февруари 2009 година           В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, II наказателно     отделение, в съдебно заседание на 18 февруари, две хиляди и девета година, в състав:       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова           ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Татяна Кънчева       при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора А. Лаков изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 686/2008 година.     Производството по чл. 349 и следващите от НПК, е образувано по касационна жалба на подсъдимия Т. Д. Ж. от гр. П., чрез неговия з. – адвокат С, против въззивно решение на Бургаския апелативен съд, постановено по внохд № 177/2008 г. Посочени са доводи за нарушение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание и размер на присъдено обезщетение. Искането е за преквалифициране на деянието в по-леко наказуемо престъпление – по чл. 124 НК и от там намаляване на размерите, на санкцията и обезщетението.   Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна и въззивното решение следва да се остави в сила.   Върховният касационен съд в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, съобрази следното:   С решение № 130/21.10.2008 г., Бургаският апелативен съд, наказателен състав, е потвърдил присъда № 16/31.01.2008 г., постановена по нохд № 119/2007 г., на Окръжен съд Бургас, с която подс. Т. Д. Ж. е бил признат за виновен в това, че на 18.07.2002 г., в гр. К., е направил опит умишлено да умъртви В. М. Д., като деянието е извършено по „хулигански подбуди”, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 10, /сег. т. 11/, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, го е осъдил на седем години лишаване от свобода, при “строг” първоначален режим, уважил е предявеният граждански иск за сумата от 15 000 лв. и се е произнесъл по вещественото доказателство, държавната такса и направените по делото разноски. По довода за нарушение на материалния закон:   Направените възражения по това касационно основание - чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, се свеждат до твърдението, че, деянието е неправилно квалифицирано по чл. 116 НК и се иска преквалификация по чл. 124, ал. 2, 4 НК.   Съставът на Върховния касационен съд счита, че този довод не се подкрепя от данните по делото и е неоснователен. При установените и от въззивната инстанция фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, несъмнено подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 116, т. 10, /11/, вр. чл. 115, вр. с чл. 18, ал. 1 НК, както от обективна така и от субективна страна.становените данни от доказателствените източници, подробно посочени в първоинстанционния съдебен акт и възприети изцяло от Апелативен съд Бургас, правилно оценени и от двете съдебни инстанции, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че подс. Ж. със своите действия, е направил опит умишлено да умъртви пострадалия Д. Изводът, че е действал при пряк умисъл се подкрепя от обективните данни по делото – поведението му по вземане на оръжието с което е нанесъл ударите – нож, напълно годен за причиняване на най-тежкия резултат, начина и механизма на осъществяване на деянието, изречените от него думи – „ отивам да взема едно желязо и ножа да ги убия”, нанесения силен удар в жизненоважна част на тялото – корема, опита му още няколко пъти да намушка пострадалия, което говори за упоритост в действията за изпълнение на взетото решение, като единствено само поведението по самоотбрана на последния, са предотвратили и други сериозни поражения. Нанасяйки силен удари по този орган, с оръжие годно да причини смъртта на пострадалия, подсъдимият е съзнавал обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е искал това. Деянието му е останало недовършено по независещи от волята му причини – самоотбранителните действия на пострадалия Д. , намесата на трети лица и навременната медицинска помощ.   Когато деецът причинява телесни увреждания, с нанасяне на силни удари върху жизнено важни центрове на тялото, с оръжие годно да лиши от живот пострадалия, е налице умисъл за убийство. В конкретния случай подсъдимият е искал настъпването на смъртта, на Д. и с действията си е направил всичко необходимо за това.   Законосъобразен е извода, че в случая е налице квалифициращия признак „хулигански подбуди”. Деянието е било съпроводено с грубо нарушаване на обществения ред от извършените непристойни действия, които са демонстрирали явното му незачитане, както и на личността на пострадалия. Това поведение още от заведението „Самър” е било арогантно, предизвикателно и то е предизвикало спречкването с Д. и Х. и последващите действия на подсъдимия, на обществено място – градинката пред заведението, се явяват като продължение на незачитането, на установените порядки, морални ценности и правов ред на обществото, демонстрирано с опита да отнеме живота на негов член.   Изводите на предходните съдебни инстанции в тази връзка, се подкрепят от събраните доказателства и от техния сериозен и задълбочен анализ, видно от изложените мотиви. Следователно, вътрешното им убеждение не се основава на произволно възприети фактически положения.становените данни от доказателствените средства, правилно оценени, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че е осъществен състава на посоченото престъпление. При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване, изводите, че се касае за извършен опит за убийство по „хулигански подбуди”, по чл. 116, т. 10, /11/ НК, са законосъобразни.   Посочените в касационната жалба възражения във връзка с направения довод са идентични и с поддържаните пред въззивния съд. Същият подробно, на стр. 98 и 99 от мотивите, се е занимал с обективната и субективна с. на престъплението, с искането за преквалификация по чл. 124, ал. 2 НК и е направил законосъобразен извод, че то е осъществено от подсъдимия, че искането е неподкрепено от данните по делото и е неоснователно. Изложените съображения са убедителни, логични и законосъобразни, основаващи се на постоянната съдебна практика и пълна преценка на всички събрани доказателства. Точно е посочено защо не се възприемат това възражение, което се споделя и от настоящата инстанция.   В тази връзка следва да се отбележи, че е неоснователно е искането в касационната жалба, за преквалифициране на деянието по чл. 124, ал. 2 и 4 НК. Касационната инстанция се солидаризира изцяло изводите на решаващия и въззивния съд, относно отхвърлянето и на това възражение. Счита, че изложените мотиви в тази връзка, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти. Обективните и безспорни данни по делото, подкрепени от събраните доказателства говорят, че след първоначалния инцидент между подсъдимия и пострадалия в заведението, е изминал продължителен период от време. Подс. Ж. и св. В напуснали кафето и се отправили към фургона където живеели. Там възникнало решението да се саморазправи с пострадалия и за изпълнението му взел арматурно желязо, което по късно захвърлил, след противопоставянето на свидетеля. От там отишли в градинката пред „Самър”, като подсъдимият имал в себе си нож, прикрили се до дърво и го изчакали да излезе. Всички това обосновава извода, че не може да има „афект”, по смисъла на чл. 124, ал. 2 НК. От друга с. безспорно е установено и прието, че в заведението, подс. Ж. се е държал агресивно и обиждал персонала, по който повод му е била направена забележка от пострадалия Д. Той пръв е напсувал на майка последния, който от своя с. му ударил шамар, поради което и не може да се позовава на собственото си неправомерно и противоправно поведение, за да иска преквалификация на деянието по чл. 124, ал. 2 НК.   Не са налице основанията и по чл. 124, ал. 4 НК – да е извършил деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана. Срещу подсъдимият не е било предприето никакво нападение. Напротив, той съвсем хладнокръвно, въоръжен с нож, до дърво е изчакал излизането от заведението на пострадалия, след което се нахвърлил върху него. Нанесъл му удар в корема, опитал се да го удари още два пъти и само действията по самоотбрана, включително и ритник в слабините, са предотвратили по - сериозни наранявания. Не е било налице противоправно нападение от с. на Д. върху подсъдимия по смисъла на чл. 12, ал. 1 НК, за да може да се обсъжда превишаване пределите на неизбежната отбрана – чл. 12, ал. 2 НК.   С оглед на всичко изложено, касационната жалба в тази си част се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.   По довода за явна несправедливост на наложеното наказание и присъдено обезщетение:   И този касационен довод е неоснователен. Същият е правен и пред въззивния съд, във връзка с искането за преквалификация на деянието в по – леко наказуемо престъпление – по чл. 124, ал. 2 НК. Тази инстанция, в съответствие с изискването по чл. 339, ал. 2 НПК, е мотивирала убедителни съображения за справедливостта на наложеното наказание. При определяне на размера му, са били подложени на преценка всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи отговорността на дееца, като правилно са били приложени разпоредбите на чл. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. При наличните доказателства за начина и мотивите на извършеното престъпно деяние, неговата правна квалификация, обществената му опасност и тази на личността на касатора, по-голяма снизходителност не би способствала за постигане на посочените в чл. 36 НК цели на наказателната репресия.   Справедливо по размер, с оглед характера на нараняването, претърпените болки и страдания, тяхната продължителност, в съответствие с принципите на справедливостта по чл. 52 ЗЗД, е бил уважен предявения граждански иск за причинени неимуществени вреди.   Ето защо настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба на подс. Т. Д. Ж., се явява изцяло неоснователна, поради което атакувания съдебен акт следва да бъде оставен в сила.   Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, съставът на 2 наказателно отделение при Върховния касационен съд     Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 130/21.10.2008 г., постановено по внохд № 177/2008 г., на Бургаския апелативен съд, наказателен състав.   Решението не подлежи на обжалване.       Председател:     Членове: