Р      Е     Ш   Е    Н    И  Е    №  325   гр.София,  28.04.2010г.   в  и м е т о  н а  н а р о д а     Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети април, две хиляди и десета година в състав:                                                                                                                     Председател:надежда зекова                                            Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА                                                                  светла бояджиева                                                                                 при секретаря    Ю.Георгиева            като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 498 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.290, ал.1 ГПК. Обжалвано е решение от 26.09.2008г. по гр.д. №4176 / 2007г., с което Софийски градски съд, като е отменил решение от 13.07.2007г. по гр.д. №4105/2004г.на Софийски РС, е отхвърлил предявените от “К”АД искове с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД, чл.228 и чл.59 ЗЗД. Жалбоподателят - “К”АД поддържа, че решението е неправилно и моли да се отмени, като бъде уважен предявения от тях иск. Ответниците Д. А. Т., С. В. К. и И. В. К. чрез процесуалния си представител поддържат, че решението е правилно и молят да се остави в сила. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., е допуснал касационното обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК с определение от 11.06.2009г. в частта му, с която съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД. С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил решение от 13.07.2007г. по гр.д. №4105/2004г. на Софийски РС, е отхвърлил предявения от “К” АД иск с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД. Съдът е установил, че във ведомствено жилище, в гр. С., е било настанено семейството на В. С. със Заповед №40/12.02.1993г.. Същият по настоящем е разведен с ответницата Д е баща на другите две ответници. Съдът е приел, че договорът за наем не е прекратен и е отхвърлил иска на дружеството за предаване владението на наетата вещ. Изложени са съображения, че не са налице предпоставките на чл.233, ал.1 ЗЗД, тъй като наемното правоотношение възникнало като такова по ЗНО след отмяната му през 1996г. се е трансформирало в безсрочно наемно правоотношение и не е доказано последното да е прекратено по надлежния ред, чрез отправяне на покана до наемателите. За да допусне касационно обжалване на въззивното решение в частта му, с която съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД касационният съд е приел, че въззивният съд е разрешил процесуален въпрос в противоречие с трайната практика на ВКС, която изисква, съдът да направи анализ на всички доказателства по делото, като съобрази и значението на предявяването на исковата молба по иск с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД за прекратяването на наемен договор. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о.намира, че въззивният съд в противоречие с задълженията си и с даденото разрешение на този въпрос в т.19 на ТР№1/2000г. на ОСГК на ВКС не е изразил в мотивите на решението си решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност, поради което същото следва да бъде отменено в частта по отношение отхвърляне иск с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С оглед разпоредбата на чл.293, ал.2 ГПК настоящата инстанция следва да постанови решение по съществото на спора с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД. Неправилно въззивният съд е приел, че наемното правоотношение не е прекратено. Същото се прекратява с достигането на писменото предизвестие до адресата. Връчването на нотариална покана е само един от начините за удостоверяване на това достигане, а не единствен както е приел въззивният съд. Един месец след връчването на препис от исковата молба на ответниците договорът за наем е прекратен по отношение на тях. Безсрочното наемно правоотношение се прекратява с изтичането на един месец от достигането на предизвестието до наемателя, независимо от това дали той разполага с друго жилище или друга възможност да задоволи жилищната си нужда. Съгласно чл. 233, ал. 1 ЗЗД, наетата вещ трябва да се върне в деня на прекратяване на наемното правоотношение. В случая наемният договор между страните е прекратил действието си поради противопоставяне на една от страните за неговото продължаване. Ответниците не са изпълнили задължението си по договора за връщане на наетата вещ. Неоснователно е възражението за мълчаливо продължаване действието на договора чрез плащане и съответно приемане на наемната цена, което в случая е продължило само до август 2007г. Според чл. 236, ал. 2 ЗЗД, ако наемателят продължи да ползва вещта въпреки противопоставянето на наемодателя, той трябва да изпълнява всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор. В случая наемодателят се е противопоставил изрично на продължаване действието на наемния договор с предявяване на настоящия иск, а и наемателите са спрели да изпълняват насрещното си задължение да плащат наемната цена. Ето защо предявеният от дружеството ищец иск следва да бъде уважен и ответниците следва да бъдат осъдени да му върнат владението на наетата вещ. Предвид изложените съображения, съдът     Р Е Ш И :     О Т М Е Н Я В А решение от 26.09.2008г. по гр.д. №4176 / 2007г. на Софийски градски съд в частта му, с която е отхвърлил предявеният от “К”АД иск с правно основание чл.233, ал.1 ЗЗД, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:   ОСЪЖДА Д. А. Т., С. В. К. и И. В. К. ДА ПРЕДАДАТ НА “К”АД владението на ведомствено жилище, находящо се в гр. С., ЖК”С”, бл.84, вх.”в”, ет.1, ап.2, с прилежащото му мазе. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: