5 Р Е Ш Е Н И Е № 253 София, 27 юн 2014година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на девети май две хиляди четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ :НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ РУМЕН ПЕТРОВ при участието на секретаря:Даниела Околийска и в присъствието на прокурора :Тома Комов изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №599 по описа за 2014 година Производството е за възобновяване на нохд.№1077/2013 г. на Окръжен съд Пловдив , образувано по искане на осъдените Н. Н.,Л. М.,Г. А. и М. Г. ,искането е с оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на закона ,при одобряване на споразумение. В съдебно заседание искането се поддържа лично от осъдените Н.,А. и Г. и защитник,който е процесуален представител и на М.. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането изцяло неоснователно,тъй като постановения съдебен акт на Окръжен съд гр.Пловдив е правилен и законосъобразен,а направените в искането оплаквания - за оказван натиск и психическо въздействие за подписване на споразумението - са неоснователни. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното : С определение от 25.09.2013 г. постановено по нохд.№1077/2013 г. на Окръжен съд гр.Пловдив е одобрено споразумение между Окръжна прокуратура гр.Пловдив и защитата на подсъдимите тогава Н. Г. Н., Л. А. М., Г. Т. А., М. Т. Г. и Н. П. Н. за следното: Подсъдимата Н. Г. Н. се признала за виновна в това, че в периода 12.01.2009 г. до 15.08.2010 г. в [населено място], като физическо лице, без съответно разрешение извършвала по занятие банкови сделки, като предоставяла парични кредити на физически лица срещу лихва, като общия размер на отпуснатите кредити е в размер на 31700 лева, а размера на получените средства от лихви – 12150 лева – значителни неправомерни доходи – престъпление по чл.252, ал.2, във вр. с ал.1 НК, за което Н. се е съгласила да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от две години, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за срок от четири години. Подсъдимата Л. А. М. се признала за виновна за същото престъпление, извършено на същото място за времето от 2004 г. до 2010 г., от което раздадените кредити на различни физически лица са в размер на общо 33 750 лева, а размерът на получената лихва е - 23217.50 лева – престъпление по чл.252, ал.2, във вр. с ал.1 НК, за което при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 НК М. се е съгласила да изтърпи наказание две години лишаване от свобода, отново с приложението на чл.66, ал.1 НК за срок от четири години. Подсъдимата Г. Т. А. се е признала за виновна за същото престъпление, извършено в същия град за времето от 2005 г. до 2010 г., като общия размер на предоставените парични кредити е в размер на 21400 лева, като общия размер на получената лихва 9960 лева – престъпление по чл.252, ал.2, във вр. с ал.1 НК, за което А. се е съгласила да изтърпи наказание две години лишаване от свобода, с приложението н ачл.66, ал.1 НК – за срок от четири години. Подсъдимата М. Т. Г. , се е признала за виновна да е извършила същото престъпление на същото място за периода 25.02.2007 г. до 29.09.2010 г., като общия размер на предоставените парични средства е 33750 лева, а общия размер на получените лихви 25700 лева. За това престъпление Г. се е съгласила да изтърпи наказание определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 НК , в размер на две години лишаване от свобода, изтърпяването на което на основание чл.66, ал.1 НК е отложено за срок от четири години. Подсъдимият Н. П. Н. се е признал за виновен да е извършил престъпление по чл.339, ал.1 НК през м.май 2010 г. в [населено място], за което му е определено наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяването на което е отложено за срок от три години. На основание чл.53, ал.2, б.”б” НК в полза на държавата са отнети придобитите суми от лихви (значителни неправомерни доходи) и подсъдимите са осъдени да заплатят в полза на държавата липсващите към момента на сключване на споразумението суми, както следва: - за Н. Г. Н. в размер на 12150 лева; - за Л. А. М. в размер на 23217.50 лева; - за Г. Т. А. – 9960 лева; - за М. Т. Г. – 25700 лева. ПО ИСКАНЕТО ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ НА ОСЪДЕНИТЕ: Защитата на осъдените твърди, че одобреното от съда споразумение е неправилно, постановено в разрез с материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Неправилно е приложена разпоредбата на чл.53, ал.2, б.”б” НК, тъй като лихвите следва да се върнат на заемополучателите, а не да се отнемат в полза на държавата, а ако се върнат на така наречените пострадали - заемополучатели, те ще се окажат съучастници в престъплението. В писмената защита, като съществени процесуални нарушения се претендират нарушени права на заемополучателите, на които не била осигурена възможност да встъпят в производството , като граждански ищци и частни обвинители. Неясноти имало и в обвинителния акт относно системността на предоставяне на паричните суми под формата на заеми на други лица срещу възнаграждение. Заемите дадени от всяка една от подсъдимите, са подробно изброени, но изводите по фактите са неправилни. Допуснати били и множество нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство (неучастие на подсъдимите в разпита на свидетелите). Подробно съображение е изложила защитата и за незаконосъобразното приложение на чл.53, ал.2, б.”б” НК – съотнесено към чл.240 ЗЗД с твърдението, че лихвата не е уговаряна писмено, поради което и тази уговорка между осъдените и свидетелите е недействителна по ЗЗД. Доводите са без основание и това е така, защото: Процедурата по глава двадесет и девета НПК и по реда на чл.384 НПК – след образуване на съдебното наказателно производство, но преди приключване на съдебното следствие, за да одобри постигнатото между страните споразумение съдът е длъжен да провери: първо – дали страните са постигнали съгласие по въпросите, визирани в чл.381 НПК; второ – дали подсъдимите разбират обвинението, признават ли се за виновни, разбират ли последиците от споразумението, съгласни ли са с тях и доброволно ли са го подписали (чл.382, ал.4 НПК). В конкретния случай видно от протокол от съдебно заседание на 29.05.2013 г. окръжният съд – гр.Пловдив е извършил стриктно тази проверка. Делото е било насрочено за разглеждане по т.нар. общ ред, но по искане на прокурора и защитата на подсъдимите тогава , е дадена възможност за сключване на споразумение, което е и станало. Приложеното по делото писмено споразумение отразява всички реквизити и съгласие на страните, съобразно чл.381, ал.5 НПК (вкл. изброяване на всеки отделен пункт от обвинителния акт за всеки от подсъдимите). Следващият въпрос, по който съдът е длъжен да се произнесе е - отговаря ли постигнатото споразумение на закона (извършено ли е престъплението, извършено ли е от подсъдимия и каква е правната му квалификация) и дали не противоречи на морала. Това задължение на съда е изпълнено (вж.л.75 от протокола). Без основание в тази връзка се твърди, че неправилно съдът е приложил разпоредбата на чл.553, ал.2, б.”б” НК. Осъдените са се признали за виновни да са извършили престъпление по чл.252, ал.2 НК във вр. с ал.1 – без съответно разрешение извършили по занятие банкови сделки и в резултат на тази дейност получили неправомерен доход, който представлява елемент от състава на престъплението по чл.252 НК и който очевидно води до приложението на чл.53, ал.2, б.”б” НК (по силата на която разпоредба – отнема в полза на държавата придобитото чрез престъпление), а дори и защитата не спори, (че получените от осъдените лихви са такива в резултата на извършените престъпления по чл.252 НК). Няма данни по делото върху осъдените да е оказан какъвто и да било натиск – физически или психически. Изявленията им, отразени в цитирания по-горе протокол от съдебно заседание сочат на самостоятелно и свободно изразени волеизявления. Без обсъждане са оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство или неяснотите в обвинителния акт, които не са предмет на проверка нито на съда, постановил атакуваното определение, нито подлежат на проверка от Върховния касационен съд , в производство по възобновяване. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ намира постановеното определение за одобряване на споразумението при спазване на процесуалните правила и закона, а искането за възобновяване изцяло неоснователно. Ето защо и на основание чл.426 НПК във вр. с чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдените Н. Г. Н., Л. А. М., Г. Т. А. и М. Т. Г. за възобновяване на нохд № 1077/2013 г. на Окръжен съд-гр.Пловдив. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: