Ключови фрази
Унищожаемост на завещателно разпореждане * саморъчно завещание * унищожаване на завещателно разпореждане * правоприемство * оспорване на произход * оспорване на истинността на документ

Р Е Ш Е Н И Е


№ 529/12

София, 01.07.2013г.


В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети декември две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 181 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.290 ГПК по касационната жалба на К. Н. С. от [населено място] срещу въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд /ПОС/ от 22.Х.2010г. по гр.д. № 689/2010г., с което е потвърдено решението на Пазарджишкия РС от 30.VІ.2010г. по гр.д. № 1814/2009г., с което са отхвърлени предявените от К. С. срещу М. Г. и Я. Я. искове за унищожаване на саморъчното завещание от 09.І.1998г. на Н. С. П. в полза на ответниците като направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава.
Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 988 от 21.VІІІ.2012г. на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса допустимо ли е установяването или оспорването на произход и на наследствено правоприемство по друг ред, от други лица и по други процесуални способи извън тези, установени в закона /чл.60 – чл.63 СК, чл.72, чл.73 и чл.75 СК, чл.5 ЗН/.
Ответниците по касационната жалба М. Б. Г. от и Я. В. Я. от [населено място] са заели становище за нейната неоснователност. Г. претендира разноски.
По поставения от касаторката въпрос настоящият състав на ВКС счита следното:
Произходът се определя по строго предписани правила: в Закона за лицата и семейството – чл.61 – чл.72; в Семейния кодекс от 1968г. /отм./ - чл.30 – чл.42; в Семейния кодекс от 1985г. /отм./ - чл.31 – чл.45 и в сега действащия Семеен кодекс от 2009г. – чл.60 – 73. Строго разписани в тези нормативни актове са и правилата за установяване и оспорване на произход. Ограниченията в тях се отнасят до лицата, имащи право да претендират установяване или оспорване на произход, и до сроковете за предявяване на претенциите. Извън тези изрично посочени лица и срокове установяване и оспорване на произход са недопустими. Оспорването по реда на ГПК на истинността на акт за раждане като официален документ не представлява оспорване на произход по смисъла на посочените разпоредби и е допустимо извършването му от всяко заинтересовано лице.
За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ, състав на ІV ГО, съобрази следното:
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че ищцата не е установила по делото качеството си на наследница по закон на Н. Сп.П.. Представените от нея акт за раждане от 25.VІ.1962г., в който като нейни родители са вписани С. К. С. и Н. Сп.П. и че раждането и полът са удостоверени от съдебно решение по гр.д. № 314/1962г. на Кюстендилския съд, и удостоверение за наследници от 03.VІ.2009г., както и изисканите по искане на ответниците лични регистрационни талони на нея и на С. Кр.С. и Н. Сп.П., са успешно оспорени от ответниците с писмени и гласни доказателства, като е опровергана материалната им доказателствена сила на официални документи. Изводът е направен въз основа на две писма на [община], че съобщение за раждане, както и съдебно решение относно ищцата, не се съхраняват при Общината; на писмо на Кюстендилския РС, установяващо, че няма образувано гр.д. № 314/1962г. с предмет осиновяване и страни ищцата, С. С. и Н. П.; на писмо на Кюстендилския окръжен съд, от което е видно, че делото при него с № 314/1962г. е второинстанционно дело за делба. Съобразени са и следните обстоятелства: с влязло в сила решение от 12.ІІ.2001г. на Пловдивския апелативен съд искът на Н. Сп.П. срещу К. Н.С. за прекратяване на осиновяването й от него е отхвърлен поради липса на съдебен акт, с който е допуснато осиновяване; с влязло в сила определение е прекратено поради липса на правен интерес производството по предявени от М. Г. и Я. Я. срещу К. Н.С. искове за установяване, че не съществува осиновително правоотношение между С. и Н.П.. При тези обстоятелства е направен извод, че не се установява наследствено правоприемство между Н.П. и ищцата. С оглед на това са приети за недоказани доводите във въззивната жалба на С., че правоприемството между нея и Н. П. се основава на произхода й от него, като е посочено, че твърдения за наличието на биологична връзка между двамата не се съдържат в исковата молба, а такива са въведени в процеса в първото заседание след депозирането на отговора на ответниците с възражения за липсата на наследствено правоприемство. Предвид оспорването на официалните документи доводите на ищцата относно произхода й освен недоказани влизали и в противоречие със заеманата от ищцата позиция по отношение осъществяването на юридическия факт на осиновяването в насока знание от нейна страна, че е осиновена от С., видно от постановените актове по гр.д. № 61/1999г. на П..ОС, гр.д. № 791/2003г. на П..РС, гр.д. № 2949/2007г. на П..РС, от нейна жалба до ВКС срещу решение на П..ОС по гр.д. № 454/2009г. Като се изходи и от същността на произхода и осиновяването, представляващи алтернативни източници на отношения между родители и деца /произходът – биологична връзка на детето с родителите, а осиновяването – създадена по съдебен ред връзка, заместваща биологичната и създаваща отношения като тези по произход/, се налагал категоричен извод, че ищцата не е провела доказване на материалната си легитимация по иска.
Касационната жалба срещу така постановеното решение съдържа оплаквания за нарушение на съдопроизводствените правила за зачитане доказателствената сила на документ, за непреценка на доказателствата и за липса на обосновка на правните изводи, за допуснато оспорване на бащинство и майчинство от нелегитимирани лица, при заобикаляне на реда за оспорване на бащинство/майчинство по глава Шеста на СК и със свидетелски показания. Твърди се, че актът за раждане на касаторката отговаря на нормативните изисквания и че е установено, че тя е родена по време на брака на Н.П. и С. П., който произход не бил оборен по надлежния ред. Цитираните от ответниците актове на съдилищата в процеса по развалянето на осиновяването не касаели произхода по рождение, защото той не бил спорен. По сходен начин съдилищата биха се произнесли и ако бащата на К. С. бе завел дело за разваляне на припознаване примерно – те отново биха постановили, че не могат да развалят припознаване, което не съществува. Но това не означава, че съдилищата са твърдели, че К. не е дъщеря на баща си по рождение – такъв иск не е бил заведен. Изложени са съображения във връзка с твърдението и че не е изтекла давността за предявяване на иска.
Касационната жалба е неоснователна.
Обосновано, законосъобразно и след преценка на всички релевантни доказателства и доводи на страните въззивният съд е приел, че ищцата не е установила по делото качеството си на наследник на Н. Сп.П.. Правилен е изводът, че ответниците успешно са осъществили защитата си в тази връзка чрез оспорване в производството на истинността на акта за раждане на ищцата. Този вид защита е различен от същността и процедурата по оспорването /установяването/ на произход и тя е допустима за всяко заинтересовано лице, каквито са ответниците в случая.
Актовете за гражданско състояние, в това число и актовете за раждане, са официални документи по смисъла на чл.179 ГПК, тъй като по силата на чл.124 ЗЛС /по време на действието на който актът за раждане е съставен/, респективно чл.34 от Закона за гражданската регистрация, ако те са съставени по установените форма и ред, имат доказателствена сила за отразените в тях данни до доказване на неистинността им по реда на ГПК.
В разглеждания случай изискуемата се от закона форма на акта за раждане на ищцата е спазена, но не е спазен редът за съставянето му. В акта за раждане е вписано, че е съставен, като раждането и полът на детето /К. С./ са удостоверени /съобразно изискванията за съставянето и за съдържанието на акта на Правилника за водене регистрите за гражданско състояние /ПВРГС/ от 1950г., /отменен през 1975г./ – виж чл.130 /отм./ ЗЛС, чл.4, чл.5,
чл.12 – чл.24а и чл.59 ПВРГС /отм./ от съдебно решение по гр.д. № 314/1962г. на Кюстендилския съд. Несъмнено установено е по делото, че такова дело с предмет осиновяване в Кюстендилския окръжен и в Кюстендилския районен съдилища няма образувано и не е водено, както и липсата на решение по него. При това положение правилно въззивният съд е приел за установена неверността на акта за раждане – не е ясно от него на какво основание е постановено решението, въз основа на което е вписано, че е съставен – осиновяване, или установяване /или оспорване на произход/, или съставяне на акт за раждане поради несъставянето му по предвидения административен ред в определения за това срок, или в акта е допусната грешка, изразяваща се във вписването в него, че е издаден въз основа на съдебно решение.
Спазването на реда и формата на удостоверителното производство е гаранция за съответствието между удостоверителното изявление в акта за гражданско състояние и действителността. Затова нарушаването на правилата на производството по удостоверяването на гражданското състояние на лицата внася съмнения в действителността на изявлението. С оглед на това актът за раждане на ищцата не се ползва с материална доказателствена сила за удостоверения с него факт – връзка на родител и дете между ищцата и Н. Сп.П..
Като е достигнал до този извод, въззивният съд обосновано и правилно е приложил закона. По изложените съображения атакуваното решение следва да бъде оставено в сила, без да бъдат разглеждани оплакванията на касаторката относно давността по чл.44 ал.1 ЗН, които не са от значение за изхода на делото и защото в тази връзка въззивният съд не е формирал изводи.
На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответницата по касационната жалба М. Г. не се следват разноски, тъй като тя не е представила доказателства да е направила такива за настоящото производство.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решението на Пазарджишкия окръжен съд, първи въззивен граждански състав, № 468 от 22.Х.2010г. по гр.д. № 689/2010г.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: