6 Р Е Ш Е Н И Е №66 С., 29.05.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публичното съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 1464/2016 година Производството е по чл.290 ГПК. С определение № 930 от 23.12.2016 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 2206 от 13.11.2015 г. по гр.д. № 278/2015 г. на Апелативен съд – С., Гражданско отделение, осми състав, само в частта, с която са отхвърлени предявените от Р. А. П. срещу Застрахователна компания „О. – клон България” К. искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Х. Я. П. - съпруг на ищцата, за разликата над 120 000 лв. до 220 000 лв. и за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й Д. Х. П. – за разликата над 150 000 лв. до 300 000 лева, настъпили в резултат на ПТП на 20.10.2012 г., ведно със законната лихва от увреждането. Обжалването е допуснато по материалноправен въпрос, свързан с приложението на принципа за справедливост и критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД, с оглед проверка за съответствие с предвидените в ППВС № 4/1968 г. общи критерии при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. В жалбата се поддържат касационни доводи за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение. Твърди се, че решаващият съд е нарушил принципа на справедливост, като не е отчел изключително тежката загуба на единственото дете на ищцата и на съпруга й и не е съобразил икономическите условия и лимитите по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”. По съображения, подробно развити в жалбата, поддържани в публично съдебно заседание на 22.03.2017 г., се иска отмяна на атакувания съдебен акт в обжалваните части и уважаване изцяло на исковите претенции, ведно със законните последици. Ответникът по касация не е заявил становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, и след проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното: За да постанови атакуваното решение, съдебният състав на Софийски апелативен съд, след преценка на данните по делото е приел, че в резултат на настъпила смърт на дъщерята и на съпруга на ищцата при ПТП на 20.10.2012 г., последната е претърпяла значителни неимуществени вреди. Изключително тежко е понесла тази едновременна загуба, която не е преодоляна и към момента, като животът на ищцата е загубил смисъл и тя се е затворила в себе си, ограничавайки социалните си контакти. В тази насока са възприети събраните гласни доказателства. Счетено е, че с оглед датата на настъпване на застрахователното събитие, която е от значение за съобразяване на конкретните икономически условия и нормативно определените лимити за отговорността на застрахователя, за обезщетяване на болките и страданията на ищцата са достатъчни следните суми: 120 000 лв. – неимуществени вреди от смъртта на съпруга й и 150 000 лв. – неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й. В резултат на този извод, исковете в останалата част – за разликата до 220 000 лв., съответно до 300 000 лв. са отхвърлени като неоснователни. В тези отхвърлителни части е потвърдено първоинстанционното решение. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав на ВКС приема следното: Съгласно постановките на ППВС № 4/1968 г. при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи тези вреди и то не само чрез посочването им, но и при отчитане на тяхното значение за размера на вредите. При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди при причиняване на смърт, от значение са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и претендиращия обезщетението, обстоятелствата, при които е настъпил вредоносния резултат, както и други обстоятелства, които решаващият съд е длъжен да обсъди и да изведе извод за значението на критериите при определяне на конкретния размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД. Посочената задължителна за съдилищата практика е доразвита в множество решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, съставляващи задължителна съдебна практика по см. на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК и т.2 от ТР № 1/2009 на ОСГТК на ВКС. Според тази практика, при произнасяне по размера на обезщетенията за неимуществени вреди следва да се съобрази и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на обществото, при отчитане на конкретните икономически условия в страната, а като ориентир за последните, следва да се съобразят и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането. Застрахователните лимити обаче нямат самостоятелно значение и не са абсолютен критерий за икономическите условия в страната; те не са критерий за самото обезщетение за неимуществени вреди, но имат значение при произнасяне по отговорността на застрахователя при предявен пряк иск. В този смисъл са следните съдебни актове: решение по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., решение по т.д. № 619/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., решение по т.д. № 916/2011 г. на ВКС, І т.о., решение по т.д. № 1948/2013 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 2974/2013 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 2143/2014 г., І т.о. , решение по т.д. № 2908/2015 г., І т.о. и др., които са надлежно публикувани. По същество на касационната жалба: При определяне на размера на претендираните от ищцата/сега касатор/ обезщетения безспорно е приложим предвиденият в чл.52 ЗЗД принцип за справедливо обезщетяване на вредите. При приложение на този законоустановен принцип, въззивният съд, макар и въз основа на събраните гласни доказателства да е констатирал претърпените от ищците вреди, не е отчел в достатъчна степен настъпилите изключително тежки последици за ищцата в психологичен план, нейната непреодолима мъка и емоционален срив от едновременно настъпилата загуба на съпруга й и дъщеря й. В недостатъчна степен са съобразени проявленията на страданията на ищцата, в резултат на внезапната загуба на цялото й семейство, установени от събраните по делото гласни доказателства – лишаването й от топлите и изключително близки и всеотдайни отношения със съпруга й и с единственото й дете, на което е предстояло завършване на висше образование – специалност „Право” и професионално реализиране; непреодолимото отчаяние, тъга и самота, ограничени социални контакти, които ищцата винаги ще търпи. С неотчитането в цялост на задължителните указания, дадените в ППВС № 4/1968 г. и с неизвършването на цялостна оценка на всички релевантни към размера на обезщетенията обстоятелства, въззивният съд е присъдил занижени по размери обезщетения. Като паричен еквивалент на понесените болки и страдания, справедливите обезщетения за неимуществени вреди изискват съобразяване и на конкретните икономически условия към правнорелевантния момент, чийто обективен белег са и лимитите на застраховане. Възприемайки изцяло формираната по реда на чл.290 ГПК практика на ВКС/ цитирана по-горе/ следва да се приеме, че въззивният съд, макар и да е отчел момента на настъпване на увреждането, не е съобразил изцяло практиката на ВКС във връзка със значението на нормативно определените лимити / § 27, ал.1 от ПЗР на КЗ, отм./ за отговорността на застрахователя. С оглед на всички конкретни обстоятелства, съотнесени към критерия по чл.52 ЗЗД, следва да се счете, че справедливите обезщетения са в следните размери: 150 000 лева – за неимуществени вреди от смъртта на съпруга на ищцата и 220 000 лева – за неимуществени вреди от смъртта на дъщерята на ищцата. Предвид изложеното и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК, въззивното решение следва да се отмени частично в отхвърлителните части, като на ищцата се присъдят допълнително още 30 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпруга й Х. П. и допълнително още 70 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й Д. П., ведно със законната лихва от ПТП – 20.10.2012 г. до окончателното им изплащане. В останалите обжалвани части – за отхвърляне на първия иск за разликата над 150 000 лв. до 220 000 лв. и за разликата над 220 000 лева до 300 000 лв. за втория иск, атакуваното въззивно решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора по иска по чл.226, ал.1 КЗ/отм./, обжалваното въззивно решение следва да се отмени и в частта, с която в полза на застрахователното дружество са присъдени разноски над сумата 5 630 лева до 8 630 лева – юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация дължи разноски на жалбоподателката за настоящата инстанция в размер на 3 840 лв., съобразно уважената част от жалбата и представените договор за правна защита и съдействие и списък по чл.80 ГПК. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответното застрахователно дружество дължи по сметка на ВКС държавна такса в размер на 4000 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 2206 от 13.11.2015 г. по гр.д. № 278/2015 г. на Апелативен съд – С., Гражданско отделение, осми състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от Р. А. П. срещу Застрахователна компания „О. – клон България” К. искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпруга й Х. Я. П. за разликата над 120 000 лв. до 150 000 лв. и за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й Д. Х. П. – за разликата над 150 000 лв. до 220 000 лева, настъпили в резултат на ПТП на 20.10.2012 г., ведно със законната лихва от увреждането, както и в частта, с която Р. П. е осъдена да заплати на ЗК „О. – клон България” К. юрисконсултско възнаграждение за разликата над 5 630 лева до 8 630 лв., вместо което постановява: ОСЪЖДА ЗК „О. – клон България” К. да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./ на Р. А. П. допълнително сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпруга й Х. Я. П., или общо 150 000 лв., ведно със законната лихва от 20.10.2012 г. до окончателното изплащане. ОСЪЖДА ЗК „О. – клон България” К. да заплати на основание чл.226, ал.1 КЗ/отм./ на Р. А. П. допълнително сумата от 70 000 /седемдесет хиляди/ лева – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й Д. Х. П., или общо 220 000 лева, ведно със законната лихва от 20.10.2012 г. до окончателното изплащане. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалите обжалвани части, в които е допуснато касационно обжалване. ОСЪЖДА ЗК „О. – клон България” К. да заплати на Р. А. П. сумата 3 840 /три хиляди осемстотин и четиридесет/ лева – разноски за касационното производство. ОСЪЖДА ЗК „О. – клон България” К., на основание чл.78, ал.6 ГПК, да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 4 000 /четири хиляди/ лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: