Р Е Ш Е Н И Е № 223 Гр. София, 20 юни 2023 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при участието на секретаря Н.ПЕЛОВА и след становище на прокурора от ВКП Г.СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 367/23 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по глава XXXІІІ от НПК. Образувано е по реда на чл.423 ал.1 от НПК, по искане за възобновяване на н.о.х.д № 2991/20 г. по описа на Районен съд – гр. Раднево и за отмяна на влязлата в сила присъда № 260006 /12.04.21 г. и връщане на делото за ново разглеждане, депозирано лично от задочно осъдения М. Д. Б.. В искането се сочи, че определеното с влязлата в сила присъда наказание е прекомерно тежко и не съответства на тежестта на извършеното деяние. Отделно се твърди, че при предаването му с ЕЗА от компетентните власт на ФР Германия са предоставени гаранции за преразглеждане на наказателното производство по делото, което е било разгледано в негово отсъствие, на което основание се иска да бъде преразгледано с негово участие. В съдебно заседание пред касационната инстанция осъденият Б. се представлява от служебно назначен защитник, адв. П., която поддържа искането за възобновяване, депозирано от осъденото лице. Посочва, че независимо от липсата на изрични гаранции за преразглеждане на делото от изпълняващата ЕЗА държава, са налице законови основания за възобновяване на делото, поради това, че разглеждането му в отсъствието на подзащитния й е довело до определяне на явно несправедливо наказание от четири години лишаване от свобода, поради което моли да се уважи искането на Б.. Осъденият М. Б. пред ВКС моли делото да бъде възобновено. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура пред ВКС застъпва становище, че искането за възобновяване е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, поради това, че производството е проведено в отсъствието на осъдения, поради неявяването му в съдебното производство по делото без уважителна причина. Сочи, че процесуалното поведение на осъдения не е било изрядно, предвид нарушаването на определената му мярка за неотклонение „подписка“, при личното му привличане като обвиняем, поради което не може да се ползва от възможността за възобновяване на делото, която изисква спазване на процесуалните му задължения като подсъдимо лице. Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение, след като обсъди искането на осъденото лице и доводите на страните от съдебно заседание и след като извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване по чл.423, ал.1 от НПК, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Направено е от активно легитимирано лице, по отношение на акт от категорията на посочените в разпоредбата на чл.419, ал.1 от НПК, влязла в сила присъда, постановена в отсъствието на осъденото лице. Искането за възобновяване е подадено при спазване на 6-месечния срок от фактическото предаване на осъдения след влизане в сила на присъдата, предвиден в разпоредбата на чл.423, ал.1 от НПК/депозирано е на 05.04.2023 г. след като лицето е било предадено на Р България на 15.12.2022 г. в изпълнение на ЕЗА за изтърпяване на наказанието по същото дело/. Разгледано по същество, искането за възобновяване е неоснователно по следните съображения: Досъдебното производство по делото, № 327 ЗМ-73/20 г. по описа на РУ – гр. Раднево е било образувано на 21.05.2020 г. за престъпление по чл.194, ал.1 от НК, извършено на 12.04.2020 г. в [населено място]. С постановление за привличане на обвиняем от 08.09.2020 г. срещу М. Д. Б. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.195, ал.1, т.4, 5 и 7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК и му е била определена мярка за неотклонение „подписка“. Привличането на лицето е било лично и мярката за неотклонение е взета присъствено. На същата дата е проведен и разпит на Б. в това му качество, при изрично заявено становище, че не желае по делото да участва защитник. След привличането на осъдения в качеството на обвиняем и извършването на други следствени действия е извършено ново привличане по обвинение за престъпление по чл.196, ал.1, т.2. вр. чл.195, ал.1, т.4 и 5 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и „б“ от НК и мярката му за неотклонение „подписка“ е била потвърдена. Досъдебното производство по делото е приключило с участието на осъдения, / производството е било спряно поради укриване на лицето и впоследствие възобновено на 26.11.2020 г. след като Б. е бил обявен за общодържавно издирване и установен/ който е заявил, че не желае да се запознава с материалите по делото. Прокурор при Районна прокуратура – [населено място] е внесъл на 10.12.2020 г. обвинителен акт срещу М. Д. Б. и М. Д. С. по обвинение за извършено от Б. престъпление по чл.196, ал.1, т.2. вр. чл.195, ал.1, т.4 и 5 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и „б“ от НК. Препис от обвинителния акт е бил изпратен на Б., ведно с призовката за разпоредителното заседание по делото, насрочено от съдията-докладчик за 01.02.2021 г., на адреса за призоваване, посочен от осъдения на досъдебното производство, съответно [населено място], [улица]. Същият е бил редовно призован за разпоредителното заседание, връчен му е бил препис от обвинителния акт и е бил уведомен за условията относно разглеждане на делото в негово отсъствие, т.е. спазена е била процедурата по чл. 247в, ал.1 от НПК. Независимо от това Б. не се е явил в разпоредителното заседание, като по данни на другия подсъдим, М. С., Б. му се е обадил и го е уведомил, че е напуснал страната. Съдът е изменил мярката за неотклонение на Б. в „задържане под стража“ и е отложил делото за друга дата, като го е обявил за общодържавно издирване на територията на страната. Съдебното производство по делото е проведено с участието на служебен защитник на М. Б., след като по делото е постъпила справка от РУ-гр. Раднево, писмо вх. №260470/08.02.2021 г., че е напуснал пределите на страната на 30.01.2021 г. и няма данни за последващото му връщане обратно. По данни на ОЗ „Охрана“, съгласно писмо с вх. № 260691/18.02.2021 г. – Стара Загора, към датата на заседанието Б. се намира на територията на Северна Ирландия на неизвестен адрес. Съдебното производство по делото е приключило на 12.04.2021 г. с присъда от същата дата, № 260006 /12.04.21 г., с която Б. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. чл.196, ал.1, т.2. вр. чл.195, ал.1, т.5 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и „б“ от НК и му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години при първоначален строг режим на изтърпяване, като е бил оправдан по обвинението по чл.195, ал.1, т.4 от НК. Присъдата на Районен съд-гр. Раднево не е била обжалвана от служебния защитник на осъдения Б. и е влязла в сила на 28.04.2021 г. След влизане в сила на присъдата по делото спрямо Б. е била издадена ЕЗА № Р-309/30.08.2021 г. от прокурор при РП-Стара Загора за предаване за изтърпяване на наказанието по същата. По повод нейното изпълнение Б. е бил установен и задържан на територията на ФРГ, [населено място] на 04.06.2021 г. Впоследствие, с решение на компетентните органи на чуждата държава по изпълнение на ЕЗА, осъденото лице е било предадено на българските власти на 14.12.2021 г. и е постъпило в Затвора – Стара Загора на 15.12.2021 г. за изтърпяване на общо наказание по присъдата по настоящото дело и две други осъждания, с които се намира в съвкупност. При наличието на тези фактически данни относно процесуалното поведение на осъденото лице в хода на наказателното производство по делото, по което е постановена влязлата в сила присъда, не са налице предпоставките по чл.423 ал.1 от НПК за уважаване на искането му за възобновяване на делото. От приложените по делото официални справки се установява, че осъденият Б. е напуснал страната непосредствено след предаването му на съд с обвинителен акт, като е нарушил определената му мярка за неотклонение „ подписка“, за които условия е бил изрично уведомен с протокола за привличането му като обвиняем -напуснал е известния по делото адрес за призоваване и се е укрил извън пределите на страната, като не е спазил законовото изискване по чл.59, ал.2 от НПК да уведоми писмено съответния орган за новия си адрес, в случай на промяна на неговото местоживеене. Последното е наложило разглеждане на делото в негово отсъствие, с оглед липсата на резултат от проведеното щателно издирване на територията на страната и актуалните справки за движението му извън пределите на Република България, от които липсват данни за неговото завръщане. Привеждането в изпълнение на наказанието по влязлата в сила присъда спрямо него е реализирано в резултат на задържането му. Възобновяването на наказателно дело, проведено в отсъствието на осъденото лице е предвидено като законова компенсация на правото му за лично участие в процеса. Разпоредбата на чл.423 ал.1 от НПК предвижда законова възможност за възобновяване на делото по отношение на задочно осъден, с изричното изключение, че в случаите когато след предаването му на съд и при изпълнена процедура по чл. 247в, ал.1 от НПК по връчването на препис от обвинителния акт и уведомление за датата на разпоредителното заседание по делото и за възможността за задочното му разглеждане при условията на чл.269 НПК, той не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. Този законов текст кореспондира с правото на справедлив съдебен процес, закрепено в чл.6 на ЕКЗПЧОС, в частност с гаранциите по т.3 б.”а”, „с” и „d” от същия член - правото на лице, обвинено в криминално престъпление да бъде информирано за повдигнатото спрямо него обвинение, да се защитава лично и чрез защитник по свой избор и активно да участва в наказателното производство. Изключение се явяват случаите, при които осъденият се е отказал от това свое право недвусмислено, като е обективирал отказа си с конкретни действия. Установените факти за напускането пределите на страната от осъдения Б., след като е бил информиран за образуването на съдебното производство и за датата на разпоредителното заседание, както и за останалите условия от разпоредбата на чл.247в, ал.1 от НПК, включително и за възможността делото да се разгледа в негово отсъствие, недвусмислено свидетелстват, че Б. съзнателно и по своя воля се е лишил от правото си да участва лично в съдебното производство по делото, поради което и не са налице законови основания за компенсиране на правата му в процеса, чрез възобновяване на делото, което е било водено в негово отсъствие. Съдебното производство по делото е проведено без участието на Б., поради неявяването му в съдебно заседание без уважителна причина, и впоследствие поради напускане на страната без да посочи адрес за призоваване, което е довело до обективната невъзможност да бъде намерен и уведомен за последващото му провеждане. Тези негови действия, разгледани в контекста на качеството на подсъдим и условията по чл.247в, ал.1 от НПК, за които е бил уведомен, по естеството си представляват укриване от правосъдието и съзнателно лишаване от възможността да участва в наказателния процес, което сочи на хипотезата на чл.423, ал.1, пр.2 от НПК, при която за съда не възниква задължение да възобнови делото единствено поради разглеждането му в отсъствието на осъдения, при установеното недобросъвестно отклоняване от негова страна. Относно посоченото в искането за възобновяване от осъдения, че изпълняващата ЕЗА държава го е предала с гаранции за възобновяване на наказателното производство по делото, по което е постановена влязлата в сила присъда, следва да се посочи следното: в разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест /ЗЕЕЗА/ е предвидено, че може да се откаже изпълнение на ЕЗА, издадена за изпълнение на наказание лишаване от свобода, постановено при неприсъствен съдебен процес, освен ако ЕЗА изрично не съдържа информация за спазване на определени условия, посочени в същата разпоредба. Актуалната редакция на чл. 40, ал. 2 от ЗЕЕЗА е по повод транспонирането на Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г., което въвежда нов чл. 4а в Рамково решение 2002/584, съгласно което всяка държава–членка придобива правото да откаже изпълнение на ЕЗА с цел изтърпяване на наказание в изпълнение на задочна присъда, освен ако ЕЗА не съдържа информация за спазване на четири алтернативни условия, едно от които е инкорпорирано в чл. 40, ал. 2, т. 1 от ЗЕЕЗА и касае лично призоваване на осъдения и уведомление за определената дата и място на съдебния процес, както и за възможността за постановяване на решение, ако не се яви по делото. При това положение за изпълняващата държава не съществува възможност да обвързва предаването на лицето в изпълнение на ЕЗА с преразглеждане на делото. В този смисъл е и постановеното Решение на Съда на Европейския съюз (голям състав) от 26 февруари 2013 година по дело C-399/11 (Stefano Melloni срещу Ministerio F.), в което е посочено, че "член 4а, параграф 1 от Рамково решение 2002/584 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска изпълняващият съдебен орган да обвързва, в посочените в тази разпоредба хипотези, изпълнението на европейска заповед за арест, издадена с цел изпълнение на присъда, с условието задочната присъда да може да се преразгледа в издаващата държава". Изложените фактически и правни съображения мотивират настоящият касационен състав да приеме, че искането за възобновяване на наказателното дело, на осн. чл.423, ал.1 от НПК, направено от осъдения М. Б. е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. С оглед съдържащото се в молбата за възобновяване искане за отмяна на влязлата в сила присъда по съображения за явна несправедливост на наложеното наказание, което сочи на основание за образуване на производство по чл.422, ал.1,т.5 от НПК, делото следва да се изпрати на АС-Пловдив по компетентност, който следва да се произнесе по допустимостта на това искане за възобновяване. Водим от горното, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. Д. Б. за възобновяване на н.о.х.д № 2991/20 г. по описа на Районен съд – гр. Раднево и за отмяна на влязлата в сила присъда № 260006 /12.04.21 г. и връщане на делото за ново разглеждане. Делото да се изпрати на АС-Пловдив по компетентност за произнасяне по искането за възобновяване с правно основание по чл.422, ал.1, т.5 от НПК. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: