Р Е Ш Е Н И Е № 210 Гр.София, 24.04.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети април две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора ГЕНЧЕВ Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 484/12 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.422,ал.1,т.5 НПК. С решение № 6/25.01.12 г.,постановено от ОС-Пазарджик /ПзОС/ по В.Н.О.Х.Д. 7/12 г., е потвърдена присъда № 262/14.11.11 г.,постановена от РС-Пазарджик /ПзРС/ по Н.О.Х.Д.1165/11 г. С последната Г. К. Д. е признат за виновен и осъден за извършени от него престъпления по чл.158 А,ал.1 НК; чл.143,ал.1 НК и по чл.159,ал.4 вр.ал.1 НК, като вр.чл.63, ал.1,т.3 и т.5 вр.чл.54 и чл.57,ал.2 вр.чл.58 А,ал.1 НК са му наложени наказания съответно от една година и шест месеца; една година и шест месеца и осем месеца лишаване от свобода и обществено порицание. На основание чл.23, ал.1 НК за изтърпяване е определено най-тежкото измежду наложените наказания лишаване от свобода- една година и шест месеца, като към него на основание чл.23,ал.2 НК е присъединено наказанието обществено порицание, изпълнимо чрез разгласяване на присъдата на видно място в сградата на община Пазарджик. На основание чл.61,т.3 ЗИНЗС е определен първоначален общ режим на изтърпяване на лишаването от свобода в затворническо общежитие от открит тип. Д. е осъден да заплати на конституирания като граждански ищец пострадал от две престъпления Х. М. обезщетения за неимуществени вреди съответно от 6 000 и 2 000 лв.,като исковете са отхвърлени до пълните претендирани размери от по 10 000 лв. всеки. В предвидения в закона шестмесечен срок от влизане на присъдата в сила /25.01.12 г.-17.02.12 г./ е постъпило искане за възобновяване на наказателното производство, с оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Иска се възобновяване и на основание чл.425,ал.1,т.3 НПК да бъде изменена присъдата с отмяна на отказа да бъде приложен институтът на условното осъждане. В съдебно заседание пред ВКС осъденият и неговият защитник поддържат искането с изложените в него съображения. Представителят на ВКП намира същото за неоснователно. Гражданският ищец, редовно призован, не се явява и не заявява становище по искането. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изтъкнатите в него доводи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по настоящото производство, намира за установено следното: В искането за възобновяване е релевирано едно единствено оплакване и то е такова, свързано с липса на необходимост наложеното на осъдения общо наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца да бъде изтърпяна ефективно. Следователно става дума за претенция за реализиране на касационно нарушение по чл.348,ал.5,т.2,пр.2 вр.ал.1,т.3 НПК. Няма спор, че Д. е с чисто съдебно минало към момента на извършване на престъпленията, за осъществяване на които е осъден и предвид размера на определеното му общо наказание лишаване от свобода, е възможно да се разсъждава на плоскостта на приложението на института на условното осъждане. И ПзРС, и ПзОС са изложили подробни и изключително убедителни аргументи относно нуждата искателят да бъде изолиран от обществото, в което живее, чрез дължимо настаняване в пенитенциарно заведение. ВКС се съгласява с всички тях и не намира за нужно да ги повтаря. Не може да се възприеме възражението по искането, че прибързано е приета агресивност и бруталност на личността на осъдения, което от своя страна е дало повод на решаващите съдилища да преценят висока негова лична степен на обществена опасност, независимо от обстоятелството, че току-що е навършил пълнолетие. Видно от мотивите към присъдата на ПзРС е осмислено, че младежът е системен нарушител на обществения ред,че често се забърква в скандали и сбивания, че се себеизтъква чрез грубо погазване на човешкото достойнство. Цялостното развитие на процесната ситуация установява наличие на основателен страх у останалите участници в “случката” и на самите пострадали от поведението на Д.. Вярно е, че последният е дете на разведени родители и същите не са полагали непрестанно лични грижи за него. Но е установено,че майката работи в чужбина и отговаря за издръжката на сина си,който живее при баща си. Миналото на родителя му може да е оказало влияние върху формирането като личност /предвид твърдение за осъждане на бащата и ефективно изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода/, но това не означава, че демонстрираните от него циничност и нетърпимост към физически слабите и различните трябва да бъде толерирано. А именно това би станало при положение, че спрямо Д. бъде приложен институтът на условното осъждане. По-нататък, в съдебно заседание се изтъкват два съществени фактора, които се настоява да бъдат взети предвид и обмислени в контекста на отправената претенция. Това са сексуалното възпитание на днешните подрастващи и възможностите, които им предоставя компютърът в съвременния живот. Посоченото е вярно, но важи за всички. Обяснимо днешната младеж е значително по-разкрепостена от предишната, като всяко по-ново поколение в очите на по-старото носи такава характеристика. Обяснимо на следващо място съвременните компютърни технологии и достъпът на младите хора до тях разширяват техния кръгозор, но водят и до негативни ефекти. Обсъжданите фактори не бива да обосновават неприемане на определени групи на основата на някакъв конкретен признак- раса,пол,религия, сексуална ориентация и др. Всяка съвременна демократична държава чрез своите институции е нужно да даде ясен сигнал, че не приема подобни прояви. Съдът е длъжен да ги наказва по начин,че да се постигне превъзпитание на отделния индивид и на обществото като цяло. Само така ще получи изява и ценностната система, която прави хората представители на развито просветено общество, зачитащо чуждия избор и лично пространство. На последно място следва да се обърне внимание на други два аргумента, изложени по искането за възобновяване. От една страна осъденият бил ученик в 12 клас и изтърпяването на ефективно наказание лишаване от свобода щяло да му попречи да завърши учебната година в училището,в което учи. Това е вярно, но няма пречка дипломирането му да стане и по-късно. От друга страна- искателят престоявал в затвора със значително по-възрастни и осъждани неколкократно лица, което окончателно можело да го формира като личност с престъпни навици и мислене, безвъзвратно загубена за обществото. По мнение на настоящата инстанция цитираните обстоятелства не са от характер да мотивират отмяна на отказа на решаващите съдилища да постановят условно осъждане. Напротив, ако Д. не изтърпи ефективно наложеното му общо наказание лишаване от свобода, и той, и обществото рискуват да се превърне в личност, която не зачита правилата и решава проблемите с груба сила и бруталност. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение намира,че следва да остави без уважение искането за възобновяване. Затова Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на Н.О.Х.Д. 1165/ 11 г.по описа на РС-Пазарджик, В.Н.О.Х.Д.7/12 г.по описа на ОС-Пазарджик. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/