Решение на Върховен касационен съд ІІІ г.о 10 Р Е Ш Е Н И Е № 277 С., 08.12. 2015 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми октомври, през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. дело № 4373 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 73, ал. 4, вр. с ал. 1 ЗЧСИ. Образувано е по жалби, подадени от М. Н. П. – частен съдебен изпълнител/ЧСИ/ с рег. № 851 на К. на частните съдебни изпълнители, с район на действие Софийски градски съд, чрез пълномощника си адв. М. М. от АК-С. и от Министъра на правосъдието, чрез процесуалните си представители гл. юриск. Добрина Р., ст. юриск. С. К. и юриск. С. Т., против решение от 21.01.2015 г., постановено по дисциплинарно дело № 24/2014 г. на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители, с което на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ му е наложено дисциплинарно наказание глоба в размер на 10 000 лв. Оплакванията, развити в жалбата на ЧСИ П. са за недопустимост на решението, тъй като е постановено след изтичане на срока по чл. 69, ал. 1 ЗЧСИ от откриване на нарушението, дисциплинарното производство е образувано от некомпетентен орган, както и евентуално неправилно като постановено в нарушение на закона, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано по отношение на наложената глоба. Моли настоящата инстанция да го обезсили и да прекрати производството или да го отмени като неправилно и отхвърли искането на министъра на правосъдието, или да намали размера на глобата, поради несъразмерност на наложеното наказание с извършените нарушения. В съдебно заседание адв. М. поддържа жалбата с изключение на твърдението за нищожност на постановеното решение като постановено от некомпетентен орган. Подробни съображения са изложени в писмена защита. Претендира присъждане на направените по делото разноски, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Министърът на правосъдието, чрез процесуалните си представители оспорва жалбата на ЧСИ П. като неоснователна и обжалва решението в частта на наложеното наказание като неправилно и моли то да бъде отменено и на ЧСИ П. му бъде наложено дисциплинарно наказание за извършените нарушения по чл. 68, ал. 1, т. 3 ЗЧСИ – предупреждение за временно лишаване от правоспособност. В съдебно заседание процесуалните представители на Министъра на правосъдието поддържат жалбата, оспорват жалбата на ЧСИ П. и претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбите К. на ЧСИ, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. Д. оспорва жалбите и моли същите като неоснователни, да бъдат оставени без уважение, което становище поддържа и в съдебно заседание. Подробни съображения са изложени в писмено становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, обсъди доводите на жалбоподателите и ответника по жалбите КЧСИ, във връзка с изложените основания и като извърши проверка на данните по делото, намира за установено следното: Жалбите са подадени в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ, от легитимирани лица и срещу подлежащ на обжалване пред ВКС акт – решение на дисциплинарен състав на дисциплинарната комисия при КЧСИ, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Разгледани по същество, жалбата на ЧСИ П. е неоснователна, а на министъра на правосъдието – основателна, по следните съображения: Производството по дисциплинарно дело № 24/2014 г. е образувано с акт на председателя на дисциплинарната комисия срещу ЧСИ М. П. за налагане на дисциплинарно наказание, поради допуснати нарушения в работата му, въз основа на две искания на министъра на правосъдието – искане изх. № 11-01-13 от 05.06.2014 г., вх. № 1354/10.06.2014 г. по входящия регистър на К. на ЧСИ по извършена финансова проверка и искане изх. № 11-01-13 от 03.09.2014 г., вх. № 2126/04.09.2014 г. по входящия регистър на К. на ЧСИ по извършена съдебна проверка, като въз основа на разпореждане на председателя на дисциплинарната комисия и решение № 12 от протокол № 129/03.10.2014 г. на Съвета на КЧСИ двете искания са присъединени за общо разглеждане. В решението си дисциплинарната комисия е приела, че ЧСИ П. е извършил нарушения в работата си при образуването и движението на 54 изпълнителни дела през 2013 г. срещу [фирма]. Към молбите за образуване на изпълнителните дела са приложени по 1 бр. изпълнителен лист, договори за цесия, от които е видно, че взискателят е придобил част от вземането по приложения изпълнителен лист, като вземанията по делата са предимно между 200 лв. и 500 лв., цедирани са неколкократно, стигащо до седемкратно цедиране на едни и същи търговски дружества. Всички тези дружества са със седалище и адрес на управление в [населено място], с управител В. К. Ч. и се представляват от един и същи юрисконсулт Л. Ч.. Първоначално делата се образуват по искане на единия цесионер, след което на същата дата останалите дружества цесионери правят искане от ЧСИ да бъдат конституирани като частни правоприемници по делата, ЧСИ ги конституира като приема и начислява по делото за всеки един от тях по 50/60 лв. такса по т. 11 от ТТР към ЗЧСИ. Всички дружества претендират, а ЧСИ приема адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК за всеки един от взискателите-частни правоприемници по всяка от молбите за конституирането им като взискатели за част от вземането по изпълнителния лист, в размер на по 150 лв., от които 100 лв. минимално адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело и 50 лв. минимално адвокатско възнаграждение за водене на изпълнителното производство, които разноски за възложени в тежест на длъжника. В случая общо за всички изпълнителни дела присъединените взискатели, които се повтарят, са 1667, като са им признати адвокатски хонорари в общ размер от 250 150 лв., а начислените такси по т. 11 Т. на същите възлизат на 100 020 лв. Н. такса по т. 26 Т. за всяко вземане поотделно като се включат и признатите хонорари за присъединяване на всеки един от взискателите е в размер на 34 072,81 лв., като в случай, че таксата е събрана върху реално дължимите суми, без начислените хонорари, би била в размер на 4 554,30 лв. Състав на Дисциплинарната комисия при КЧСИ е наложил на ЧСИ М. П. дисциплинарно наказание по чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ глоба в размер на 10 000 лв., за това че ЧСИ П. е нарушил чл. 67 ЗЧСИ, която законова разпоредба вменява на ЧСИ задължението за изпълнение на професионалните си задължения по закон и правилата на Устава на КЧСИ, като в случая в нарушение разпоредбите на чл. 78, ал. 1, чл. 429, ал. 1, чл. 3, чл. 7, чл. 436, ал. 1, вр. с чл. 435, ал. 2, вр. с чл. 78, ал. 5 ГПК, ЧСИ П. неправилно е събрал многократно на всеки един взискател такса по т. 11 от ТТР към ЗЧСИ, присъждал е многократно минимални адвокатски възнаграждения на присъединените взискатели при цедирани част от вземанията, които трикратно/четирикратно се повтарят, при липса на каквито и да било извършени самостоятелни изпълнителни действия от частните правоприемници, които имат един и същ управител и се представляват от един и същи юрисконсулт, като нарушението е особено тежко, тъй като по конкретното дело се претендира, съответно признава не само неколкократно хонорар за водене на делото по чл. 10, ал. 2 от Наредбата, а и неколкократно от всеки един от частните правоприемници хонорар за образуване на делото по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1 в размер на 100 лв./ общо 120 пъти/, при положение, че делото е едно и е образувано само един път с един бр. изпълнителен лист, въпреки направеното възражение от страна на длъжника, което сочи на злоупотреба с право по см. на чл. 3 ГПК и на нарушение на чл. 78, ал. 1 ГПК. Решението на Дисциплинарната комисия при К. на частните съдебни изпълнители за налагане на частния съдебен изпълнител М. П. дисциплинарно наказание ГЛОБА е валидно и процесуално допустимо. С разпоредбата на чл. 67 от ЗЧСИ се установява, че частният съдебен изпълнител носи дисциплинарна отговорност за виновно неизпълнение на задълженията си по закона и Устава на К.. Предвидените по специалния закон дисциплинарни наказания са: 1./порицание; 2./ глоба от 100 до 10 000 лв.; 3./предупреждение за временно лишаване от правоспособност и 4./ лишаване от правоспособност за срок от една до пет години. ЗЧСИ урежда процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, реда на вземане на решения от Дисциплинарната комисия при КЧСИ, тяхното обжалване и правораздавателната компетентност на Върховния касационен съд като единствена контролна инстанция. Уставът на К. на частните съдебни изпълнители- Глава V урежда правилата на формиране на дисциплинарната комисия, начина на образуване на дисциплинарно производство, правилата на дейността на ДК при КЧСИ. По допустимостта на обжалваното решение. В открито съдебно заседание пред ВКС, без да е релевирано като довод с жалбата до съда, защитата на ЧСИ П. адв. М. поддържа възражението за недопустимост на обжалваното