Р Е Ш Е Н И Е № 164 гр.София, 01 юни 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети април две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ със секретар Кристина Павлова при участието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 311/2015 година, за да се произнесе, взе предвид: Производството е образувано по искането на защитника на осъдения Я. Д. М. за възобновяване на въззивно нохд № 412/2014 год. на Сливенския окръжен съд и отмяна на решение № 130/09.12.2014 год. на наказателната колегия на основанията по чл.422, ал.1, т.5 НПК. Поддържа се, че делото следва да се върне за ново разглеждане поради постановяване на решението при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилното приложение на закона с осъждането му и до явна несправедливост на наказанието. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането по съображения за липса на касационните основания, с които е обосновано. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347, ал.1 НПК и намира: Сливенският окръжен съд с решението по въззивно нохд № 412/2014 год. потвърдил присъда № 213/29.09.2014 год. по нохд № 1484/2013 год. на Сливенския районен съд, наказателно отделение, ІІІ-ти състав, с която признал подсъдимия М. за виновен в това, че на 07.11.2012 год. в [населено място] причинил на Г.К. средна телесна повреда в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с тежка обида. На основание чл.132, ал.1, т.2 вр.чл.54 НК го осъдил на 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл.66, ал.1 НК отложил за срок от 3 години и 6 месеца. Признал подсъдимия за невиновен и го оправдал по първоначалното обвинение по чл.129, ал.2 вр.ал.1 НК. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. В искането е посочено, че съдът е допуснал нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК. В подкрепа на цитираните чл.102, т.1 и т.3 НПК е изложена само обща формулировка за процесуалната дейност на съда във връзка с проверката и оценката на доказателствените източници, изведена от съдържанието им. Не са посочени никакви конкретни доводи и данни, които да ги подкрепят, поради което не следва да бъдат обсъждани. Възражението за допуснато нарушение на процесуалните правила с отказа за преразпит на свидетеля М. е неоснователно. Обстоятелствата, за установяване на които е направено, са били събрани при подробния разпит, проведен в съдебното производство пред първоинстанционния съд. От съдържанието на мотивите към присъдата следва, че са обсъдени и правилно оценени наред с останалия доказателствен материал. Съобщените от него факти са били относими към предмета на доказване и са оценени като достоверни с оглед действителното им съдържание, каквото е заключението и на въззивния съд. Отказът за преразпит е подробно мотивиран. Допускането на искано доказателство е по преценка на компетентния съд и то може да се обосновава само с необходимостта да се изяснят релевантни факти, но ако това не е направил първоинстанционния съд, или за да се установят новооткрити обстоятелства. В конкретния случай съдът правилно е решил, че не са били налице основания за повторен разпит и не е допуснал нарушение на процесуално право на подсъдимия. В искането не са посочени, а и няма данни по делото, за допуснати процесуални нарушения на най-важните процесуални норми. Само при наличието на такива нарушения, наречени безусловни, защото неспазването им винаги води до опорочаване на наказателното производство и постановения съдебен акт, съдът е длъжен да се произнесе и без подкрепата с доводи, но конкретният случай не е такъв. Въззивният съд е възприел като верни приетите за установени фактически положения, основани на събраните по предвидения процесуален ред доказателствени източници. Направил е извод, че законът е приложен правилно с квалифициране на поведението на подсъдимия като престъпление по чл.132, ал.1, т.2 НК и законосъобразно е оправдан по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение за извършено престъпление по чл.129 НК. Допуснал е нарушение като е потвърдил присъдата в частта относно решението за наказанието, определеното по вид лишаване от свобода при условията на чл.54 НК и чл.66, ал.1 НК, въпреки наличието на основания за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. М. е признат за виновен и осъден за осъществяване на състав на по-леко наказуемо умишлено престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода до 1 година. От данните в свидетелството за съдимост се установява приетото от инстанциите по същество, че не е осъждан. Няма данни с престъплението да е причинил имуществени вреди и да има задължение да ги възстановява. Налице са едновременно всички условия, предвидени в чл.78А НК, поради което решението следва да се измени. Върховният касационен съд в това производство по възобновяване, в което съгласно чл.426 НПК се прилагат правилата за касационното производство, има правомощие /ТР № 1/25.10.2011 год. на ОСНК/ да измени въззивното решение, тъй като основанията за това са в полза на осъдения, като го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание. Справедливо и в съответствие с установеното по делото за личността на дееца, за неговата и на деянието обществена опасност, за социалното му положение, за здравословното му състояние и отражението върху възможностите за материална обезпеченост на него и на семейството му и за трудовата му ангажираност е административно наказание глоба в размер на 1 000 лева. Предвид изложеното и на основание чл.425, ал.1, т.3 вр.чл.422, ал.1, т.5 вр.чл.348, ал.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА въззивно нохд № 412/2014 год. на Сливенския окръжен съд. ИЗМЕНЯ решение № 130/09.12.2014 год. на наказателната колегия като на основание чл.78А от НК освобождава осъдения Я. Д. М. от наказателна отговорност и му налага административно наказание глоба в размер на 1 000/хиляда/лева. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