Р Е Ш Е Н И Е №. 176 гр. София, 26.11.2019 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в открито заседание на деветнадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1229 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Обединена българска банка” АД срещу решение №281 от 02.02.2017 г. по в.т.д.№3679/2016 г. на САС. С обжалваното решение след отмяна на решение №896 от 17.05.2016 г. по т.д.№6985/2013 г. на СГС, са отхвърлени предявените от „Обединена българска банка” АД срещу „Александра груп холдинг” ООД искове по чл.422, ал.1 ГПК, за признаване за установено спрямо ответника, че в полза на банката съществуват вземания за сумите: 184 500 евро, част от просрочена главница по Договор за банков кредит №46/24.04.2009 г., ведно със законната лихва от 26.06.2013 г. до окончателното плащане, съгласно издадена Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК на 19.07.2013 г. по ч.гр.д.№27593/2013 г. на СРС; 100 000 евро или 195583 лв., част от просрочена главница по договор за банков кредит №46/24.04.2009 г., ведно със законната лихва от 26.06.2013 г. до окончателното плащане, съгласно издадена Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК на 15.07.2013 г. по ч.гр.д.№27594/2013 г. на СРС. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Посочва се, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, цялото задължение по договора за кредит е било изискуемо, поради настъпил краен срок за погасяването му – 30.06.2010 г., като липсата на изпращане на уведомление до длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост е ирелевантно - предсрочната изискуемост няма отношение към основанието на претенцията, а настъпването й не променя момента на вече падежираните преди обявяването й вноски. В съдебно заседание касаторът чрез процесуалния си представител поддържа касационната жалба като посочва, че с оглед възприетото в ТР №8 по т.д.№8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, настъпилата изискуемост на цялата главница преди началото на заповедното производство не променя основанието на вземането, а с оглед установените факти по делото, неплащането на главницата към началото на заповедното производство и към момента, е предпоставка за уважаване на предявените искове. В този смисъл иска от съда да отмени обжалваното решение и уважи изцяло предявените искове, като претендира и присъждане на направените във всички инстанции разноски. Ответникът по касация - „Александра груп холдинг” ООД заявява становище за неоснователност на жалбата. Поддържа, че след като не е налице надлежно обявена предсрочна изискуемост на процесния договор за кредит и предвид обусловеността на предмета на делото по установителния иск по чл.422, ал.1 от ГПК от основанието и размера на заявеното в заповедното производство вземане /в което ищецът е заявил претенцията си за главница като предсрочно изискуема, а не като падежирала и не е посочил размерите на конкретните просрочени от ответника вноски/, то е недопустимо в исковото производство да се измени основанието на предявения иск, още повече, че в извлечението са посочени вноски с падеж, каквито не са уговаряни от страните. С оглед изложеното се иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на претенцията. С определение №367 от 18.06.2019 г. решението е допуснато до касационно обжалване по въпросите: 1. Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Ако е допустимо, по отношение на кои вноски следва да се уважи искът – вноските с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК или вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство по чл.422, ал.1 от ГПК. 2. Условие ли е за уважаване на иска по реда на чл.422, ал.1 от ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението, вноските с настъпил и ненастъпил падеж да бъдат разграничени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, в извлечението от счетоводни книги и в исковата молба по чл. 422, ал.1 от ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за основателно възражението на въззивника-ответник за ненадлежно упражняване на правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем и тъй като искът за съществуване на вземането, съгласно изричната разпоредба на чл.422 ал.1 ГПК, се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, към този момент следва да са изпълнени условията за изпълнението на претендираното вземане за цялата главница - изискуемост и ликвидност. Посочил е, че искът по чл.422, ал.1 от ГПК трябва да бъде уважен само в размер, който съответства на изискуемото вземане към датата на подаване на заявлението в заповедното производство и на посоченото в него основание, поради което неоснователно се явява възражението на въззиваемата страна, че към датата на обжалваното съдебно решение, е настъпил падежа на уговорените погасителни вноски, предвид обусловеността на установителния иск, предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК, от издадена заповед за изпълнение за вземане, основано на представения документ. Изложил е съображения, че предметът на делото е обвързан от основанието и размера на вземането, заявени в заповедното производство, а в случая заявителят изрично се е позовал на разпоредбата на чл.12 от процесния договор за кредит, уреждащ условието за възникване на предсрочна изискуемост на главницата по кредита. Изразил е становище, че кредиторът е подчертал, че именно поради просрочието с повече от 90 дни /1122 дни към датата на заявлението/ и на основание чл.12 от договора за кредит, дългът е станал „автоматично” предсрочно изискуем, претендирал е част от „просрочената главница” и е пояснил, че просрочието е факт именно с оглед настъпилата по силата на уредената в договора предсрочна изискуемост. Също така е отчел, че вземането, макар и парично, съответно делимо по своето естество, е заявено от кредитора в глобален размер /като не е посочено съответно и частично претендираните суми част от коя падежирала вноска са и не е уточнено кои вноски са включени в общия размер на главницата в извлечението от счетоводните книги/, поради което, а и с оглед установителния характер на иска с правно основание чл.422 ал.1 ГПК, не би могло да се присъди само онази част, която касае вноски с настъпил към датата на заявлението падеж - фактите относно изискуемостта засягат несъмнено основанието на иска, доколкото самият кредитор е въвел същите в соченото от него основание, а след като и размерът, и основанието, дефинирани от заявителя, сочат на невъзможност да се разграничат падежиралите до заявлението по чл.417 от ГПК погасителни вноски, то присъждането им в рамките на производството по установителния иск би означавало произнасяне в нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес. Счел е, че е посочен само размера на претендираната част от цялата просрочена главница и на останалите акцесорни вземания – лихви и такси, като глобални суми, на основание именно предсрочната изискуемост, като не се е твърдяло, че е изтекъл падеж на всички вноски, респ. на целия дълг, като не е посочено в заявлението и приложеното към него извлечение, че цялата главница е просрочена поради настъпване на падежа и на последната вноска от погасителния план. В този смисъл е достигнал до извод за неотносимост към спора на разрешението, дадено в решение №139 от 05.11.2014 г. по т.д.№57/2012 г. на ВКС, ТК, Първо отделение и като се е позовал на т.18 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е приел, че недоказаният факт на настъпила предсрочна изискуемост обуславя неоснователност на предявените обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК. Отговор на правните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване, е даден в ТР №8/2017 г. от 02.04.2019 г. по т.д.№8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, според което, е допустимо предявеният по реда на чл.422, ал.1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл.422, ал.1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил падеж в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и в исковата молба по чл.422, ал.1 от ГПК, не е условие за редовност на исковата молба и за уважаване на иска по реда на чл.422, ал.1 от ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението. В посоченото тълкувателно решение е разяснено, че предсрочната изискуемост на вземането по договор за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договора за кредит. По тези съображения позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл.422, ал.1 от ГПК. Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор. Предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта, която имплицитно се предпоставя от всяка претенция за съществуване на определено вземане, а изискуемостта е възможността на кредитора да иска изпълнение на задължението. Ако кредиторът поддържа, че за него се е породила възможност да претендира изпълнение на цялото задължение, но се установи, че такава възможност се е породила само за част от това задължение, искът няма да бъде отхвърлен изцяло, а ще бъде уважен до размера, чиято изискуемост е настъпила. Няма причина това разрешение да бъде отречено за вземанията по банкови кредити, чието изпълнение се търси по реда на заповедното производство. Доказването на настъпилата предсрочна изискуемост ще е определящо единствено за размера, в който ще бъде признато вземането на кредитора. Поначало предсрочната изискуемост не може да бъде приложена по отношение на вече падежираните към момента на обявяването й вноски, а само спрямо тези, чиято изискуемост не е настъпила. По отношение на вноските с настъпил падеж по погасителния план към датата на подаване на заявлението, предсрочна изискуемост не се твърди и съответно тяхното присъждане в последващото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК не може да се разглежда като произнасяне извън заявеното от кредитора основание. С оглед изложеното и при безспорно установеното по делото: 1. Сключване между страните на договор за банков кредит №46 от 24.04.2009 г.; 2. Усвояване от кредитополучателя „Александра груп холдинг” ООД на сумата от 1 185 554.12 евро /с оглед счетоводните записвания на кредитополучателя/; 3. Наличие на задължение в размер на 1 145 742.22 евро главница /с оглед счетоводните записвания на кредитополучателя/ към 25.06.2013 г. /датата на подаване на заявленията по ч.гр.д.№27593/2013 г. и ч.гр.д.№27594/2013 г. на СРС, с които е поискано издаване на заповеди за изпълнение за части от дължимата главница по договора, съответно в размер на 184 500 евро и на 100 000 евро/, което не е погасено и понастоящем; 4. Прилагане към заявленията по чл.417 от ГПК на извлечения от счетоводните книги на ищеца, в които е посочен общия размер на дължимата главница по процесния договор за кредит към момента на заявленията и 5. Настъпил краен срок за погасяване на задълженията по договора за кредит на 30.06.2010 г., неправилен се явява изводът на въззивния съд за неоснователност на исковете по чл.422 от ГПК, поради липса на ангажирани доказателства за упражнено от ищеца право да направи договора за кредит предсрочно изискуем и поради липса на твърдения в заявленията, че цялата главница е просрочена поради настъпване на падежа и на последната вноска от погасителния план. Действително в заявлението за издаване на заповед за изпълнение се е поддържало, че главницата се дължи поради настъпила предсрочна изискуемост, каквато обаче не се установява да е била обявена на длъжника преди подаване на заявленията за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, като в заявленията не се е съдържало и твърдение, че цялата главница е просрочена поради настъпване на падежа и на последната вноска от погасителния план. Както бе посочено обаче, предявеният по реда на чл.422, ал.1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост следва да бъде уважен за вноските с настъпил падеж, дори и предсрочната изискуемост да не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ – присъждането им в последващото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК не може да се разглежда като произнасяне извън заявеното от кредитора основание, като разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил падеж в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и в исковата молба по чл.422, ал.1 от ГПК, не е условие за редовност на исковата молба и за уважаване на иска по реда на чл.422, ал.1 от ГПК. В този смисъл наведените доводи от ответника по касация не могат да бъдат споделени, а обжалваното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено изцяло. Доколкото не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът, на основание чл.293, ал.2 вр. ал.1 от ГПК, следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция, като бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 184 500 евро, част от просрочена главница по Договор за банков кредит №46/24.04.2009 г., ведно със законната лихва от 26.06.2013 г. до окончателното плащане, съгласно издадена Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК на 19.07.2013 г. по ч.гр.д.№27593/2013 г. на СРС и сумата от 100 000 евро, част от просрочена главница по договор за банков кредит №46/24.04.2009 г., ведно със законната лихва от 26.06.2013 г. до окончателното плащане, съгласно издадена Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК на 15.07.2013 г. по ч.гр.д.№27594/2013 г. на СРС. С оглед изхода на спора, ответникът по касация дължи на касатора заплащане на: разноски в заповедното производство в общ размер на 11 728.67 лв. /от които 11 128.67 лв., заплатени държавни такси и 600 лв. юрисконсултско възнаграждение/, разноски пред първата инстанция в общ размер на 12 078.67 лв. /от които 11 128.67 лв., заплатени държавни такси, 450 лв., юрисконсултско възнаграждение и 500 лв., заплатен депозит за ССЕ/, юрисконсултско възнаграждение за производството пред САС в размер на 300 лв. и разноски пред ВКС в общ размер на 11 458.67 лв. /от които 11 158.67 лв., заплатени държавни такси и 300 лв., юрисконсултско възнаграждение/. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решение №281 от 02.02.2017 г. по в.т.д.№3679/2016 г. на САС, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, че „Александра груп холдинг” ООД[ЕИК] дължи на „Обединена българска банка” АД[ЕИК]: сумата от 184 500 евро, част от просрочена главница по Договор за банков кредит №46/24.04.2009 г., ведно със законната лихва от 26.06.2013 г. до окончателното плащане, съгласно издадена Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК на 19.07.2013 г. по ч.гр.д.№27593/2013 г. на СРС и сумата от 100 000 евро, част от просрочена главница по договор за банков кредит №46/24.04.2009 г., ведно със законната лихва от 26.06.2013 г. до окончателното плащане, съгласно издадена Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК на 15.07.2013 г. по ч.гр.д.№27594/2013 г. на СРС. ОСЪЖДА „Александра груп холдинг” ООД[ЕИК] да заплати на „Обединена българска банка” АД[ЕИК] сумата от 11 728.67 лв., разноски в заповедното производство, сумата от 12 078.67 лв., разноски пред първата инстанция, сумата от 450 лв., юрисконсултско възнаграждение за производството пред САС и сумата от 11 458.67 лв., разноски пред ВКС. Решението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.