О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 54 София, 31.01.2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти ноември , две хиляди и двадесет и първа година в състав: Председател : ЕМИЛ ТОМОВ Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело №2268/2021 г. Производството е по чл. 288 ГПК . Образувано е по касационна жалба на И. В. Д. чрез пълномощник адв. В.Т. срещу решение №261688 от 12.03.2021г по в. гр.дело № 13778/2018г. на Софийски градски съд, с което в обжалваната от касатора част е потвърдено първоинстанционно решение от 26.06.2018г по гр.д №4676/2017г на СРС , за отхвърляне на иска на основание чл. 200, ал.1 КТ за обезщетение на неимуществени вреди в резултат на трудова злополука , за разликата над сумата 6000 лева до пълния преявен размер от 32 000 лева. Въззивният съд е увеличил размера на обезщетението ,като за разликата над присъдените от пъпроинстнационния съд 3600 лв до размера от 6000 лв искът е уважен .При безспорни обстоятелства ,че ищцата е претърпяла трудова злополука ,отговорността на ответника е ангажирана на посоченото основание. При изпълнение на трудовите си задължения – почистване на стълбищната площадка на втория етаж в училищната сграда ,ищцата се подхлъзнала и паднала по стълбите като е получила нараняване в областта на главата. Отхвърлени са възражения за съпричиняване и допусната груба небрежност от пострадалата. По спорните въпроси свързани с вида на травматичните увреждания и наличието на причинно-следствена връзка ,съдът е обсъдил оказания на свидетели заключения по назначени СМЕ. След инцидента ищцата била приета за лечение в УМБАЛСМ “Пирогов”, където е установено състояние на комоцио церебри /сътресение на главен мозък/, контузия с подкожен хематом в дясна теменна област на главата и контузия в областта на кръста. Пострадалата не е изпадала в кома след травмата, състоянието не е било опасано за живота, което е насочило първоначалната експертиза към извод за най-леката закрита черепно-мозъчна травма, която е с функционален характер и отшумява сравнително бързо без последици за здравето .При преглед на пациента на 09.06.2016г. е била поставена диагноза „постравматична церебрастения“,което дава основание да се приеме, че при пострадалата се персистират оплаквания свързани с претърпяното мозъчно сътресение повече от месец след инцидента. Състоянието при ищцата е било повлияно и от хронични дегенеративни болестни промени на прешлените в шийния отдел на гръбначния стълб, което няма причинна връзка с трудовота злополука. При тези обстоятелства допълнителната СМЕ приема да е било налице леко мозъчно сътресение от първа степен, без загуба на съзнание, при което симптомите отшумявали за около 20-25 дни. В тази връзка е посочено, че констатираният при ищцата световъртеж от централен произход /в решения на ТЕЛК, включително и ЕР от 13.02.2017г./ не може да се приеме, че е в резултат на черепно-мозъчна травма. Във въззивното производство е приета единична СМЕ, която е дала отговор на релевантни за спора обстоятелства при съобразяване на приети във въззивното производство писмени доказателства, а именно – медицинска документация, въз основа на която са постановени експертно решение от 17.11.2016г. и от 08.02.2017г. на ТЕЛК за общи и професионални болести към УМБАЛ “Св. Иван Рилски”. Констатираната при пострадалата травмена церебрастения при приема й във Втора МБАЛ, [населено място] през м.10.2016г., няма доказана и свързана с претърпяната черепно-мозъчна травма причина Диагнозата е била поставена само въз основа на съобщеното в анамнезата.Въззивният съд е допуснал разширена тричленна СМЕ, чието заключение е кредитирал. Категоричен и изводът ,че ищцата не е изпадала в коматозно състояние.Установените симптоми при пациентката,с оглед на времето изминало от процесния инцидент, биха могли да бъдат свързани с диагнозата “постравматична церебрастения” и претърпяната травма. симптомите на постравматична церебрастрения- глабоволие, бърза умора, повишена възбудимост, вегетативна и емоционална лабилност, смущения в паметта , вниманието и др. могат да бъдат неспецифични, да търпят субективна оценка. Експертите приемат ,че в случая са налице късни симптоми на състоянието “комоцио церебри” с продължителен и интермитентен характер – за около 9 месеца ,но не достигат до категоричен извод ,че в периода на издаваните болнични листове за времето от 25.06.2016г. до м.12.2016г., състоянието на “постравматична церебрастения” е било обуславящо за издаването им. И това е така, тъй като в тях е посочена друга водеща диагноза – увреждане на шийните коренчета,която няма причинна връзка с увреждането от трудовата здлополука. Описаното в експертното решение на ТЕЛК от 08.02.2017г. състояние на ищцата – световъртеж от централен произход, е малко вероятно да се дължи на състояние след мозъчно сътресение и трудова злополука от м.05.2016г.Такъв извод ЕР на ТЕЛК не съдържа и няма медицински данни за него. Въззивният съд е приел ,че установената през м.06.2016г. диагноза “постравматична церебрастения” е в причинна връзка с претърпяната травма. Обезщетението е определено предвид установеното по делото,че в резултат на увреждането ищцата е търпяла физически болки и страдания, свързани с претърпяното мозъчно сътресение /като най-лека закрита травма на мозъка, която не е причинила увреждане на мозъчната тъкан/ и причинената “постравматична церебрастения“ /късни симптоми на състоянието “комоцио церебри”/, довела до главоболие, световъртеж, замайване, затруднено балансиране и разстройства в паметта и вниманието, което състояние е продължило около 9 месеца, както и увреждането на меките тъкани, причинило болка, която в началото е била по-силна и постепенно е намалявала по интензитет до 2-3 седмици. Взето е предвид ,че възрастта на ищцата към момента на увреждането е 51 години, периода на ползван отпуск по болест поради временна неработоспособност в пряка-причинна връзка с инцидента – в случая това е период от около 2 месеца ,като в решението е изтъквано подробното изследване в заключението на СМЕ, приета в първоинстанционното производство; Изтъкнати са причинените неудобства от битов характер и невъзможността ищцата да се грижи за домакинската работа за около 2 месеца; причинените психически страдания и стрес, породени от конкретното здравословно състояние, наложило периодични посещения в болнични заведения. Отхвърлени са твърденията на ищцата за пряка причинно-следствена връзка между инцидента и констатираните усложнения ,предизвикани от съществуващи дегенеративни изменения в прешлените в шииния отдел на гръбначния стълб, както и с диагностицирания в издадените решения на ТЕЛК световъртеж от централен произход.Трудовата злополука не е довела до трайни последици за здравето на ищцата и към момента е налице пълно възстановяване по отношение последиците от претърпяната травма . Съобразявайки вида , характера и степента на увреждане, както и съществуващите в страната обществено-икономически условия към момента на настъпване на вредите, въззивният съд е определил обезщетение в размер на 6 000 лева . В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност и необоснованост по отношение на изводите на съда относно претърпуните увреждания и продължителността им .Според защитата , посоченото в ЕР на ТЕЛК от 2016г „състояние след черепно-мозъчна травма,мозъчно сътресение , световъртеж с цзентрален произход“ засвидетелства причинна връзка с трудовата злополука ,като не са взети предвид обвързващи за страните и съда доказателства , установяващи вредите. Изтъква се неправилно прилагане на чл. 52 ЗЗД поради занижено обезщетение , включително като не са съобразявани вредите от това ,че след злополуката работодатят е предприел незаконно уволнение , което съдът е отменил . Като основание за допускане до касация в изложението се поддържа чл.280 ал.1,т.1ГПК, по въпросите: 1. Изисква ли принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД решаващият съд не само да установи , но и да прецени правилно всички значими критерии за определяне на обезщетението 2.За задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните ,допустими и относими към предмета на спора ,фактите на които се основават и доказателствата по делото. 3.Допустимо ли е гражданският съд да преразглежда неоспорени и влезли в сила актове на ТЕЛК и болнични листове издадени от ЛКК по отношение причината за неработоспособността,или е обвързан с указаната в съответния акт. 4. Включва ли се в принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД основното начало на правото ,че сходните случаи следва да се третират по сходен начин и следва ли от това необходимостта от съобразяване със съществуваща съдебна практика по сходни случаи, или е допустимо за сходни телесни увреждания , време за възтановяване и психични вреди да се определят в пъти завишени , или занижени обезщетения . Основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и решения от практиката на ВКС, на които спроед защитата въззивното решение противоречи наред с указанията в ППВС№4/1968г,са посочени по първите два въпроса.По останалите два въпроса се сочи основание по чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК , според защитата поради смвързаност с точното приложение на закона. По последния въпрос са изтъкнати решения от практиката на ВКС (реш.№414/2012г на 4-то г.о реш. №226/2019г на 4-то г.о,реш. №1/2013г на 3-то г.о ,реш. №136/2012г на 3-то г.о.) в които според касаторката при сходни обстоятелства са присъждани обезщетения за същото травматично увреждане в значително по- високи размери.Така е нарушено равенството пред закона . Ответникът по жалбата 38 ОУ „Васил Априлов“е заявил отговор за недопускане на същата до разглеждане,чрез пълномощник адв . С. Н. .Не е отговорено на общите и специални изисквания за допускане до касационно обжалване съгласно ТР №1/19.02.2010г ОСГТК на ВКС.Противоречие с установената практика на ВКС не е налице .Оплакванията касаят правилността на решението , което отвеникът счита за правилно . Върховен касационен съд , ІІІ г.о намира , че не е налице основание за допускане на касационната жалба до разглеждане по формулираните въпроси . Първият, както и вторият въпрос имат ясен отговор в последователната съдебна практика на ВКС по отношение на изискванията към решаващата дейност на съда , когато съгласно чл. 52 ЗЗД се определя обезщетение за неимуществени вреди при трамватечни увреждания ,но не е налице основание следващият се отговор да се напомня с допукане на решението на СГС до касационно обжалване , след като са спазени задължителните указания и необходимостта съдът да обсъдии прецени всички обстоятелства съгласно ППВС №4/1968г., също така са съблюдавани насоките при формиране на решаващи изводи съгласно в ППВС №7/65г. и т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС,доразвити при действащия понастощем ГПК с приемането на Тълкувателно решение №1 / 09.12.2013г по т.д №1/2013г на ОСГТК на ВКС за задълженията на въззивната инстанция. Въззивният съд е спазил изискването да прецени всички доказателства в съвкупност и да обсъди всички доводи на страната, за което свидетелстват мотивите на решението в единното им съдържание. Множество решения от практиката на ВКС указват необходимостта от излагане на собствени мотиви по съществото на спора Съответни на тези указания са оспорваните от касатора мотиви на въззивната инстанция в решението Възприемането на решението в смисъл ,обратен на явно изразения и оспорванено на направени доказателствени изводи с бланкетния довод за необсъждане на всички доказателства,не формулира общ процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК и не е налице основание за допускане до касационно обжалване. Отговорът на въпрос какви са изискванията към решаващата дейност на съда съгласно задължително установена практика на ВКС, няма да промени решаващите изводи на съда по делото в насока ,засягаща прилагането на обществения критерии за справедливост в чл. 52 ЗЗД ,нито собствените фактичеки изводи на въззивния съд какви точно подлежащи на обезщетяване вреди ищцата е понесла,същевременно въззивното решение в своето единно съдържание не опредметява противоречие по така поставените въпроси . Съображенията,изтъкнати в изложението във връзка чл.280 ал.1 т.3 ГПК по третия въпрос не се възприемат по две съображения. В практиката на ВКС е установено ,че в спора за обезщетение на вредите от трудова злополука, ЕР на ТЕЛК и НЕЛК обвързват страните и съда включително по въпроса за наличието на причинна връзка между установената трайна загуба на работоспособност в разултат на трудова злополука , или професионално заболяване ,спрямо установената такава от общи заболявания ,но условие за това е решенията да съдържат горното освидетелстване и съответото експертно заключение по този въпрос.Двете обсъдени по делото ЕР на ТЕЛК не съдържа подобно освидетелстване и заключение, поради което с назначаването на съдебно медицински експертизи по делото за установяване здравословното състояние на ищцата и неговата причина ,както и с възприемане на заключенията им , съдът не е допуснал преразглеждане на актове на органи на медицинската експерптиза влезли в сила, както се постулира във въпроса.Болничните листове не се позват с обвързваща доказателствена сила по същия въпрос. Съображенията,изтъкнати в изложението във връзка чл.280 ал.1 т.3 ГПК по четвъртия въпрос не са обосновка на изтъкнатия критерии при допускане до касационно обжалване Справедливостта, прилагана от съда съгласно нормата чл.52 на ЗЗД , не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики. Обективността прави определяеми и съпоставими сходствата и различията при относимите обстоятелства.Аналогичните случаи на увреждане следва да се обезщетяват равностойно, това е част от съдържанието на обеществения критерии за справедливост, за постигането на който е установена трайна и последователна практика на ВКС,включително задължителна.Съгласно установеното в практиката на ВКС разбиране, не указания по уравняване на паричните размери ,а съобразяване с принципно изведените в ППВС №4/1968г критерии осигурява и гарантира равенство пред закона за правоимащите да получат справедливо обезщетение за претъпрени от тях неимуществени вреди . Този принципен отговор е ясно и безпротиворечиво изводим от установената практика на ВКС, поради което не е налице основание по чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК. Следва да се добави,че въззивният съд е приложил установените в практика на ВКС принципни указания към обстоятелствата по делото за да определи по размер обезщетението при конкретното травматично увреждане, като е основал решението си на обективно установени от доказателствата обстоятелства.По този начин е приложил критериите „продължителност на болките и страданията” и „последици от получените увреждания” съгласно ППВС №4/1968г , т.ІІ и решение № 125/2016г по гр.д № 4417/2015г ІV г.о,реш. по гр.д №2303/2017г на 3-то г.о,реш.№226/2019г по гр.д №756/2018г на 3-то г-о и др. , в която установена съдебна практика на първо място сред обстоятелствата подлежащи на конкретна преценка като неблагоприятни последици от травматични увреждания, са указани характерът и степента на увреждането,показателени за конкретните непралгоприятни здравословни последици, интензитетът на болките , времето за възстановяване, включително преценка на възможността за това. Привеждайки за пример решения от съдебната практика за присъдени обезщетния в по- висок размер , защитата на касатора основава тезата за уравняващо обезщетение при увреждания, сравними по травматични признаци -контузия в областта на главата, без да отчита ,че при тази контузия характера и степента на увреждане е от съществено значение.Уврежданията в резултат на черепно- мозъчнни травми могат да отзвучат при сравнително леки последици,да се проявяват посттавматични симптоми- както е в случая с ищцата,но могат да имат и тежки последици за здравето, водейки до мозъчна болест или други трайни усложнения, което в различна степен е установено и взето предвид по приложените съдебни решения ВКС (реш.№414/2012г на 4-то г.о ,реш. №226/2019г на 4-то г.о,реш. №1/2013г на 3-то г.о ,реш. №136/2012г на 3-то г.о. на ВКС) Поради това приложените съдебни решения не опедметяват противоречие с обжалваното въззивно решение по правен въпрос . Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение за ответника по жалбата ,като установените разноски са в размер на 1680 лв Предвид горното Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И : Не допуска касационно обжалване на решение №261688 от 12.03.2021г по в. гр.дело № 13778/2018г. на Софийски градски съд Осъжда И. В. Д. да заплати на 38 ОУ „Васил Априлов“ [населено място] сумата 1680 лв разноски за настощата инстнация . Определението не подлежи на обжалване ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.