1 Р Е Ш Е Н И Е № 556 гр.София, 14 февруари 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ружена Керанова ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Николай Дърмонски при секретар Аврора Караджова и в присъствие на прокурора Руско Карагогов, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 2580/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия Т. Н. А., чрез защитника му адв. В. Я. от САК, и на частния обвинител и граждански ищец Н. Л. Д., чрез повереника му адв. О. Р. от САК, срещу решение № 162 от 07 юли 2011 година на Софийския апелативен съд, НК, 7-ми състав, по внохд № 120/2011 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 372 от 25 ноември 2010 година на Софийския градски съд, НК, 35-ти състав, постановена по нохд № 1748/2010 година по описа на този съд. В жалбата, от името на подсъдимия А., защитата е релевирала всички касационни основания за проверка и отмяна на атакуваното въззивно решение (стр. 75 от жалбата). Пространното й съдържание, както и допълнението към нея, позволяват извод за конкретните причини за недоволството на подсъдимия и неговия защитник от въззивния съдебен акт. Те касаят доказателствената дейност на съда и формираните в резултат на същата изводи по фактите във връзка с авторството на инкриминираното деяние, довели до неправилно ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия А.. Твърди се, че разследващите органи и съдът са допуснали съществени нарушения на процесуалните правила при събиране и оценка на доказателствата по делото, което компрометира направените от тях фактически изводи. Конкретните възражения ще бъдат обобщени и обсъдени по-долу в решението. С жалбата се претендира отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на подсъдимия А. по повдигнатото му обвинение, в рамките на правомощието на ВКС по 354, ал. 1, т. 2 от НПК. Защитата е депозирала и писмена молба със становище по жалбата на частния обвинител и граждански ищец, която жалба намира за неоснователна. В жалбата на частния обвинител и граждански ищец Д. е оспорена тежестта на ангажираната наказателна отговорност на подсъдимия А., както и размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Заявена е явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание от петнадесет години лишаване от свобода, индивидуализирано при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, които изводи на съда жалбоподателят не споделя, а това ангажира отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Възразява и размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, който размер не възмездява, според него, в пълна степен претърпените болки и страдания от загубата на неговата майка. Претендира уважаване на гражданския иск в пълния му размер от 150 хиляди лева и отмяна на решението в санкционната част и връщане на делото за ново разглеждане в тази част, за увеличаване на наложеното на подсъдимия наказание. В съдебно заседание пред касационната инстанция жалбоподателят-подсъдим Т. А. участва лично и със защитника си, който поддържа касационната жалба при ангажираните в нея отменителни основания и изложени в тяхна подкрепа доводи. Частният обвинител и граждански ищец не участва лично. Представлява се от повереника си, който поддържа жалбата и изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата на подсъдимия и оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: С атакуваното въззивно решение, постановено след проведено съдебно следствие от въззивния съд, е потвърдена изцяло присъдата на първоинстанционния съд, с която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Т. Н. А. за това, че на 14. 11. 2008 година, в [населено място], умишлено е умъртвил В. Т. Б., като убийството е извършено по особено мъчителен за пострадалата начин, поради което и на основание чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 във вр. чл. 115 от НК и при условията на чл. 54 от НК, е осъден на петнадесет години лишаване от свобода, при първоначален „строг” режим и изтърпяване в затвор. Зачетено е предварителното му задържане в условията на мярка за неотклонение „задържане под стража”, от 15. 11. 2008 година. Осъден е да заплати на гражданския ищец Н. Д. сумата от 70 000 (седемдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, заедно със законните последици. До пълния му размер от 150 хиляди лева гражданският иск е отхвърлен. Присъдени са направените по делото разноски, като са възложени в тежест на подсъдимия А.. Постановено е надлежно разпореждане с веществените доказателства по делото. Акцентът в жалбата на подсъдимия А. е поставен върху доказателствената обезпеченост на фактическите изводи на съда за авторството на инкриминираното деяние. Възраженията в изключително пространната жалба могат да бъдат обобщени до следните твърдения: обвинението срещу подсъдимия А. не е доказано по начина, който законът изисква; по делото липсват преки доказателства, относими към главния факт на процеса, както той е дефиниран в чл. 102 от НПК; в основата на съдебния акт са поставени производни доказателства, чийто източник са показанията на свидетелите Г. и К.; проведеният съдебен разпит на подсъдимия А. (18. 11. 2008 година) е негодно доказателствено средство поради опорочаването му от гледна точка на спазване на процесуалните правила при провеждането му и затова съдържащите се в него доказателствени факти, вкл. и направеното от подсъдимия самопризнание, не могат да се ползват при постановяване на съдебния акт; по делото липсва оръдието на престъплението; не са разследвани други възможни версии за авторството на престъплението, като са игнорирани редица факти – напр. разбитата входна врата, възможността за безпрепятствен достъп до жилището, данни за претърсването му от неустановени лица и пр.; няма обективни находки, вкл. биологични следи от пострадалата върху подсъдимия и обратно; игнориран е фактът на пренасянето на пострадалата от местопрестъплението до автомобила за спешна помощ и възможните допълнителни увреждания при този процес; не е осигурен договорен защитник на подсъдимия от първия момент на задържането му. Всички тези нарушения на процесуалните правила при събиране и оценка на доказателствата, според защитата на подсъдимия, са компрометирали изводите на предходните инстанции по фактите, най-вече тези относно участието на подсъдимия А. в причиняване смъртта на пострадалата Б.. В жалбата на частния обвинител и граждански ищец се възразява тежестта на ангажираната наказателна отговорност на подсъдимия и размерът на присъденото обезщетение. С оглед изложеното, проверката по жалбата на подсъдимия, съдържаща твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в доказателствената дейност на разследващите органи и на съда, следва да бъде извършена преди проверката по другите релевирани касационни основания, защото последната е възможна само при констатации за отсъствие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. В противен случай биха били злепоставени изводите на решаващия съд по фактите и поради това касационната проверка за законосъобразност на съдебния акт и справедливостта на наказанието не би била възможна. Няма как да се избегне констатацията, че касационната жалба има характера и съдържанието на въззивна такава. Това би било оправдано, ако въззивният съд не е изпълнил задълженията си по чл. 314, ал. 1, чл. 339, ал. 2 от НПК за цялостна и задълбочена проверка на първоинстанционната присъда и аналитичност и изчерпателност при отхвърляне доводите срещу първоинстанционния съдебен акт, каквато констатация в случая ВКС не прави. Извършената от ВКС проверка по възраженията в жалбата на подсъдимия А. констатира, че в процесуалната дейност на съда по установяване на обстоятелствата от предмета на доказване, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла, вложен в чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК. Спазването на правилата е гаранция за формалната и логическа правилност на вътрешното съдийско убеждение на въззивния съд и поради това то няма как да бъде ревизирано от ВКС. Още повече при констатацията, че мотивите към първоинстанционната присъда са аналитични и убедителни и това позволява на страните и на контролните инстанции да проследят начина, по който е формирано вътрешното убеждение на съда, при което въззивният съд не е длъжен да обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на присъдата, след като не е достигнал до различни фактически изводи въз основа на доказателствата. Доколкото касационната инстанция констатира неправилна оценка на годността или достоверността на конкретни доказателствени източници, това ще бъде обсъдено по-нататък в решението. Изводите си по фактите въззивният съд е формирал след извършена проверка и анализ на цялата доказателствена съвкупност и провеждане на съдебно следствие за събиране на нови доказателства. В неговите правомощия е да провери фактическата правилност на издадената присъда, което въззивният съд е сторил по предписания от закона начин. Действително, дейността на съда по събиране, проверка и оценка на доказателствата по делото в известна степен е затруднена, доколкото доказателствената съвкупност не изобилства от първични доказателства относно главния факт на процеса - осъществяването на деянието и участието на подсъдимия в него. От обстоятелството, че деянието не е установено от свидетели-очевидци обаче, не могат да се черпят аргументи в полза на тезата на защитата за недоказаност на деянието и неговия автор по изискуемия от закона начин. Тъй като в основата на изводите на съда по фактите са показанията на свидетелите Г. и К., възраженията на защитата на подсъдимия по отношение на тяхната годност и достоверност следва да бъдат обсъдени преди останалите. Проведеното от двамата оперативни работници „събеседване” с подсъдимия веднага след задържането му на основание ЗМВР, по същността си те не са нищо друго освен предварително снети обяснения от задържаното лице, по отношение на което има данни и съмнение да е съпричастно към извършено престъпление, с цел получаване на информация за начало и насоки на разследването, за разработване на следствени версии и работа „по гореща следа”. Тези действия са извършени от лица, които не са разследващи органи по смисъла на НПК, а са полицейски служители и участници в екипа, който работи по случая. Поради това те нямат никакво процесуално качество в досъдебната фаза на процеса, а проведените от тях разговори с подсъдимия не са доказателствено средство. Затова не е съществувала процесуална пречка за разпита им в качеството на свидетели. Депозираните от тях показания са надлежен доказателствен източник и съдържащите се в тях факти и обстоятелства могат и следва да бъдат ценени наред с останалите от доказателствената съвкупност и да бъдат поставени в основата на съдебния акт, доколкото направената оценка сочи на тяхната достоверност. В показанията им са изнесени възприетите от тях факти в рамките на проведените разговори с подсъдимия. Няма процесуална пречка тези факти да бъдат обсъждани от съда като надлежен доказателствен източник, което е и направено от предходните съдебни инстанции. Оценката за тяхната достоверност няма причини да не бъде споделена, още повече, че тя зачита съдържанието на други доказателствени източници, като протокол за оглед от 16. 11. 2008 година, фиш за спешна медицинска помощ от същата дата, данните от показанията на свидетелите Св. Н., Св. Б., Р. Н., Р. Т., относно конфликтните отношения между подсъдимия и пострадалата и всички обстоятелства, предхождащи инкриминирания инцидент. По отношение на всички останали обстоятелства, извън нанесени на пострадалата удари, съобщеното от двамата свидетели като непосредствено възприето от съобщеното им от подсъдимия при проведеното „събеседване”, напълно кореспондира със съдържанието на останалите доказателства по делото. Така че, неоснователно се възразява в жалбата, че съдът е използвал като доказателствени източници показанията на посочените свидетели. Тези показания не са третирани като доказателства, а като доказателствени средства. Те са възпроизвели доказателствения факт – предпроцесните изявления на подсъдимия за неговата съпричастност към инкриминираното деяние. Този доказателствен факт (на признанието) е производно доказателство и е включен в процеса не с цел да бъдат подменени първични доказателства, а с оглед проверката на същите. Служителите на МВР, ангажирани с оперативна работа преди или по време на наказателния процес, не са участници в самата процесуална дейност и не попадат в рамките на забраната по чл. 118, ал. 1 от НПК. Тяхната евентуална заинтересованост от разкриване на престъплението подлежи на отчитане и внимателна преценка в рамките на осъществяваната от съда дейност по проверка и оценка на доказателствените източници по делото, наред с всички останали такива. Съгласно чл. 117 от НПК, със свидетелски показания могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и които допринасят за разкриване на обективната истина, в това число и извънпроцесуални изявления на други лица, включително и на такива, които в рамките на конкретния наказателен процес по-късно придобиват процесуалното качество на обвиняеми, стига да са лично възприети. Оценката на предходните съдебни инстанции за достоверност на показанията на двамата свидетели Г. и К. няма причини да не бъде споделена. Всъщност, възраженията на защитата относно тяхното кредитиране касаят не толкова съдържащите се в тях факти за съобщеното им от подсъдимия, колкото формално отразения повод за първоначалното му задържане и физическото и психическото му състояние по време на проведеното „събеседване”. В тази насока по делото са събрани по предвидения в НПК ред и обсъдени по действителното им съдържание доказателства и експертни становища (стр. 10 от решението на въззивния съд, л. 14-15 от мотивите на присъдата), като формираните в резултат на това фактически и правни изводи се споделят от настоящата инстанция като правилни и законосъобразни. ВКС не споделя изводите на предходните съдебни инстанции относно процесуалната годност на проведения съдебен разпит на подсъдимия А. от 18. 11. 2008 година (л. 44-46 от сл. д.). Основанието на съдилищата да отхвърлят процесуалната годност на разпита и надлежното му приобщаване към доказателствената съвкупност по реда на чл. 279, ал. 1, т. 3 от НПК (протокол от с. з. от 17. 11. 2010 година, л. 557-гърба, т. 2 от съдебното дело), е разпоредбата на чл. 287, ал. 4 от НПК, която не позволява да бъдат ценени приобщени чрез прочитане по реда на чл. 279 от НПК обяснения на обвиняемия/подсъдимия, в случаите на изменение на обвинението при съществено изменена обстоятелствена част на същото, ако тези обяснения са дадени преди повдигане на новото обвинение. Настоящият случай обаче не е такъв и това е така, защото: Преди всичко, посочената разпоредба на чл. 287 от НПК касае изменение на обвинението в съдебната фаза на процеса, т. е. при проведено и приключило разследване и внесен обвинителен акт, който очертава фактическата и правна рамка на наказателното преследване срещу подсъдимия в съдебната фаза на процеса и така определя предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него, както и рамката на неговата защита срещу обвинението. При вече започнало съдебно следствие и при наличие на предпоставките за това, прокурорът повдига ново обвинение (ал. 1) и това е обвързано с точно регламентирани процесуални последици и действия на съда (ал. 2 и сл.). При това положение действително няма правен разум да се ползват обяснения на обвиняемия/подсъдимия, дадени в друга фактическа рамка на обвинението. В конкретния случай обаче, въпросните обяснения на подсъдимия А. са дадени в хода на досъдебното производство, непосредствено след привличането му като обвиняем по чл. 128 от НК, което е станало на 16. 11. 2008 година (л. 31 от сл. д.) и с оглед данните по делото към онзи момент - преди да настъпи смъртта на пострадалата Б. на 23. 11. 2008 година. Новото привличане на обвиняемия по реда и при условията на чл. 225 от НПК в рамките на досъдебното производство не е равнозначно на изменение на обвинението от прокурора в съдебната фаза на процеса по реда на чл. 287 от НПК. Освен изложените по-горе съображения относно процесуалния институт на изменение на обвинението в съдебна фаза, е необходимо да се коментира и характерът на „новото привличане” в досъдебното производство, което представлява ранен стадий на процеса, подчинен на ръководството на прокурора и на неговата преценка по установяване на фактите и по приложение на правото. До внасяне на обвинителен акт в съда, вече с конкретна фактическа и правна рамка, обвинението може да бъде променяно от прокурора както по фактите, така и по правото, стига обвиняемият да е незабавно и изцяло информиран за тази промяна по съответния процесуален ред. Поради това не е била налице законова забрана за приобщаване и ползване при постановяване на съдебния акт на обясненията на подсъдимия, дадени в качеството му на обвиняем пред съдия, макар и при повдигнато друго, по-леко обвинение. Независимо от тези съображения, обясненията на подсъдимия А. от съдебния му разпит от 18. 11. 2008 година, вече няма как да бъдат обсъждани и ползвани, но това не повлиява направените от касационната инстанция констатации за надлежност на формираните от предходните съдебни инстанции изводи по фактите. Извършените в досъдебното производство огледи на местопрестъплението и изготвени протоколи за тях не съдържат заявените от защитата пороци. Тези следствени действия не изискват предварително разрешение или последващо одобрение от съдия, за разлика от тези, които ограничават права на гражданите и съдържат елемент на принуда, каквито са претърсване, изземване, личен обиск, задържане и изземване на кореспонденция и т. н. (чл. 155 от НПК). Вярно е, че по делото не е идентифицирано точно и не е налично оръдието на престъплението, но това не възпрепятства изводи във връзка с неговите характеристики. В тази насока въззивният съд е събрал допълнително доказателства (СМЕ – д-р М.) и е изложил подробни съображения (стр. 12 от решението), свързани и с други доказателствени източници по делото (показанията на свидетелите Г. и К.). Адекватен на доказателствата по делото отговор са получили и възраженията на защитата относно начина на пренасяне на пострадалата от подсъдимия до автомобила за спешна помощ и евентуалното повлияване на това обстоятелство върху смъртния изход (стр. 15 от решението), относно данните за разбитата по-рано от самата нея входна врата на жилището и възможния улеснен достъп до него (стр. 12-13 от същото), относно твърдението за наличие на голяма парична сума, носена от пострадалата (стр. 7-8 от същото), относно липсата на биологични следи от пострадалата върху посоченото от подсъдимия облекло като идентично с това от вечерта на инцидента (стр. 14-15 от решението). От съдържанието на контролирания съдебен акт е видно, че доказателствата, произтичащи от всички доказателствени източници, са проверени за достоверност и относимост, взаимна връзка и противоречивост. Известно е, че косвените доказателства могат да послужат като основа за изграждане на осъдителна присъда, наред и във взаимодействие с преките доказателства, макар и от производни доказателствени източници, ако всички те представляват система от факти, свързани помежду си и с главния факт на процеса и водят до изводи, които са единствено възможни и изключващи всички останали, какъвто е настоящият случай. В резултат на извършен цялостен анализ, съдът е направил оценката си за годност и достоверност на доказателствените източници, която няма причини да не бъде споделена като цяло, доколкото този анализ не разкрива игнориране или превратност в дейността на съда. Оплакването в касационната жалба на подсъдимия А. за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, се явява неоснователно. В касационната жалба липсват конкретни доводи във връзка с приложението на материалния закон и със справедливостта на наказанието. Независимо от това и предвид цялостното оспорване от страна на защитата на подсъдимия А. на правилността на ангажиране на наказателната му отговорност, ВКС намира за необходимо да отрази констатацията си за съответствие на така приетите за установени по делото факти с тяхната правна оценка при прилагане на нормата на чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 от НК. Като е установил, че подсъдимият е действал с оръжие, годно да причини смърт (чук), че е нанесъл седем удара с него в тилната и слепоочната части на главата на пострадалата, довели до тежки черепно-мозъчни травми, че ударите са били насочени в жизненоважна област на тялото и със сила и интензитет, причинили счупвания на черепа и тежки контузии на мозъка, правилно и законосъобразно съдът е приел наличие на обективиран от действията на подсъдимия пряк умисъл за умъртвяване на пострадалата, а не просто нарушаване в някаква степен на телесния й интегритет. Поради това, възражението на защитата на подсъдимия А. за приложение на нормата на чл. 124 от НК, е неоснователно. То не държи сметка за смисъла на закона и практиката по приложението му и не намира опора в доказателствата по делото. Наложеното на подсъдимия А. наказание е минимално възможното от алтернативно предвидените в нормата на закона наказания и при развитие на процеса по общия ред. Индивидуализирано е при отчитане на всички обстоятелства по делото от кръга на тези по чл. 54 от НК. ВКС не намира основания за намеса относно тежестта на отговорността на подсъдимия. Този извод касае и претендираната от частния обвинител Д. намеса в обратна посока – за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане с оглед увеличаване размера на наложеното на подсъдимия наказание. В подкрепа на искането си, в касационната жалба и в заседанието пред ВКС, повереникът на частния обвинител поддържа доводи за практическа липса на смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и неправилно отчитане на такива от двете съдебни инстанции, както и наличие на отегчаващи отговорността му, които не са отчетени. ВКС намира, че доводите нямат опора в доказателствата по делото. Начинът на причиняване на уврежданията на пострадалата и болките и страданията й в периода след това са обусловили квалификацията на деянието по т. 6, пр. 2 на чл. 116 от НК и не могат да бъдат отчитани в процеса по индивидуализация на наказанието. Съобразените като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства са установени по делото и правилно са преценени като такива. Присъдената обезвреда за причинените на гражданския ищец неимуществени вреди отчита както страданието от нелепата загуба на единствения жив родител, трагичните обстоятелства на настъпването й, добрите им взаимоотношения, така и степента на близост между двамата, обитаващи различни държави и различна семейна среда в тях. При така изложените съображения, възраженията на подсъдимия А. и на частния обвинител и граждански ищец Д. срещу решението на въззивния съд се явяват неоснователни и атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Поради това и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 162 от 07 юли 2011 година на Софийския апелативен съд, НК, 7-ми състав, по внохд № 120/2011 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 372 от 25 ноември 2010 година на Софийския градски съд, НК, 35-ти състав, постановена по нохд № 1748/2010 година по описа на този съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.