Р Е Ш Е Н И Е № 200 Гр.София, 07.05.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми април, 2015 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА При участието на секретаря ЦЕКОВА В присъствието на прокурора Петя Маринова Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 335/15 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда, постановена на 13.03.14 г.от Софийски градски съд /СГС/, НО, 9 състав, по Н.Д.4475/13 г., С. В. К. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.119 вр.чл.115 вр.чл.18,ал.1 НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което да се изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Оправдан е по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.115 НК. Осъден е да заплати на конституирания граждански ищец обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8 000 лв.,като искът е отхвърлен в останалата част до пълния претендиран размер от 70 000 лв. Тази присъда е потвърдена с решение № 424/02.12.14 г., постановено от АС-София /САС/, НО, 3 състав по В.Н.Д.505/14 г. Срещу така постановения съдебен акт е постъпил касационен протест, в който са развити всички касационни основания. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Постъпила е и касационна жалба от подсъдимия чрез неговия защитник, в която се развива оплакване по чл.348,ал.1,т.1 НПК. Иска се отмяна на решението и оправдаване на дееца. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП не поддържа протеста досежно оплакванията за нарушения на чл.348,ал.1,т.1 и 2 НПК, а единствено в частта по отношение на явна несправедливост на наложеното наказание. Моли в този смисъл да бъде отменено решението на САС и делото да бъде върнато на друг състав на съда за ново разглеждане. Намира,че жалбата на К. следва да бъде оставена без уважение. Подсъдимият сам и чрез своя защитник поддържа жалбата с отразените в нея доводи и настоява да бъде оправдан. Също така настоява да не се уважава прокурорският протест. Частният обвинител и граждански ищец Д. Л. се явява лично и чрез своя повереник моли да бъде уважен изцяло протестът на представителя на САП, а жалбата на касатора- да се остави без уважение. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид протеста и жалбата и изложените в тях аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното: ПО ОПЛАКВАНЕТО ЗА НАРУШЕНИЕ НА чл.348,ал.1,т.2 НПК. Такова оплакване е отправено в прокурорския протест, който в тази част не се поддържа от представителя на ВКП. Като е направил собствен доказателствен анализ, държавният обвинител счита, че въззивният съд не е извършил цялостен обективен разбор на доказателствената съвкупност, откъдето и изведена невярна оценка на фактите, което от своя страна е довело до неправилно приложение на закона с осъждане на дееца за извършено от него престъпление по чл.119 вр.чл.115 вр.чл.18 НК. Същината на възражението се отнася към приетото от съдилищата за неприключеност на нападението на пострадалия Л. по отношение на подсъдимия. Според изготвилия протеста прокурор нападението вече е било приключило. Такова възражение е било ангажирано пред въззивния съд и той последователно и подробно е взел отношение по него. И САС, също както и СГС, внимателно е изследвал доказателствените материали, обяснил е на кои от тях дава вяра и защо. Показанията на очевидците са обмислени прецизно и на плоскостта на отношението им както към подсъдимия, така и към пострадалия. В крайна сметка процедурно издържано като най-съществени за извеждане на фактологията по престъпната дейност са преценени изявленията на свидетеля С. С.. Те са решаващи за възприемане на обстоятелството, че нападението от страна на Л. по отношение на К. не е било преустановено, предвид ескалацията на конфликта. И в хода на това противоправно въздействие деецът е нанесъл смъртоносното нараняване. При изграждането на фактическите изводи САС е обмислил всички доказателства и ги е интерпретирал законосъобразно. А след като не се съзира процедурен порок в доказателствената дейност и изведената на основание нея фактология, не може да се говори за твърдяното в протеста нарушение на чл.348, ал.1,т.2 НПК. ПО ОПЛАКВАНИЯТА ЗА НАРУШЕНИЕ НА чл.348,ал.1,т.1 НПК. Предвид изложеното за правилно регистрирано неприключило нападение върху касатора от страна на пострадалия, не може да бъде споделена тезата на държавното обвинение, че се касае за престъпление по чл.115 НК, каквото е повдигнатото с обвинителния инструмент обвинение, или за такова по чл.118 НК. Затова протестът се счита за несъстоятелен и по отношение на оплакването за нарушение на материалния закон. Не така обаче стои въпросът с възведеното в касационната жалба на подсъдимия. Съдилищата по същество са приели, че К. е действал при превишаване пределите на неизбежната отбрана по смисъла на чл.12,ал.2 НК, която теза последователно е защитена. Обяснено е защо фактите не водят до извод за наличие на предпоставките на чл.12,ал.1 НК в същински смисъл и как в рамките на реализираното срещу него нападение касаторът е могъл да насочи избраното средство за защита /ножът/ към друга част на тялото на Л.. Макар и нравът на пострадалия да е бил известен на дееца и макар последният действително да е по-дребен и слаб, не е имало никакво основание да се очаква,че частният обвинител носи у себе си пистолет и ще го използва за сплашване. Подобни заплахи не са били чужди на Л., но както е установено по делото, вследствие на употребен алкохол. В процесния случай касаторът не е имал информация за такава употреба и въобще цялостното протичане на събитията не е говорело за потенциална възможност частният обвинител да ползва оръжие. По-значимо е другото възражение, отправяно от защитата пред въззивната инстанция и повторено пред ВКС. Настоява се на необходимост от оправдаване на дееца предвид наличие на предпоставките на чл.12,ал.3 НК-няма превишаване на пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище. На стр.13 от ревизираното решение САС е дал отговор на така повдигнатия проблем, заявявайки, че в процесното жилище не е проникнато с насилие или с взлом, тъй като негов собственик е О. С., а той е повикал и пуснал в дома си своите деца и зет. А ако за жилище се счете обитаваната от внучката на О. С., съпруга й-подсъдимия и малките деца стая, според второстепенния съдебен състав не е упражнено насилие, тъй като достъпът до стаята не е бил възпрепятстван от обитателите й. Не е налице и взломяване, защото стаята не е била заключена или достъпът до нея да е бил ограничен по някакъв друг начин /чрез резе, залостване на вратата и т.н./. ВКС не може да се солидаризира с изводите на САС за липса на демонстрирано насилие при проникване в жилището и неприложимост на нормата на чл.12,ал.3 НК. Те са резултат от едностранно тълкуване на цитирания текст, без да се обмислят в достатъчна степен смисълът на законопрогласеното „проникване” и съдържанието на възможното поведение, а оттам-разглеждането като такава изява, която предопределя липса на престъпно деяние. Съгласно решение на Конституционния съд № 19/21.11.1997 г.,постановено по К.Д.№13/97 г., обнародвано в Д.в-к бр.120 от 16.12.97 г.,в сила от 20.12.97 г., третиращо въпроси с приетите през 1997 г.форми на липса на превишаване пределите на неизбежната отбрана по чл.12,ал.3 НК, жилище представлява всеки обект, който се ползва за обитаване, независимо от това: аа/ какво представлява (самостоятелна едносемейна сграда; апартамент в жилищен блок, вилна сграда, фургон, използван за вила или за обитаване от работници при строеж и т.н.); бб/ къде се намира (в регулационните граници на град, село, вилна зона или вън от тях-например хижа, фургон за работници и т.н.); вв/ дали е напълно завършен, отговаря ли на архитектурните санитарни и други изисквания и гг/ дали се обитава временно (например стая в хотел, вила) или постоянно. Конкретиката по настоящото производство установява, че подсъдимият, неговата съпруга- Д. Д.- и техните деца са обитавали постоянно към процесния момент-18.09.11 г. стая в апартамент, намиращ се в гр.С., [жк], [жилищен адрес]. Собственик на апартамента бил дядото на Д.- О. С.. Младото семейство се нанесло в процесната стая по покана на С. и я ползвало само за свои нужди. Макар и деецът и съпругата му да не са плащали наем на собственика, по същество тяхното пребиваване в обсъжданото помещение е равнозначно на такова по наемно правоотношение. Същото предполага предоставяне на необезпокоявано владение върху конкретната жилищна площ. Обстоятелството в коя точно част на апартамента живее семейството на Д., е било известно на пострадалия и неговата съпруга, както и на вуйчото- С. С.. Следователно, в светлината на изложените съображения по решението на Конституционния съд, за жилище на дееца по смисъла на чл.12,ал.3 НК следва да бъде счетена именно стаята, в която е осъществено смъртоносното нараняване. Разсъжденията за наличие или не на условията на чл.12,ал.3 НК, е необходимо да продължат с разглеждане на начина на осъществяване на нападението- то трябва да е чрез проникване с насилие или с взлом. В конкретния казус правилно е намерено, че липсват предпоставки да се приеме проникване с взлом. Но ако за тази форма е ясно, че е свързана само с преодоляване на някакъв вид преграда заради съдържанието на термина „взлом”, то проникването с насилие няма толкова еднопластово значение. Терминологично „проникването” се определя като влизане, промъкване, достигане до най-отдалечени места или до някаква цел посредством преодоляване на пречки, разпространяване- Български тълковен речник, Четвърто издание, издателство Наука и изкуство, София 1997. Казано общо, то може да не съставлява еднократна изява в началото на дейността, а да предполага и по-дълбока интервенция по повод нея. Що се касае до насилието, същото представлява всякакво физическо посегателство върху нападнатия /това е отбраняващият се или друго намиращо се на мястото лице, които са нападнати лично или чрез посягане върху техни права/. Насилието трябва да бъде използвано за проникване в жилището в смисъл на първоначално влизане в него, на какъвто извод навежда буквалният прочит на нормата. Но, с оглед гореказаното, доколкото „проникването” реферира и към последващо поведение, насилието е възможно да се упражни по отношение на намиращи се в жилището лица или техни права незабавно след влизане в него. Казаното, пренесено към конкретния случай, установява,че законосъобразно приетото нападение от страна на пострадалия върху подсъдимия трябва да бъде огледано по различен от приетия от САС начин. Няма съмнение,че насилието е изявено от Л. непосредствено след влизане в обитаваната от К. стая на жилището, което влизане С. С. се опитал да предотврати. Потърпевшият не само не е бил поканен от обитателите на стаята, но и е действал изненадващо и агресивно, поради което те не са могли да му се противопоставят още на прага. Дори и подсъдимият да е имал предходни разпри с О. С. /който впрочем, ако не е бил доволен от внучката си и съпруга й, е можело да ги покани да напуснат апартамента му/ и поведението му да е било житейски укоримо, не са изнесени данни той да е знаел за повода роднините на съпругата му да пристигнат в апартамента. По-нататък, нахлувайки в стаята, Л. светкавично се насочил към седящия на леглото деец и започнал да му нанася удари с ръце по тялото и лицето. Самият нападнат е и отбраняващото се лице. Той първоначално отговорил на насилието и двамата мъже започнали да си разменят юмручни удари. С. С. се опитал да ги раздели, но изблъскан, паднал по очи на спалнята. Подсъдимият грабнал намиращия се в стаята нож и промушил Л. в гръдния кош. Едва тогава нападението било преустановено. Изложението на приетите от съдилищата по същество факти не е самоцелно. То дава възможност за обосноваване на извода за приложение на нормата на чл.12,ал.3 НК във втория посочен вариант на реализирана насилническа проява. Нападателят Л. е проявил насилие веднага след влизане в стаята-жилище, пряко насочено към намиращия се вътре обитател- К.. Обсъжданото поведение се субсумира под изискването на закона за нападение чрез проникване с насилие в жилище. Затова не следва да се приеме,че касаторът е превишил пределите на неизбежната отбрана, намушквайки нападателя с нож. Нормата на чл.12,ал.3 НК се свързва с тази на ал.1 на цитирания материалноправен текст. Това от своя страна води до преценката, че деянието, извършено от подсъдимия, не е общественоопасно, а следователно е непрестъпно. Няма пречка ВКС да финализира производството и в рамките на приетите от САС фактически положения да приложи правилното материално право. Ето защо следва да отмени решението на въззивната инстанция и да оправдае касатора, както повелява разпоредбата на чл.354,ал.1,т.2,пр.посл.вр.чл.24,ал.1,т.1 НПК. Основанието, заради което това се прави, влече и отпадане на гражданската отговорност за непозволено увреждане. ПО ОПЛАКВАНЕТО ЗА НАРУШЕНИЕ НА чл.348,ал.1,т.3 НПК. Предвид приетото от върховната съдебна инстанция по наказателни дела за липса на извършено от подсъдимия престъпление, е безпредметно да се обсъжда въздигнатото от държавното обвинение оплакване за наличие на касационното основание по чл.348,ал.1,т.3 НПК-явна несправедливост на наложеното наказание. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 424/02.12.14 г.,постановено от АС-София, НО,3 състав. На основание чл.12,ал.3 вр.ал.1 НК ОПРАВДАВА С. В. К. да е извършил престъпление по чл.119 вр.чл.115 вр.чл.18,ал.1 НК. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/