3 Р Е Ш Е Н И Е № 416 С. 19.12.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 11 декември две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: Ценка Георгиева Членове: Мария Иванова Илияна Папазова При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Г. гр.д. № 150/2012г., за да се произнесе взе пред вид следното: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 1051 от 06.08.2012г., постановено по настоящото дело № 150/2012г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Сливенския окръжен съд, № 213 от 18.11.2011г. по в.гр.д. № 313/2011г., с което е потвърдено решението на Сливенския районен съд, № 291 от 14.04.2011г. по гр.д. № 101/2011г., с което са уважени предявените от А. Х. А. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, като с въззивното решение са присъдени още 845,67 лв. обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ . Ответникът по касация А. Х. А. от [населено място] в подадения писмен моли решението да се остави в сила. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос нарушени ли са изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ относно съдържанието на заповед за налагане на дисциплинарно наказание за нарушение, извършено като продължавано такова, чрез посочване на датата на откриване на нарушението, при невъзможност да се установи точната дата на извършването му. По поставения въпрос ВКС намира следното: При продължавано нарушение, извършено не еднократно, а чрез повтарящи се действия през определен период от време, моментът на извършването му е целият период до прекратяване на действията или бездействията, осъществяващи нарушението. Когато към момента на откриване на нарушението то е продължавало, двата момента – на откриването и извършването, съвпадат. Ако нарушението е описано като продължавано и е продължило до откриването му от работодателя, изискванията на чл. 194, ал. 1 и чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени чрез посочване на момента на откриване на нарушението. По основателността на жалбата. Дисциплинарното наказание „уволнение” е наложено за това, че „служителят не е констатирал извършена сеч на немаркирани дървета в поверения му охранителен участък в отдели:” /следва описание на отделите и количеството дървесина/. Няколкократно в заповедта за уволнение е посочено като нарушение това, че „служителят не е констатирал и не е докладвал за извършената сеч на немаркирани дървета”, че „служителят е бездействал и не е изпълнявал задълженията си” да констатира незаконната сеч и да докладва. Посочено е, че нарушението е открито с протокол вх. № 2032/17.11.2010г. от комисия и тъй като неизпълнението на задълженията е продължавало и към този момент, за дата на извършването му работодателят е приел датата на откриването. В. съд е признал за незаконно уволнението на А. Х. А. поради нарушение на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ. Приел е, че заповедта за уволнение не съдържа точната дата на извършване на нарушението, както и какво е конкретното наложено от работодателя дисциплинарно наказание, доколкото не е посочено, че се налага най-тежкото наказание „дисциплинарно уволнение”. С оглед дадения по-горе отговор на поставения въпрос и цитираното съдържание на заповедта за уволнение, жалбата е основателна. В. съд не е имал основание да не разгледа спора по същество при така мотивираната заповед за уволнение, която съдържа подробно описание на нарушението като продължаващо бездействие, изразяващо се в нарушение на задължението да се констатира незаконна сеч, да се състави протокол и се представи пред ръководителя. Не е налице и второто посочено от въззивния съд нарушение на процедурата по изготвяне на заповедта. Заповедта за уволнение е издадена на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ – „дисциплинарно уволнение”. Както съдържанието на заповедта така и посочените в нея законови текстове /чл. 330, ал. 2, т. 6 във вр. Чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ/ сочат на прекратяване на трудовото правоотношение поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. Констатираното нарушение на материалния закон е довело до липса на мотиви по съществото на спора, поради което въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд за извършване на следващите се съдопроизводствени действия за решаване на спора по същество. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение на Сливенския окръжен съд, № 213 от 18.11.2011г. по в.гр.д. № 313/2011г. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Председател: Членове: