Р Е Ш Е Н И Е № 326 гр. София, 26.09.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Теодора Стамболова при участието на секретар Н.Цекова и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 993/2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано на основание чл.422, ал.1, т.5 от НПК по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на чнд № 409/2013 г. на Окръжен съд - София и отмяна на постановеното по него определение за групиране на наказанията, наложени на Д. А. Н.. В искането се сочи, че с атакувания съдебен акт е допуснато незаконосъобразно определяне на наказанието, които осъденият трябва да търпи, тъй като не са съобразени данните за всичките му осъждания. Аргументират се също така нарушение на правилата за индивидуализация на наказателната санкция поради пренебрегване на разпоредбата на чл.24, ал.1 от НК и явна несправедливост на отмерения обем наказателна принуда, произтичаща от допуснатото условно осъждане. С тези твърдения се настоява за отмяна на влязлото в сила определение на окръжния съд и за ново разглеждане на делото от друг съдебен състав. Пред настоящата инстанция прокурорът поддържа искането по изложените в него съображения. Осъденият и неговият защитник пледират неоснователност на изразената от прокуратурата претенция, като отбелязват, че за първото по време осъждане е настъпила реабилитация по право, поради което определеното с него наказание правилно е изключено при извършеното групиране. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване на делото, установи следното : Софийският окръжен съд с определение от 01.11.2013 г. по чнд № 409/2013 г. на основание чл.25, ал.1 вр. с чл. 23, ал.1 от НК групирал наложените на Д. А. Н. наказания по нохд № 1014/2005 г. на Софийския районен съд и по нохд № 464/2003 г. на Софийския окръжен съд, налагайки най-тежкото от тях - две години и шест месеца лишаване от свобода с петгодишен изпитателен срок. Съдът приспаднал от така определената санкция периода, през който осъденият търпял мярка за неотклонение домашен арест. Определението влязло в сила на 26.11.2013 г. и не е проверявано по касационен ред. Искането на главния прокурор за възобновяване и отмяна е направено в законния шестмесечен срок по отношение на акт, подлежащ на извънредна проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК , поради което е допустимо. Разгледано по същество то е основателно. Съдът отбелязал, че подсъдимият е осъждан три пъти, но образувал съвкупност само между престъпленията, наказани по нохд 1014/2005 г. и нохд № 464/2003 г., игнорирайки престъплението, разгледано от Софийския градски съд в рамките на нохд № 2314/2004 г. То е извършено на 29.12.2002 г. и за извършването му Д. Н. бил санкциониран чрез присъда, влязла в сила на 13. 11. 2007 г., с наказание лишаване от свобода за срок от три години с петгодишен изпитателен срок по чл.66, ал.1 от НК. С определение по нчд № 2534 /2012 г. на Софийския районен съд, влязло в сила на 15.06.2012 г., това наказание било групирано с наказанието четири години лишаване от свобода по нохд № 1014/2005 г., което „погълнало” по-леката санкция от три години лишаване от свобода.. По-късно Върховният касационен съд с решение № 414 от 04.10.2012 г.на II н.о. по реда на възобновяването изменил санкцията лишаване от свобода по нохд №1014/2005 г.,като я намалил до две години и шест месеца с петгодишен изпитателен срок. Установено е от приложеното свидетелство за съдимост, че Д. Н. е извършил престъпленията и по трите дела преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. При тези данни съдът е следвало да извърши пълно и цялостно групиране на наказанията за всички престъпления, които се намират в отношение на реална съвкупност по правилата на чл.23,ал.1 и чл.25, ал.1 от НК. Възражението на осъдения и неговата защита,че за първото по ред осъждане по нохд № 2314 /2004 г. на Софийския градски съд на три години лишаване от свобода е настъпила реабилитация по право поради изтичане на изпитателния срок, е неоснователно. При съвкупност от престъпления отделните присъди губят самостоятелното си значение и преценката за това дали са налице предпоставките по чл.86,ал.1 от НК за реабилитация по право е относима към новоопределеното по правилата на чл.23 и чл.25 от НК наказание. Ето защо е без значение изтичането на първоначално определения изпитателен срок от пет години, тъй като с определението по нчд № 2534 /2012 г. на Софийския районен съд, влязло в сила на 15.06.2012 г.,той е заменен с реално изтърпяване на най-тежкото наказание . След решението на Върховния касационен съд за възобновяване от 04.10.2012 г. са възникнали основания за ново групиране на наказанията за престъпленията, обхванати от установената реална съвкупност. В нарушение на разпоредбата на чл.14 от НПК, макар да е посочил осъждането по нохд № 2314/2004 г.,окръжният съд не го е обсъдил при формиране на крайното си решение. По този начин допуснал нарушение и на чл. 23-25 от НК, тъй като общото наказание на осъденото лице не е определено по заложените в тях правила. Тези нарушения лишават настоящия състав от възможност да анализира справедливостта на определеното наказание и начина на изтърпяването му, върху които акцентира главния прокурор, тъй като разсъжденията на съда неправилно са концентрирани само върху част от престъпната дейност на осъдения. Обобщено, налице са предпоставките на чл.422, ал.1, т.5 във връзка с чл.348, ал.1,т.1 и т.2 от НПК за възобновяване на делото , отмяна на постановеното по него определение и за връщането му за ново разглеждане, при което да се извърши законосъобразно групиране на всички наложени на осъденото лице наказания по най-благоприятен за него начин. При формиране на новата съвкупност съдът следва да обсъди и доколко е необходимо исканото от прокурора увеличение на санкцията съгласно чл.24 от НК и реалното й изтърпяване, оценявайки цялостната престъпна дейност на подсъдимия в светлината на целите на наказанието. Водим от горното и на основание чл.425, ал.1 ,т.1 във вр. с чл. 422, ал.1, т.5 вр. с чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И ВЪЗОБНОВЯВА ЧНД № 409 /2013 г- по описа на Окръжен съд - София, отменява постановеното по него определение от 01.11.2013 г. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.