Р Е Ш Е Н И Е № 322 гр. София, 10 януари 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети декември две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ СПАС ИВАНЧЕВ при участието на секретаря Марияна Петрова и на прокурора ТОМА КОМОВ, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 1122 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 346, т. 1 от НПК. Образувано е по касационна жалба от адв.Н. Б. в качеството му на защитник на подсъдимия А. В. А. против въззивно решение № 246/28.09.2017 г., постановено по внохд № 329/2017 г. по описа на Варненския апелативен съд. В жалбата е релевирано единствено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Според защитника макар подсъдимият формално да е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава по чл. 248а, ал. 3 от НК но, поради своята малозначителност извършеното деяние не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Претендира се да се отмени обжалваното решение и да се оправдае подсъдимия, като се приложи разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК. В съдебно заседание подсъдимият А. А. и защитникът му адв.Б. редовно призовани не се явяват. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна и пледира решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347 ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 40/09.06.2017 г. по нохд № 359/2017 г. на Окръжен съд - Варна подсъдимият А. А. е признат за виновен в това, че на 23.12.2015 г. в [населено място], в качеството си на управител и представляващ [фирма], във филиал на [фирма] е представил пред Д. С. – мениджър „Бизнес клиенти” в същата банка, неверни сведения - 2 бр. удостоверения, съответно на името на дружеството и на негово име относно липсата на задължения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК, с посочен издател В. Ц. – орган по приходите при ТД на НАП - Варна, за да получи от банката револвиращ кредит в размер на 3 400 лв., поради което и на основание чл. 248а, ал. 3 вр. с ал.1 от НК и при условията на чл. 58а, ал. 4 вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК е осъден на четири месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 от НК така наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години. В тежест на А. са възложени направените по делото разноски в размер на 109,04 лв. По жалба на подсъдимия е образувано внохд № 329/2017 г. по описа на Апелативен съд - Варна. С постановеното по делото решение е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда. При установената фактическа обстановка, в производство по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т.2 и сл. от НПК, предходните съдилища правилно са приложили материалния закон, като са приели, че подсъдимият А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му във вина престъпление по чл. 248а, ал. 3 вр. с ал.1 от НК. Наведените в касационната жалба оплаквания са били релевирани както в пледоарията на защитника пред първоинстанционния съд, така и в жалбата пред въззивната инстанция. Изложените в тази насока съображения на инстанциите по същество изцяло се споделят от касационния състав и не следва да бъдат възпроизвеждани в настоящото решение за пореден път. Нормата на чл. 248а, ал.3 вр. с ал.1 от НК не прави разлика дали се касае за отпускане на изцяло нов или за предоговаряне на условията на вече отпуснат банков кредит. Без значение за съставомерността е дали представените пред банката 2 бр. неистински и с невярно съдържание удостоверения са довели или не до получаването на искания банков кредит и до усвояването на финансовите средства. От още по-малко значение към обективната страна на престъплението е и обстоятелството дали съответната финансова институция за удовлетворяване на искането за отпускане на кредит взема предвид наличието или липсата на задължения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК. Настоящият касационен състав напълно споделя и останалите съображения на предходните инстанции, че в случая не са налице предпоставките за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК. Сключването на нов договор за кредит при идентични условия за следващ период, както и твърдението на жалбоподателя, че липсват каквито и да било вредни последици за кредитната институция не могат да обосноват претендираното отсъствие или явно незначителна степен на обществена опасност на извършеното деяние. Не може да бъде уважено искането за оправдаване на подсъдимия, предвид представените 2 бр. неистински удостоверения, в които са отразени и неверни обстоятелства относно липсата на задължения към фиска при ясното съзнание, че самият подсъдим като физически лице и управляваното от него еднолично дружество с ограничена отговорност са имали данъчни задължения. Ето защо претенцията за нарушение на материалния закон поради неприлагане на закона, който е следвало да бъде приложен – чл. 9, ал. 2 от НК е неоснователна и не може да бъде удовлетворена. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че следва да остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 246/28.09.2017 г., постановено по внохд № 329/2017 г. по описа на Варненския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: