Р Е Ш Е Н И Е № 383 София, 26.10.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЖАНИНА НАЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 1062 по описа за 2015 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия А. Н. Д., чрез адвокат П. Н., против решение № 195 от 15.06.2015 г. по в.н.о.х.д. № 262/ 2015 г. на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, V състав с искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, или за постановяване на оправдателна присъда. Жалбоподателят навежда касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 от НПК с твърдения за липса на отговор по направените пред въззивната инстанция възражения и с отсъствие на мотиви по цялостната проверка за правилността на първоинстанционната присъда. В съдебно заседание подсъдимият и неговият защитник поддържат касационната жалба по изложените в нея съображения. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна и предлага атакуваното въззивно решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбата, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 195 от 15.06.2015 г. по в.н.о.х.д. № 262/ 2015 г. Софийският апелативен съд, Наказателна колегия, V състав потвърдил присъда № 295 от 21.01.2015 г. по н.о.х.д. № 137/ 2015 г., по описа на Благоевградски окръжен съд, с която подсъдимият А. Н. Д. бил признат за виновен в това, че в периода от 2008 г. до 2011 г. в с. Б., община Разлог, без съответно разрешение извършвал по занятие банкови сделки и получил значителни неправомерни доходи в размер на 14 192 лева, поради което и на основание чл. 252, ал. 2, пр. 2 във вр. с ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му наложил наказание от три години лишаване от свобода и глоба в размер на 6 000 лева. Със същата присъда подсъдимият бил признат за виновен и в това, че на неустановена дата през месец юли 2009 г. в [населено място], община Р., с цел да принуди А. К. К. да се разпореди с вещ – парична сума в размер на 400 лева, го заплашил с насилие, поради което и на основание чл. 213а, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от три години лишаване от свобода и глоба в размер на хиляда лева. На основание чл. 23 от НК окръжният съд наложил на подсъдимия едно общо най-тежкото наказание от три години лишаване от свобода, към което присъединил наказанието глоба в размер на шест хиляди лева. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода отложил за изпитателен срок от пет години, на основание чл. 66 от НК. Касационната жалба е основателна. Софийският апелативен съд не е изпълнил задълженията си по чл. 339, ал. 1 и ал. 2 от НПК да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на въззивната жалба. Подробна аргументация на доводите се съдържа в писмено изложение от 22.04.2015 г., в което защитникът на подсъдимия Д. е развил съображения по застъпената в бланкетната жалба теза за недоказаност на обвиненията. Част от възраженията засягат правилността на извършения от първоинстанционния съд доказателствен анализ, констатираните в присъдата противоречия и доводи по правната страна на деянията, които са от съществено значение за делото и правилното му решаване. Както в мотивите към присъдата, така и във въззивното решение липсват съображения защо едни доказателства са били предпочетени пред други, които им противоречат. Не са обсъдени изобщо показанията на свидетелите, ангажирани с повдигнатото обвинение по чл. 213а от НК. Апелативният съд не е изложил съображения и по наведените доводи за допуснати нарушения при разпита на част от свидетелите в присъствието на полицейски служител (Б.) и дали е оказано въздействие върху правилността на техните изложения; достоверни ли са показанията на свид. Н., за когото защитата твърди, че страда от психично заболяване; изпълнени ли са законовите изисквания за съдържанието на обвинителния акт; по какъв начин липсата на писмени договори за паричните заеми се е отразило върху доказаността на обвинението по чл. 252, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК; какви са доводите на съда за наличието на квалифициращото обстоятелство „значителни неправомерни доходи” и има ли връзка между него и месечния размер на минималната работна заплата на страната, и др. Въззивният съд е последна и окончателна инстанция по фактите и доказателствата, което е налагало по безусловен начин да бъде даден обоснован и изчерпателен отговор на поставените от жалбоподателя доводи. Софийският апелативен съд е допуснал съществено процесуално нарушение, по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, тъй като липсата на отговор по съществени за делото въпроси, поставени с жалбата, представлява липса на мотиви. Както жалбоподателят, така и останалите страни в процеса, не могат да узнаят действителните съображения на решаващия съд, с които не се приемат за основателни наведените доводи, а касационната инстанция не може да провери правилността на взетото решение. Проявеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК налага отмяната на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, от стадия на съдебното заседание. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 4 от НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 195 от 15.06.2015 г. по в.н.о.х.д. № 262/ 2015 г. на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия, V състав и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.