Р Е Ш Е Н И Е № 50136 Гр. София, 27.02.2023 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публично съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА ИВАНКА АНГЕЛОВА при участието на секретаря Силвиана Шишкова като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т.д. № 1445/2021 год., за да се произнесе, взе предвид: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Т. Д., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 27 от 10.02.2021 г. по в.т.д. № 284/2020 г. на Апелативен съд – Велико Търново, в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 166 от 09.03.2020 г., постановено по т.д. № 195/2018 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, като краен резултат е отхвърлен искът му срещу ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, които са били претърпени при ПТП, реализирано на 17.04.2018 г., за разликата над 15 000 лв. до 50 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 30.05.2018 г. – датата на подаване на писмената застрахователна претенция, до окончателното изплащане на главницата. Касационно обжалване на въззивното решение в посочената част е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните правни въпроси: 1/ Относно критериите за определяне от страна на съда на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди, причинени от деликт; 2/ Относно предпоставките и начина на отчитане на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, съгласно правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В касационната жалба се излагат оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност, както и за необоснованост на атакувания съдебен акт в обжалваната част. Твърди се, че определеното от въззивния съд обезщетение за понесените от ищеца неимуществени вреди е занижено и не съответства на изискването за справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД. Според касатора, при постановяване на решението формално са изброени, но не са съобразени в достатъчна степен или изобщо не са отчетени от страна на съда всички релевантни обстоятелства от значение за размера на обезщетението. На следващо място се правят оплаквания за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и на процесуалния закон в тази връзка. Твърди се, че изводът за съпричиняване на вредоносния резултат е направен при липса на ясно и конкретно възражение от страна на ответника, а евентуално и дори да се приеме, че пострадалият с поведението си е допринесъл за настъпването на инцидента, то мотивите на съда във връзка с приетото съпричиняване са повърхностни и необосновани, формирани при липса на съвкупен и системен анализ на всички събрани по делото доказателства относно механизма на ПТП. По подробно изложени доводи се моли въззивното решение да бъде касирано в обжалваната му част и вместо него да се постанови друго по същество, с което искът да бъде уважен в пълния претендиран размер, с присъждане на разноските /адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА/. В писмен отговор в срока по чл. 287 ГПК ответникът по касационната жалба – ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, чрез процесуалния си пълномощник, излага подробни съображения за отсъствие на наведените в жалбата основания за отмяна на въззивното решение. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, съобразно правилото на чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да достигне до обжалвания резултат, с оглед предметните предели на спора във въззивното производство, въззивният съд е изложил следните мотиви: Относно размера на претърпените неимуществени вреди съставът на апелативния съд е посочил, че съобразява ППВС № 4/23.12.1968 г., съгласно което този размер се определя по справедливост, като се вземат предвид обективните обстоятелства по делото, които при телесните увреждания се изразяват в характера и начина на извършването им, допълнителното влошаване здравословното състояние на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания, като изброяването е примерно. В конкретния случай на ищеца са били причинени, съгласно КСАТМЕ, следните травми: открито счупване на дясна голямопищялна кост; кръвно наместване и фиксиране с метал; мозъчно сътресение, протекло със зашеметяване, които увреждания са довели до хоспитализацията на ищеца за периода от 17.04.2018 г. до 30.04.2018 г. и извършването на операция с поставяне на имплант на 24.04.2018 г., в рамките на който период ищецът е изпитвал значителни болки и страдания, които представляват неимуществени вреди и следва да бъдат обезщетени. След изписването му от болницата, около седмица ищецът бил напълно обездвижен – движел се е в количка, а после започнал да се движи с патерици, което е видно от показанията на свидетеля Д. – негов баща. В първите дни след изписването ищецът се оплаквал от болки в главата, като му бил назначен невролог. Ищецът спортувал активно преди получаване на травмата, а след увреждането не ходел на училище до края на учебната година, но му признали оценките до месец април и така успял да завърши. Спял неспокойно нощем, стряскал се при пътуването с кола. Кракът му не се бил възстановил напълно, отслабнал е и не можел да спортува като преди. Въззивният съд е приел, че всички изредени по-горе битови неудобства, свързани с промяна в начина на живот на ищеца, болки и страдания, включително и на психическа основа, представляват също неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени по справедливост. На следващо място, въззивният съдебен състав е посочил, че съобразява и заключението на вещото лице, прегледало лично ищеца на 01.11.2019 г., съгласно което на дясната му подбедрица има белег с размери 24/2 см., получен от операцията и следоперативното изваждане на импланта, който ще остане до края на живота му, като при разваляне на времето и по-голямо натоварване на десния крак ищецът чувства болки, както и че срокът за лечението и възстановяването от тази травма е не по-малък от шест месеца, а на мозъчното сътресение – около 25 дни. Съдът е изтъкнал, че тези обстоятелства също следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението, както и обстоятелствата, че ищецът е млад човек – бил е на 16 г. по време на деликта и съгласно заключението на вещото лице към момента на извършване на прегледа е налице почти пълно възстановяване на функцията на десния долен крайник на ищеца. С оглед изложеното въззивният съд е определил обезщетение в размер на 30 000 лв., като е посочил, че взема предвид и конкретните икономически условия в страната към релевантния за определяне на обезщетението момент – 17.04.2018 г., ориентир за които служат и съответните нива на застрахователното покритие – 10 000 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица. Относно наличието на съпричиняване от страна на пострадалия съставът на Апелативен съд – Велико Търново е изложил, че съобразява механизма на ПТП, съгласно основното и допълнителното заключение по допуснатата КСАТМЕ, а именно, че ПТП е настъпило, когато ищецът е пресичал на необозначено с пешеходна пътека място [улица]в [населено място], около 08:50 часа, а съгласно показанията на свидетелката С., ученичка от същото училище, той е бързал за час, защото звънецът е ударил, като неговата компания е пресякла улицата на същото място малко преди него. При тези данни въззивният съд е приел, че възражението на ответника за съпричиняване от страна на ищеца е основателно и следва да се уважи, защото пострадалият е бързал да пресече улицата на необозначено с пешеходна пътека място, като от заключението на вещото лице се установява, че не е имал видимост вдясно от спрелите на улицата коли, както и че ударът е настъпил странично – в лявата врата на автомобила, при скорост на същия около 41 км/ч, поради което съпричиняването е определено в размер на 50 %. По правния въпрос относно приложението на чл. 52 ЗЗД са налице задължителни за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г., доразвити с трайната практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, вкл. и на настоящия съдебен състав, според които понятието „справедливост” в нормата на чл.52 ЗЗД е винаги предпоставено от редица обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. При наличието на телесни увреждания, тези обстоятелства са свързани с характера и тежестта на увредите, интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици, степента на възстановяване, получените загрозявания и осакатявания и пр. Всички относими към установяване на обема на вредите обстоятелства, в това число и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, която има значение за обществено-оправданата мярка за справедливост, следва да бъдат обсъдени от съда и въз основа на анализа и съвкупната им оценка да се определи паричният еквивалент на вредите. Когато съдът само е изброил релевантните за определяне на обезщетението факти, но не е формирал оценъчен извод за приноса им спрямо вида и обхвата на вредите или неправилно е преценил последните, критерият за справедливост по чл.52 ЗЗД се явява нарушен. По правния въпрос относно приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД също е налице трайна и непротиворечива практика на ВКС, основана на даденото разрешение в ППВС № 17/1963 г., включително задължителна - ТР № 1/23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК, т.7, както и тази, посочена от касатора, която се споделя от съдебния състав. Според нея, съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. Съпричиняване е налице, когато с поведението си пострадалият обективно способства за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване на обема на вредоносните последици. Съпричиняването обичайно се свързва с извършването на нарушение, без да е нужно същото да е виновно, но може да се изразява и в поемане на риска от настъпването на вредоносни последици или необоснованото му игнориране. Необходимо е приносът да е конкретен и доказан, а не предполагаем. За определяне на реалния принос следва да се съпоставят броят и тежестта на нарушенията, извършени от делинквента и от пострадалия, както и тяхното значение за причиненото увреждане. Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното въззивно решение съдът е допуснал отклонение от горната, включително и задължителна, съдебна практика по приложението на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Основателни са оплакванията на касатора за формално и непълно изброяване на фактите, относими към определяне на справедливото по смисъла на закона обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, както и за липса на анализ и оценка на същите поотделно и в тяхната съвкупност. Въззивният съд най-вече не е преценил адекватно тежестта на причинените в резултат на деликта телесни увреждания. От медицинската документация, експертното заключение в медицинската му част и гласните доказателства се установява, че касаторът е получил тежко открито счупване в областта на дясната подбедрица /според свидетелските показания, кракът му е висял/, с кървене и невъзможни движения. Проведена е оперативна процедура с голям обем и сложност, във връзка с която пострадалото дете е престояло 13 дни в болнично заведение. Тежестта на фрактурата е обусловила болки и страдания с по-голям от обичайния интензитет, както и по-дълъг възстановителен период, през който също са търпени болки, ограничения и негативни изживявания. Последствията от травмата не са отшумели и към момента на прегледа от вещото лице – година и половина по-късно е установена намалена мускулна маса и обем на подбедрицата, както и болки при натоварване и лошо време, а на пострадалия е забранено да спортува. Заедно с травматичното увреждане на крака, касаторът е диагностициран и с комоцио церебри, лекувано медикаментозно, като само терапията в конкретния случай е продължила 1 месец, видно от приложената епикриза. Гореизложеното позволява да се обобщи, че дължимото обезщетение, при съобразяване на посочените факти, както и на обществено-икономическата обстановка в страната към 2018 г., следва да възлиза на 40 000 лв. Несъответно на данните по делото е оплакването в касационната жалба, че в отговора на исковата молба ответникът не е навел конкретно и ясно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради което, като е разгледал възражението, въззивният съд не е допуснал нарушения на процесуалния закон, нито се е произнесъл извън рамките на спорния предмет. Основателни обаче са оплакванията за неправилно приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и необоснованост при определяне на приноса на пострадалото лице. От заключенията по двете изслушани експертизи се установяват факти, които се различават от приетото в обжалваното решение, а и в същото изобщо не е обсъдено поведението на водача на лекия автомобил. На първо място е безспорно, че произшествието е станало в района на училище, като в близост не е имало обозначена пешеходна пътека. Видно от заключението по допълнителната САТЕ, основано и на свидетелските показания на виновния водач, неговото внимание е било насочено към десния, а не към левия тротоар, поради което е установено, че последният е закъснял, като не е възприел навреме пресичащия траекторията му на движение пешеходец и не е предприел навреме спиране или намаляване на скоростта с цел предотвратяване на удара. Водачът не се е движил със съобразена с пътната обстановка скорост – при наличие на деца в близост до пътя, скоростта му би следвало да е такава, че да му позволи във всеки един момент при възникване на опасност навреме да намали или да спре. Освен това, ограничението на скоростта на мястото на ПТП, съгласно вертикалната пътна сигнализация, е било 40 км/ч, а скоростта на лекия автомобил е била 54.4 км/ч, т.е. превишена. И ако детето е пресичало спокойно, и ако е бягало, водачът е имал техническа възможност да предприеме спиране, с което да предотврати произшествието със скоростта, с която се е движил. Съдът не е взел предвид и не е обсъдил заключението по допълнителната експертиза, изпълнена от същото вещо лице, с което въз основа на повече изходни данни и по-задълбочена преценка и изчисления е опровергано предходното му заключение, че лекият автомобил се е движил с 41 км/ч. Вещото лице е обяснило разликата между двете заключения с това, че първия път не е взел предвид, че автомобилът има ABS система, която дава възможност за по-бързо и ефективно спиране. При така установените по делото факти, изводът на въззивния съд за равен принос в увреждането и на двамата участници в произшествието, единият от които – особено уязвим, е необоснован и формиран без да се съпоставят броят и тежестта на нарушенията, извършени от делинквента и от пострадалия, както и тяхното значение за причиненото увреждане. При съобразяване на горното, приносът на пострадалото лице следва да се определи в значително по-малък размер, а именно - 20 %, с който определеното по-горе обезщетение следва да бъде намалено съответно на 32 000 лв. Така формираните изводи по съществото на спора налагат въззивното решение да бъде касирано като неправилно в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 15 000 лв. до 32 000 лв. и вместо него да бъде постановено друго, с което в полза на касатора да се присъдят още 17 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.05.2018 г. В останалата обжалвана част въззивното решение се преценява като правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед окончателния резултат по делото, ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати дължимите държавни такси в размер на 1 390 лв., както и сумата 920 лв. в полза на пълномощника на касатора – адв. К., представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, с включен ДДС. В полза на ответника по касация също следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски, възлизащи на 617 лв. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 27 от 10.02.2021 г. по в.т.д. № 284/2020 г. на Апелативен съд – Велико Търново, в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 166 от 09.03.2020 г. по т.д. № 195/2018 г. на Окръжен съд – Велико Търново, е отхвърлен искът на Д. Т. Д. срещу ЗАД ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ АД с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 17.04.2018 г., за разликата над 15 000 лв. до 32 000 лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ЗАД ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ АД с ЕИК[ЕИК] да заплати на Д. Т. Д. с ЕГН [ЕГН] още 17 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП на 17.04.2018 г., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.05.2018 г. до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА ЗАД ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ АД с ЕИК[ЕИК] да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Върховен касационен съд, сумата 1 390 лв., представляваща дължими държавни такси. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 27 от 10.02.2021 г. по в.т.д. № 284/2020 г. на Апелативен съд – Велико Търново в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА ЗАД ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ АД с ЕИК[ЕИК] да заплати на адв. Петя К. сумата 920 лв., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. ОСЪЖДА Д. Т. Д. с ЕГН [ЕГН] да заплати на ЗАД ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ АД с ЕИК[ЕИК] сумата 617 лв. – разноски за касационната инстанция. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: