3 Р Е Ш Е Н И Е № 49 С., 05.03.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 14 февруари две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: Ценка Георгиева Членове: Мария Иванова Илияна Папазова При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 584/2011г., за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 1123 от 19.10.2011г., постановено по настоящото дело № 584/2011г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІІ-А възз. с-в, от 29.10.2010г. по в.гр.д. № 7948/2010., с което е отменено решението на Софийски районен съд, 57 с-в, от 16.04.2010г. по гр.д. № 43158/2009г. и вместо това с въззивното решение са уважени предявените от Е. Е. М. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалноправния въпрос за доказателствената сила на изготвени от служители на работодателя докладни записки. Ответникът по касация Е. Е. М. от [населено място] в представения писмен отговор моли решението да се остави в сила. По поставения въпрос ВКС намира следното: Докладните записки, които изготвят служители на работодателя по различни поводи, съставляват частни свидетелстващи документи. Доказателствената сила на документа се определя от закона – чл. 178, ал. 1 ГПК. Формалната доказателствена сила както на официалните, така и на частните документи, се отнася до факта на писменото изявление и неговото авторство – чл. 180 ГПК. За разлика от официалния свидетелстващ документ, частният свидетелстващ документ няма материална доказателствена сила, освен ако съдържа неизгодни за издателя му факти, в който случай има силата на извънсъдебно признание. Това обаче не означава, че частният свидетелстващ документ няма никаква доказателствена стойност. Доказателствената стойност на частните свидетелстващи документи се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото. По основателността на касационната жалба: За да уважи предявените от Е. Е. М. против [фирма] искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ въззивният съд е приел, че работодателят, чиято е доказателствената тежест, не е представил доказателства, които да се ползват с материална доказателствена сила, установяващи описаните в заповедта за уволнение нарушения на трудовите задължения. Представените докладни записки за отсъствия от работа на посочените в заповедта дати, акт № 19/06.07.2009г. за явяване на уволнения работник на работа в нетрезво състояние и отказа му да бъде тестван с апарат /дрегер/ дали е употребил алкохол, жалби и докладни по повод поведението на ищеца, имат характер на частни писмени документи, удостоверяващи изгодни за ответника факти, и съгласно чл. 154, ал. 1 вр.чл. 180 ГПК не доказват пияното състояние на ищеца и отсъствието му от работа. Показанията на свидетеля Вл. М. пък не кореспондират напълно с изложеното в докладните записки. В касационната жалба са изложени оплаквания за материална незаконосъобразност, необоснованост и допуснати процесуални нарушения при постановяване на въззивното решение. Като процесуално нарушение се сочи отказа на въззивния съд да допусне поискани от касатора при първоинстанционното разглеждане на делото свидетели за установяване на описаните в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина. ВКС намира жалбата за основателна. В. съд правилно е приел, че представените от работодателя /касатор/ документи са частни свидетелстващи документи, удостоверяващи изгодни за издателя им факти, но неправилен е изводът, че те нямат никаква доказателствена стойност. Представените по делото документи - докладни записки за отсъствия от работа на посочените в заповедта дати, акт № 19/06.07.2009г. за явяване на работа в нетрезво състояние и отказа на ищеца да бъде тестван с апарат /дрегер/ дали е употребил алкохол, таблицата за отчитане явяването и неявяването на работа, не са обсъдени в тяхната взаимна връзка и в съвкупност с останалите доказателства по делото, а свидетелските показания са преценени изолирано, сами за себе си и поради това са приети за недостатъчно конкретни. Съвкупната преценка на всички доказателства по делото би довела до други фактически и правни изводи. Основателно е и оплакването за допуснато процесуално нарушение във връзка със събирането на гласни доказателства. Първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на ответника [фирма] за допускане и разпит като свидетели на три лица, които да установят фактите и обстоятелствата, послужили за основание за дисциплинарното уволнение, с мотиви, че тримата свидетели ще установяват едни и същи обстоятелства /уволнението е наложено за три нарушения, извършени по различно време/. Допуснал е до разпит само един свидетел, въпреки, че ответникът не е твърдял, че тримата свидетели ще установяват едни и същи обстоятелства. В. съд не е отстранил това нарушение въпреки направените искания от страните за допускане до разпит на още един свидетел. Поради това делото е останало неизяснено от фактическа страна. Нарушението на процесуалните правила относно доказателствената сила на представените по делото документи и тези във връзка със събирането на гласни доказателства е довело до необоснованост на съдебния акт. Поради това решението следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане, като се разпитат поисканите от страните свидетели. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, ІІ-А възз. с-в, от 29.10.2010г. по в.гр.д. № 7948/2010г. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Председател: Членове: