Ключови фрази

1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60200

София, 28.10.2021год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

при участието на секретаря Валентина Илиева разгледа докладваното от съдията ОРЕШАРОВА гр.дело №3764 по описа за 2020год.

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Прокуратурата на Република България, чрез прокурор от Апелативна прокуратура – София и по касационна жалба от Р. А. В., чрез пълномощника си адв. М. срещу въззивно решение №1157 от 09.06.2020г., постановено по в.гр.д.№3427/2019г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 2-ри състав, с което е потвърдено решение №114 от 15.04.2019г. по гр.д.№704/2018г. по описа на Врачанския окръжен съд, с което е уважен предявен иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ, като Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Р. А. В. сумата от 8 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, заради повдигнатото и поддържано от Прокуратурата на РБългария обвинение за извършено престъпление по чл.116, ал.1,т.3,6 и 7, вр. с чл.115, вр. с чл.20, ал.2 НК, производството по което е прекратено с влязло в сила постановление на ОП-Враца от 04.12.2015год., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 05.07.2017год. до окончателното му изплащане, като в останалата част до пълния претендиран размер от 100 000лв., искът за обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконни обвинения е отхвърлен като неоснователен.

Касаторката Р. А. В. обжалва въззивното решение в отхвърлителната му част с оплаквания, че определения от съда размер на обезщетението е силно занижен, както, че не е съобразено и повдигнатото обвинение по чл.138 НК.

Касаторът Прокуратурата на Република България обжалва въззивното решение в осъдителната му част, като смята, че, съдът не е отчел всички конкретни обстоятелства по делото, с оглед на което е завишил несправедливо размера на присъденото обезщетение.

Не са постъпили по делото отговори на касационните жалби.

Касационното обжалване е допуснато с определение №316 от 20.04.2021г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения правен въпрос за критериите за определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, като с атакуваното въззивно решение при определяне на процесното обезщетение не са отчетени всички обстоятелства с правно значение за определяне размера на неимуществените вреди по смисъла на чл.52 ЗЗД по процесното незаконно обвинение, което се явява в противоречие с разрешенията, дадени в ППВС № 4/1968г., т. 11, ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и цитираната практика на ВКС по чл. 290 ГПК.

По поставения въпрос съгласно задължителната съдебна практика, установена в ППВС № 4/23.12.1968г., т. 1 и т. 11, в ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС и установената практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД, вр. с чл. 4 ЗОДОВ, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, вкл. посочената от касаторите в касационните им жалби, както и решение № 376/21.10.2015г. по гр.д. № 514/2012г. на IV г.о. на ВКС, решение № 449/16.05.201 Зг. по гр.д. № 1393/2011г. на IV г.о. на ВКС, решение № 263 от 21.03.2017 г. по гр.д. № 627/2016г. на IV г.о. на ВКС, решение № 70/29.03. 2016 г. по гр.д. № 5257/2015г. на IV г.о. на ВКС, решение № 251/21.12.2015г. по гр.д. № 812/2015г. на III г.о. на ВКС и др., размерът на обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, което по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се съобразят от съда, като например тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство, вида и срока на мярката за неотклонение, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца в личния и социалния му живот, а също и редица други обстоятелства от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди, като например: възрастта и съдебното минало на ищеца, здравословното му състояние, степента на засягане на личния и социален живот от наказателното преследване.

В определението по допускане е посочено, че в случая по поставените въпроси от касаторката ищца не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по поставения правен въпрос е налице задължителна съдебна практика, установена в т. 11 на ТР № 3/2004 от 22.04.2005 г. по т.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, както и обжалваното въззивно решение не е очевидно неправилно, поради което на тези основания въззивното решение не е допуснато до касационен контрол.

Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:

С постановление от 01.05.2013год. ищцата Р. А. В. е привлечена като обвиняем за престъпление по чл.116, ал.1, т.3, 6 и 7 вр. чл.115 вр. чл.20, ал.2 НК, че в съучастие първо със съпруга си, а в последствие в съучастие с брат си е умъртвила умишлено баща си А. Г. В. и на 02.05.2013год. е взета мярка за неотклонение “Задържане под стража“, която е потвърдена от САС, а в последствие на 12.02.2014год. е изменена мярката й в домашен арест. На 04.07.2014год. е внесен обвинителен акт срещу ищцата и на 04.02.2015год. е постановена присъда от Окръжен съд Враца, с която е призната за виновна и осъдена на 17 години лишаване от свобода. С решение № 347/03.11.2015 г. по ВНОХД № 304/2015 г. по описа на САС, присъдата е била отменена, а делото върнато на Прокуратурата за доразследване като с постановление от 04.12.2015 г. на прокурор от ОП-Враца производството по гореописаното престъпление е било прекратено. Наказателно производство за това тежко престъпление е приключило в рамките на две години и седем месеца, като през периода от 01.05.2013 г. до 12.02.2014 г., спрямо ищцата е била взета най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, заменена от „домашен арест“, търпян до 10.11.2015год. Също така на 27.11.2015год. ищцата е привлечена като обвиняема за друго престъпление по чл.138 НК, внесен е обвинителен акт срещу нея на 27.01.2016год. и с присъда от 08.11.2016год. по НОХД №30/2016год. е призната за виновна в това, че за времето от 23ч. на 07.08.2012год. до 13.30ч. на 08.08.2012год. в [населено място], кв.Б. съзнателно не е оказала помощ на баща си А. Г. В., за когото съгласно чл.124, ал.5 СК е била длъжна да се грижи и който се е намирал в опасност за живота си и не е имал възможност да се самозапази поради своята безпомощност след причинена гръдна травма, въпреки, че е могла да окаже помощ, поради което и на основание чл.138 от НК, вр. чл.78а от НК я е освободил от наказателна отговорност и е наложил административно наказание глоба. С решение от 05.07.2017год., постановено по ВНОХД №504/2017год. на Софийски апелативен съд, образувано по жалба на ищцата е отменена присъдата по отношение на ищцата, с която е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.138 от НК и на основание чл.78а НК е освободена от наказателна отговорност, като е констатирана изтекла абсолютна давност за престъплението в хода на съдебната фаза и с оглед на чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1,т.5 от НК.

Според свидетелите, при ищцата след повдигнатото й първо обвинение и задържането й под стража се появила промяна в поведението, отказвала контакти, изпитвала страх и срам, притеснения, припаднала при посещение на една от свидетелките. Не се установява да е развила заболяване с диагноза: припадъци-малки или без тях неуточнени, с епилептичен характер на пристъпите, посочено в приложена по делото епикриза от 25.03.2019год., която е констатирала посочената диагноза много след прекратяване на наказателното производство от 05.12.2015год., като и не се установява по делото констатираното да е в пряка причинна връзка и в резултата на обвинението срещу нея, след като няма доказателства по делото да е развила симптоми или да е лекувана по време на обвинението срещу нея.

При установеното по делото от фактическа страна няма спор, че са налице предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на Република България, за присъждане на обезщетение за репариране на причинените на ищцата неимуществени вреди, настъпили в нейната емоционална и психическа сфера и които следва да са в пряка причинна връзка от воденото против нея наказателно производство - по повдигнатото срещу нея обвинение за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 6, пр. 3, т. 7, вр. с чл. 115, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 НК и което е прекратено поради недоказаност на обвинението. С оглед на посочената съдебна практика обезщетението за неимуществени вреди се определя освен според характера и степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено, продължителност и интензитет на страданията, възраст на увредения, общественото и социалното му положение, но и с оглед на личността на увредения, данните за предишни осъждания, начин на живот и обичайна среда, продължителност на наказателното производство, характерът и тежестта на престъплението по повдигнатото обвинение, взета мярка за неотклонение и други мерки, дали отражение върху личния и професионален живот, разгласа и публичност, причиняване на здравословно увреждане.

В случая при определяне на размера на обезщетението следва да бъдат отчетени, като обстоятелства от значение за определяне на по-голям размер на обезщетението, това, че ищцата е обвинена в тежко престъпление, призната е за виновна на първа инстанция, спрямо нея е взета мярка за неотклонение задължане под стража, заменена с домашен арест и което е причинило стрес, страх, притеснения, ограничаване на свободата й и възможността й за конкатки. Също така макар и обвинението срещу ищцата да е за тежко престъпление, осъдена е на първа инстанция, цялото наказателно производство за това тежко престъпление е приключило за ищцата в рамките на две години и седем месеца, който срок се явява разумен. Следва да се съобрази в тази връзка и поведението на самата ищца, която е признала, че в деня на инцидента е ударила баща си/ макар и да споделя, че това е на шега и по ръцете, а след медицинската експертиза се установява, че смъртта е настъпила порди тежка гръдна травма/, както и е прикрила участието си в конфликта с брат си в дома на баща им, като се е опитала да извади акт за смърт на баща си, като е споделила, че няколко дена не е посещавала баща си и го е заварила починал, както и изхвърляне на дрехите на убития и на брат й, с което е затруднено разследването по убийството, не е съобщено за него и е следвало да се извърши в последствие ексхумация на труп и медицинска експертиза за установяване на причините на смъртта. Тези обстоятелства правилно са обсъдени и в обжалваното въззивно решение. Следва също така да се отчете и обстоятелството, което рефлектира върху личността на ищцата и в тази връзка за размера на обезщетението за неимуществени вреди, това, че независимо, че е прекратено наказателното производство спрямо ищцата за престъпление по чл.116 НК, същата е призната за виновна в това, че за времето от 23ч. на 07.08.2012год. до 13.30ч. на 08.08.2012год. в [населено място], кв.Б. съзнателно не е оказала помощ на баща си А. Г. В., за когото съгласно чл.124, ал.5 СК е била длъжна да се грижи и който се е намирал в опасност за живота си и не е имал възможност да се самозапази поради своята безпомощност след причинена гръдна травма, въпреки, че е могла да окаже помощ-престъпление по чл.138 от НК, като във вр. с чл.78а от НК е освободена от наказателна отговорност и е наложено административно наказание глоба, независимо, че с решение от 05.07.2017год., постановено по ВНОХД №504/2017год. на Софийски апелативен съд, образувано по жалба на ищцата е отменена присъдата по отношение на ищцата, като е констатирана изтекла абсолютна давност за престъплението в хода на съдебната фаза. Изтеклата абсолютна давност погасява наказателната отговорност спрямо ищцата, но не заличава характер на извършеното и което се явява укоримо поведение на ищцата, която не е оказала помощ на лице- нейния баща, което се намирало в опасност за своя живот. За второ обвинение- по чл.138 НК с оглед на чл.2, ал.1 т.3 ЗОДОВ, както и в тази връзка с приетото разрешение в т. 8 от ТР № 3/2005г., постановено по тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС не се следва обезщетение, тъй като причина за прекратяване на наказателното производство е изтичане на давностния срок за това престъпление в хода на въззивното обжалване, а извършените преди това процесуални действия са били законосъобразни. В случая също така не са установени претърпени вреди над обичайните и с трайни и неотстраними последствия – нито като негативно отражение върху психиката на лицето, нито в социалния дискомфорт. Като се вземат предвид установената продължителност на наказателното преследване и на задържането под стража, тежестта на престъплението, за което е била обвинена, и претърпените от това обвинение от ищцата душевни страдания, възрастта й, личността й, спрямо която е признато за извършено неоказването на помощ на баща й, който се е намирал в опасност на своя живот, което поведение е укоримо, справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 6000лв. Този размер удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото, както и при съобразяване на посочената съдебна практика на ВКС в аналогични случаи. В останалата част до размера 8000лв. претенцията е завишена и не се обосновават вреди които да обосноват по-високо обезщетение, още повече, да са в претендирания от ищцата размер.

По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора Прокуратурата основание за неправилност на въззивното решение. Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 и ал.2 ГПК въззивното решение следва да се остави в сила за обезщетение за неимуществени вреди размера 6000лв. и се отмени за размера над 6000лв. до присъдения размер 8000лв. и в тази част искът се отхвърли като неоснователен. Следва да се остави в сила отхвърлителното решение и за разликата до пълния претендиран размер на обезщетението по исковата молба.

С оглед на чл.9а ЗОДОВ и постановеното в ТР№7 по т.дело №7/2014 год. на ОСГК на ВКС не се дължи държавна такса от Прокуратурата и с оглед на уважената част от иска и при този изход на делото следва да се отмени въззивното решение и в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е осъден ответникът да заплати държавна такса по делото.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №1157 от 09.06.2020г., постановено по гр.д.№3427/2019г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 15.04.2019г. по гр.д.№704/2018г. на Врачански окръжен съд, в частта му, с която е уважен предявеният от Р. А. В. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над сумата 6000лв. до 8000лв., ведно със законната лихва, считано от 05.07.2017год., както и в частта за държавната такса върху уважената част от иска и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Р. А. В. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за разликата над сумата 6000лв. до сумата 8000лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 05.07.2017год. до окончателното изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата обжалвана част.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.