Р Е Ш Е Н И Е
№ 223
София, 13.10.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 23 септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 1945 /2013 година
Производството е по чл. 290 от ГПК
С определение № 294 от 19 05.2014г.. по касационна жалба на И. С. С. е допуснато касационно обжалване на решение № 4/06.01.2014г. по гр.д.№ 2980/2013г. на Варненски ОС, с което е потвърдено решение № 3273 от 02.07.2013г. по гр.д.№ 2837/2011г. на РС-Варна. С последното е уважен предявеният от В. А. Т. против касаторката отрицателен установителен иск, като е признато за установено, че тя не е собственик на место с площ 1000 кв.м., съставляващо поземлен имот 776 по ПНИ на СО „А.”, одобрен със заповед № РД-7706-319/2006г. на областен управител на област Варна, идентичен с имот 152 по предходен кадастрален план на местността, за който е бил отреден парцел ХІV-152, а по кадастралната карта имота е с идентификатор 10135.2522.776 с площ 981 кв.м.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, защото не следва да се счита сделка по смисъла на този текст прехвърлянето на съсобственост между сънаследници, при което собствеността се концентрира в един от тях, че неправилно е прието, че няма коректно заявяване пред поземлената комисия поради това, че друга, териториално компетентна се е произнесла и защото заявлението е за възстановяване на земи, на наследодател, починал преди колективизацията. Навежда се оплакване за допуснато процесуално нарушение, защото съдът е приел, че е преклудирано доказателствено искане, за което няма указания от първата инстанция в доклада и за необоснованост поради това, че не са обсъдени всички доказателства.
Ответникът по касация оспорва жалбата, счита, че правилно е приложен материалния закон, решението е обосновано защото със събраните доказателства са установени неблагоприятни за касаторката обстоятелства. Счита, че за приложението на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ са меродавни сделките, които са направени до отмяната на ЗТПС.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпроса: опорочена ли е реституционната процедура, ако е заявен имот, останал в наследство от наследодател, починал преди колективизацията, а не от наследодателя, който е бил жив към момента на образуване на ТКЗС. По този въпрос с Р № 420/11 от 03.07.2012г. по гр.д.№ 300/2009г. І гр.о., постановено по чл. 290 ГПК е прието, че когато е направено искане за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ на земи на починал собственик, заявителят по чл. 11, ал.1 ЗСПЗЗ, съответно ищецът по иск по чл. 11, ал.2 от същия закон следва да докажат правото на собственост на наследодателя си. Доказателствата по чл. 12, ал.2 ЗСПЗЗ са достатъчни в този случай. Само ако заявителят твърди, че имота е придобит от прекия му наследодател, който е един от наследниците на починалия преди колективизацията по-общо наследодател, следва да се установи и неговото придобивно основание. В същия смисъл е и р № 585/11.11.2009г. по гр.д.№ 273/09.ІІ гр.о., с което е допълнено, че е без значение дали към момента на образуване на ТКЗС имота е принадлежал на прекия наследодател, или е съсобствен на неговите наследници по аргумент от чл. 14, ал.1 изр.4 ЗСПЗЗ.
Допуснато е касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по въпроса действително ли е решение на поземлената комисия, респективно на ОСЗГ, което е постановено от териториално компетентната комисия, на която преписката е била изпратено служебно от друга комисия по компетентност. Съгласно чл. 15 ППЗСПЗЗ преписката се изпраща служебно на компетентната поземлена комисия, когато заявлението е подадено пред некомпетентна такава, като срокът се счита спазен. Постановеното решение от териториално компетентната комисия, на която преписката е изпратена не е нищожно и поражда правни последици.
По въпроса „преклудирано ли е доказателствено искане за допускане на СТЕ за изясняване идентичност на недвижим имот, направено с въззивната жалба, ако първата инстанция не е дала указания за доказателствената тежест за изясняване на това обстоятелство, може ли да се приеме в този случай, че идентичността е недоказана” С т.2 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК се прие, че пропускът на първоинстанционния съд да даде указания относно подлежащите на доказване спорни факти, когато това е наведено като оплакване във въззивната жалба следва да бъде отстранен от въззивния съд, а поисканите от страните доказателства пред втората инстанция за установяване на обстоятелствата, за които няма указания от първата инстанция не нарушава нормата на чл. 266 ГПК, а е налице извинителна причина по смисъла на този текст. С т.3 от същото ТР е прието, че въззивният съд е длъжен да събере доказателства, които по принцип се събират служебно от съда /експертизи, оглед освидетелстване/ ако е направено оплакване във въззивната жалба в този смисъл и делото е останало неизяснено.
С Р № 266/22.10.2013г. по гр.д.№ 3513/2013г. на І гр.о. е прието, че принципните разрешения, дадени с ТР №9/07.11.2012г. на ОСГК на ВКС са приложими и когато в спор за собственост другата страна противопоставя права по ЗТПС. Тя може да оспорва идентичността на имота ако противопоставя свои права, препятстващи реституцията по ЗСПЗЗ за същия имот, защото не е могла да противопостави тези права в административното производство, по което не е страна – чл. 17, ал.2 ГПК.
По последния въпрос - представлява ли дарението на идеална част от наследствен съсобствен недвижим имот в полза на един от сънаследниците от останалите разпоредителна сделка по смисъла на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.3 ГПК. С изменението на чл. 18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ (И.. - ДВ, бр. 122 от 19.12. 1997 г.) е предвидено, че когато е извършена замяна по реда на отменения ЗТПС, правото на собственост се възстановява върху имота, притежаван преди замяната, освен ако не са извършени разпоредителни сделки или имота не е застроен. В тези случаи замените, извършени от Т.-комисиите запазват действието си, Целта на законодателя е да не се засягат интереси на трети лица, придобили имота от получилите по замяната и да не се създават условия за необосновано разместване на имуществени блага и за спорове, свързани с неоснователно обогатяване. Когато разпоредителната сделка е само между сънаследниците на заменителя за идеална част от заменения имот не се постига този ефект, тъй като собствеността се концентрира в един от тях. Ако те биха извършили съдебна делба по между си би се постигнал същия ефект, а това производство не е разпоредителна сделка. До същия резултат може да се стигне и при наследяване, което също не е разпоредителна сделка. Текстът на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ изключва реституцията само при разпоредителни сделки и застрояване. Това са две хипотези, при които се създава ново правно, или фактическо положение – в първия случай собствеността се придобива от нов субект, а във втория се променя фактически имота –увеличава се неговата стойност. Общия разум на реституционните закони е да не се възстановява собствеността когато имота не съществува във вида, в който е бил, или когато тя ще засегне трети лица и ще създаде сложни имуществени отношения между тези лица и реституентите. При разпореждания между съсобствениците /сънаследниците/ придобили имота по замяна, извършена по ЗТПС, респективно и по наследство от заменителя този неблагоприятен ефект не се постига. Имота не се придобива от трето лице. В този случай нормата на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ разрешава директно колизията между реституентите и преобретателите по замяната без да е необходимо последващо уреждане на отношения с трети лица и водене на съдебни спорове с тях. Споровете в този случай биха се развили относно това дали са налице предпоставките на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, а не за последиците от прилагането му. /В този смисъл мотиви са изложени и в Р № 997/01.02.2010г. по гр.д.№ 1882/2008г. ІІІ гр.о. на ВКС, постановено по отменения ГПК./
По касационната жалба.
Предявен е отрицателен установителен иск от В. А. Т. за место с площ 1000 кв.м., съставляващо поземлен имот 776 по ПНИ на СО „А.”, одобрен със заповед № РД-7706-319/2006г. на областен управител на област Варна, идентичен с имот 152 по предходен кадастрален план на местността, за който е бил отреден парцел ХІV-152. /според петитума на исковата молба/, а по скица № 7934/05.04.2011г. /л. 38 от делото на РС/, по кадастралната карта бивш имот 152 е идентичен с ПИ с идентификатор 10135.2522.776 и е с площ 981 кв.м. Ищецът е придобил дворното место и първия етаж по дарение, оформено с н.а. № 149,т.ІV/02.10.2006г. и по продажба с н.а. № 150,т.ІV/02.10.2006г. от родителите си А. В. Т. и Х., А. В. Т. – втория етаж. Дворното место е придобито от прехвърлителя /тъй като съпругата му е чужд гражданин/ по замяна, оформена с н.а. № 191,т.ХХVІІІ/21.08.1996г. от Н. Т. К.. Той се е легитимирал с н.а. № 30,т.ІІІ/19.03.1966г., с който К. Т. К. е призната за собственик на основание замяна по ЗТПС на празно место с площ от 1 декар м. „А.” землището на [населено място] при описани съседи. В нот. акт е отразено, че е предоставен с протокол от комисията по Т.. Този нот. акт и удостоверение за наследници са представени при сключване на договор за дарение с н.а. № 147,т.ІІ/01.03.1988г., с който Т. К. К. и дъщерите му М. Т. Я. и Ж. Т. И. са дарили съответно първия ½ ид.ч., а другите две общо 1/3 ид.ч. на Н. Т. К. от лозе с площ един декар. при описани граници. Въпреки наложената забрана за издаване на строителни книжа поради това, че ПНИ не е влязъл в сила със заповед № РД-46-0522/06.08.1998г. е издадено строително разрешение № 380/ 05.11.2003г. Изградена е до степен груб строеж двуетажна вилна сграда в процесното место, предмет на прехвърлителните сделки от 2006г. с цитираните по-горе нот. актове. Доказвайки изложеното и позовавайки се на нормата на чл. 18за ал.3 ППЗСПЗЗ, ищецът доказва и правния си интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. /ТР № 8/2012г. на ОСГТК/
Ответницата е единствен наследник на родителите си И. С. Н., починал на 07.01.1988г. и Д. С. Д., починала на 16.10.1979г., а те двамата са наследници на С. Н. А.. Той е починал на 04.06.1939г. В декларация за непокрити недвижими имоти от 1949г. по партидата на наследници на С. Н. А. са записани лозе и обработваема земя в м. А.” от по 1,5 дка. С протокол № 3 от 08.02.1957г. от наследници на С. Н. А. са отписани и причислени към ДПФ нива от 3 дка при описани съседи. Със заявление № 202/ от 06.1992г. Иванка С. е заявели за възстановяване лозе от 4 дка в м. „А.” като наследник на С. Н. А. и е подала освен описаните два документа, установяващи правото на собственост на наследници на С. Н. А. и декларация по чл. 12, ал.3 ЗСПЗЗ. От писмо № 290/02.02.2008г. на ОСЗГ [населено място] е видно, че заявлението е подадено в Поземлена комисия А. и служебно е препратена на компетентната териториално Общинска служба по земеделие и гори – Варна, където е заведено под нов № 11194 от същата дата. По този номер преписка е издадено решение № 685/23.03.2000г., с което е признато правото на възстановяване на собствеността на наследници на С. Н. А.. Със заповед № 740/14.08.2009г. на кмета, издадена на основание пар. 4к, ал.7 ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост върху имот 776 по ПНО, одобрен със заповед № 685/29.11.2009г. с площ 981 кв.м. Ответницата е въведена във владение на имота на основание възстановяване на собствеността, но документално. Издаден е и констативен нот. акт въз основа на описаните документи № 40/т.І/15.04.2010г. Снабдила се е със строително разрешение № 94/08.06.2011г. за изграждане на лека ограда, разположена в имот 776
Въззивната инстанция е приела правилно, че ищеца има правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск предвид представените от него доказателства за придобивни сделки и твърдението му за приложение на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ и предвид приетото в ТР № 8/2012г. на ОСГТК.
Неправилни са изводите на въззивната инстанция, че ответницата не се легитимира като собственик по реституция по ЗСПЗЗ, тъй като имота е заявен като собствен на наследодателя й, който е починал към 1939г., т.е. не е бил жив и не е могъл да бъде собственик към момента на колективизацията. С оглед отговорът на първия поставен въпрос, съдът приема, че е достатъчно ответницата, която е заявила имота да докаже, че наследодателя й е бил собственик на процесния имот. Тя доказва този факт с допустими по чл. 12, ал.3 ЗСПЗЗ доказателствени средства – записване в емлячния регистър и тъй като е единствен наследник установява и правото си на реституция. Не е необходимо да доказва друго придобивно основание.
Неправилно и в нарушение на материалния закон съдилищата по същество са приели, че тъй като номера, по който е заведена преписката при подаване на заявлението е различен от номера на постановеното решение на ПК, е възстановен незаявен имот, поради което решението е нищожно. Съгласно чл. 15 ППЗСПЗЗ преписката се изпраща служебно на компетентната поземлена комисия, когато заявлението е подадено пред некомпетентна такава, като срокът се счита спазен. Постановеното решение № 685/23.03.2000г. от териториално компетентната комисия, с което е признато правото на възстановяване на собствеността на наследници на С. Н. А. не е нищожно и поражда правни последици. Необосновано е прието, че не е доказано от къде произхожда собствеността на наследодателя на ответницата. Тя е заявила земи на своя наследодател и е доказала както правото на собственост по облекчения ред по ЗСПЗЗ пред ПК /ОСЗГ/ така и наследственото правоприемство. Затова след влизане в сила на ПНИ й е издадена заповед по пар.4к, ал.7 за същия имот.
Правилно въззивният съд е приел че е доказано извършването на замяна с процесния имот. Ответницата е оспорила нот. акт от 1966г., установяващ извършената замяна по ЗТПС, но констатациите в него не са оборени при нейна доказателствена тежест. Идентичността между заменения имот и възстановения имот се установява от административната процедура по идентифициране на имота, развила се пред ОСЗГ и издадената скица № 7934/05.04.2011г. /л. 38 от делото на РС/, по кадастралната карта. В нея е направено официално удостоверяване, че бивш имот 152 е идентичен с ПИ с идентификатор 10135.2522.776 и е с площ 981 кв.м. Това удостоверяване не е оспорено и оборено.
Основният спор между страните е дали е налице сделка на разпореждане, която би била пречка за реституция. Съдът е приел че дарението извършено през 1988г. от трима от наследниците-съсобственицив полза на четвъртия сънаследник е разпоредителна сделка, която запазва действието на замяната на основание чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, поради което имота не е подлежал на реституция. Предвид приетото по последния въпрос – че в този случай се концентрира съсобствеността само у един от съсобствениците и имота не преминава в патримониума на трето лице, т.е. не е налице разпоредителна сделка по смисъла на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ настоящата инстанция приема, че замяната не запазва действието си. Последващите разпореждания, извършени след влизане в сила на ЗСПЗЗ са без значение за приложението на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ – Р № 246/11 от 06.03.2012г. по гр.д.№ 1200/2010г. ІІ гр.о. Застрояването, извършено от ищеца също е ирелевантно, защото е след 1998г. – след влизане в сила на ЗСПЗЗ и чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ в сегашната му редакция.
Така по изложените съображения, ответницата се легитимира като собственик на процесния имот. Правоизклучващите възражения от ищецът са неоснователни. Предявеният от него отрицателен установителен иск е неоснователен и поради това следва да бъде отхвърлен. Решението на въззивния съд, с което е формиран противен извод е постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което следва да се отмени. Тъй като не се налага извършване на процесуални действия, настоящата инстанция постановява решение по съществото на спора, с което по вече изложените мотиви отхвърля иска.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 4/06.01.2014г. по гр.д.№ 2980/2013г. на Варненски окръжен съд и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. А. Т. отрицателен установителен иск да се признае за установено по отношение на И. С. С., че тя не е собственик на место с площ 1000 кв.м., съставляващо поземлен имот 776 по ПНИ на СО „А.”, одобрен със заповед № РД-7706-319/2006г. на областен управител на област Варна, идентичен с имот 152 по предходен кадастрален план на местността, за който е бил отреден парцел ХІV-152, а по кадастралната карта имота е с идентификатор 10135.2522.776 с площ 981 кв.м.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|