14 Р Е Ш Е Н И Е №. 221 Гр. София, 01 март 2018 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на пети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря ИЛ. ПЕТКОВА и след становище на прокурора от ВКП К. ИВАНОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 1096/2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационна жалба от адв. С., упълномощен защитник на подсъдимия Н. Ц. Ц. срещу решение № 387/11.08.2017 г. на Апелативен съд–гр. София, Наказателно отделение, 7-ми въззивен състав, постановено по в.н.о.х.д. № 992/2016 г. В жалбата на защитата се прави положителна оценка на въззивното решение, с което е изменена присъдата на първия съд и наказанието на подсъдимия е намалено в значителен размер, но се изразява несъгласие с фактическите изводи от същото решение относно поведението на подсъдимия и пострадалия по време на инцидента и получените от последния увреждания като брой и вид. Защитата счита, че приложимата при вярно установени факти правна квалификация е за деяние извършено в състояние на афект при превишаване пределите на неизбежната отбрана или при неизбежна отбрана. Навежда се довод за нарушено право на защита на подсъдимия чрез поставяне на неправилно формулирани задачи на допълнителната медицинска експертиза, допусната от САС и отказа му да назначи допълнителна експертиза, която да изследва приобщените по делото видеозаписи от дискотеката на процесната дата. В жалбата се съдържа подробно описание на свидетелските показания и извършените разпознавания на подсъдимия, като се оспорва направения от въззивния съд анализ на гласните доказателства / без обсъждане на констатираните противоречия в доказателствените източници / и установените въз основа на същия фактически положения. В жалбата се съдържа и довод за незаконен съдебен състав на първия съд, поради нарушаване на правилата за случайния избор при неговото формиране. Прави се искане за отмяна на решението и присъдата и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първия съд. В срока по чл.351, ал.4 от НПК към касационната жалба на защитата е постъпило писмено допълнение от подсъдимия / наименувано жалба/, в което се съдържа искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото на досъдебното производство поради нарушено право на защита, изразяващо се в препятстване възможността му да участва лично в разпита на част от свидетелите по делото /подробно изброени /, което оценява като нарушаване на правото на справедлив съдебен процес. Подсъдимият цитира и конкретни решения на ЕСПЧ в тази връзка. Отделно от това се навежда довод за неизпълнени указания от въззивния съд, съдържащи се в отменителното решение на ВКС. Подсъдимият оспорва авторството на деянието и счита, че е осъден на базата на недоказано обвинение. В представено второ писмено допълнение към касационната жалба Ц. поддържа довода за нарушение на принципа на случаен избор на състава на градския съд, разгледал делото като първа инстанция, като цитира нормативни разпоредби от вътрешното право и практика на ЕСПЧ, която намира за относима по проблема с незаконността на съдебния състав. В допълнението се навежда и довод за нарушение на вътрешна заповед на председателя на СГС относно формирането на съдебните състави. Срещу жалбата на защитата, в срока по чл.351, ал.4 от НПК е постъпило писмено възражение от частният обвинител и граждански ищец Ю. Т., чрез повереника й, адв. К., с което се оспорва същата и се моли да се остави в сила атакуваното решение. Частният обвинител намира жалбата за несъобразена с изискванията на процесуалния закон за съдържание и формулировка на оплакванията, като счита, че от избирателно посочените в същата доказателства, не могат да се изведат конкретни касационни основания. Отделно от това посочва, че в решението на САС правно значимите факти са правилно установени като са спазени изискванията на процесуалния закон, съобразно които е формирано и вътрешното убеждение на съда. В съдебно заседание пред касационната инстанция упълномощеният защитник на подсъдимия, адв. С. поддържа касационната жалба по изложените в същата касационни основания и с направеното искане за връщане на делото за ново разглеждане на първия съд. Подсъдимият Ц., упражнявайки правото си на лична защита пред ВКС поддържа доводите от представените допълнения към жалбата за нарушение на правото на справедлив съдебен процес и изразява недоволство от защитата, оказана му от упълномощен адвокат по негов избор, който е участвал в производството пред първата инстанция. В последната си дума моли делото да бъде върнато на първия съд. Прокурорът от ВКП, пред ВКС заявява, че касационната жалба на подсъдимия е неоснователна, поради липса на визираните в същата касационни основания и че въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Намира решението за съобразено с указанията от предходното касационно решение, а наказанието на подсъдимия оценява като справедливо отмерено. Гражданският ищец и частен обвинител Ю. Т. не се явява пред ВКС, представлява се от упълномощен повереник, адв. К., който пред касационната инстанция заявява, че поддържа представеното писмено възражение, депозирано срещу жалбата на защитата. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда № 120/09.04.2015 г., постановена по н.о.х.д. № 5155/2014 г., по описа на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 13 състав подсъдимият Н. Ц. Ц. е признат за виновен относно това, че на 23.03.2014 г., около 09.00 часа в [населено място], заведение “У.”, находящо се в подлез Галерия, сектор “В” на [улица]и [улица]умишлено умъртвил Т. Г. Т., поради което и на осн. чл.115 от НК и чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от петнадесет години, което наказание съдът е постановил да изтърпи при първоначален строг режим в затвор, на осн. чл.61, т.2 от ЗИНЗС. На осн. чл.59, ал.1 от НК съдът е приспаднал при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение “задържане под стража”, считано от 27.03.2014 г. до влизане на присъдата в сила. Със същата присъда подсъдимият Ц. е осъден да заплати в полза на гражданския ищец Ю. Т. обезщетение за неимуществени вреди от процесното деяние в размер на 140 000 лв., като е отхвърлил предявения граждански иск до пълния размер от 300 000 лв. Съдът е възложил в тежест на подсъдимия разноските по делото и съответните държавни такси. С въззивно решение № 10/ 12.01.2016 г., постановено по в.н.о.х.д. № 491/2015 г. по описа на Апелативен съд – гр.София, НО, 3 състав присъда № 120/09.04.2015 г., постановена по н.о.х.д. № 5155/2014 г., по описа на Софийски градски съд е била потвърдена, като съдът е постановил при изтърпяване на наказанието да се приспадне предварителното задържане на подсъдимия в цялост. С решение № 112/15.09.2016 г. на ВКС, I НО по н.д. № 383/2016 г. решението на САС № 10/ 12.01.2016 г., постановено по в.н.о.х.д. № 491/2015 г. е било отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. При новото разглеждане на делото въззивният съд е постановил решение № 387/11.08.2017 г. по в.н.о.х.д. № 992/2016 г., по описа на САС, НО, 7 състав, с което е изменил присъдата на СГС, № 120/09.04.2015 г., по н.о.х.д. № 5155/2014 г. в частта относно наказанието, като го е определил при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК и е намалил наложеното с присъдата наказание от петнадесет години лишаване от свобода на седем години и шест месеца. В останалата част присъдата е потвърдена. Предмет на настоящата касационна проверка е второто въззивно решение на САС, № 387/11.08.2017 г. по в.н.о.х.д. № 992/2016 г. Касационната жалба на упълномощения защитник на подсъдимия е подадена в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК и от активно легитимирана страна, поради което е допустима, като разгледана по същество се прецени за неоснователна. По касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК относно допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на въззивното решение: Като довод в подкрепа на същото е посочена неправилна оценка на гласните доказателства по делото за наличие на следи от кръв върху лицето на подсъдимия, установени след приключването на инцидента, което според защитата свидетелства за второ нападение върху него, извършено от пострадалия, което е предизвикало и ответната реакция на Ц. по нанасяне на ударите с нож. Отделно от това се посочва, че данните по делото за изпадане на подсъдимия в състояние на афект от същото нападение са били пренебрегнати при установяването на фактите, което е довело до неправилна правна квалификация на деянието. Възраженията са неоснователни и не почиват на обективен прочит на материалите по делото. На първо място е необходимо да се посочи, че доводите за фактическа необоснованост на присъдата не са предмет на разглеждане от касационната инстанция, тъй като необосноваността не представлява касационно основание съгласно регламентацията на процесуалния закон. На проверка от ВКС подлежи само юридическата правилност на формиране на вътрешното убеждение на инстанциите по фактите – дейността им по оценка, проверка и събиране на доказателства и съответствието й с разпоредбите на чл.13, 14 и 107 от НПК, без при това да се проверява правилността на приетите факти по същество. Проверката на атакуваното решение установи, че въззивният съд е постановил съдебния си акт при спазване на изискванията за цялостна проверка на присъдата, като е извършил самостоятелен подробен анализ на доказателствата и обективиращите ги доказателствени източници, въз основа на който е изградил и вътрешното си убеждение по фактите. Отделно от това е допълнил доказателствената съвкупност като е провел въззивно съдебно следствие, в хода на което е допуснал повторен разпит на свидетели и експерти, изготвили допуснатите от въззивния състав при предходното разглеждане на делото експертизи, които надлежно е включил в обсъждането на доказателствената съвкупност. Наличните противоречия в доказателствените източници не са били пренебрегнати от апелативния съд, а са били надлежно отстранени чрез приобщаване на събраните от досъдебното производство гласни доказателства по реда на чл.281 от НПК, в приложимите от същия текст законови хипотези. В решението са изложени убедителни съображения за причините, поради които съдът е дал кредит на доверие на част от доказателствата и е отхвърлил други, които се намират в противоречие с тях. При това оценъчната дейност на въззивния съд е осъществена при спазване на закона и в съответствие с правилата на формалната логика съобразно действителното съдържание на гласните доказателства, които не са оценявани превратно или тенденциозно. При това гласните доказателства са разгледани съвкупно с останалите налични по делото доказателства при спазване на изискването за обективност всестранност и пълнота на изследване на подлежащите на установяване обстоятелства. В контекста на горното възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, съгласно която нападението над пострадалия от подсъдимия, чрез нанасяне на удари с нож в коремната област е било осъществено след приключване на предходното нападение от пострадалия и без същото да е било възобновено е убедително аргументирана от анализа на доказателствата и направената оценка за тяхната достоверност. Установените от въззивния съд изводи по фактите, че вечерта на процесната дата пострадалият Т. е инициирал и реализирал физически сблъсък с подсъдимия Ц., в който се е включил и свидетелят Ф., но със съдействието на свидетеля П. нападението над Ц. е било преустановено преди подсъдимият да му нанесе ударите с нож, е основан на вярна оценка на събраните по делото доказателства. За да приеме горното въззивният съд е направил подробен анализ на гласните доказателства, изходящи от свидетелите очевидци на инцидента, като ги е оценявал както относно вътрешната им устойчивост, така и чрез съпоставка едни с други. Съдът е дал кредит на доверие на кореспондиращите си и непротиворечиви показания на свидетелите Б., К., И. и Ф., които лично са възприели нападението на подсъдимия и свидетелстват за липса на непосредствено предшестващо го нападение от страна на пострадалия, което да е налагало защита. За наличието на два последователни конфликта между Ц. и Т. обосновано са ценени показанията на свидетеля П. /за когото правилно е преценено, че е незаинтересован и непредубеден свидетел/, който свидетелства, че след нанесените му удари Ц. е напуснал помещението, където е бил осъществен първия сблъсък. Както и че пострадалият е останал в същото помещение, където е престоял известно време до пристигането на свидетелите Б., К. И. и М., последният от които го е предупредил да не закача момичетата, които били с него. От показанията на същите свидетели, които са се намирали в непосредствена близост до пострадалия, се установява, че Ц. се е върнал обратно в това помещение след известен период от време за да извърши нападението с нож. Въззивният съд е подложил на задълбочена оценка гласните доказателства от значение за изясняване на механизма на деянието и аргументирано е приел, че от същите безпротиворечиво се установява, че нападението с нож от подсъдимия не е било предшествано от нови удари от страна на Т.. Изводът е основан на комплексен доказателствен анализ и упрекът на защитата за игнориране на съществени свидетелски показания при възприемане на механизма на деянието е неоснователен. Показанията на свидетелите очевидци на инцидента Б., К., И. и Ф. са анализирани детайлно и комплексно и становището на въззивния съд да кредитира депозираните показания на свидетелките Б. и К. от досъдебното производство е убедително защитено и аргументирано. В тази връзка е отчетено изключително подробното описание от свидетелките Б. и К. на събитията непосредствено предшестващи нападението от страна на подсъдимия и механизма на извършването му. Свидетелката Б. е индивидуализирала подсъдимия Ц. с прякора, с който бил известен и е потвърдила, че го познава както визуално така и лично, в подкрепа на което е посочила, че той я е запознал вечерта на процесната дата с приятелката си, свидетелката К.. В показанията си от досъдебното производство Б. е описала действията на подсъдимия преди и по време на нападението над Т. в детайли и хронологично, като е пояснила, че двамата са се намирали в непосредствена близост до нея. Заявила е, че за да осъществи нападението над Т., с цел да се доближи до него подсъдимият е блъснал нея и сестра й след което му е нанесъл три удара в коремната област, чрез последователно замахване с ръка. Показанията на тази свидетелка кореспондират изцяло с тези на свидетелката К., която описва действията на подсъдимия спрямо Т. по аналогичен начин, и с тези на свидетеля М., който се е намирал на бара до пострадалия преди инцидента и лично го е предупредил да не закача трите свидетелки. Въззивният съд е обосновал надлежно становището си да кредитира показанията на свидетелките Б. и К. от досъдебното производство като обективно дадени и да не възприеме депозираните от тях в съдебно заседание, като се е позовал на вътрешната им устойчивост, на взаимната им кореспонденция, както и на обстоятелството, че са депозирани в близък период след деянието, когато спомените за същото са били по-непосредствени. При оценката на показанията на свидетеля Б., охранител в същото заведение, въззивният съд е отчел ограничената му възможност за наблюдение на действията на подсъдимия и пострадалия поради групата от хора около тях и по-късната му поява на мястото на конфликта, за който е бил сигнализиран от други посетители. Същият свидетел в показанията си от досъдебното производство, приобщени от първия съд по реда на чл.281 от НПК сочи, че е преминавал в близост до пострадалия и подсъдимия, но е възприел стълкновението между тях след като вече е било започнало, което налага извода, че същите съдържат само частично описание на действията на двамата участници и не включват началото на конфликта, поради което не противоречат на заявеното от останалите свидетели очевидци на деянието. Не се намери за основателно възражението на подсъдимия от допълнението към жалбата за наличие на съществени процесуални нарушения, изразяващи се в невъзможността му да участва в разпити на свидетели по делото, като събраните гласни доказателства са използвани при постановяване на решението. От материалите по делото се установява, че всички свидетели от досъдебното производство са били разпитани и пред съда с участието на подсъдимия и упълномощения защитник. Прочитането на показанията на част от свидетелите, депозирани в досъдебната фаза, които не са били депозирани пред съдия е при наличието на процесуалните предпоставки за това и приобщаването им не е извършено в нарушение на закона. В случаите когато прочитането е било в хипотезата на чл.281, ал.4 от НПК, съдът е обсъдил ограничението по чл.281, ал.8 от НПК, осъдителната присъда да почива само на тези доказателства и е посочил кореспондиращите им доказателства, които ги подкрепят. Съдът е обосновал кредитирането на показанията на свидетелите Б. и К. от досъдебното производство с това, че се подкрепят от достатъчен обем други доказателства – с установените следи от кръвта на пострадалия върху дрехите на подсъдимия, с които е бил облечен през процесната вечер и които са били обект на доброволно предаване от свидетеля М., въз основа на установения от трасологичната експертиза механизъм на оставяне на същите следи от кръв, от показанията на свидетеля Д., който е извършил таксиметров превоз на подсъдимия след инцидента, възприел е наличието на следи от кръв по дрехите и лицето му, които са останали и по седалката на автомобила, от извършеното от същия свидетел разпознаване на подсъдимия. Възражението на подсъдимия от допълнението към жалбата за нарушаване на правото на справедлив съдебен процес по чл.6,§3,d от Европейската конвенция за защита правата на човека / “Конвенцията” / подкрепено с цитирана практика на ЕСПЧ е неоснователно. В чл.6,§3,d от Конвенцията е закрепено правото на подсъдимия да участва или да изисква разпит на лицата, свидетелстващи против него или да изисква призоваването и разпита на свидетелите на защитата да се извършат при същите условия като тези на обвинението, като част от изискването за справедлив съдебен процес. По делото не се установи нарушение на цитирания текст от конвенцията. Както е посочено в делото Бонев срещу България “По правило, тези права /по чл.6,§3,d/ предполагат адекватна и подходяща възможност на обвиняемия да оспори и разпита свидетелите, свидетелстващи срещу него или когато дават показания, или на по-късен етап от производството.” Всички свидетели на обвинението са били разпитани в хода на съдебното производство по делото, част от тях и пред въззивния съд и подсъдимият както и упълномощеният му защитник са участвали при провеждането на разпитите и са имали възможност да задават въпроси на свидетелите. ЕСПЧ е последователен в разбирането си, че правото на подсъдимия да иска разпит на свидетели не изключва възможността на съда да се позовава на показания от същите свидетели, дадени на досъдебното производство, както и за съда не съществува задължение да цени с по-голяма тежест показанията, депозирани устно пред него от тези, които са били дадени на досъдебното производство, при положение, че му е била предоставена възможност лично да участва в разпита на свидетеля. Не може да бъде споделена тезата на защитата, че наличието на следи от кръв по лицето на подсъдимия свидетелства, че е бил нападнат от пострадалия непосредствено преди да му нанесе процесните удари с нож. Направеното възражение е за фактическа необоснованост и не попада в обхвата на касационната проверка, която може да бъде отнесена само до оценката на доказателствата, които са поставени в основата на изводите по фактите и нейната правилност. В този смисъл не се установи контролираната инстанция да е допуснала превратно тълкуване на доказателствата, въз основа на които е установила механизма на извършване на деянието или да е игнорирала такива, в които се съдържат данни пострадалият да е нападнал подсъдимия непосредствено преди той да му нанесе ударите с нож. Коректно са отчетени обстоятелствата по нанасяне на удари в областта на лицето на подсъдимия от свидетелите Т. и Ф. при първия им сблъсък, поради което не може да се направи извод, че съдът е пренебрегнал или недооценил определени доказателства за сметка на други, включително и съдържащите данни за следи от кръв по лицето на Ц., на които кореспондират конкретни доказателства за механизма на тяхното получаване. Не се възприема за основателен и довода, че съдебномедицинската експертиза, допусната от въззивния съд не е дала отговор на поставени от защитата въпроси, свързани с механизма на деянието. От отговорите на експерта медик, при изслушването на заключението пред апелативния съд се установява, че посочените в жалбата въпроси са му били поставени в съдебно заседание, като отговорите са отразени в съдебния протокол от същото заседание. Вещото лице е пояснило, че не може да даде отговор на въпроса какъв е бил захвата на ножа по време на нанасяне на ударите с него, по причини, че ръката, която го държи е подвижна и се върти, като е обективно възможно да се установи само насочеността на острието съобразно вида на получените наранявания. Отделно от това е пояснил, че определението “ защитни рани” не е било използвано при изготвянето на заключението, както и че подобна интерпретация на фактологията не е коректна и не се възприема от голяма част от съдебните медици. В тази връзка възражението, че уврежданията на пострадалия са причинени от две различни лица е довод за фактическа необоснованост на съдебния акт, която не е елемент от касационната проверка, поради което не може да се обсъжда по същество. Следва да се посочи, че доказателствата, въз основа на които са направени изводите на въззивния съд по фактите за механизма на деянието и за неговото авторство са правилно интерпретирани и оценени в съответствие с изискванията на чл.13 и чл.107 от НПК, поради което се установи, че вътрешното убеждение на решаващия съд по цитираната от защитата фактология е правилно формирано и не страда от процесуални пороци. Не може да се приеме за основателен упрекът към въззивния съд, че извършените разпознавания на подсъдимия са неправилно интерпретирани. Същите са предшествани от разпити на разпознаващите лица за обстоятелствата, при които са възприели лицето, предоставено им за разпознаване, като са ценени в съответствие с действителното им съдържание. В тази връзка релевантните за авторството на деянието факти са възприети в кореспонденция с показанията на разпознаващите и в контекста на цялостната доказателствена съвкупност, като е отчетено, че разпознаването от Б. и К. е на лице, което е нападнало пострадалия в дискотеката, а извършеното от Д. – на младеж със следи от кръв по дрехите и лицето, когото е превозил заедно с неговата приятелка до района, в който се намира жилището на свидетеля М.. Както и че дрехите, с които подсъдимият е бил облечен същата вечер и върху които са намерени следи от кръвта на пострадалия Т. са били обект на доброволно предаване от страна на същия свидетел М.. Цитираните гласни доказателства, разгледани съвкупно със заключението на трасологичната експертиза за възможния механизъм, по който следите от кръвта на Т. са попаднали върху панталона на Ц. са преценявани внимателно и задълбочено и в тяхната хронологична последователност, поради което изводът на съда, че се касае за едно и също лице, което е било обект на разпознаване, не е голословен, а надлежно доказателствено обезпечен. Не може да бъде оценено като процесуално нарушение със съществен характер недопускането на допълнителна видеотехническа експертиза, която да изследва видеозаписите от процесната вечер, направено в контекста на първото отменително решение на ВКС. В решението на ВКС не е коментирана необходимостта от назначаване на допълнителна експертиза, като заключението е обсъждано във връзка с отчетената липса на надлежен доказателствен анализ на цялостната доказателствена съвкупност. При новото разглеждане на делото въззивният съд е изпълнил указанията за прецизен и детайлен анализ на наличните доказателства, както и законовото изискване за обективно всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Поведението на участниците в инцидента е изяснено в пълнота от събраните доказателства, поради което не е било необходимо да се ползват експертните констатации, направени в експертизата, за които вещите лица изрично са посочили, че изследваните видеоматериали нямат идентификационна стойност за сравнително изследване с цел установяване на лица и предмети от изображението. Възражението за разглеждане на делото от незаконен съдебен състав също е неоснователно. В допълнението към жалбата липсват конкретни доводи в негова подкрепа, които да бъдат обсъждани по същество, като са изложени общи съображения относно съдържанието на правото на справедлив съдебен процес, което включва и разглеждане на делото от независим и безпристрастен съд. По конкретното дело, съдебното производство пред първата инстанция е било образувано на 27.11.2014 г. Приложен е протокол за избор на случаен принцип на съдията-докладчик по делото от същата дата, от който не се установяват нарушения при провеждането на избора. Към датата 27.11.2014 г. определянето на съдебните заседатели е било регламентирано в чл.72 от Закона за съдебната власт / ред. ДВ, бр.64 от 7 август 2007 г. /, който в действащата редакция е регламентирал избора им да става чрез жребий. Липсата на приложен по делото протокол от проведен жребий на съдебните заседатели, включени в състава на СГС не означава непременно, че същият е бил опорочен или не е бил извършен. В разглеждането на делото са участвали съдебни заседатели, избрани по реда, предвиден в закона и включени в списъка на съдебните заседатели за съответния съдебен район, което налага извода, че същите са били снабдени със съответните правомощия да участват като членове на съдебния състав. По изложените съображения не се установи съдебният състав да е бил формиран в нарушение на законови разпоредби както относно начина на структурирането му така и спрямо правомощията на участниците да разгледат делото, което определя неоснователността на оплакването за незаконен състав. Отделно от това не се установи в хода на съдебното производство пред СГС да е било нарушено и изискването за безпристрастен съд, който да разгледа делото, което в принципен план се преценява на плоскостта на данни за предубеденост при разглеждането му от членовете на състава, които в тези случаи следва да се отведат от участие в съдебното производство в съответствие с изискванията на чл.29 от НПК. При всички случаи, за да се констатира нарушение на принципа за безпристрастност е необходимо от една страна да са налице конкретни факти в насока предубедеността на съответния член от състава на съда и от друга - да се установи причинно–следствена връзка на тези факти с развитието на производството в насока повлияването му във вреда на подсъдимия. ВКС намира, че по делото не може да се направи извод, че съдът разгледал делото като първа инстанция / подсъдимият не е конкретизирал претенцията си към конкретен съдебен състав, но упрекът към избора на съдебните заседатели го определя за относим към първоинстанционния съд / не е бил безпристрастен. По делото не са установени конкретни фактически обстоятелства, относими към членовете на състава, които да попадат в хипотезата на чл.29 от НПК и да са налагали отвеждането им от делото, както и провеждането на съдебното производство не води до извод за това, че е водено тенденциозно или по начин, който да засегне правата на подсъдимия в негативна насока, поради което и не е налице допуснато нарушение на правото на справедлив съдебен процес. В заключение касационната проверка не установи допуснато нарушение на процесуалните правила със съществен характер, поради което не са налице и основания за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане, като искането на подсъдимия за връщането му на досъдебното производство е изначално недопустимо, поради липсата на правомощия за ВКС да връща дела на досъдебната фаза / арг. от чл.354, ал.3 от НПК /. По оплакването за нарушение на материалния закон: В рамките на установените факти материалният закон е приложен правилно. Възражението от жалбата, че извършеното от подсъдимия деяние е при неизбежна отбрана, алтернативно при превишаване на нейните предели, като подсъдимият се е намирал в състояние на афект не може да бъде възприето, тъй като не кореспондира с приетите за установени от инстанциите по същество правно значими факти. Деянието е извършено в състояние на неизбежна отбрана когато деецът е действал с цел защита от непосредствено противоправно нападение /на държавни или обществени интереси или на правата си или тези на друго лице/ като причинените от защитата на нападателя вреди са в рамките на необходимите предели. Респективно превишаване пределите на неизбежната отбрана е налице когато защитата явно не съответства на характера или опасността от нападението. Отделно от това когато деецът е действал при превишаване пределите на неизбежната отбрана и това се дължи на уплаха или смущение, той се освобождава от наказателна отговорност за извършеното от него противоправно деяние. Съгласно установените по делото факти подсъдимият Ц. при нападението над пострадалия Т. не е бил поставен в ситуация на неизбежна отбрана и действията му по нанасяне на процесните удари с нож не могат да бъдат оценени като необходима самозащита. Извършените преди това действия от страна на пострадалия по нанасяне на удари спрямо Ц., които по естеството си могат да бъдат оценени като нападение, са били реализирани в предходен времеви момент, след което са били преустановени. Подсъдимият е напуснал помещението, в което се е намирал пострадалият, като не е установено преди нанасянето на ударите с нож от негова страна пострадалият да е възобновил нападението срещу него или да го е застрашавал с поведението си по друг начин. Лицата са се намирали в различни части на заведението и между тях не е имало пряк контакт – физически и дори визуален. Последващите действия по нанасяне на удари с нож от страна на подсъдимия, който неочаквано се е доближил до пострадалия, като за целта е разблъскал стоящите в близост до него свидетели, за да си осигури физически достъп до Т., не могат да бъдат оценени като самозащита, защото спрямо него или друго лице не е било налице нападение, което да отблъсква. Предходните удари, които Т. е нанесъл на подсъдимия не могат да послужат като основание за това действията му по нанасяне на ударите с нож да бъдат квалифицирани като неизбежна отбрана, тъй като нямат характер на непосредствено нападение, предвид извършването им в предходен времеви момент и липсата на каквито и да било индиции в поведението на Т. за възобновяване на вече приключилото нападение. Липсата на поставяне на дееца в състояние на неизбежна отбрана изключва хипотезата на превишаване на нейните предели, която може да се обсъжда само когато неизбежната отбрана е налице. Състоянието на афект, в което се е намирал подсъдимият е отчетено като смекчаващ отговорността му факт, на общо основание, тъй като не е установено да се касае за различна степен на засягане на съзнанието му, извън хипотезата на обикновения афект. Отделно от това не са налице и останалите предпоставки по чл.118 от НК , за да се обсъжда прилагането на по-лека квалификация, основана на психичното състояние на дееца по време на извършване на деянието. Следователно квалификацията на деянието като умишлено убийство по чл.115 от НК е правилна и съответна на установените факти. Извършените от подсъдимия действия по нанасяне на няколко удара с хладно оръжие в жизнено важни области на тялото на Т. от непосредствено близко разстояние и със значителна сила сочат на умисъл за неговото умъртвяване, което и е било реализирано от обективна страна. С оглед искането за пълно оправдаване на подсъдимия е необходимо да се разгледа и касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК за явна несправедливост на наложеното наказание. Въззивният съд е ревизирал присъдата на първата инстанция като е определил наказанието на подсъдимия при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК и го е намалил с една втора. Приел е, че по отношение на извършеното от Ц. са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства и предвиденото в закона най-леко наказание се явява несъразмерно тежко спрямо извършеното деяние, поради което е осъществил индивидуализацията на наказанието съобразно привилегированата разпоредба на чл.55 от НК. ВКС намира, че преценката на САС за прилагането на чл.55 от НК е основателна, доколкото отчетените смекчаващи обстоятелства са правилно оценени по брой и вид, както и втората предпоставка за прилагането на чл.55 от НК също е налице. По отношение на размера на наказанието, касационната инстанция намира, че същото е неоправдано занижено, но поради липса на протест или жалба от частния обвинител с искане за увеличаването му по размер, положението на дееца не може бъде влошавано. Въззивният съд е надценил значението на предходното нападение на Т. спрямо подсъдимия, поради което и наказанието, което е определил е несъответно на тежестта на извършеното деяние. Касае се за нападение с нож, извършено на публично място, обществено заведение, в присъствието на множество лица, осъществено чрез нанасяне на повече от един удар в тялото на жертвата, . Характеристиката на деянието го определя като такова със завишена степен на обществена опасност. С оглед изложеното наказанието от седем години и шест месеца лишаване от свобода, определено с две години и шест месеца под законовия специален минимум е определено максимално в полза на дееца, поради което не са налице основания за допълнителното му редуциране по размер, което би било проява на неоправдано снизхождение спрямо подсъдимия. С оглед изложеното, наложеното наказание на подсъдимия Ц. не се явява явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 от НПК, поради което въззивното решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 387/11.08.2017 г. на Апелативен съд – гр.София, Наказателно отделение, постановено по в.н.о.х.д. № 992/2016 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.