Ключови фрази
Лишаване от родителски права * лични отношения между родители и деца * мерки относно лични отношения между родители и деца

Р Е Ш Е Н И Е
№ 2
София, 21.11.2013 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи януари двехиляди и тринадесета година, в състав:



ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска


При участието на секретар Северина Толева, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 784/2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от М. С. М. чрез особен представител адвокат Новела Б.-К. против въззивно решение на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-ри брачен въззивен състав от 4.01.2011 г., постановено по гр. д. № 3118/2010 г.
С обжалваното решение е потвърдено решение на СРС, ІІІ ГО, 90 състав № ІІІ-40-43/23.12.2009 г., постановено по гр. д. № 3557/2008 г., с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 СК /отм./ М. С. М. ЕГН [ЕГН] е лишен от родителски права по отношение на детето си Б. М. М. ЕГН [ЕГН] с определяне на мерки относно личните взаимоотношения между М. С. М. и детето Б. М. М. на основание чл. 76 СК /отм./, както следва: всяка първа събота от месеца от 13.00 ч. до 17.00 ч. в присъствието на неговата майка Б. Н. К..
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила-чл. 47, ал. 6 ГПК и чл. 29, ал. 3 ГПК и е нарушено правото на защита на страна в процеса. Моли съда да отмени въззивното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд на основание чл. 293, ал. 3 ГПК.
Ответникът по касация Б. Н. К. е оспорила жалбата като неоснователна по съображения, изложени от процесуален представител адвокат И. Т..
За контролираща страна СГП жалбата е оспорена като неоснователна от прокурор Д.-В..
За трето лице-помагач АСП-ДСП „В.”,гр. София не е изразено становище по жалбата.
С определение № 1248/8.11.2012 г. на Върховния касационен съд, в настоящия състав е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по процесуалноправен въпрос, касаещ правото на защита на страна в процеса, в случай, че на страната е назначен особен представител по делото на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, който в открито съдебно заседание е отказал да представлява страната до изпълнение задължението на съда да определи хонорар, вносим от ищцовата страна преди приключване на делото в съответната инстанция, съдът е провел съдебното заседание без процесуален представител на страната и е постановил съдебно решение, с което е отхвърлил жалбата на останалата без процесуален представител страна.
Отговор на правния въпрос:
Процесуалноравният въпрос, поставен с определението по чл. 288 ГПК е съществен, тъй като касае основното принципи в гражданския процес - правото на защита на страна в процеса по чл. 56 К.. РБ, както и равенството на страните в процеса по чл. 9 ГПК. Допускането на нарушение на посочените принципи на съдебния процес е с последица неправилност на постановения съдебен акт.
Особеният представител на страна в процеса в случаите на чл. 47, ал. 6 ГПК и на чл. 48, ал. 2 ГПК се назначава от съда на разноски на ищеца. В тези случаи съдът е длъжен да определи размер на възнаграждението на особения представител по реда на Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. и доп., ДВ, бр. 2/9.01.2009 г./. Определеният от съда размер на възнаграждението на особения представител следва да се внесе по делото от ищеца в определен от съда срок и да се изплати на особения представител от съда. В този смисъл е т. 6 от ТР № 6/6.11.2013 г., постановено по тълк. д. № 6/2012 г., ВКС, ОСГТК.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността на жалбата, като взе предвид доводите на касатора и данните по делото, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното:
Назначеният по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника в съдебното производство за лишаване от родителски права по реда на чл. 75 СК е направил искане в открито съдебно заседание пред въззивната инстанция съдът да определи размер на възнаграждението на особения представител за въззивната инстанция. По искането съдът е постановил определение, че ще се произнесе в закрито съдебно заседание, но не се е произнесъл до следващото открито съдебно заседание, в което особеният представител на ответника-въззивник е отказал да представлява страната докато съдът не се произнесе. Съдът не се е произнесъл по искането, дал е ход на делото по същество на спора, счел е делото за изяснено от фактическа страна и е постановил въззивно решение, с което е отхвърлил въззивната жалба на ответника.
Касационната жалба е основателна.
Въззивното решение е неправилно.
Въззивният съд е нарушил съдопроизводствените правила на чл. 56 К.. РБ, чл. 9 ГПК и чл. 47, ал. 6 ГПК, гарантиращи правото на защита на страната в процеса, както и т. 6 от ТР № 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ВКС, ОСГТК.
Решението следва да се отмени и делото върне за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.
При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да изпълни законовото си задължение да определи размер на дължимото от ищеца възнаграждение на особения представител на ответника, като в тази връзка съобрази указаното в мотивите към т. 6 на ТР № 6/2012 г., ВКС, ОСГТК, а именно: размерът на възнаграждението на особения представител да се определи съгласно чл. 36, ал. 1 ЗАдв., препращащ към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед установяване минималното възнаграждение за вида процесуална дейност, а при констатирана фактическа и правна сложност на делото съдът може да определи по-висок размер на възнаграждението.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение





Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ въззивно решение на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-ри брачен въззивен състав, постановено на 4.01.2011 г. по гр. д. № 3118/2010 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение.





ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: