Р Е Ш Е Н И Е № 214 гр. София, 20 юни 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА ПАВЛИНА ПАНОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и на прокурора от ВКП МАРИЯ МИХАЙЛОВА, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 461/2012г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационен протест на прокурор при Софийска окръжна прокуратура срещу присъда от 30.01.2012г. по внохд № 656/2011г. на Софийския окръжен съд, с която е отменена присъда № 238/31.10.2011г. по НОХД№ 519/2009г. по описа на Районен съд гр.Сливница и вместо нея подсъдимият Г. С. Г. е признат за невиновен и е оправдан по обвинението за престъпление по чл.352 ал.1 от НК. Според протеста, присъдата е постановена в нарушение на закона по чл.348 ал. 1 т. 1 НПК, тъй като съдът не e оценил правилно доказателствата, вследствие на което е стигнал до неверен извод за несъставомерност на деянието на подсъдимия под признаците на престъплението по чл. 352, ал. 1 НК. Подсъдимият е съзнавал, че създава реална опасност от замърсяване на компонентите на околната среда - подпочвени води, почва и въздух в района на мястото на преместването им, защото е бил запознат със задължителните предписания на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии. От съдържанието на протеста се извежда основание за допуснати съществени процесуални нарушения: нарушаване принципните положения по чл. 304 НПК ; неправилно прилагане правилата за проверка и оценка на доказателствените източници с превратно тълкуване на показанията на свидетелите С. Л., М. М., С. П. ; противоречиви изводи в мотивите - от една страна окръжният съд приема, че с действията си подсъдимият Г. не е извършил от обективна и субективна страна престъплението, в което е обвинен, а от друга е извел, че същите тези действия изпълват признаците на крайна необходимост по чл. 13 , ал. 1 НК, което поведение на дееца не може да съществува едновременно. Оправдаването се основава на неправилната теза на въззивната инстанция, че в обвинителния акт не са били посочени определящите елементи на деянието : точното място на извършване на деянието, количеството на депонираните вещества, съдържанието на активния компонент, който прави веществото отровно в единица маса на депонирания отпадък, нормата на пределно допустима от закона концентрация на отровен компонент в единица маса и пр. Неоснователно са игнорирани доказателствените източници - заключенията на комплексната екологична и допълнителната комплексна екологична експертизи, според които е налице опасност от настъпване на замърсяване - съставомерен престъпен резултат по чл. 352, ал. 1 НК, наред с реално настъпилия резултат – замърсяване на околната среда. Иска се приложение на чл. 354, ал. 1 т. 4 и ал. З т. З НПК - отмяна на атакуваната присъда и връщане делото на Софийския окръжен съд за ново разглеждане за правилно приложение на закона.. В съдебното заседание прокурорът от ВКП поддържа протеста по изложените в него съображения. Подсъдимият Г. С. Г. и процесуалният му представител –упълномощеният от него защитник адвокат Л. А., не се явяват, редовно призовани. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА НА АТАКУВАНИЯ ВЪЗЗИВЕН СЪДЕБЕН АКТ, УСТАНОВИ СЛЕДНОТО: Протестът е неоснователен. С присъда от 31.10.2011г. по НОХД № 519/2009г. на PC-гр.Сливница подсъдимият Г. С. Г., ЕГН- [ЕГН] е признат за виновен в това, че на неустановена дата, в края на м. септември - началото на месец октомври 2008г., в района на „Военен полигон", местността „Три уши" в землището на [населено място], обл. Софийска, е замърсил подпочвените води, почвата и въздуха, като е депонирал химически вещества хербициди: „Атразин", „Нитрофен" /"Тразалекс”7, инсектицид „Карбарил"/"С.”7, акарицид- „Хлордимеформ" /"Галектрон”7 и съпътстващата съставка на почвени хербициди „Паратолуолсуфонамид", и с това ги е направил опасни за хората, животните и растенията и негодни за използването им за земеделски цели, поради което е осъден за престъпление по чл. 352, ал. 1 НК и вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК на ПРОБАЦИЯ по чл. 42а,ал. 2, т.1 и 2 - задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител - и двете мерки за СРОК от по ШЕСТ МЕСЕЦА и наказание ГЛОБА в размер на 500 лева . В тежест на подсъдимия Г. са възложени съдебните и деловодни разноски . По жалба от защитата на подсъдимия е образувано ВНОХД № 656 /2011 год. на Софийски окръжен съд, по което с присъда от 30. 01. 2012 г. е отменена изцяло присъдата от 31.10.2011г., по НОХД № 519/2009г. на PC гр.Сливница и вместо нея е подсъдимият е признат за невиновен и е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 352, ал. 1 НК, като съгласно чл. 190, ал. 1 НПК разноските са отсъдени за сметка на държавния бюджет. ВКС не намери за основателни оплаквания в протеста за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Не са допуснати нарушения при формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите . Констатациите му се основават на задълбочена цялостна оценка на събрания доказателствен материал, както изисква чл. 107, ал. 5 от НПК. Извършена е проверка на неговата достоверност и относимост към деянието , която е довела до извода, че очертаните в обвинителния акт фактически обстоятелства не могат да се отнесат изцяло към поведението на подсъдимия, поради което деянието му се явява несъставомерно по обвинението съгласно обвинителния акт за престъпление по чл. 352, ал. 1 НК. Правилно е отчетено в атакуваната въззивна присъда, че обвинителният акт страда от неточности и непълноти относно обстоятелствата на обвинението, от които не могат да се изведат конкретните съставомерни признаци на инкриминираното деяние. Тези непълноти, директно рефлектиращи върху съществено ограничаване на правото на защита на подсъдими, не са преодоляни чрез процесуалните механизми за връщане на делото на прокурора в стадия на разпореждането на съдията-докладчик по чл. 249, ал. 2, вр. с чл. 248, ал. 2, т. 3 НПК, респ. не е използван института на изменение на обвинението от прокурора в първоинстанционното производство по чл.287 НПК, нито пък съдът е използвал основанието за връщане на делото на прокурора по чл. 288 , ал. 1 т. 1 НПК. При това процесуално бездействие на съда и на прокурора в първата инстанция, ограниченото право на защита на подсъдимия се състои в това че е бил лишен от правото да бъде информиран и по фактите и по правото. То е компенсирано от въззивната инстанция в най-голяма степен с оправдаването му по обвинението. Този извод е скрепен и от установените фактически обстоятелства от доказателствените източници, които не сочат на съставомерно на описаното от обвинението поведение на подсъдимия , както и въобще на друго престъпно деяние от Особената част на НК. Доказателствените източници правилно са оценени при спазване принципните изисквания чл. 304 от НПК, оправдателната присъда да бъде постановена само, ако описаното от обвинението деяние не е престъпление. Не е нарушен материалният закон по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. За да е налице отговорност за престъпление по чл. 352, ал.1 НК, от обективна страна следва да се установи, че изпълнителното деяние на престъплението от фактическа страна се изразява или с действия по замърсяване, или в бездействие – непредприемане на необходимите по силата на закона или опитните правила действия за недопускане да бъде замърсена почвата, въздухът, водни течения, басейни, подземни води ( а в състава на престъплението се сочат като предмет и “териториалните или вътрешните морски води, или морски води в зони, определени с международно съглашение, в което участва Република България”) и с това, изпълнителното деяние ги прави “опасни за хора или животни и растения” или “негодни за използването им за културно-битови, здравни, земеделски и други стопански цели”. Първата форма на деянието се изразява винаги в активно поведение – действие на дееца по замърсяване на посочената в текста на състава околна среда. Втората форма е възможна само чрез бездействие - допускане да бъде замърсена посочената среда. Престъплението е резултатно. Резултатът също се проявява в две форми : поставяне в опасност на посочените обекти за хора или животни и растения или реално се проявява в обективирано фактическо увреждане – водещо до негодност за използването на посочените обекти за културно-битови, здравни, земеделски и други стопански цели. Субективната страна на състава изисква умисъл, проявен в едната от двете му форми - пряк или евентуален умисъл.Фактите по делото не очертават при нито първата, нито втората форма на изпълнение на деянието, както и останалите елементи на престъплението в поведението на подсъдимия. В обвинителния акт се твърди и по делото е установено от фактическа страна, че подсъдимият Г. към инкриминирания период през 2008г. е изпълнявал длъжността кмет на [община]. В качеството си на кмет в началото на м.февруари 2008 год. той е внесъл за разглеждане пред Общинския съвет докладна записка за определяне на място за изграждане на площадка за депониране на препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност, като предложението му е било да се изгради такава в местността "А. излък”, в която да се направят бетонни кубове по утвърден стандарт, които следва да се поставят на предварително определена с решението на Общинския съвет площадка, но въпросът бил отложен за решаване в следващи заседания на съвета. Това му поведение несъмнено не може да се отнесе към фактически състав на нито една от формите на деянието. Сочи и на запознатост с предписанията за безопасно съхраняване на отпадъци. От факта, че през м. октомври 2008 г. на неустановена дата, подсъдимият е възложил на свид.С. Л. и на двама работници превоза , товаренето и пренасянето на пестициди с изтекъл срок на годност от землището на [населено място] “до друго място”, което е следвало да му бъде съобщено от кмета на [населено място] – лицето Т. Н. също не може да се изведе противоправно поведение на подсъдимия, тъй като изпълнението на решението на подсъдимия е възложено на преценката на Н. – кметът на с А.. Установено е по делото, че по преценка на Н. са били натоварени и извозени отпадъците от пестициди и са складирани на територията на военния полигон в м. „Три уши", в [община]. Не се спори по делото, че цялостната организация по преместването на отпадъците не е изхождала от подсъдимия, а от Н.. Според обвинението, както и от данните по делото е установено, че количеството пестициди от [населено място] е било извозено и складирано в изкопана дупка в непосредствена близост до ями с предходно складирани отпадъци от същите отровни вещества - пестициди и хербициди , разпръснати на различни места във военния полигон в м.”Три уши” и цялото ново количество чували с пестициди е било засипано с пръст. Заварената от кмета стара база за съхраняване на вредните отпадъци е била отново използвана. По делото не е идентифицирано количеството и химическия състав на новите количества от същите показатели на заварените количества. Заключението на съдебната -токсикохимична експертиза е установило различие между химическия състав на вредните вещества между пробите, иззети при огледа на военния полигон в м. „Три уши" с пробите от веществата, съхранявани в постройката, пригодена за склад в двора на ТКЗС - [населено място], откъдето , според обвинителният акт, са били взети и извозени пестицидите „атразин" и „толуолсулфонамид". При тези данни съдът аргументирано е кредитирал експертното заключение като е приел, че в пробите са установени други компоненти като „Нитрофен"/"Тразалекс", „Карбарил" и „Хлордимеформ" /"Галекрон", а не химическото съдържание на веществата от [населено място] . Липсата на идентичност между веществата в м.”Три уши” – предмет на обвинението и веществата от [населено място], за които обвинението твърди, че са били пренесени по разпореждане на подсъдимия от селото и са депонирани в м.”Три уши” в [община], опразва предмета на делото като го лишава от точното съдържание на инкриминираното средство на престъплението - по вид и количество вредни вещества – средство за замърсяване на околната среда. Следователно, още в обвинителния акт , а и в хода на установяване релевантните по делото факти, не са уточнени, нито установени, точните параметри на средството и обема на замърсяването на предмета на престъплението, които са съществена част от изпълнителното деяние и останалите обективни признаци на състава по чл. 352, ал. 1 НК. ВКС споделя като правилни изводите на СОС, че нито в обвинителния акт са посочени, нито от данните по делото са установени вида и количеството на обективно находящите се вредни вещества - средство на твърдяното замърсяване на околната среда, както и конкретното място на депонирането им, с оглед на факта, установен по делото, че в м.”Три уши” отпреди са били складирани пестициди с изтекъл срок на годност в няколко различни ями, изкопани в земята. По делото не е установено (а в обвинителния акт не е посочено точно ) в какви рамки от огромната площ на военния полигон в м.”Три уши” и на кое е мястото са се намирали отпадъците от [населено място]. От показанията на свидетелите И. и Б. - поемни лица, присъствали на огледа на местопроизшествие е установено, че разследващият орган с помощта на вещи лица е взел проби “от няколко различни места на полигона”. Свид. И. е уточнил, че се касае за пет различни места. Този факт основателно е оценен съвкупно с извода в заключението на съдебно- токсико-химичната експертиза за различие в химическия състав на пробите от почвата, взети от полигона в м.”Три уши”, с пробите от пестицидите в [населено място]. Не са установени съществените елементи на деянието, изразило се , според обвинението общо и бланкетно - в замърсяване на околната среда , а именно – на средствата и на предмета на престъплението, на точното място на нахождението на опасните вещества и на точната форма и съдържание на вредоносния резултат, рефлектира върху невъзможността за установяване и доказване на фактическите обстоятелства, очертаващи обективните и субективните признаци на състава на престъплението по чл. 352, ал. 1 НК. ВКС намира за правилни изводите на СОС, че още с обвинителния акт е било нарушено правото на защита на подсъдимия да узнае фактическите и правните рамки на обвинението и да организира защитата си по тях. В случая , освен че не е формирал представа за параметрите на обвинението, но дори и това да беше сторено, от доказателствената съвкупност е прието за установено, че подсъдимият Г. не е участвал в изпълнението на деянието. Не е знаел нито за точното количество на опасните вещества, нито за точното място на складирането им, нито за обстоятелствата, относно организацията на депонирането им- дали това е направено в ями, директно в почвата ,или в бетонни силози, както е изисквал законът. Съдържанието на умисъла за извършване на деянието под формата на замърсяване на околната среда изисква установяването по несъмнен начин на знанието на дееца за вида, количествата на отровните вещества и мястото и начина на складирането им в природата, за вредното им влияние върху почвата, водите и въздуха , което ги прави опасни за хора, животни или растения, или ги прави напълно негодни по предназначението им. В случая, от доказателствените източници съдът е приел за установено, че действителната организация до подробности и детайли, свързана с местоназначение, начин на извозване, осигуряване на техника, обезпечаване на достъп до територия, която е подчинена на строг пропускателен режим – военен полигон, е осъществена от лицето Т. Н. /бивш кмет на [населено място]/, а не от подсъдимият. Депонирането на отпадъците на процесния полигон е установено, че е извършено от кметът на [населено място] със знанието и съгласието на подсъдимия – кмет на [населено място]. При тези данни, правилен е изводът на въззивната инстанция, че поведението на подсъдимия, ако хипотетично се приеме за съставомерно, не може да се отнесе под формата на извършителство при осъществяване на деянието, а по друга форма на съвместно участие в инкриминираната дейност ( подбудител , помагач). За описаната форма на съучастие не е повдигнато обвинение, още повече, че самостоятелното и съществуване е невъзможно без фигурата на извършител. Установено е по делото, че няма обективирано настъпване на съставомерен резултат, изразен в реално замърсяване на околната среда в някаква степен. Не е установен другият по форма съставомерен резултат - да е налице поставянето в опасност от замърсяване на околната среда, а само се сочи предположение за такова замърсяване. При тези данни ВКС се солидаризира с извода на СОС в присъдата, че от приетите за установени фактически данни, въз основа на правилно оценените доказателствени източници, поведението на подсъдимия не може да се отнесе към признаците на престъплението по повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Неоснователен е доводът на прокурора за вътрешно противоречие в мотивите на оправдателната присъда в частта им , в която СОС е сравнил поведението на подсъдимия с деяние по чл. 13 НК, изключващо обществената опасност и поради това - престъпния му характер. В случая няма противоречие в мотивите между изводите за несъставомерност на деянието по обвинението с изводите за наличието на деяние при крайна необходимост. Съдът е развил аргументите си хипотетично, при уговорката за установена съставомерност на деянието на подсъдимия. Разсъжденията на състава на СОС са напълно съвместими с данните по делото , закона и правната теория. Според изводите на СХЕ-за , пестицидите са криели много по -голяма опасност за здравето на хората и за околната среда на първоначалното място, на което са се съхранявали,отколкото на военния полигон, далеч от населени места, без водоизточници на територията му и с контролиран достъп на хора и задължителните предписания, дадени на подсъдимия като кмет на [община] с ревизионния акт на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии. Разпореждането му за преместването на отпадъците на военния полигон е поведение, с което са спасени от непосредствена опасност обществени интереси. Предприетите действия от страна на подсъдимия при бездействието на Общинския съвет, който е подценил опасността за природната среда и за здравето на хората и в продължение на няколко сесии е отказвал на предложението на подсъдимия да се изградят депа за вредни отпадъци, е бил единственият начин да бъдат предотвратени по-големи вреди от действително причинени такива ( при хипотезата на съставомерно деяние на подсъдимия съгласно обвинението). Ето защо,не са налице посочените в протеста касационни основания за отмяна. Воден от тези съображения, съставът на ВКС, ІІІ н.о., съгласно чл.354, ал.1,т.1 НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА ВЪЗЗИВНА присъда от 30.01.2012г. постановена по ВНОХД № 656/2011г. на СОФИЙСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :