3 Р Е Ш Е Н И Е № 851 София,29.12. 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седми декември, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при участието на секретаря Юлия Георгиева изслуша докладваното от съдията Н. Зекова гражданско дело № 502/2010 година. Производство по чл. 290 ГПК. В. Б. К. от[населено място] е подал касационна жалба срещу въззивно решение на Окръжен съд Благоевград по гр. д. № 513/2008 год., с което е потвърдено решение на Районен съд Благоевград по гр. д. № 2065/2006 г.. С това решение е отхвърлен искът на К. срещу [фирма] за сумата 2500 лв. обезщетение за неимуществени вреди и за 100 лв. имуществени вреди, ведно с лихвата от 29. 10. 2006 г.. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът за същите парични вземания, предявен като евентуален, срещу Х. С. от [населено място].. Ответникът Х. С., лично, като физическо лице, и в качеството му на управител и представляващ [фирма] оспорва исканията. Касациоинно обжалване на въззивното решение е допуснато с определение от 28. 4. 2009 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материално правния въпрос за наличието или липсата на причинна връзка между поведението на животното, в случая кучето, и увреждането на пострадалия ищец, когато липсва непосредствен физически контакт между тях.. При касационната проверка се установи следното: Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на иска като е възприел изводите на районния съд, че не е установено по делото, ответниците да са собственици на кучето Н. или то да е било под техен надзор. Възизивният съд е посочил също, че дори да е установена отговорността на ответниците като собственици или лица, упражняващи надзор над кучето, липсва причинна връзка между поведението на животното и увреждането на ищеца – падане на земята, от което е последвало счупване на лявата ръка. Съдът е приел, че спускането на кучето към ищеца не показва несъмненото му желание да го увреди и падането на ищеца е резултат на собствените му страхови представи. Изводите и решението на въззивния съд са неправилни – постановени в несъответствие на събраните доказателства и в нарушение на закона. Отговорността на ответниците е обоснована по чл. 50 ЗЗД, както правилно е констатирал въззивният съд. Необоснован е изводът му за недоказаност на твърдението на ищеца, че първият ответник – [фирма], е лице, упражняващо надзор над кучето. По делото е безспорно, че инцидентът с увреждането на ищеца е станал непосредствено пред портала на базата на фирма [фирма], чийто управител е Х. С.. По делото няма категорични писмени данни, че до инцидента на 29. 10. 2006 г. кучето Н. е било регистрирано и негов собственик е трето лице А. С. – баща на ответника Х. С.. Представеният по делото паспорт на кучето, копие от който е приложен към досието, не удостоверява това обстоятелство, а от приложеното удостоверени № 91/23. 6. 2008 г. на [община] следва, че кучето Н. не е регистрирано като собственост на А. С.. На базата на гласните доказателстгва, обаче, съдът е следвало да приеме, че кучето Н. е било под надзора на [фирма], независимо дали негов действителен собственик е управителят на фирмата Х. С. или неговият баща А. С.. В съдебно заседание на 31. 1. 2008 г. пред районния съд, св. Я. К. в качеството му на ветеринарен лекар е установил, че е извършвал медицинските манипулации на кучето в пресевната в[населено място] поле и кучето е пазач на територията на фирмата. Обстоятелството, че кучето живее на територията на базата на фирмата е установено и от свидетеля С., кинелог в полицията, установил също, че кучето е голямо, около 60 кг., не е държано на синджир и се и спускало по минаващите покрай базата автомобили. Св. С. Н., работник във фирмата, разпитан в с. з. на 8. 11. 2007 г. от районния съд и св. Ив. Н., също работник на фирмата, разпитан в с. з. на 3. 6. 2008 г. от окръжния съд, установяват, че са се грижили за кучето - слагали са му храна и вода защото работят във фирма „А.” и кучето е свързано с техния работодател – управителя на фирмата Х. С., независимо дали той или неговият баща и собственик на кучето. При тези доказателства следва, че юридическото лице [фирма] е лице, под чийто фактически надзор е било кучето Н., нападнало ищеца. К. е охранявало базата на дружеството в[населено място] поле и постоянно е живеело там, като работниците на фирмата са изпълнявали конкретни действия за задоволяване на жизнените му нужди. С оглед на това съдът е следвало да направи извод, че първият ответник [фирма] е легитимиран да отговаря по чл. 50 ЗЗД. Съставът на касационния съд счита за необоснован от гледна точка на доказателствата по делото и опитните правила, изводът на въззивния съд, че падането и увреждането на ищеца не е резултат на поведението на кучето, а на собствените му страхови представи. По делото е безспорно, че кучето не е захапало ищеца, т. е. не е осъществен пряк физически контакт, но е безспорно установено, че лаейки, то се е спуснало срещу ищеца и това негово поведение и е било външен израз на агресия и враждебност. При наличните данни, че кучето е голямо, че е нападало коли и домашни животни /св. С. Н. в с. з. на 8. 11. 2007 г./ е нормално, житейски разбираемо, ищецът да реагира на това нападение и в случая той е се е придвижил зад автомобила си, паркиран пред портала на базата и отворил задната врата, като предпазна преграда пред тичащото към него куче, както установява св. М. К. в с. з. на 8. 11. 2007 г.. При извършване на тези движения, ищецът се е подхлъзнал, паднал на земята, покрита с чакъл и това е довело до счупване на лявата му ръка. Тези фактически обстоятелства сочат на пряка причинна връзка между поведението на кучето и увреждането на ищеца. Липсата на директен физически контакт между животното и човека /ухапване от кучето/ не е показател за липса на причинност между двете действия – нападението на кучето е предизвикало естествената отбранителна реакция на ищеца и при нейното осъществяване е настъпило увреждането му. Няма фактическа обоснованост и житейска логика в извода на съда, че инцидентът е резултат единствено на страховите представи на ищеца. По изложените съображения следва да бъде отменено въззивното решение и делото се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Това се налага от необходимостта за изслушване на съдебно-медицинска експертиза за увреждането на ищеца, за претърпяните от него болки и страдания, както и икономическа експертиза за стойността на счупения мобилен апарат „С.”, каквито доказателства не са събрани по делото и имат значение за определяне размера на имуществените и неимуществените вреди – чл. 293, ал. 3 ГПК. Върховният касационен съд Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решението от 9. 9. 2008 г. по гр. д. № 513/2008 г. на Окръжен съд - Благоевград и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: