Ключови фрази


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№255

гр. София, 20.04.2021г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №1450 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от С. Х. К., чрез адв.Н.Н. срещу решение №366 от 04.12.2019г. по в.т.д. №562/2019г. на Апелативен съд- П.. С обжалваното решение след отмяна на решение №51 от 21.02.2017г., постановено по т.д. №252/2015г. на Окръжен съд- Стара Загора, в частта, с която са отменени като незаконосъобразни решенията по т.3 и по т.4, приети от Общото събрание от 29.07.2015г. на „Кооперативен пазар“ ООД, [населено място], както и в частта, с която е осъдено ответното дружество да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на общо 800 лева, е постановено отхвърляне като неоснователни на исковете, предявени от С. Х. К. срещу „Кооперативен пазар“ ООД, [населено място] с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна като незаконосъобразни на описаните по-горе решения на проведеното на 29.07.2015г. Общо събрание на съдружниците на „Кооперативен пазар“ ООД, [населено място] по т.3 и по т.4. /т.3- до провеждането на следващо общо събрание, поради отпадане на доверието в управителя се ограничават правомощията на управителя като управител и представляващ дружеството, като до провеждане на следващо общо събрание и избор на нов представляващ се отнема правото му и му се забранява да се разпорежда със средствата по банковата сметка на дружеството, със средствата в касата на дружеството, с вземанията на дружеството, както и се забранява и отнема правото му да поема права и задължения от името и за сметка на дружеството, да подписва каквито и да е договори, в т.ч. трудови, но не само, освен такива правомощия, които не са изрично гласувани и възложени му от съдружниците на настоящото общо събрание и т.4- приема се щатно разписание на дружеството – управител: според избора на общото събрание, главен счетоводител П. А. Д., счетоводител и касиер Т. А. Г., чистачки 7бр. и се прекратява трудовият договор на Г. Г., назначен без одобрение на щата от общото събрание на основание чл.328,ал.1,т.2 КТ/.
В касационната жалба се твърди, че решението следва да бъде отменено, тъй като е очевидно неправилно - постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано. Касаторът излага доводи, че въззивният съд не е съобразил указанията, дадени с решение №90/10.09.2019г. по т.д.№1141/2018г. на ВКС, ІІ т.о., постановено при първата касация. Оспорват се като необосновани изводите на съда, че оспорените решения на ОС са законосъобразни, като поддържа оплакването, че те не са част от обявения дневен ред и че не са взети с нужното мнозинство. Моли да се отмени обжалваното решение и да се уважат исковете. Претендира разноски.
Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК.
Касационният жалбоподател поддържа, че е налице основанието за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, но в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са посочени правните въпроси, по които въззивият съд се е произнесъл в противоречие с цитираните съдебни решения по чл.290 ГПК.
Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, обусловили изхода на спора, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК: допустимо ли е да се извършва ограничаване на правата на управител на търговско дружество с ограничена отговорност при липса на законово предвидена хипотеза и липса на такава възможност в дружествения договор; допустимо ли е разглеждане и вземане на решение от ОС на ООД, което не е изрично и конкретно посочено в поканата за свикване на ОС; допустимо ли е в случаите, когато в дружествения договор е определено квалифицирано мнозинство за освобождаване на управител и такова предложение за решение е включено в поканата на свикване на ОС, при разглеждането му ОС да вземе решение за ограничаване на права на управителя с обикновено мнозинство.
Ответникът по жалбата „Кооперативен пазар“ ООД, [населено място] поддържа, че касационната жалба е недопустима, евентуално неоснователна. Претендира разноски- възнаграждение за особен представител.
Третото лице помагач Т. А. Г. оспорва касационната жалба, като излага доводи за нейната недопустимост, евентуално неоснователност. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност е процесуално допустима– подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Апелативен съд- П. при постановяване на решението съобразява, че въззивното производство е второ след отмяна на първото въззивно решение с решение №90/10.09.2019г. по т.д.№1141/2018 г. на ВКС, ТК, 2 ТО. Приема, че с решението на ВКС са отхвърлени като неоснователни доводите за недопустимост на иска и са счетени за необосновани твърденията за нарушение на императивната разпоредба на чл.139, ал.1 ТЗ и за вземане на оспорените решения без да са включени в дневния ред. Делото е върнато за ново разглеждане, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по доводите на страните относно правната възможност ОС да ограничава правомощията на управителя по начина, по който е взето решението, и има ли правно действие и спрямо кои лица подобно ограничение; за необходимото мнозинство за вземане на тези решения.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли исковете с правно основание чл.74 ТЗ, въззивният съд приема, че оспорените от ищеца /в качеството му на съдружник в ответното дружество към момента на вземането им/ решения на Общото събрание по т.3 и по т.4, не са взети в нарушение на посочените разпоредби на закона и дружествения договор. Решаващият съдебен състав приема за безспорно, че на 29.07.2015г. е проведено ОС, на което под номер 3 и 4 са взети решения с мнозинство от 219 дяла, че до провеждането на следващо ОС, поради отпадане на доверието в управителя, се ограничават правомощията на управителя като управител и като представляващ дружеството, като до провеждане на следващо общо събрание и избор на нов представляващ на дружеството се отнема правото му и му се забранява да се разпорежда със средствата по банковата сметка на дружеството, със средствата в касата на дружеството, с вземанията на дружеството, както и се забранява и отнема правото му да поема права и задължения от името и за сметка на дружеството, да подписва каквито и да е договори, в това число и трудови, но не само, освен такива правомощия, които не са изрично гласувани и възложени му от съдружниците на настоящото ОС, като всяко действие, извършено от него за сметка и от името на дружеството, ще се счита за извършено от негово лично име и ще отговаря лично за поетите задължения, както и ще се счита като действие във вреда на интересите на дружеството /т.3/, както и за приемане на щатно разписание за дружеството с посочено съдържание /управител: според избора на ОС, гл.счетоводител- посочено име, счетоводител и касиер- посочено име, чистачки 7 броя/ и прекратяване на трудовия договор на Г. Г., назначен без одобрение на щата от ОС, на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ /т.4/. Въззивният съд излага мотиви, че са взети решения, за приемането на които не се изисква мнозинство по-голямо от предвиденото в чл.137, ал.3, изр.3 ТЗ /повече от Ѕ от капитала, ако не е предвидено друго в дружествения договор/. Приема, че в дружествения договор на ответното дружество /чл.38/ е регламентирано кои решения се вземат с единодушие, кои с мнозинство не по-малко от ѕ от капитала на дружеството, вкл. за избиране на управителя, за освобождаването му от отговорност и за определяне на възнаграждението му и за приемане на вътрешните документи по организацията и дейността на дружеството, като по останалите въпроси решенията се взимат с мнозинство повече от Ѕ от капитала. В случая двете оспорени решения на ОС са взети с мнозинство повече от 1/2 от капитала /с 219 от 373 дяла/, като това мнозинство е достатъчно за законосъобразното им вземане. Съдът намира, че решението по т.3 не е от изрично предвидените са вземане с единодушие или квалифицирано мнозинство. Решението по т.4 не е за приемане на вътрешните документи по организацията и дейността на дружеството, каквото неоснователно твърдение навежда ищецът, тъй като в първата му част /относно приемане на щатно разписание/ не се приема ново щатно разписание, а само се потвърждава вече съществуващото щатно разписание, т.е. не настъпва правна промяна, а във втората му част /прекратяване на трудовия договор/- не е сред решенията, изискващи квалифицирано мнозинство.
Въззивният съд излага мотиви, че ОС в ООД избира управителя, определя възнаграждението му и го освобождава от отговорност /чл.137, ал.1, т.5 ТЗ/, като овластяването на управителя може да бъде оттеглено по всяко време /чл.141, ал.3 ТЗ/. Управителят организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на ОС /чл.141, ал.1 ТЗ/, като дружеството се представлява от управителя, а при няколко управители всеки един от тях може да действа самостоятелно, освен ако дружественият договор предвижда друго, но други ограничения на представителната власт на управителя нямат действие по отношение на трети лица. С оглед тези разпоредби съдът намира, че в случая решението на ОС за ограничаване представителната власт на управителя няма действие по отношение на трети лица, но тъй като ОС е органът, който избира управителя, а той е длъжен да организира и ръководи дейността на дружеството съобразно решенията на ОС, то спрямо него ОС може да въведе ограничения и във вътрешните отношения решението има действие. Решаващият съдебен състав стига до извод, че решението по т.3 не е извън правомощията на ОС и не се явява взето в нарушение на закона или на дружествения договор. Приема, че решението по т.4 също не е взето в нарушение на закона или на дружествения договор, тъй като съгласно чл.137, ал.7 ТЗ ОС взима решения по трудови въпроси.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставеният от касатора въпрос, уточнен от настоящия съдебен състав с оглед разясненията в ТР №1/2009 от 19.02.2010г., т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС - относно правомощията на Общото събрание на съдружниците в дружество с ограничена отговорност да взема решение за ограничаване правата на управителя по чл.141, ал.1 и ал.2 ТЗ, е обусловил решаващите правни изводи на въззивния съд и отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол. Настоящият съдебен състав намира, че поставеният въпрос е значим за правилното приложение на закона и за развитието на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия. По поставения въпрос липсва практика на ВКС, което налага изясняване по тълкувателен път на действителното съдържание на цитираните правни норми.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Вторият поставен въпрос не отговаря на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като не е обуславящ за изхода на спора. Въпросът е свързан с оплакванията на касатора, че оспорените решения са взети без да са част от дневния ред, респ. без да са посочени в поканата за свикване на ОС. Тези въпроси са разрешени с първото касационно решение, като въззивният съд е съобразил изложените от касационния съд мотиви и не се е произнасял отново.
Третият въпрос също не отговаря на изискванията за правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е коректно поставен с оглед изложените от въззвния съд мотиви. Съдът не е преценявал законосъобразността на решение за освобождаване на управителя на ответното дружество, за да се преценява дали е било необходимо квалифицирано мнозинство за вземане на решението.
На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касационният жалбоподател следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 40 лева.
Касационният жалбоподател следва да довнесе и сумата 200 лева за възнаграждение за особен представител на ответника съгласно чл.7, ал.1, т.10 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като са представени доказателства за внесени 600 лева, а дължимото възнаграждение е в размер на 800 лева.
Воден от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:


ДОПУСКА касационно обжалване на решение №366 от 04.12.2019г. по в.т.д. №562/2019г. на Апелативен съд- П..

УКАЗВА на касационния жалбоподател С. Х. К. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ държавна такса в размер на 40 лева, като при неизпълнение на указанието в срок, производството по жалбата ще бъде прекратено.

УКАЗВА на касационния жалбоподател С. Х. К. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за внесена по сметката на ВКС на РБ сума в размер на 200 лева- възнаграждение за особен представител на ответника.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на I ТО за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок - да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.