решение на Дисциплинарната комисия на КЧСИ, тъй като производството е образувано по искане от некомпетентен орган в нарушение на чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ, съгласно който дисциплинарно производство се образува по искане на министъра на правосъдието или по решение на Съвета на камарата, а в случая искането за образуване на дисциплинарно производство изх. № 11-01-13 от 05.06.2014 г. с вх. № 1354/10.06.2014 г. на КЧСИ не е подписано от министъра на правосъдието, а от зам. министъра. Съдът намира възражението на пълномощника на ЧСИ П. за недопустимост на обжалваното решение, тъй като производството е образувано по искане на некомпетентен орган, съгласно чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ, за неоснователно. Производството по дисциплинарно дело № 24/2014 г. е образувано с акт на председателя на дисциплинарната комисия срещу ЧСИ М. П. за налагане на дисциплинарно наказание, поради допуснати нарушения в работата му, въз основа на две искания на министъра на правосъдието – искане изх. № 11-01-13 от 05.06.2014 г., вх. № 1354/10.06.2014 г. по входящия регистър на К. на ЧСИ и искане изх. № 11-01-13 от 03.09.2014 г., вх. № 2126/04.09.2014 г. по входящия регистър на К. на ЧСИ, като действително първото искане е подписано от зам. министър на правосъдието, без данни на същия да са му делегирани такива права, а не както изисква чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ искането да изхожда от министъра на правосъдието. Второто искане вх. № 2126/04.09.2014 г. по регистъра на К. е редовно – подписано от министъра на правосъдието. В случая обаче въз основа на разпореждане на председателя на дисциплинарната комисия и решение № 12 от протокол № 129/03.10.2014 г. на Съвета на КЧСИ двете искания са присъединени за общо разглеждане и е образувано дисциплинарно дело № 24/2014 г., следователно след като Съвета на КЧСИ е взела решение за съединяване на двете искания за общо разглеждане и тъй като и тя заедно с министъра на правосъдието е органът, който може да сезира дисциплинарната комисия при КЧСИ за образуване на дисциплинарно дело, то порокът на сезиране от страна на министъра на правосъдието по първото искане, е саниран, поради което и образуваното дисциплинарно производство се явява процесуално допустимо, респ. такова е и постановеното решение на дисциплинарния състав на КЧСИ. Неоснователни са оплакванията за недопустимост на обжалваното решение, поради изтекъл давностен срок по чл. 69, ал. 1 ЗЧСИ за налагане на дисциплинарно наказание. Допустимостта на решението на ДК при КЧСИ следва да се разгледа на плоскостта на основанията, визирани в чл. 71, ал. 7 ЗЧСИ, при който образуваното дисциплинарно производство следва да бъде прекратено/изтекъл давностен срок по чл.69 ал.1 ЗЧСИ, смърт на ЧСИ, правилното non bis in idem /. С жалбата ЧСИ М. П. поддържа възражението си за недопустимост, тъй като дисциплинарната отговорност е реализирана при погасено притезание за налагане на дисциплинарно наказание - т.е. наличие на основание по см. на чл. 71, ал.7, т.1 ЗЧСИ. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал.1 ЗЧСИ дисциплинарната отговорност по ЗЧСИ се погасява с 6 –месечна давност от откриване на нарушението, а то се счита за открито от момента, от който органът по чл. 70, ал.1 ЗЧСИ - т.е. министърът на правосъдието или Съвета на К. е узнал за нарушението, но не по – късно от две години от извършването му. Моментът на узнаване на нарушението е начало на шестмесечният давностен срок, в който органът по чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ следва да направи предложение за налагане на наказание и се счита за спазен с постъпване на искането в КЧСИ, в който смисъл е и разрешението, дадено в т. 12 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 2/2013 г., а именно, че дисциплинарната отговорност на ЧСИ по чл. 69 ЗЧСИ се погасява по давност, когато председателят на дисциплинарната комисия не е сезиран в давностния срок от министъра на правосъдието или от Съвета на КЧСИ. В случая исканията за образуване на дисциплинарното производство са направени в рамките на шестмесечния давностен срок по чл. 69, ал. 1 ЗЧСИ, поради което дисциплинарната отговорност не е погасена по давност, тъй като министърът на правосъдието е узнал за нарушенията, констатирани от първата проверка, на 28.05.2014 г. и е внесъл искане за образуване на дисциплинарно производство на 05.06.2014 г. и за нарушенията, констатирани от втората проверка, на 14.08.2014 г. и е внесъл искане за образуване на дисциплинарно производство на 03.09.2014 г., т.