Р Е Ш Е Н И Е № 62 гр. София, 11 февруари 2014 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА РУМЕН ПЕТРОВ при секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Пенка Маринова изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 2312 по описа за 2013 г Производството е образувано по искания на осъдените Д. Д. Г., Г. Ц. Д. и Г. С. Т., депозирани на 25.10.13 г, за възобновяване на ВНОХД № 314/13 по описа на Окръжен съд, Добрич, по което е постановено решение № 126 от 18.10.13 г, с което е потвърдена присъда на Районен съд, Каварна, № 14 от 11.07.13 г, по НОХД № 55/13. С първоинстанционната присъда е постановено следното: - подсъдимият Д. Д. Г. е признат за виновен в това, че на 16.02.13 г в [населено място], в съучастие като съизвършител с П. Е. И., Г. Ц. Д., Г. С. Т. и Т. Р. Т., при условията на повторност, в немаловажен случай, чрез използване на техническо средство и моторно превозно средство, е отнел чужда движима вещ, на стойност 120 лв, собственост на [фирма], [населено място], от владението на И. Г. Д., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, с оглед на което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 28, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на една година „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор, - подсъдимият Г. Ц. Д. е признат за виновен в това, че на 16.02.13 г в [населено място], в съучастие като съизвършител с П. Е. И., Д. Д. Г., Г. С. Т. и Т. Р. Т., чрез използване на техническо средство и моторно превозно средство, е отнел чужда движима вещ, на стойност 120 лв, собственост на [фирма], [населено място], от владението на И. Г. Д., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, с оглед на което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК, е осъден на една година „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор, и на основание чл. 68 НК, е приведено в изпълнение наказанието една година „лишаване от свобода”, наложено по НОХД № 1640/09 на Варненски окръжен съд, което да бъде изтърпяно при „строг” режим в затвор, - подсъдимият Г. С. Т. е признат за виновен в това, че на 16.02.13 г в [населено място], в съучастие като съизвършител с П. Е. И., Д. Д. Г., Г. Ц. Д. и Т. Р. Т., чрез използване на техническо средство и моторно превозно средство, е отнел чужда движима вещ, на стойност 120 лв, собственост на [фирма], [населено място], от владението на И. Г. Д., без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои, с оглед на което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и 2 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 54 НК, е осъден на една година „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор, и на основание чл. 68 НК, е приведено в изпълнение наказанието три месеца „лишаване от свобода”, наложено по НОХД № 68/12 на Районен съд, К., което да бъде изтърпяно при „строг” режим в затвор. Исканията са на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. Твърди се, че обвинението не е доказано съгласно изискванията на процесуалния закон, че неправилно е приложен материалният закон / деянието е съставомерно по чл. 197 НК, респективно, по чл. 207 НК /, че наложените наказания не са съобразени с ниската стойност на предмета на престъплението, с липсата на причинена щета, с обстоятелството, че процесната вещ не е ползвана по предназначение, че наказанието следва да се определи при хипотезата на чл. 55 НК. Иска се да бъде изменено въззивното решение, по реда на възобновяването, като наложените наказания бъдат смекчени, при условията на чл. 55 НК. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата на осъдените лица пледира за уважаване на исканията. Осъдените Г. и Т. пледират за възобновяване на делото и оправдаването им от настоящата инстанция. Осъденият Д. не участва лично в настоящето производство. Представителят на ВКП счита, че исканията са неоснователни. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Исканията са допустими. Подадени са от лица, имащи право да поискат възобновяване, при спазване на законоустановения шестмесечен срок и касаят съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледани по същество, са неоснователни. Събраните по делото доказателства са обсъдени в съответствие с чл. 14 НПК и правилата на формалната логика. При обсъждане на гласните и писмени доказателствени средства / показанията на св. З., св. Ш., св. Г., частично обясненията на подсъдимите, протоколи за оглед, протокол за оглед на веществени доказателства /, и на веществените доказателства / металотърсач, кирка, лопата, мотика / е изведен верният извод, че обвинението е доказано съгласно изискванията на чл. 303, ал. 2 НПК. Установено е, че молителите са отнели процесната вещ, като са я откопали от земята, където тръбата е била положена, захваната за бетонова шахта. За откриване на метала е използван металотърсач, а за откопаване на тръбата, дейците са си послужили с права лопата, мотика и кирка. Тръбата била завързана за теглича на автомобила, с който молителите се придвижвали. Престъплението е разкрито поради намесата на св. З., служител на МВР, забелязал превозното средство и спрял лицата за проверка. Бил извикан св. Г., представляващ Сдружението за напояване „Ш.-Тюленово”, което имало договор за ползване на сондажния кладенец. Впоследствие вещта била върната на собственика й - [фирма], [населено място]. Неоснователно е възражението на осъдените, че вещта е негодна да се използва по предназначение. Установено е, че тръбата е част от съоръжение, стопанисвано от сдружението, представлявано от св. Г.. Въззивният съд основателно е отхвърлил възражението, че вещта е безстопанствена, по съображения, че тръбата като част от съоръжение е собственост на [фирма], [населено място], и се ползва от сдружението, представлявано от св. Г.. СОЕ е дала заключение за стойността на инкриминираната вещ, като е отчела продължителния период от време, в който е ползвана / посочено е, че нова вещ от същия вид би струвала 395 лв /. Неоснователно се твърди, че материалният закон е приложен неправилно. В обхвата на чл. 197 НК попадат случаите, при които отнетата вещ е предадена доброволно от дееца / дейците. Настоящият случай обаче не е такъв. Вещта е намерена и иззета от органите на МВР, за което осъдените нямат принос. Деянието е несъставомерно и по чл. 207 НК. Не са касае за намиране на чужда вещ, а за отнемането й от владението на св. Г., тоест, за кражба, и такава е възприетата по делото правна квалификация. Липсва и нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Наказанията на осъдените са индивидуализирали при изключителен превес на смекчаващите обстоятелства - определената санкция е към абсолютния минимум по чл. 195, ал. 1 НК. Като смекчаващи обстоятелства са отчетени ниската стойност на предмета на престъплението и възстановяването на причинената щета. Налице са и отегчаващи обстоятелства, а именно: Деянието се отличава със завишена степен на обществена опасност, тъй като в резултат на кражбата се е стигнало до разрушаване на обект от инфраструктурата. Висока е и степента на обществена опасност на дейците. Това е така, защото всеки от тях е с обременено съдебно минало, а осъдените Д. и Т. са извършили процесното деяние в изпитателните срокове на предходни условни осъждания. С оглед на изложеното, констатираните смекчаващи обстоятелства не могат да се оценят като многобройни по смисъла на чл. 55 НК, респективно, нито едно от тях не е изключително. Освен това, предвиденото в закона най-леко наказание, което, в случая, е една година „лишаване от свобода”, не се явява несъразмерно тежко на извършеното. Следователно, не е налице хипотезата на чл. 55 НК, а искането на осъдените за нейното приложение не може да бъде удовлетворено. По изложените съображения, ВКС намери, че исканията са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение. Водим от горното и на основание чл. 426 вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на осъдените Д. Д. Г., Г. Ц. Д. и Г. С. Т., за възобновяване на ВНОХД № 314/13 по описа на Окръжен съд, Добрич, по което е постановено решение № 126 от 18.10.13 г, с което е потвърдена присъда на Районен съд, Каварна, № 14 от 11.07.13 г, по НОХД № 55/13. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: