Р Е Ш Е Н И Е № 206 гр. София, 29 ноември 2017 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА МАЯ ЦОНЕВА при секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 915 по описа за 2017 г Производството е образувано по искане на задочно осъдения С. М. Г., депозирано на 4.08.2017 г, за възобновяване на НОХД № 254/01 по описа на Окръжен съд, Стара Загора, по което е постановена присъда № 10 от 3.02.2004 г, влязла в сила на 6.07.2004 г, с която молителят е признат за виновен в това, че на 21.06.1994 г на пътя [населено място] - [населено място], при управление на моторно превозно средство, е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 1 и 2 ЗДП, чл. 119 и чл. 120 ППЗДП, и по непредпазливост е причинил смъртта на Д. Г. К. и на Г. Ж. М., с оглед на което и на основание чл. 343, ал. 2, б. „б”, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на „лишаване от свобода”, за срок от четири години, при първоначален „общ” режим, и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от три години. Със същата присъда, на основание чл. 45 ЗЗД, е осъден да заплати обезщетение за вреди, както следва: в полза на М. Т. М. обезщетение за имуществени вреди, в размер на 1 000 лв, и обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 6 000 лв, в полза на Ж. Г. М. обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 8 000 лв, в полза на малолетния Т. Г. М., чрез неговата майка и законен представител М. Т. М., обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 8 000 лв, в полза на Р. В. К. обезщетение за имуществени вреди, в размер на 500 лв, и обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 6 000 лв, в полза на Г. Д. К. обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 8 000 лв, в полза на малолетния К. Д. К., чрез неговата майка и законен представител Р. В. К., обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 8 000 лв, в полза на К. В. С. обезщетение за неимуществени вреди, в размер на 6 000 лв, като е постановено присъдените обезщетения да бъдат заплатени заедно със законните последици. Искането е на основание чл. 423 НПК. Сочи се, че молителят не е знаел за осъдителната присъда, тъй като не е участвал в производството по НОХД № 254/01 по описа на Окръжен съд, Стара Загора. Иска се делото да бъде възобновено и разгледано отново с негово участие. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Осъденият моли делото да бъде възобновено. Представителят на ВКП счита, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от лице, имащо качеството на задочно осъден, при спазване на законоустановения шестмесечен срок по чл. 423 НПК / молителят е узнал за присъдата на 26.03.2017 г, когато е задържан в Република Хърватска, въз основа на Европейска заповед за арест, издадена от Окръжна прокуратура, Стара Загора /. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Осъденият С. М. Г. е привлечен към наказателна отговорност с постановление от 28.06.1994 г, с участието на упълномощени от него защитници и преводач. Тогава е посочил следния адрес за призоваване: /държава/, [населено място], [улица]. Взета му е мярка за неотклонение „подписка” и му е разяснено задължението да не променя местоживеенето си без разрешение на компетентния орган. С постановление от 11.07.1994 г мярката за неотклонение е заменена с по-тежка: „парична гаранция”, в размер на 50 000 лв, която е внесена. На обвиняемия е наложена забрана за напускане на страната, като на 21.06.1994 г е иззет задграничния му паспорт. С протокол от 8.07.1994 г са му предявени материалите от проведеното разследване. Делото е внесено с обвинителен акт в Окръжен съд, Стара Загора, на 30.12.1994 г, но не е насрочено в открито съдебно заседание, тъй като с разпореждане от 10.03.1995 г на съдията докладчик съдебното производство е прекратено и делото е върнато на прокурора за допълнително разследване. След връщане на делото е направен опит за призоваване на обвиняемия Г. и е констатирано, че е напуснал страната. Изготвена е следствена поръчка до /държава/ за призоваването му от известния по делото адрес. С постановление на прокурор от Окръжна прокуратура, Стара Загора, от 25.02.2000 г, наказателното производство е спряно до получаване на отговора от /държава/ От постъпилия отговор на следствената поръчка от 25.04.2000 г е установено, че лицето е търсено на посочения адрес, но не е намерено, както и не е намерен друг адрес, от който да бъде призовано. Този отговор е предопределил необходимост от провеждане на следствени действия в отсъствие на обвиняемия. След изпълнение на указанията, залегнали в разпореждането за прекратяване на съдебното производство, нов обвинителен акт е внесен в съда на 31.05.2001 г. Образувано е НОХД № 254/01 по описа на Окръжен съд, Стара Загора. Съдът е положил усилия за призоваване на молителя чрез съдебна поръчка до /държава/, но оттам е получен отговор, че лицето не живее на посочения адрес. Ход на делото е даден на 3.02.2004 г, при условията на чл. 269, ал. 3, т. 3 НПК, с участието на служебен защитник. В същото съдебно заседание е произнесена осъдителната присъда, с наложено наказание четири години „лишаване от свобода”, при „общ” режим, влязла в сила на 6.07.2004 г. При тези данни, искането не може да бъде уважено, поради следните съображения: Правото на подсъдимия на лично участие в наказателния процес е обезпечено от процесуалния закон, но като всяко субективно право то се упражнява по преценка на своя носител. Когато производството е проведено задочно, необходима предпоставка за възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане е изрядното процесуално поведение на обвиняемия / подсъдимия. Ако той е бил привлечен в качеството на обвиняем, но се е укрил, с което е препятствал възможността да бъде уведомен за съдебната фаза, или, ако му е било съобщено за образуването на съдебното производство, но той се е отклонил, в тези случаи се приема, че е демонстрирал отказ от правото си на лично участие, в която хипотеза не му се гарантира възможност за повторно разглеждане на делото. По настоящето дело, молителят лично е привлечен към наказателна отговорност и е участвал на досъдебното производство. В хода на съдебното производство е търсен на посочения от него адрес, но не е намерен. Усилията на съда да го призове не са дали резултат, което е обусловило и необходимост от разглеждане на делото в негово отсъствие. Следователно, молителят е знаел за воденото срещу него наказателно производство, но сам е избрал да не участва в неговата съдебна фаза, в какъвто случай процесуалният закон не му гарантира възможност за повторно разглеждане на делото с негово участие. Не са налице и условията на чл. 423, ал. 5 НПК, тъй като осъденият е предаден от Република Хърватска, въз основа на Европейска заповед за арест, без предоставени гаранции за възобновяване на наказателното производство, което е видно от съдебното решение за предаване на лицето, постановено на 6.04.2017 г от Окръжния съд във В., Република Хърватска. По изложените съображения, ВКС намери, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 423 НПК, ВКС, ІII НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на задочно осъдения С. М. Г. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 254/01 по описа на Окръжен съд, Стара Загора, по което е постановена присъда № 10 от 3.02.2004 г, влязла в сила на 6.07.2004 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: