Р Е Ш Е Н И Е № 137 София,05.10. 2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева т. дело № 2327/ 2015 година Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Решение № 104 от 17. 04.2015 г. по т.д.№59/2015 г. на Варненски апелативен съд, с което е отменено Решение №1163 от 05.12.2014 г. по т.д. № 1323/ 2014 г. на Варненски окръжен съд, с което е уважен искът по чл. 55 ал. 1 ЗЗД, предявен от [фирма] - [населено място] срещу [фирма] - [населено място] за 104 155.98 лв. - цена за достъп по издадени 6 бр. фактури за периода 11.10.2012 г. - 05.03.2013 г., подлежаща на връщане на отпаднало основание и искът по чл. 86 ал. 1 ЗЗД за 10 088.54 лв. - обезщетение за забавено плащане за периода 12.07.2013 г. - 24.06.2014 г. и е постановено друго, с което исковете са отхвърлени, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят подробно обосновава, че за да възникне задължение за плащане цена за достъп, следва да е осъществен сложен фактически състав, съдържащ административно-правен елемент - законосъобразно решение на ДКЕВР, като решението на ВАС за отмяна на Решение на ДЕКВР №Ц-33/14.09.2012 г. има конститутивно действие, състоящо се в отпадане с обратна сила на разпоредените с него правни последици и съгласно чл. 302 ГПК е задължително за гражданския съд относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен, които доводи въззивният съд не е обсъдил. Аргументира, че неоснователно се поддържа от ответника, че ищецът има нормативно задължение да плаща цена за достъп. Поддържа, че в нарушение на ЗЗД въззивният съд не е взел под внимание, че всеки е длъжен да върне онова, което е получил на отпаднало основание - в случая основанието за начисляване от ответника на цена за достъп е Решение на ДЕКВР №Ц-33/ 14.09.2012 г. и при отпадането му, възниква задължение за възстановяване на имуществената облага от субекта, в чиито патримониум е влязла, като наличието на правно основание се доказва от обогатилия се. Иска решението да се отмени и предявените искове да се уважат. Ответникът по касационната жалба [фирма] - [населено място] - ответник по делото - оспорва жалбата по съображения, че въззивният съд не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като подробно е обсъдил събраните доказателства и доводите на страните. Обосновава, че съдът не е нарушил материалния закон, тъй като е установено, че ищецът е производител на ел.енергия и че [фирма] - [населено място] е оператор на Е., към която са присъединени съоръженията на ищеца и е възникнало облигационно правоотношение по осигуряване на достъп, правопораждащият факт и съдържанието на това правоотношение са нормативно установени, цената на услугата е част от правоотношението, но не го поражда, правоотношението не се състои в плащане на цена, определена с отмененото решение на ДКЕВР. Аргументира, че по създаденото между търговци валидно облигационно правоотношение по договор за изработка - осигуряване на достъп - не е отпаднало с обратна сила съгласието на ищеца; ДКЕВР с актовете си за регулиране на цените за достъп не създава правоотношението и отмяната на решението на ДКЕВР води до неопределеност на цената на достъп, но възмездността на услугата е нормативно установена. Заключава, че съществуването на вземане на [фирма] към ищеца за цена за достъп, води до действителност на извършеното от последното прихващане с насрещното си задължение за плащане цената на изкупена ел.енергия от ищеца, затова задължението до размер на прихванатата сума е валидно погасено и ответникът няма задължение към ищеца. Ответникът по касационната жалба Комисия за енергийно и водно регулиране - [населено място] - трето лице-помагач на страната на ответника - не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с касационната жалба, и като провери правилността на решението, на основание чл. 290 ал. 2 ГПК, приема следното: С Определение № 316 от 22.04.2016 г., постановено по делото, по въпросите: при отмяна на индивидуален административен акт - Решение на ДКЕВР №Ц-33/14.09.2012 г. за определени временни цени за достъп - с влязло в законна сила решение на ВАС, следва ли същото да се зачете от гражданския съд; какво е действието във времето на решението на ВАС; има ли обратно действие и води ли до отпадане на последиците от административния акт; поражда ли задължение за връщане на платената цена за достъп на отпаднало основание, е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, поради решаването му в противоречие с постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции: Р.№155/11.01.2016 г. по т.д.№2611/2014 г. на ІІ т.о.; Р.№157/11.01.2016 г. по т.д.№3018/2014 г. на ІІ т.о. и Р.№ 212/23.12.2015 г. по т.д. №2956/ 2014 г. на І т.о. В посочените решения, както и в постановените след определението за допускане на касационно обжалване от ВКС: Р.№7/26.04.2016 г. по т.д. № 3196/2014 г. на ІІ т.о.;Р.№28/28.04.2016 г. по т.д.№353/2015 г. на ІІ т.о.; Р.№126/16.08.2016 г. по т.д.№ 1592/2015 г. на І т.о. и Р. №104/27.06.2016 г. по т.д.№1610/2015 г. на ІІ т.о. по въпроса за темпоралното действие на постановено от ВАС, влязло в сила решение, с което е отменен индивидуален административен акт, какъвто е характерът на Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР, съгласно чл. 13 ал. 2 пр. 1 ЗЕ, е прието, че конститутивното действие на съдебното решение настъпва с обратна сила, действа от момента на издаване на административния акт; с обратна силя отпада основанието за дължимост на паричните престации, което обосновава основателност на претенция за връщане на платена цена за достъп на основание чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД. Относно извършените цесии е прието, че същите не са могли да породят валидно правно действие, тъй като вземанията на електроразпределителното дружество (цедент) за цена за достъп по установени от ДКЕВР временни цени, са отпаднали с обратна сила; липсват изискуеми и ликвидни вземания за цена за достъп на електро - разпределителното предприятие към ищеца и не е било възможно да се извърши прихващане със задължения за цена на изкупена от ищеца ел.енергия. Въззивният съд, за да отмени решението и да отхвърли иска по чл. 55 ал. 1 ал. 1 ЗЗД за 104 155.98 лв. - цена за достъп по издадени 6 бр. фактури за периода 11.10.2012 г. - 05.03.2013 г., подлежаща на връщане на отпаднало основание и иска по чл. 86 ал. 1 ЗЗД за 10 088.54 лв., е приел, че ищецът е производител на електроенергия от възобновяем източник и с Договор за присъединяване от 30.03.2011 г. е присъединен към Е. на ответника и има сключен Договор за продажба на ел.енергия от 17.04.2012 г. Съдът е посочил, че са определени ат ДКЕВР временни цени за достъп с Решение №Ц-33/14.09.2012 г.; ищецът е плащал цената за достъп, като условие за изпълнение на договора за продажба на ел. енергия и е платил 104 155.98 лв., като Решение на ДКЕВР №Ц-33/14.09.2012 г., е отменено от ВАС с влязло в сила решение. Съдът е аргументирал, че отмяната на решението на ДКЕВР за временна цена за достъп, има действие по отношение на всички - чл. 177 ал. 1 АПК, и съгласно чл. 302 ГПК е задължително за гражданския съд, но същото не може да има за последица отпадане с обратна сила на облигационните отношения на страните, които са възникнали въз основа на нормативното изискване на закона за сключване на договори за достъп. Обосновал е, че цената е елемент от договора за достъп - задължително условие за изпълнение на договорите за продажба на ел.енергия, с §197 ал.1 от ПЗР на ЗИДЗЕ е определен двумесечен срок за сключването на договора, който е изтекъл на 17.09.2012 г. и при липса на договор операторът е сезирал Комисията, която е определила условията, въз основа на които ищецът е плащал цена за достъп - налице са били облигационни отношения, в изпълнение на които ищецът е плащал цената и отмяната на определената временна цена, като елемент от фактическия състав, не влече нищожност на договора - задължението за осигуряване на достъп не е отпаднало и плащането не е без основание, като дължимият размер ще се определи с окончателните цени, за които ДКЕВР, съгласно чл. 32 ал.4 ЗЕ следва да вземе решение за компенсаторни мерки. Решението е неправилно. Ищецът поддържа, че като производител на електроенергия от слънчева енергия, присъединен към Е. на [фирма] - [населено място] с Договор за присъединяване от 19.03.2011 г., има вземане за цена на ел.енергия по Договор за изкупуване на ел.енергия № 202/ 17.04.2012 г., сключен с [фирма] - [населено място] и с Решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР са определени временни цени за достъп, което подлежи на предварително изпълнение, затова е платил по издадени от ответника 6 бр. фактури цена за достъп. Тъй като е отменено от ВАС с обратна сила Решение на ДКЕВР №Ц-33/14.09.2012 г. за цена за достъп, ищецът счита, че не дължи на [фирма] цена за достъп, че ответникът няма законово основание да държи сумата по посочените фактури общо 104 155.98 лв., затова иска връщането й поради отпадане на основанието, на което е платена, както и обезщетение за забавено плащане. Страните не спорят, че сумата е платена от ищеца и получена от ответника, както и че последният е получил покана за възстановяване на платените суми за цена за достъп на 12.07.2013 г. Цената за достъп е начислена въз основа на Решение на ДКЕВР № Ц-33 от 14.09.2012 г., отменено от ВАС с Решение №9484/25.06.2013 г. по ахд№6473/2013 г. на ВАС, 5чл.с. Решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 АПК, с който ДКЕВР на основание чл. 36а ал. 2 ЗЕ утвърждава цените по чл. 36а ал. 1 ЗЕ, като пределни за всеки лицензиант и съгласно чл. 177 ал. 1 АПК и създадената от ВКС съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, влязлото в сила решение, с което е отменено като незаконосъобразно Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, има обратно действие - действа от момента на издаване на административния акт. С отмяната на решението на регулаторния орган е отпаднало с обратна сила основанието за изчисляване в тежест на ищеца на цена за достъп, затова плащането й е лишено от основание. Искът по чл. 55 ал.1 пр. 3 ЗЗД за сумата 104 155.98 лв. е основателен. Ответникът върху тази сума дължи обезщетение за забавено плащане за периода от 12.07.2013 г. (датата, на която ответникът е получил поканата, съобразно Писмо на л.20) до 24.06.2014 г.(датата, до която ищецът претендира обезщетението), което обезщетение е в размер на 10 088.54 лв., в който размер делото по този иск е висящо съобразно въззивното решение. Поради изложеното решението като незаконосъобразно следва да се отмени и тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, следва да се постанови друго, с което да се уважат: искът за 104 155.98 лв. - платена цена за достъп за периода 11.10.2012 г. - 05.03.2013 г., подлежаща на връщане на отпаднало основание, със законната лихва от датата на предявяването на иска 21.07.2014 г. до окончателното изплащане и искът за обезщетение за забавено плащане 10 088.54 лв. за периода 12.07.2013 г. - 24.06.2014 г. На ищеца следва да се присъдят разноски: за първоинстанционното производство: 8250.22 лв., на основание чл.78 ал.1 ГПК за внесената държ. такса 4594.22 лв. и платено адв. възнаграждение 3700 лв. и за въззивната инстанция: 3750 лв. - платено адв. възнаграждение - общо 12 000.22 лв. за двете инстанции. За касационната инстанция 2314.89 лв. - държ.такса и 7600 лв. - платено адв. възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие - общо 9914.89 лв. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение № 104 от 17.04.2015 г. по т.д.№59/2015г. на Варненски апелативен съд, с което е отменено Решение №1163 от 05.12.2014 г. по т.д. № 1323/ 2014 г. на Варненски окръжен съд и вместо това постановява: ОСЪЖДА [фирма] - [населено място] да плати на [фирма] - [населено място] сумата 104 155.98 лв. - цена за достъп за периода 11.10.2012 г. - 05.03.2013г., подлежаща на връщане на отпаднало основание, на основание чл. 55 ал. 1 пр. 3 ЗЗД, със законната лихва от датата на предявяване на иска 21.07.2014 г. до окончателното изплащане и сумата 10 088.54 лв. - обезщетение за забавено плащане за периода 12.07.2013 г. - 24.06.2014 г., и разноски по делото за първоинстанционното и за въззивното производство общо 12 000.22 лв. и за касационната инстанция 9914.89 лв. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: