Р Е Ш Е Н И Е № 60145 гр.София , 13 октомври 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесета и първа година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при участието на секретаря Невена Пелова и прокурора от ВКП Калин Софиянски след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 548/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационни жалби, депозирани от подсъдимия В. Г. Г., чрез защитника му адв.П. и от подсъдимия Н. Д. А., чрез адвокат Г., срещу въззивна присъда №35 от 08.04.2021 г., постановена по внохд 140/2020 г. по описа на Видински окръжен съд, НО. В жалбата на защитника на подсъдимия Г. и допълнението към нея се твърди, че постановената присъда е необоснована и незаконосъобразна. В подкрепа на първото оплакване се извършва собствен анализ на доказателствената съвкупност, в резултат на който се изгражда извод за липса на доказателства за авторството на деянието в лицето на този подсъдим. На следващо място оплакването за нарушения на процесуалния закон се аргументира с отказа на съда да се съобрази с разпоредбата на чл.116 ал.1 от НПК, а именно, че присъдата не може да се основава само на самопризнания на подсъдимия. Моли се да бъде отменена атакуваната въззивна присъда и постановена нова, с която подсъдимият В. Г. да бъде оправдан по възведеното му обвинение. В жалбата защитника на подсъдимия Н. А.- адв.Г. се релевират оплаквания за необоснованост на присъдата и за постановяването й в нарушение на процесуалния и материален закон. Твърди се, че в мотивите на съда не е посочена конкретна дата, на която да е извършено деянието, както и липсват факти за начина на неговото осъществяване. Посочва се, че не са налице доказателства, установяващи по несъмнен начин, че вещите предмет на кражбата са същите, които подсъдимите са предали в пункт за изкупуване на цветни и черни метали, както и че не е налице достатъчна идентификация на отнетия акумулатор. В заключение се твърди, че присъдата на ОС- гр. Видин изцяло почива на предположения, поради което се отправя искане за отмяната й и постановяване на решение, с което да бъде оставена в сила първоинстанционната оправдателна присъда. В съдебното заседание пред ВКС, защитникът на подсъдимия Н. А. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Моли да бъде отменена атакуваната присъда и потвърден първоинстанционния съдебен акт, алтернативно- делото да бъде върнато за ново разглеждане, ако се констатира наличието на съществени процесуални нарушения в т.ч. и липса на мотиви, допуснати от ОС-гр.Видин. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Макар и да признава, че аналитичната дейност на въззивния съд не се отличава с особена прецизност, прокурорът счита, тя все пак покрива задължителния минимум за преценка, проверка и съпоставяне на доказателствата, съгласно чл.107 ал.5 и чл.305 ал.3 от НПК. Посочва, че производния характер на фактите, съдържащи се в показанията на св.Ц. е отчетен по законосъобразен начин. Според него, доказателствения обем, събран по делото е достатъчен за да се приеме, че именно двамата подсъдими са автори на инкриминираното им престъпление. Предлага да бъде оставена в сила новата въззивна присъда. Подсъдимият В. Г. и защитника му адв.Г., редовно призовани, не се явяват пред ВКС, порази което не вземат становище. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди релевираните в касационната жалба оплаквания, доводите на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното : С присъда №113 от 21.05.2020 г., постановена по нохд №1739/2016 г., Районен съд-гр.Видин е признал подсъдимите Н. Д. А. и В. Х. Ц. за невиновни и на основание чл.304 от НПК ги е оправдал в извършване на престъпление по чл.196 ал.1т.2 пр.1 във вр.с чл.195 ал.1, т.2, т.4 пр.1 във вр.с чл.194 ал.1 във вр.с чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ във вр.с чл.20 ал.2 от НК /за първия от тях/ и по чл.195 ал.1 т.2, т.4, пр.1 и т.7 във вр.с чл.194 ал.1 във вр.с чл.28 ал.1 и във вр.с чл.20 ал.2 от НК. По протест на прокуратурата с искане за осъждане на двамата подсъдими, пред Видински окръжен съд е било образувано внохд №140/2020 г., приключило с нова въззивна пприсъда №35 от 08.04.2021 г., с която е бил отменен изцяло първоинстанционния съдебен акт по нохд №1739/2016 г. на Видински районен съд и вместо него подсъдимият Н. Д. А. е бил признат за виновен в това, че за времето от средата на м.януари 2015 г. до 26.01.2015 г. в [населено място], в условията на опасен рецидив, в съучастие като съизвършител с В. Г. Г. и чрез използване на МПС- л.а. марка „марка“, от л.а. марка „марка“ с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на К. К., находящ се в бивша база на „фирма“ на [улица], отнел от владението на Ц. С. чужди движими вещи на обща стойност от 270 лв., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи не са били под постоянен надзор ,поради което и на основание чл.196 ал.1 т.2 пр.1 във вр.с чл.195 ал.1 т.2 и т.4 пр.1 във вр.с чл.194 ал.1 във вр.с чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ във вр.с чл.20 ал.2 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, като е приспаднато времето на предварителното му задържане. На основание чл.25 от НК е било определено едно общо и най-тежко наказание, измежду наложените му по нохд №145/2011 г. по описа на РС-Кула, нохд №167/2013 г. и нохд №934/13 г. и двете по описа на РС-Видин, в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим, като е приспаднато изтърпяното наказание лишаване от свобода, по някоя от посочените присъди. Със същата присъда е бил признат за виновен и подсъдимия В. Г. Г. в това, че за времето от средата на м.януари 2015 г. до 26.01.2015 г. в [населено място], в условията на повторност, в съучастие като съизвършител с Н. Д. А. и чрез използване на МПС- л.а. марка „марка“, от л.а. марка „марка“ с рег. [рег.номер на МПС] , собственост на К. К., находящ се в бивша база на „фирма“ на [улица], отнел от владението на Ц. С. чужди движими вещи на обща стойност от 270 лв., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като откраднатите вещи не са били под постоянен надзор и случаят е немаловажен, поради което и на основание чл.195 ал.1 т.2 , т.4 пр.1 и т.7 във вр.с чл.194 ал.1 във вр.с чл.28 ал.1 във вр.с чл.20 ал.2 от НК и чл.54 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от четири годни,считано от влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимите са били възложени направените по делото разноски. ВКС констатира допуснато от ОС-гр.Видин съществено процесуално нарушение, от категорията на абсолютните, което налага отмяна на постановената въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане на второстепенния съд. Макар и ВКС да се произнася само в рамките на заявените с жалбата/протеста касационни основания, неговото правомощие служебно да следи за допуснати абсолютни съществени процесуални нарушения, е неотменимо. Съгласно разпоредбата на чл.339 ал.3 от НПК, когато въззивната инстанция постановява нова присъда, нейното съдържание се подчинява на изискванията на чл.305, т.е мотивната част на съдебния акт трябва да посочва установените фактически обстоятелства, доказателствените материали, които ги обосновават и правните съображения за взетото решение. При противоречия в доказателствените материали съдът е длъжен да изложи съображения защо едни от тях приема, а други отхвърля. В конкретния случай мотивите към присъдата на ОС-гр.Видин не отговарят на стандарта, заложен в закона. На първо място липсва изобщо описана фактическа обстановка, такава, каквато е била възприета от въззивната инстанция. Преразказът на свидетелските показания, извършен от ОС-гр.Видин не може да замести фактически констатации на съда. Липсата на фактическа обстановка прави невъзможно и проследяването на законосъобразността на правните изводи на решаващия съд, доколкото в конкретния случай изобщо ги има. На следващо място не се открива и анализ на доказателствата, събрани по делото, нито пък посочване на фактите, които се извеждат от тях. Липсва обсъждане на връзката между данните, предоставени от свидетелите, като освен преразказ на заявеното в разпитите им /нещо, което ВКС може и е длъжен сам да прочете/, не е обсъдена тяхната достоверност, а е използвана единствено формалната фраза „ че съдът кредитира всички показания на разпитаните свидетели, като последователни, непротиворечиви, логични и разкриващи по отделно и в съвкупност извършителите на престъпното деяние, предмет на обвинението“. Отсъствието на аналитична дейност винаги се свързва с такава некачественост на мотивите, която неминуемо води до извод за липса на мотиви. Налице е дефицит на мотиви и относно правната страна на деянието. Няма дума за квалифициращите обстоятелства- опасен рецидив / кои присъди и защо обосновават тази квалификация/, повторност в немаловажни случаи, използване на моторно превозно средство при извършване на кражбата, фактът, че откраднатите вещи не са под постоянен надзор. Изложените мотиви по наказанието се характеризират с незадълбоченост и непълноценно обсъждане на всички онези данни, които имат отношение към законосъобразното му отмерване. Всъщност вместо да се ръководи от изискванията на чл.305 ал.3 от НПК за съдържание на мотивите към постановената от него присъда, въззивната инстанция е запълнила голяма част от тях с хронологията на разглеждане на делото и препис на постановените дотук диспозитиви на присъди на първата и въззивна инстанция, а в останалата част / несистематизирана и хаотична / е цитирал показания на свидетели и е направил бегли правни изводи и такива по наказанието, без да вземе отношение по въпроси от съществено значение за предмета на доказване и за обосноваване на наказателната отговорност на подсъдимите. С оглед обстоятелството, че мотивите на въззивната инстанция страдат от съществен порок, налагащ нейната отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, ВКС не може да се произнесе по останалите наведени от жалбоподателите оплаквания. При новото разглеждане на делото, окръжният съд следва да направи ясен, подробен и в съответствие със закона доказателствен анализ / необходимо е да се извърши и правилна преценка на данните, съдържащи се в показанията на св.Ц.- дали същите са косвени или производни доказателства, като се съобрази актуалната практика на ВКС и практиката на ЕСПЧ относно възможността за тяхното ползване/, ясно да се опише фактическата обстановка и да се изложат пълноценни аргументи по правото. По изложените съображения и на основание чл.354 ал.3 т.2 във вр.с ал.1 т.5 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивна присъда №35 от 08.04.2021 г., постановена по внохд №140/2020 г. по описа на Видински окръжен съд, НО. ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд, друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/