е. шестмесечният срок по чл. 69, ал. 1 ЗЧСИ е спазен. Неоснователни са възраженията в жалбата на ЧСИ П., че дисциплинарното производство е образувано от некомпетентен орган в нарушение на чл. 59, ал. 1, т. 6 ЗЧСИ с аргумента, че образуването на дисциплинарно производство е от изключителната компетентност на С.. Съгласно този законов текст С. на К. следи за изпълнението на задълженията на частните съдебни изпълнители, взема решения за образуване на дисциплинарни производства и участва в тях със свои представители. Вземането на решения от страна на С. за образуване на дисциплинарни производства се обективира с нарочни решения, взети на проведени заседания на С.. В случая е спазен редът за разглеждане и решаване на процесното дисциплинарно дело, тъй като съгласно чл. 66 ЗЧСИ във вр. с чл. 38 от Устава на КЧСИ, дисциплинарната комисия, чрез свои състави разглежда и решава дисциплинарни дела, образувани срещу ЧСИ по реда, предвиден в закона, устава и правилата за дейността й. Съгласно чл. 39 от Устава на КЧСИ, председателят на дисциплинарната комисия образува дисциплинарното производство и определя председателя на дисциплинарния състав от квотата на камарата и двама членове на дисциплинарния състав – по един от квотата на камарата и от квотата на министъра на правосъдието, на които възлага разглеждането на дисциплинарното дело, както е процедирано в конкретния случай. Неоснователно е възражението на ЧСИ П. в жалбата, че в случая не са налице лични виновни действия, тъй като съгласно чл. 6, т. 4 от Устава на К. на ЧСИ, всеки член на К. е длъжен да упражнява контрол върху дейността на своите помощници и служители, в която връзка е и разпоредбата на чл. 32 от Етичния кодекс на ЧСИ. В случая не е налице и твърдяното в жалбата нарушение на чл. 70, ал. 2 ЗЧСИ, тъй като в изпълнение на тази законова норма с писма изх. № 11-01-13 от 05.06.2014 г. и изх. № 11-01-13 от 03.09.2014 г. ЧСИ П. е бил уведомен от страна на министъра на правосъдието, че е поискано образуване на дисциплинарно производство срещу него след извършени финансова и съдебна проверки, като първото е получено в кантората на ЧСИ на 12.06.2014 г. от лицето И., а второто е получено на 09.09.2014 г. от лицето П., т.е. ЧСИ П. е редовно уведомен за направените искания за образуване на дисциплинарно производство. Неоснователни са възраженията на ЧСИ, релевирани в жалбата, че по делото не са събрани годни доказателства и че при разглеждане на делото са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в Министерство на правосъдието не се съхраняват изпълнителни дела, а заверени копия от тях могат да се предоставят само от проверявания ЧСИ. В случая видно от писмо изх.№ 11-01-13 от 21.07.2015 г. от инспектор Е. Д. с вх. № 1922/24.07.2015 г. по регистъра на камарата на ЧСИ, проверката по образуването и движението на процесните изпълнителни дела е извършена на място в кантората на ЧСИ П. въз основа на оригиналите на изпълнителните дела по описа на ЧСИ П. като фактическите констатации по образуването и движението на изпълнителните дела са отразени в представения по делото подробен доклад от извършената проверка. Копия на материали по изпълнителните дела на ЧСИ П., представени по дисциплинарното дело, са предоставени от ЧСИ без заверка „вярно с оригинала”, която може да бъде извършена само от него, тъй като в неговата кантора се съхраняват оригиналите на процесните изпълнителни дела и тъй като не го е сторил, не може да се позовава на негодност на представените доказателства. В случая правото на защита на страната не е нарушено, тъй като той е бил уведомен надлежно за датата на насрочване на делото и е имал възможност да организира защитата си, тъй като дисциплинарното производство е образувано през 2014 г. и до датата на постановяване на решението 21.01.2015 г. ЧСИ е имал възможност да се запознае с материалите по делото, да изгради своята защитна позиция и да поиска събиране на доказателства в подкрепа на тезата си. В случая правилно дисциплинарният състав е установил и приел, че са налице действия на ЧСИ М. П., представляващи дисциплинарни нарушения – виновно неизпълнение на задължения, които се следват от закона и са налице условията на чл. 67 ЗЧСИ за ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Правилно е приел, че извършените процесуални действия – последователно цедиране на малки суми от задълженията и встъпването по 54 изпълнителни дела на всеки един от цесионерите срещу разноски от по 150 лв. по всеки от общо 1667 договора за цесия, както и начислените такси по т. 11 Т., сочи на явна злоупотреба с процесуални права, които са зачетени от ЧСИ М. П. в нарушение на чл. 3 ГПК. Също така правилно е прието, че разноските по изпълнителните дела са определени в нарушение на чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, тъй като когато взискателят е юридическо лице, защитавано от юрисконсулт, му се присъжда адвокатско възнаграждение за един адвокат, независимо от броя на извършените по делото процесуални действия. След конституиране на кредитора като взискател по изпълнителното дело му се дължи общо възнаграждение за процесуално представителство, но не и за всяко извършено действие, в т.ч. подадени молби относно размера на дълга или за посочване на нов изпълнителен способ. В нарушение на закона, ЧСИ М. П. е съобразявал искания за присъждане на възнаграждение за процесуално представителство на взискатели, които вече са били конституирани по делото и е преизчислявал дължимите съдебни разноски след всяка молба, касаеща размера на дълга и изпълнителната мярка, вече предприета с първоначалното образуване на делото. Настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение намира, че наложеното на ЧСИ М. П. дисциплинарно наказание глоба в максималния, предвиден в закона размер от 10 000 лв. се явява несъответно за извършените от него системни тежки нарушения в работата му като ЧСИ, в какъвто смисъл жалбата на Министъра на правосъдието се явява основателна, а тази на ЧСИ в тази насока неоснователна. Дисциплинарната отговорност е санкционна отговорност, поради което вида и размера на наложеното наказание следва да бъде съобразено с тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, други провинения на наказаното лице и цялостната му професионална дейност, изразени като критерии с установения от чл. 53 от Устава на КЧСИ принцип на съразмерност и съответност на санкцията към нарушенията. В случая тези критерии не са спазени от санкциониращия орган, който макар и да е взел предвид накърнените обществени отношения, както и неблагоприятното въздействие върху престижа на професията и общественото доверие в нея, не е взел предвид, че това наказание не е първото в професионалната биография на ЧСИ М. П., на когото му е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв. по дисциплинарно дело № 8/2011 г. на ДК при КЧСИ, оставено в сила с решение № 196 от 03.05.2012 г. по гр.д. № 270/2012 г. на ВКС, ІV г.о. Ето защо настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение намира, че наложеното на ЧСИ М. П. дисциплинарно наказание глоба в размер на 10 000 лв. не съответства на вида и тежестта на допуснатите от него системни и груби нарушения в работата му като ЧСИ, поради което решението на дисциплинарната комисия на КЧСИ следва да бъде отменено и постановено друго решение, с което на ЧСИ М. П. бъде наложено наказание по чл. 68, ал. 1, т. 3 ЗЧСИ – предупреждение за временно лишаване от правоспособност, което съответства в най-пълна степен на извършените от него нарушения и на превантивната функция на дисциплинарното наказание. При този изход на делото жалбоподателят ЧСИ М. П. следва да бъде осъден да заплати на Министерство на правосъдието и на К. на частните съдебни изпълнители по 300 лв. разноски за производството – юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 21.01.2015 г., постановено по дисциплинарно дело № 24/2014 г. на Дисциплинарната комисия на К. на частните съдебни изпълнители, с което на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ на ЧСИ М. П., с рег. № 851 на К. на частните съдебни изпълнители, с район на действие Софийски градски съд, е наложено дисциплинарно наказание „глоба в размер на 10 000 лв.” и вместо него ПОСТАНОВЯВА: НАЛАГА на ЧСИ М. Н. П., с рег. № 851 на К. на частните съдебни изпълнители, с район на действие Софийски градски съд, на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 ЗЧСИ, дисциплинарно наказание „предупреждение за временно лишаване от правоспособност”. ОСЪЖДА ЧСИ М. Н. П., с рег. № 851 на К. на частните съдебни изпълнители, с район на действие Софийски градски съд, да заплати на Министерство на правосъдието и на К. на частните съдебни изпълнители направените разноски за настоящото производство от по 300/триста/ лева на всеки един от тях. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :