Р Е Ш Е Н И Е № 52 гр. София 18 април 2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети март, две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛОЗАН ПАНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря НЕВЕНА ПЕЛОВА и на прокурора от ВКП Димитър Генчев, разгледа докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 1653/2015 г. на ВКС и въз основа на данните по делото и закона, прие следното: Касационното производство се разглежда по реда на чл. 346, т.1 от НПК. Образувано е по КАСАЦИОННА ЖАЛБА И ДОПЪЛНЕНИЕ към нея от защитата на подсъдимия И. Р. П. – адвокат М. М. и по КАСАЦИОННА ЖАЛБА от частната обвинителка и гражданска ищца М. Х. А. срещу въззивно решение № 121 от 26.06.2015 год., постановено по внохд №324/2014 год. на АПЕЛАТИВЕН СЪД гр. Варна. С обжалваното решение е изменена присъда № 21 от 22.07.2014 год. по нохд № 151/2013г. на Окръжен съд гр. Добрич в гражданско осъдителната част, в която подсъдимите И. Р. П. и В. Л. Г. са осъдени да заплатят на гражданската ищца М. Х. А., поотделно, на по 65 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от датата на увреждането 29.08.2011 год. В останалата наказателно-осъдителна част присъдата е потвърдена, съгласно която всеки от подсъдимите е признат за виновен за престъпление по чл. 124, ал.1, пр.1,вр. с чл. 128, ал.1 от НК и вр. с чл. 54 от НК, всеки от тях, е осъден на три години лишаване от свобода, което наказание е отложено за изпълнение за срок от по пет години, считано от влизане в сила присъдата; осъдени са солидарно да заплатят 5 200 лв. държавна такса върху уваженият размер на гражданския иск; да заплатят сумата от 5 594.99 лв. за направени по делото съдебно-деловодни разноски и да заплатят сумата от 2 000лв., разноски за адвокатски хонорар, направени от частната обвинителка. Въззивното решение не е обжалвано пред ВКС от подсъдимия В. Л. Г.. В КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА от защитата адвокат М. и в ДОПЪЛНЕНИЕТО към нея се развиват всички касационни основания по чл. 348, ал. 1,т.т.1, 2 и 3 от НПК. Приложението на материалния закон е оспорено с доводите, че: поведението на подсъдимия не осъществява състава на престъпление по чл. 124, ал.1, пр.1 вр. с чл. 128, ал.1 от НК; правилната правна квалификация е във връзка с приложение института на неизбежната отбрана по чл. 12, ал. 1 от НК, поради което подсъдимият П. следва да бъде оправдан ; респ. – ако се приеме превишаване пределите й, се претендира за преквалификация по чл. 124, ал. 4 ,вр. с ал. 1 и вр. с чл. 12 , ал. 2 от НК, или деецът да не бъде наказван, тъй като деянието е извършено поради уплаха и смущение; алтернативно се претендира приложение на чл. 119 във връзка с чл. 12, ал.2 от НК. В жалбата и допълнението към нея и в съдебно заседание защитата развива доводи за противоправно нападение от пострадалия срещу подсъдимите; неоснователно е прието, че нападението на пострадалия е било хаотично, нецеленасочено и нямало конкретно нападнато лице; пострадалият е хвърлял камъни и бутилка в посоката, където са стояли подсъдимите и е застрашавал телесната им неприкосновеност; няма изискване на закона нападението непременно да осъществява състав на престъпление, нито да е извършено от вменяемо лице; подсъдимите на четири пъти са отблъсквали нападението на пострадалия със средства, способни да предизвикат телесни повреди, следователно са предприели защита, съответстваща на характера и опасността на нападението. За съществени процесуални нарушения се прави общо оплакване за неспазване правилата по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НК; съдът не е конкретизирал на кои свидетели дява вяра и защо, а само се е задоволил с изброяването на имената им; останало е необсъдено психотично мотивираното поведение на пострадалия спрямо подсъдимите; не е анализирано заключението на КСМСПЕ в т.2, л. 490 - л. 524, приобщено от ДП, в което е дефинирано състоянието на пострадалия като налудно разстройство, провокирано от комбинираната злоупотреба с амфетамини, марихуана и алкохол, водещо до непредсказуеми изблици на гняв и физическа агресия ; не е отговорено на възраженията и доводите на защитата по оспорената достоверност на доказателствените източници, на които се гради обвинението; нарушен е чл. 303, ал.3 от НПК. Основанието явна несправедливост на наказанието се аргументира с неправилно отхвърляне приложението на чл. 55, ал.1 НК при наличието както на многобройни, така и на изключително смекчаващо отговорността обстоятелство - агресията на пострадалия спрямо подсъдимите и останалите младежи, присъствали на инцидента. Претендира се неоснователност на гражданския иск с искане за отхвърляне на гражданската претенция. Прави се искане за отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане за отстраняване допуснатите съществени процесуални нарушения. Алтернативно се иска оправдаване по обвинението поради липса на престъпление и отхвърляне на гражданския иск като неоснователен. Алтернативно се претендира намаляване размера на наказанието с прилагане на чл. 55, ал.1, т.1 от НК и чл. 66 от НК. В съдебно заседание подс.П. се явява лично и с адвокат М.. Явява се и назначеният по делото резервен защитник адвокат Я.. АДВОКАТ М. поддържа жалбата по изложените в нея и в допълнението съображения. Защитата не оспорва установените факти от събраните доказателства, че е имало последователно четири конфликтни ситуации между подсъдимите и пострадалия, но поддържа тезата, че те са предизвикани изцяло от пострадалия, който единствено е проявил агресия, а не подсъдимия П..Поддържа тезата за неизбежна отбрана, а като алтернатива и в отделните й разновидности. Пострадалият „е хвърлял камъни и бутилки” срещу подсъдимите ; не е безспорно дали получените от пострадалия травми са причинени от подс.П.; свидетелите полицаи М. и Ц. са разговаряли с пострадалия в палатката му и той в този момент не е бил в кома, бил е жив и не се е оплакал от побой; след този момент не е имало съприкосновение между пострадалия и подсъдимите, тъй е предприел излизане от палатката и тръгнал сам в посока зад сцената на техно-фестивала, а по-късно е намерен в кома. Твърди, че няма причинна връзка между поведението на подсъдимите и смъртта на пострадалия, поради което не е доказано категорично, че П. и Г. са нанесли побой на Х., от който да са последвали смъртоносните наранявания и смъртта му. Относно оплакването на явна несправедливост на наказанието защитата сочи, че е изминал пет годишен период от инцидента през който подс.П. живее безукорно като ниската му обществена опасност не е оценена в достатъчна степен в размера на наказанието с оглед прилагане на чл. 55 от НК. По отношение жалбата на частната обвинителна и гражданска за увеличаване наказанието на П. и отмяна на чл. 66, ал.1 от НК, защитниците правят доводи за отхвърлянето й като неоснователна. Следва да се съобразят от ВКС установените факти, че пострадалият е нападнал четири пъти подсъдимите; нападението е съпроводено със закани, обиди, хвърляне на камъни, счупване рейките на палатка, съседна на тази на подсъдимите. Оспорват оплакването за неправилно отхвърляне на по-тежка квалификация за умишлено убийство по чл. 115 или чл. 116 от НК, тъй като само прокуратурата може да повдига обвинение за съответното престъпление. Обвинението е в рамките на престъплението, за което подсъдимите са привлечени да отговарят - по чл. 124 от НК, която квалификация не може да бъде променяна от съда без намесата на прокурора; поддържат доводи за неизбежна отбрана, изключваща отговорността на подс.П. за деянието и молят жалбата на частната обвинителка и гражданска ищца да бъде оставена без уважение. В заключение адв. М. моли съдът да оправдае подсъдимия и отхвърли гражданския иск, предявен срещу него като неоснователен. РЕЗЕРВНИЯТ ЗАЩИТНИК адвокат Я. подкрепя доводите на адвокат М. .Поддържа тезата за неизбежна отбрана по чл. 12, ал.1 или по чл. 12, ал.4 от НК. Алтернативно иска връщане на делото за ново разглеждане от ВАС за нова оценка насъбраните доказателства. Като трета възможност претендира ВКС да приложи чл. 55, ал.1,т.1 от НК и намали размера на наказанието на подс.П., защото дори да се приеме , че няма неизбежна отбрана, наличието на агресията от страна на пострадалия трябва да се оцени като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. В своя лична защита ПОДС.П. не се признава за виновен. Не е удрял пострадалия, а просто го е държал , за да не го нарани, тъй като е искал да слуша музика, а не да бъде замерван, заплашван и обиждан от пострадалия. В съдебното заседание пред ВКС ПОДСЪДИМИЯТ В. Л. Г. се явява лично и със защитата си адвокат П. П. като ответна страна по жалбата на частната обвинителка и гражданска ищца. АДВОКАТ П. оспорва жалбата на частната обвинителка. Според защитата, подс.Г. не е нанасял побой на пострадалия. Дори е помолил една от свидетелките да потърси помощ от полицията, за да усмирят пострадалия. Твърди, че цялата компания е била обект на груба агресия от страна на пострадалия, който е буйствал на четири пъти и е нападал компанията на подсъдимите; не е установено по каква причина е изпаднал в кома; намерен е далеч от мястото, където са били подсъдимите; няма връзка между поведението на подс.Г. и смъртта на пострадалия. Моли да не се уважава жалбата. Иска оправдаване по обвинението и отхвърляне на гражданския иск. В своя лична защита подс.Г. заявява , че не е виновен, не е имал лоши чувства към пострадалото момче, съжалява за извършеното, не е искал смъртта му и не е нанасял смъртоносни удари по тялото на жертвата. Потърсеното съдействие от полицията сочи, че е желаел инцидентът да се реши от органите на реда, а не при саморазправа. В КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА от частната обвинителка и гражданска ищца М. А. се претендира явна несправедливост на наложените на двамата подсъдими наказания. Съдът е постановил несправедливо занижени наказания на двамата подсъдими. Не е съобразено, че обвинението е следвало да им бъде повдигнато за– квалифицирано умишлено убийство по чл. 116 от НК, а не за непредпазливо убийство, поради което не е отчетена тежестта на извършеното деяние при индивидуализацията на отговорността на всеки от подсъдимите. Наказанията им са наложени в предвидения от закона минимум, в размер на по три години лишаване от свобода, който не съответства на високата степен на обществената опасност на деянието и отегчаващите отговорността на дейците обстоятелства : многобройността на ударите, причинили смъртта на сина й, броя на извършителите, едновременното малтретиране на жертвата със значителна сила , по начина на извършване на побоя – с ритници и юмруци по главата и тялото на пострадалия. Не е отчетено уязвимото състояние на жертвата - физически слаб, изтощен и психически лабилен. При тези данни не се извежда превес на смекчаващите вината на обстоятелства за подсъдимите. Неправилно е приложен чл. 66, ал.1 от НК. Иска се увеличаване на санкциите и отмяна на чл. 66, ал.1 от НК. В съдебното заседание ЧАСТНАТА ОБВИНИТЕЛКА И ГРАЖДАНСКА ИЩЦА И ПОВЕРЕНИКА Й - АДВОКАТ Р. Н., поддържат жалбата си и оспорва жалбата на подсъдимия П. като неоснователна. Пострадалият не е нападнал четири пъти подсъдимите, а четири пъти му е нанесен побой от тях . Акцентира на явното превъзходство във физическа сила и численост на подсъдимите над пострадалия. Свид.П. от 30.08.2011 год. е разкрит механизма на деянието и участието на всеки от подсъдимите в нанасянето на ударите. Адвокат Н. пледира за увеличаване размерите на наложените наказания на всеки от подсъдимите и отпадане приложението на чл. 66, ал.1 от НК. ПРОКУРОРЪТ от ВКП намира жалбата от защитата адв.М. за неоснователна, а жалбата на частната обвинителка и гражданска ищца за основателна. Подсъдимите не са действали при неизбежна отбрана. Не е спорно , че пострадалият е проявявал агресия към тях, но тя е била в степен и вид, които не са налагали действията по отбрана; не може да се приеме , че замерянето на подсъдимите с хляб и сирене е агресия , а побоят и ритниците срещу това действие да са били в отговор на противоправно нападение; те са били насочени в жизнено важни органи и със сила, предизвикала счупване на черепа на пострадалия. Съдебните инстанции са извършили задълбочен анализ на доказателствата и не са допуснати процесуални нарушения. Съдът е бил снизходителен като е определил наказания в минимални размери, поради което те са занижени. Неправилно е отложено изпълнението на наказанията на двамата подсъдими с прилагане на чл. 66, ал.1 от НК, тъй като не са налице предпоставките за прилагане на този институт. ПРИ УПРАЖНЯВАНЕ ПРАВОТО НА ПОСЛЕДНА ДУМА : подсъдимият П. изразява несъгласие със съображенията на повереника на частната обвинителка и гр. ищца - адв. Н.; подс.В. Г. моли за справедливо решение, съжалява на извършеното, но няма вина, можело да се избегне смъртният изход, ако полицаите са се намесили навреме за прекратяване на инцидента. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, В НАСТОЯЩИЯ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, СЪОБРАЗИ ОПЛАКВАНЕТО В ЖАЛБИТЕ ДОВОДИТЕ В ТЯХ, СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ И ПРИЕ СЛЕДНОТО: 1. По жалбата от защитата на подсъдимия И. П. : При изясняване обстоятелствата от предмета на доказване инстанциите по фактите са спазили процесуалните правила по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, поради което не са допуснати нарушения във формална правилност на вътрешното си убеждение. Доказано е авторството на деянието от подсъдимите П. и Г.. Установен е механизмът на извършване на деянието на всеки от подсъдимите, вината им и причинната връзка на вредоносните последици с деянието, изяснени са обстоятелствата, определящи степента на отговорността на дейците. Правилността на присъдата е проверена в пределите по чл. 313 и чл. 314 от НПК. Съставът на ВАС е направил свой собствен анализ на доказателствата и доказателствените средства и е отговорил на доводите на защитата на подсъдимите по всички оспорвани обстоятелства от предмета на доказване по делото. Спорните обстоятелства за авторството на деянието са изяснени въз основа на прецизен анализ на доказателствата и доказателствените средства. Неоснователно се възразява в жалбата от защитата на подс.П. и в съдебното заседание пред ВКС, че въззивната инстанция незаконосъобразно не е дала вяра на обясненията на подсъдимите, които си кореспондирали с показанията на свидетелите П. и М. , събрани на съдебното следствие пред първата инстанция. При тяхната съпоставка, съдът е следвало да приеме, тезата на подсъдимите, че те не са нанасяли побой на пострадалия Х., а само са го отстранявали без насилие като са го отвеждали до палатката му, за да прекратят агресията, изразена вербално и с хвърляне на различни предмети срещу тях. Неоснователно се изтъква, че съставът на ВАС не е конкретизирал в решението си на кои доказателствени източници е дал вяра и защо. Това оплакване е неоснователно, както и оплакването, че ВАС безкритично и едностранно, в посока само на доказване обвинителната теза, е ценил показанията на свидетелите П. и М. като е игнорирал показанията им в съдебната фаза. Според защитата, тези показания потвърждават обясненията на подсъдимите, че не са нанасяли удари на пострадалия Х. и акцентират на факта , че е имало нападение от пострадалия, което те са отблъснали със законни средства. Обясненията на подсъдимите, че те четирикратно са били „нападани” от пострадалия Х. с вербална и физическа агресия, но въпреки това, не са му нанасяли удари, а само са се предпазвали, са проверени щателно чрез останалите доказателствени източници и аргументирано не са получили доказателствен кредит. Тези твърдения не намират опора в данните по делото. От съдебния протокол от 23.09.2012 год. по нохд№№151/13 год. на Окръжния съд гр. Добрич се изяснява, че съдът от първата инстанция коректно е изпълнил процедурата по приобщаване по реда на чл. 281, ал.1,т.т.1 и 2 и съответно на чл. 281, ал.4,вр. с ал. 1 т.1 и т. 2 от НПК на събраните в досъдебната фаза показания на свидетелите П. и М., след като е констатирал съществени противоречия в частта им относно заявеното от тях за поведението на подсъдимите П. и Г. по време на инцидента с пострадалия Х.. В дадените показания на съдебното следствие по нохд№151/2013 год. на Окръжен съд Добрич действително свидетелите не са потвърдили казаното в досъдебната фаза, а обратното – казали са, че са били изплашени от агресивното поведение на пострадалия, състоящо се в обиди псувни и хвърляне на предмети, а подсъдимите само са се предпазвали, без да му нанасят побой. Тези показания са съпоставени и анализирани с приобщените от досъдебното производство показания на П. и М. от 28 и 30 август 2011 год., както помежду им, така и с данните, събрани от останалите гласни доказателствени средства и от заключенията на съдебно-медицинските експертизи и въз основа на този анализ съдът им е дал вяра. Съдът се е обосновал, че свид. П. е бил разпитван на два пъти от разследващия орган в ДП, а свид. М., освен пред разследващия орган, е разпитвана и пред съдия по реда на чл. 223 от НПК. Техните показания са депозирани броени часове след инкриминираните събития като оценката за достоверността им е направена се само поради близостта им по време със събитието, но и поради съответствието им със заключенията на всички СМЕ, приобщени по реда на чл. 283 от НПК / спр. в т.2 от ДП : КСМЕ; СМЕ № 1а и СМСППЕ/ за механизма на причиняване уврежданията на пострадалия Х. и с показанията на свидетелите М., Й., М., Ц., М., Р. / спр. на стр.8 до стр.18 в мотивите на решението. От посоченото в разпитите им непосредствено ден след инцидента, съдилищата са приели за установено, че пострадалият не е нападал подсъдимите и не е бил заплаха за телесната им неприкосновеност, в какъвто смисъл са данните от обясненията им, защото състоянието, в което се е намирал пострадалият Х. не е позволявало да упражни подобна агресия. Всички свидетелите са разкрили, както и подсъдимите в обясненията си, че Х. е изглеждал, озлобен, преуморен от безсъние, прегрял и превъзбуден от алкохола / установено е по делото , че по време на инцидента е имал алкохолно съдържание в кръвта 0,88 промила/, че е бил видимо неадекватен, „едвам се е държал на краката си”/спр. показанията на свид.Й./ и безадресно е обиждал ” всеки, който види”, т.е., че „не си търси конкретен виновник, а всички сме му виновни.” Поведението на пострадалия Цв.Х. е изяснено от фактическа страна като проява на вербална агресия към компанията младежи, придружена с хвърлянето по посока на тях на различни предмети, които не са засегнали никого, нито са били обективна заплаха за застрашаване на телесната им неприкосновеност. Въз основа на анализа на показанията на свидетелите П., М., Й., Ц., М., както изисква чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК, последната инстанция по установяването на фактите е приела, че конфликтът между пострадалия и подсъдимите се е развил на четири етапа в рамките на около час ; че пострадалият е бил неадекватно физическо и психическо състояние вследствие изпития алкохол, в комбинация с амфетамини и марихуана; че той е предизвиквал конфликтните взаимоотношения като обективираната му спрямо подсъдимите агресия се е състояла в псувни , обиди и закани и хвърляне на предмети като камък, празна бутилка от минерална вода, падане върху палатка и счупване на рейка от същата, в хвърлянето на финала на храна – хляб и сирене, от които прояви не е имало физически пострадали лица . Изяснено е, че в първите последователни три прояви на конфликт, поведението на подсъдимите спрямо пострадалия се е изразявало в поетапна употреба на негруба физическа сила за отстраняването му от мястото на появата пред младежите от групата, докато четвъртия път е настъпила тежка физическа разправа с пострадалия. С подробности и обстойно в показанията си от 30 август 2011 год. свид.П. е установил данните за нанесения от подсъдимите П. и Г. побой на Х.. Посочил е, че най-тежкият побой на пострадалия е причинен четвъртия път от появата му пред групата младежи, която той непосредствено преди побоя, е замерил с хляб и сирене. Свид.П. е разкрил с подробности, че е видял как П. пръв хванал Х. през кръста и силно го блъснал на земята, като му нанасял удари с ръце и крака по главата и тялото, а подсъдимият Г. ритал падналия Х. в тялото и където свари, също и свид. П. го ритнал един–два пъти, но престанал и се изтеглил настрани; за предпазването на пострадалия с ръце и опитите му на два пъти да стане, докато П. и Г. продължавали да го ритат в главата и навсякъде по тялото като си сменяли местата и го поваляли отново на земята с ритане с крак, и така пострадалият бил „заведен” до своята палатка, превит от болка, останал да се търкаля на земята, а подсъдимите се оттеглили . Правилни са изводите на ВАС, че свидетелят не може да знае тези подробности ако не е присъствал на инцидента. Свидетелят е възпроизвел хронологията на ударите и начина и мястото на причиняването им от всеки от подсъдимите. Изясненото от експертите в КСМЕ за медикобиологичните параметри на причинените наранявания на Х. е потвърдено от данните, посочени от свидетеля П., че ударите са нанасяни по всички части на тялото на пострадалия с ритници с крака и удари с ръце както в право, така и в легнало положение на тялото на жертвата. Съдилищата са кредитирали заключението на КСМЕ, че травмите са причинени със значителна физическа сила, но не са предизвикани при падане от собствен ръст поради залитане, търкаляне и пр., както твърдят подсъдимите и защитата им, а от удари с голяма физическа сила, които са многостранно нанесени по главата и тялото, в различно положение тялото на жертвата, включително и в легнало положение . Именно тези удари , които според заключението на КСМЕ, са били не по-малко от три – четири по главата на пострадалия , а по тялото – гърдите – не по-малко от пет-шест, с двустранно счупване на ребра, са довели до ЧМТ с контузия на мозъка и мозъчния ствол, кръвоизлив под твърдата и под меките мозъчни обвивки, обусловили постоянно общо разстройство на здравето на пострадалия, опасно за живота като опасността е била реализирана, въпреки оказаната медицинска помощ. Ето защо, съставът на ВКС намира, че изводите за авторството на деянието от подсъдимите е направен чрез спазване на правилата за обективен, всестранен и пълен анализ на доказателствените източници, обуславщ формалната правилност на изграденото от съдилищата вътрешно убеждение ; защитата е получила отговори на всички свои доводи, както изисква чл. 339, ал.2 от НПК. Обстойно е обсъдено психотично мотивираното поведение на пострадалия по време на инцидента, обусловено, според заключението на СППЕ, от психотичната продукция на база отрицателните емоционални преживявания от раздялата с приятелката му, изпития алкохол в комбинация с амфетамини и марихуана. Тези данни са анализирани щателно от съдебните състави, които са приели, че ако подсъдимите са се чувствали нападнати от пострадалия, логично е било да се оплачат на органите на реда, но данните по делото са други. Тезата им, че са нападнати от пострадалия е опровергана от фактическа страна и от установеното от показанията на полицаите - свидетелите Ц. и М., пристигнали на мястото на инцидента, повикани за съдействие от свидетелките М. и М. с мотив, че „едно момче ги е закачало и притеснявало”, че никой от компанията младежи, включително и двамата подсъдими, не са споменавали пред полицаите за нападение срещу тях от страна на пострадалия Х.. Те са им съобщили , че момчето ги целело с предмети, но били приятели и оправили отношенията си с него като го оставили да спи. А, на въпроса на полицаите - защо под носа на Х. имало засъхнала кръв, подсъдимите отговорили, че той е „паднал и се е самонаранил”. Неоснователен е и доводът на защитата, че след като свидетелите полицаи М. и Ц. не са разпознали в състоянието на Х. физически малтретирано лице, са останали опровергани доказателствените източници за нанесения преди това побой на Х.. Неоснователен се явява и доводът на защитата, че са пренебрегнати данните по делото за самонараняване на пострадалия и затова е изпаднал в състояние на кома. Свидетелите П. и М. са изяснили, че след четвъртото му отстраняване, пострадалият е излязъл от палатката си, тръгнал е сам зад сцената на техно-фестивала и там е паднал. Тези данни са съпоставени от съставът на ВАС с кредитираното заключение на КСМЕ, че пострадалият не е получил смъртоносните травми при падане от собствен ръст, а поради инициални многостранни удари, нанесени му с голяма първоначална сила, които отговарят на механизма за ритане с крака и с юмруци по тялото и главата, посочен от свидетелите П. и М. в приобщените им от досъдебната фаза показания. По оплакването за нарушение на материалния закон: Настоящата инстанция не намери основания за упражняване на касационните си правомощия за отмяна или изменяване на въззивното решение поради нарушение на материалния закон. При установените факти от предмета на делото материалният закон е приложен правилно. Неоснователно се претендира преквалификация на деянието по чл. 124, ал. 4, пр.1, вр. с чл. 128, ал.1 от НК, или по чл. 124, ал. 2, вр. с чл. 128, ал.1 от НК с прилагане на института на неизбежна отбрана в различните му разновидности. Правилни са изводите на състава на ВАС, че деянието на подсъдимите не е извършено при неизбежна отбрана по чл. 12, ал. 1 от НК. Тази теза е била поддържана от защитата на двамата подсъдими и в предходните инстанции, които аргументирано са я отхвърлили, поради несъответствие с данните по делото. Няма място и за останалите хипотези на неизбежна отбрана - при превишаване пределите й, респ. при превишаване пределите й поради уплаха и смущение. Правилни са изводите на въззивната инстанция, че деянието не е извършено и в състояние на силно раздразнение. В подкрепа на направените от инстанциите изводи, ВКС отбелязва и следното: Правилно е прието от съдилищата, че поведението на пострадалия Х. по време на инцидента не представлява противоправно нападение спрямо подсъдимите и лицата от компанията. Вярно е, че пострадалият е хвърлил камък в близост до палатката, в която са били подсъдимите, замерял ги е и с празна бутилка от минерална вода, и с храна – хляб и сирене, като през цялото време е отправял обиди и закани към групата младежи. Това поведение основателно не е оценено като нападение по смисъла на чл. 12, ал.1 от НК, срещу което е дължима законна отбрана за отблъскването на което е употребена физическа сила с посегателство срещу телесната неприкосновеност и живота на пострадалия. За да има неизбежна отбрана трябва да е налице противоправно нападение, състоящо се от действия или бездействия, които пряко и непосредствено да застрашават или увреждат държавни или обществени интереси, личността, или правата и законните интереси на отбраняващия се, или на другиго, т.е. деянието в което се изразява нападението да има качеството - обществена опасност и то в степен, която реално да засяга или да застрашава от увреждане тези защитени обществени отношения. В случая агресията на пострадалия основателно е приета като провокация, пречене, намеса в заниманията на младежите, сред които са били и двамата подсъдими. Макар че няма изискване на закона нападението непременно да осъществява състав на престъпление, нито да е извършено от вменяемо лице, както и независимо дали лицето е действало виновно, конкретното поведение на пострадалия Х. и в четирите етапа на инцидента е било психотично обусловено, но не и общественоопасно в степнта, изискваща се по дефиницията в чл. 12, ал.1 от НК. Правилно е изяснено от ВАС, че Х. се е намирал в състояние на гневност, породена от злоупотреба с алкохол и наркотични вещества, на фона на силно душевно преживяване от внезапното решение на приятелката му свид.В. да напусне мястото на техно-фестивала, от силната жега, от недоспиване и недохранване, които фактори, оказали комплексно негативно въздействие върху провокативното му поведение / спр. установеното по делото от СППЕ/. Правилни са разсъжденията на ВАС, че макар пръв да е провокирал инцидента, във всеки от установените четири етапа на конфликта, пострадалият е изразявал безпомощност и беззащитност, защото изглеждал изтощен, физически слаб, имал залитаща походка и хаотично, безадресно гневно поведение спрямо присъстващите. Макар понятието „беззащитно състояние” да представлява квалифициращ признак на умишлено убийство по чл. 116, ал. 1, т. 5 от НК и в тесния му смисъл да е дефинирано като такова обективно обстоятелство, което не позволява на пострадалия да се брани и съпротивлява, в по-широк смисъл, извън тази квалификация, лице в безпомощно състояние е и това, което не може да бъде субект на нападение, предизвикващо неизбежна отбрана, след като обективно не е в състояние физически да защити себе си. Случаят е точно такъв с пострадалия Х.. От показанията на свидетелите- очевидци е установено по делото, че пострадалият видимо е внушавал снизхождение/ спр. показанията на свид.Й./, защото изглеждал физически слаб и безпомощен. Тези факти, основателно са интерпретирани от съдебните инстанции, че пострадалият по - скоро е бил в безпомощно състояние, отколкото да представлява заплаха от започнало или предстоящо непосредствено нападение. Противоправното нападение по смисъла на чл. 12 , ал.1 от НК е изяснено в ПП на ВС №12/1973 г. по н.д.№11/73 г. Основната му характеристика е неговата обществена опасност, за да е налице законопризната възможност за отблъскването й от нападнатия. Поведението на пострадалия, което съдилищата въз основа на интерпретацията на доказателствата, са определили като „досадно” и „дразнещо”, не е увредило, нито непосредствено е застрашило живота или здравето на подсъдимите, или други техни признати от закона субективни права. Следователно, действията спрямо пострадалия не обуславят защита, а изразяват предприето съзнателно и целяно пряко посегателство срещу телесната неприкосновеност на пострадалия, довело до лишаването му от живот, макар и този втори резултат, според повдигнатото обвинение и според изводите за отговорността на подсъдимите, да не е бил пряко преследван от дейците. Поради тези изводи, още по- несъстоятелни са и останалите възражения за реализиране в деянието на подсъдимите разновидностите на неизбежната отбрана по чл. 12, ал. 2, респ. по ал.4 от НК- при превишаване на пределите й или при превишаване пределите й, но порази уплаха и смущение. Напълно се споделят и изводите за липса на силно раздразнение, при което подсъдимите да са извършили деянието, защото поведението на пострадалия не представлява такова насилие, тежка обида или клевета или друго противозаконно действие , от което за дейците да са настъпили, или да е било възможно да настъпят тежки последици / или за тяхни ближни/. Липсата на силно раздразнение, съдилищата са извели и от отсъствието на медико-биологичните признаци на физиологичен афект у подсъдимите при извършване на деянието като негова психологическа характеристика. Поведението на Х. е намерило точната фактическа оценка от съдебните състави като „дразнещо и пречещо”/ както се е изразил съставът на ВАС/, но не и противоправно и общественоопасно. Ето защо, в рамките на установените факти и в пределите на повдигнатото срещу подсъдимите обвинение, съдебните инстанции законосъобразно са квалифицирали деянието на всеки един от подсъдимите под признаците на престъпление по чл. 124, ал.1,вр. с чл.128, ал.1 от НК. Всеки от подсъдимите, при независимо извършителство, е причинил смъртоносните телесни наранявания на пострадалия и е допринесъл под формата на пряк умисъл за причиняване на телесните увреждания, които осъществяват медико-биологичния признак на тежка телесна повреда – постоянно разстройство на здравето опасно за живота . Едновременно с причиняването им, в съзнанието на подсъдимите, предвид мястото на нанасянето на ударите – по жизнено важни органи главата и тялото – гърдите, използвания от тях механизъм с ритници и юмруци със значителна сила, по места където се намират жизненоважни органи, те са могли и са били длъжни да имат представа, че при тези обективни предпоставки, може да настъпи и по-далечния резултат –смъртта на пострадалия, който, при вменената им форма на вина – непредпазливост – те не са искали или допускали. Самите подсъдими в обясненията си заявяват, че не са целяли смъртта на пострадалия, но обективно с действията си са я предизвикали като последица от деянието. Неоснователно се поддържа касационното основание за явна несправедливост на наказанието на подсъдимия П. / подс.Г. не е обжалвал решението/. Голословно е твърдението на защитата на подсъдимия П. за несъразмерност на наложеното му наказание с оглед извършеното престъпление, тъй като са отчетени в дължимата им степен установените смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства като младата възраст, липсата на противоправни прояви през изминалите пет години, в който период се разглежда делото пред трите инстанции. Основателно е отчетено като смекчаващо отговорността на П. обстоятелство и провокативното поведение на пострадалия, станало причина за инцидента. Ето защо, не е допуснато касационното основание по чл. 348, ал.1,т.3 от НПК в посока на несправедливо тежко наказание за касатора. Обратното е вярно. Съдилищата на практика са определили наказанието на подсъдимия само при смекчаващи отговорността обстоятелства/ както това е сторено и за подс.Г./. Не са обсъдени и оценени в необходимата им степен и събраните по делото отегчаващи отговорността на дееца данни - високата степен на обществена опасност, изразена в начина на извършване деянието, броя на извършителите, проявата на груба, необоснована жестокост срещу индивид във видимо беззащитно състояние. Настоящата инстанция споделя като правилен отказът на въззивната инстанция да приложи чл. 55, ал.1 НК поради липсата както на многобройни, така и на изключителни смекчаващи отговорността на подс. П. обстоятелства. При това, те трябва винаги да са в кумулативна даденост с преценката, че и най-лекото предвидено в санкционната част на състава наказание, ще се окаже несъразмерно тежко за дееца. Неоснователно се претендира в жалбата отхвърляне на гражданския иск като неоснователен и недоказан. Основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието, което по делото е безспорно установено. Размерът на обезвредата е съобразен с тежестта на извършеното от всеки от подсъдимите и приносът му към престъпните последици. Съобразени са болките и страданията на гражданската ищца, майка на пострадалия, които са непреходни, съпътстващи я през целия й живот и са непосилно тежки, поради загубата на сина й. Съдът е отстранил неправилността относно солидарното осъждане на двамата подсъдими при положение ,че те са обвинени като независими извършители и отговарят поотделно за вредоносните последици от деянието на всеки от тях поотделно. Когато вредата е причинена от неколцина, те отговарят солидарно, но в случая няма обвинение за съучастие. Правилно е прието , че всеки поотделно трябва да понесе отговорността за обезвредата. По жалбата на частната обвинителка и гражданска ищца: Жалбата е основателна. Жалбоподателката иска увеличаване на наложените на подсъдимите наказания и отмяна на чл.66 от НК. Претендира явна несправедливост на наложените наказания като се аргументира с данните по делото, сочещи на умишлено убийство, а не на смърт, причинена по непредпазливост , поради умишлено нанесена телесна повреда. Настоящата инстанция не може да се намеси в правомощията на прокурора, който единствено е овластен от закона да повдига и поддържа обвинението в наказателния процес. Ето защо, оспорването на квалификацията на деянието от жалбоподателката, според която повдигнатото обвинение срещу двамата подсъдими е следвало да бъде за по-тежко престъпление против личността, макар да има своето фактическо основание в данните по делото, не може да бъде удовлетворено. Отсъства правна възможност касационният съд да направи друг правен извод от изведената от предходните инстанции квалификация на деянието за всеки от подсъдимите. Осъждането не може да бъде основано на неповдигнато и непредявено обвинение, защото по недопустим за справедливия наказателен процес начин ще се утежни правното положение на подсъдимите. Частното обвинение, не само в тази връзка обосновава искането си за налагане на по-високи по размер наказания на подсъдимите и претендира за отмяна приложението на чл. 66 от НК, но се позовава и на неправилна правна интерпретация на фактическите данни, съдържими в доказателствата по делото, от които се извеждат редица отегчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства, които не са съобразени от предходните инстанции. Съставът на ВКС споделя основателна на оплакването за явна несправедливост на наложените на подсъдимите наказания. Тези наказания са занижени, поради неправилната им индивидуализация по чл. 54 от НК, както и поради неправилното приложение на чл. 66 от НК от предходните две съдебни инстанции. Справедливостта на наказанието, въздигната като принцип в чл.35 от НК, се изразява в неговата законност и съответността му с тежестта на извършеното престъпление. Изводите в проверявания съдебен акт не съответстват на тези изисквания. Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал.5, т.1 от НПК, наказанието е явно несправедливо, когато очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите на чл. 36 НК. Фактическите обстоятелства по делото дават основание за такъв извод. От прочита на мотивите на обжалваното решение на стр.23-стр.24 въззивната инстанция е развила съображения, с които се е съгласила с извършената индивидуализация на отговорността на подсъдимите от първостепенния съд. Той е определил наказанията на всеки от подсъдимите „при превес на смекчаващите вината им обстоятелства и при липса на отегчаващи такива” / цитат от мотивите/. Надделяла е преценката за „голямата степен на съпричиняване от страна на пострадалия на престъпния резултат, който с поведението си е станал причина за инцидента”. Съдът от първата и въззивна инстанции са обсъдили като дълъг срокът от извършване на деянието до присъдата – изминалите пет години и с този извод също са обосновали „ниската степен на обществената опасност на подсъдимите. Тези изводи са неправилни. Срокът на процеса не е надхвърлил разумните граници по см. на чл.22 от НПК предвид разглеждането на делото в досъдебната фаза, а след това и пред три съдебни инстанции. Неправилно е интерпретирано поведението на пострадалия като „съпричиняване” на престъпните последици, вместо като провокативно поведение , инициирало инцидента. Вън от преценката на съдилищата за определящите отговорността на подсъдимите са останали и редица обстоятелства, обусляващи завишената степен на обществена опасност на деянието и дейците, изразени в начина на извършване деянието, упоритостта в нанасянето на ударите, значителна им сила и тяхната многобройност, както и използваните средства – ритници и юмруци. Убягната е от обсъждане проявата на груба, необоснована жестокост на подсъдимите срещу индивид във видимо беззащитно състояние. Посегнато на живота на друг млад човек. Не е отчетено наличието на едновременното независимо участие в деянието на двама здрави и видимо физически много по-силни мъже от жертвата, която е била с телесно тегло видимо под нормата и с прояви на физическо безсилие от въздействието на допълнителни психотропни фактори. Подценени са фактите, че всеки от извършителите е съзнавал приноса си и този на другия участник в побоя и му е давал импулс за участие в побоя; не е оценено обстоятелството, че провокацията на пострадалия към упражненото спрямо него насилие е извършвана със средства и по начин, който с нищо не оправдава масираните многостранни и безразборни удари с ритници по тялото и главата му , дори и когато той е бил повален на земята . Тези прояви сочат на дейци, които са демонстрирали грубо незачитане на телесната неприкосновеност и живота на пострадалия като отплата срещу провокация от страна на пострадалия , изразена в хвърляне на храна и във вербална агресия срещу тях. Неправилно се интерпретира поведението на пострадалия като такова „с висока степен на съпричиняване” на престъпния резултат. Данни за съпричиняване няма. Той не е влизал във физическа саморазправа с подсъдимите, за да е налице съпричиняване на престъпния резултат. Не е оценено в необходимата степен, че провокативното му и дразнещо подсъдимите поведение е имало психологическо въздействие върху дейците, но не и физическо и не може да се приравни с физическото съпричиняване от жертвата при нанесените й от дейците телесни повреди, довели до леталния й изход. Ето защо , поведението на Х. макар и правилно да е ценено като смекчаващо за отговорността на подсъдимите обстоятелство, не е от изключителен характер за намаляване на отговорността им до степен да се принизи тежестта на извършеното от тях. В противен случай, с решението на съда защитата на най-висшето благо ще остане само един формален акт, който няма да изпълни поставената от закона задача на наказателния процес за ефикасно охраняване на правата на гражданите от престъпни посегателства. За да се отложи изпълнението на наказанието лишаване от свобода, законът изисква, освен наличие на формалните критерии по чл. 66, ал.1 от НК и преценка ще се постигнат ли целите на наказанието, без деецът да бъде изолиран от обществото, като във фокуса на тази преценка отново стои тежестта на извършеното и степента на обществената опасност на дееца. При приложение на института на отлагане изпълнението на наказанието „лишаване от свобода”, законът поставя акцент върху специалната превенция, но това не означава, че напълно се изоставя съобразяването и на въздействието на генералната превенция на наказанието. Въззивният съд в случая е пренебрегнал както проявите на неоправдана жестокост в начина на извършване деянието, така и поначало високия ръст на зачестилите в обществото ни прояви на саморазправа, при които човешкият живот е пренебрегната ценност, в случаите като този - при незначителни провокации и дребни битови поводи и конфликти с лекота се посяга и отнема най-ценното благо – живота. Ето защо, настоящият състав на ВКС намира, че институтът на отлагане изпълнението на наложените на подсъдимите П. и Г. наказания „лишаване от свобода” е приложен неправилно, тъй като изводите на съда не кореспондират с фактите по делото, обуславящи законосъобразна преценка - дали с отлагането изпълнението на наказанието лишаване от свобода, спрямо тях ще бъдат постигнати целите на специалната и генерална превенция по чл. 36 от НК. Ето защо, като намери , че е налице касационното основание по чл. 348, ал.1,т.3 ,вр. с ал. 5, т.1 и т.2, предл.първо от НПК, съставът на ВКС, ІІІ н.о. приложи правомощието си за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на допуснатото касационно основание – явна несправедливост на наложените на подсъдимите наказания. Предвид тези мотиви , и на основание чл. 354, ал. 3,т.1 от НПК, ВКС Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА въззивно решение № 121 от 26.06.2015 год., постановено по внохд№ №324/2014 год. на АПЕЛАТИВЕН СЪД гр. Варна и ВРЪЩА ДЕЛОТО ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ ОТ ДРУГ СЪСТАВ на СЪЩИЯ СЪД, В СТАДИЯ НА СЪДЕБНОТО ЗАСЕДАНИЕ. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: