Ключови фрази
Частна касационна жалба * процесуална легитимация * държавна собственост

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 22

гр.София , 17.01.2017 год.


Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №3227 по описа за 2016 год.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Държавно предприятие Национална компания „Железопътна инфраструктура” с процесуален представител юрисконсулт Т.Р., срещу определение от 23.03.2016г. по в.ч.гр.д. №75/2016г. на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 23.12.2015г. по гр.д. №771/2015г. по описа на Районен съд – Русе, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна [фирма] с процесуален представител юрисконсулт Я.Л., с който заявява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения от Държавно предприятие Национална компания „Железопътна инфраструктура” срещу [фирма] положителен установителен иск за собственост – за признаване за установено по отношение на ответника правото на публична държавна собственост по отношение на поземлен имот с идентификатор 63427.504.2 с площ от 8514кв.м., част от терена на ЖП гара Р. Север и ПИ с идентификатор 63427.8.792 с площ от 12508кв.м., част от терена на Товарна ЖП гара Р., както и за прогласяване нищожността на нотариален акт за собственост №14 от 25.05.2011г. на нотариус К. П. с район на действие Русенски районен съд, с който ответното дружество е признато за собственик на посочените два поземлени имота.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ищецът няма активна процесуалноправна легитимация да предяви установителен иск за признаване правото на публична държавна собственост на процесните два поземлени имота и че у него липсва правен интерес от предявяването на този установителен иск, който правен интерес е задължителна положителна процесуална предпоставка. Прието е, че ползването и управлението на обектите на железопътната инфраструктура е предоставено на Националната компания „ЖИ”, но разпореждането с тях става само с разрешение на министъра, упражняващ правата на собственост на държавата. По тези съображения /че по закон – ЗЖТ – са й предоставени само ползването и управлението на имуществото, не и разпореждането с него/ Националната компания ЖИ няма качеството на процесуален субституент.. Въззивният съд е приел, че съгласно чл.31, ал.2 ГПК искове за установяване на право на публична държавна собственост и съединени с тях искове за отмяна на нотариални актове може да завежда само министърът на регионалното развитие и благоустройството, само той може да представлява титуляра на правото на публична държавна собственост т.е. държавата, по граждански дела.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, частният жалбоподател сочи, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по разрешения с въззивното определение въпрос относно това дали Държавно предприятие Национална компания „Железопътна инфраструктура“ е легитимирана да предявява искове за установяване на правото на държавна собственост по отношение на имотите от железопътната инфраструтура. По поставения от касатора въпрос има формирана задължителна съдебна практика – постановено по реда на чл.290 ГПК решение №6 от 01.06.2011г. по гр.д.№837/2009г. на ВКС, ІVг.о., която задължителна съдебна практика не се нуждае от промяна и в противоречие с която е постановено обжалваното определение. Поставеният от касатора въпрос относно възможността на държавата на участва по делото, не е разрешен с атакуваното определение, но има своето разрешение в посочената задължителна практика на ВКС.
С предоставянето на държавните имоти и вещи за управление на държавни учреждения и на държавни предприятия, които не са преобразувани в търговски дружества след приемането на ТЗ или са създадени като държавни предприятия на основание чл.62, ал.3 ТЗ, държавното учреждание, респ. държавното предприятие, са легитимирани да предявяват искове за собственост на вещи, чийто собственик е държавата, но тя им е предоставила върху тях право на управление. В качеството му на държавно предприятие, което не е търговско дружество /чл.62, ал.3 ТЗ/, на което е представено право на управление на държавните имоти от железопътната инфраструктура /чл.9 ЗЖТ/, Държавно предприятие Национална компания „Железопътна инфраструктура“, макар че не е носител на правото на държавна собственост, засегнато от правния спор, разполага с право на иск за разрешаване на този спор /чл.26, ал.2 ГПК/ в качеството му на процесуален субституент на държавата. Поради това неправилно е прието от въззивния съд, че ищецът не е активно процесуално легитимиран по предявените положителни установителни искове с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК – за признаване правото на публична държавна собственост върху процесните имоти.
Неправилно е прието от въззивния съд, че за ищеца липсва правен интерес от установяването. Наличието на правен интерес от предявяването на положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК – за установяване правото на публична държавна собственост, е обосновано с оглед наличното позоваване от страна на ищеца на оспорването от страна на ответника на правото на публична държавна собственост върху обекти на железопътната инфраструктура, предоставени на ищеца за управление.
С оглед изложеното въззивното определение е потвърденото с него първоинстанционно определение за прекратяване на производството по делото, следва да бъдат отменени и делото – бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 23.03.2016г. по в.ч.гр.д. №75/2016г. на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено определение от 23.12.2015г. по гр.д. №771/2015г. по описа на Районен съд – Русе, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска.
ОТМЕНЯ определение от 23.03.2016г. по в.ч.гр.д. №75/2016г. на Великотърновски окръжен съд и потвърденото с него определение от 23.12.2015г. по гр.д. №771/2015г. по описа на Районен съд – Русе, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Русе за продължаване на процесуалните действия.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: