1 Р Е Ш Е Н И Е № 234 С., 04.07. 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на шести юни две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова ЧЛЕНОВЕ: Жива Д. О. К. при секретар Аксения Григорова, като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 234/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл. 304 ГПК. Образувано е по молба вх. № 13452/10.11.2011 г. от С. К. Д., Н. К. Д., И. М. М., Е. М. М., Я. М. М. и Г. Н. Д., всички от [населено място], област П. чрез процесуален представител адвокат Г. Г. против влязло в сила съдебно решение на Пазарджишки районен съд, Гражданска колегия № 81/3.02.2009 г., постановено по гр. д. № 1728/2006 г. С атакуваното решение са отхвърлени предявените от Л. Г. М. и А. В. Б., двамата от [населено място], област Пазаржик против ЗК „В.”, [населено място], област П. и [община] обективно съединени искове за признаване за нищожни, поради противоречие със закона на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. § 29, ал. 9 ПЗР на ЗСПЗЗ и поради липса на съгласие на основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД вр. § 29, ал. 9 ПЗР на ЗСПЗЗ, девет договори за покупко-продажба на недвижими имоти, собственост на правоимащи лица от бившето ТКЗС, [населено място], [община] сключени между ЗК „В.”, [населено място], [община] и [община]. Решението е оставено в сила от въззивния съд с решение № 21.05.2009 г., постановено по гр. д. № 278/2009 г. по описа на пазарджишкия окръжен съд, а с определение на Върховния касационен съд, ГК, Четвърто отделение № 1634/7.12.2009 г. по гр. д. № 1331/2009 г. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Молителите поддържат, че макар и да не са били членове-кооператори в бившето ТКЗС, те също са правимащи лица по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ, тъй като са внесли имущество в бившето ТКЗС и като такива имат право на дял от неговото имущество. Молителите не са участвали в съдебното производство, приключило с влязлото в сила съдебно решение, нито лично, нито чрез упълномощен представител, а считат, че постановеното решение има сила и спрямо тях с оглед естеството на спорното правоотношение и че са необходими другари на ищците по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК. За постановеното съдебно решение узнали чак през м. октомври 2010 г. при среща с други правоимащи лица, поради което считат, че молбата им за отмяна е подадена в срок. Молят да се отмени атакуваното решение и делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане. За ответник ЗК „В.”, [населено място], област Пазаржик молбата за отмяна е оспорена като неоснователна по съображения, изложени с писмен отговор от процесуален представител адвокат И. П.. За ответник Община-Септември, област П. чрез кмета инж. Т. С. не е изразено становище по повод молбата за отмяна. Молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение е подадена в срока по чл. 305, т. 5 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на молбата Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира следното: Отмяната на основание чл. 304 ГПК брани третите лица срещу силата на присъдено нещо на влязло в сила съдебно решение с оглед неделимост на спорно правоотношение, участници в което са и те съгласно препращането на чл. 304 ГПК към чл. 216, ал. 2 ГПК. Следователно, легитимирани да искат отмяна на влязло в сила съдебно решение не са всички трети лица, спрямо които се разпростира силата на присъдено нещо, а само тези, които имат право на иск по делото като участници в неделимото спорно правоотношение, предмет на спора между страните по делото, така че ако са били конституирани като главна страна по делото те биха били необходими другари на съответната страна в процеса. Конкретният случай не е такъв. За да остави в сила първоинстанционното отхвърлително решение въззивният съд е приел за неизпълнена от страна на ищците доказателствената тежест да установят по делото материалноправната си легитимация в процеса, че са субект на материалното право, чиято защита претендират, т. е. че са бивши членове на организация по § 12 ПЗР на ЗСПЗЗ, имащи право на дял от имуществото на заличената организация и правоимащи лица по смисъла на чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ. Влязлото в сила съдебно решение не разпростира действие по отношение на останалите правоимащи лица по смисъла на чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ, каквито твърдят, че са молителите. Всеки правоимащ с право на дял от имуществото на бившено ТКЗС е носител на самостоятелно право по общия исков ред да претендира обявяване нищожност на сключени сделки във връзка с разпределянето на имуществото на заличената организация. При това положение действителността на процесните договори за покупко-продажба се изследва спрямо материалноправната легитимация по отношение на всеки един правоимащ поотделно. Молителите нямат качеството на необходими другари в процеса. Постановеното съдебно решение няма еднакво действие по отношение на лицата по чл. 27, ал. 1 ЗСПЗЗ. Предявяването на иск от един или от няколко от тях не засяга правата на останалите, всеки от които би могъл да предяви иск на собствено основание. Молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение е неоснователна, тъй като не са налице предпоставките на чл. 304 ГПК. Молбата следва да се остави без уважение, а молителите следва да заплатят на ответника по молбата ЗК „В.”, [населено място], област П. направените по делото разноски в размер на сумата 300.00 лв.-заплатено възнаграждение на един адвокат по договор за правна защита и съдействие серия АБ, № 000418. По изложените съображения Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. К. Д., Н. К. Д., И. М. М., Е. М. М., Я. М. М. и Г. Н. Д., всички от [населено място], област П., съдебен адрес: [населено място], [улица], кантора № 14, адвокат Г. Г., за отмяна на влязло в сила съдебно решение на Пазарджишки районен съд, Гражданска колегия № 81/3.02.2009 г., постановено по гр. д. № 1728/2006 г. по описа на същия съд. ОСЪЖДА С. К. Д., Н. К. Д., И. М. М., Е. М. М., Я. М. М. и Г. Н. Д., всички от [населено място], област П. да заплатят на ЗК „В.”, [населено място], област П., представлявана от Ц. Й. М. сумата 300.00 лв. за разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: